Решение по адм. дело №1252/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.76а, ал.4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по жалба на дружество „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД („УМБАЛ-Бургас“ АД), със седалище в [населено място], срещу Писмена покана № РД-25-1935₅/12.06.2025г. на Директора на РЗОК Бургас, с която е разпоредено жалбоподателят доброволно да възстанови в 14-дневен срок следните суми :

По пункт първи: 1249.05 лева, представляващи неоснователно платена сума в нарушение на чл.379 от Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 – 2025 г., издаден от министъра на здравеопазването, oбн., ДВ, бр. 77 от 8.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г., (НРД за МД 2023-2025г.) по КП № 78.1, заради една хоспитализация на пациент с ИЗ № 20769, отчетена от лечебното заведение по две различни клинични пътеки (КП).

По пункт втори: 1404.00 лева, представляващи неоснователно платена сума в нарушение на чл.379 от НРД за МД 2023-2025 по КП № 50.1, заради една хоспитализация на пациент с ИЗ № 20315, отчетена от лечебното заведение по две различни КП.

По пункт трети: 907.20 лева, представляващи неоснователно платена сума в нарушение на чл.386, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г., заради повторна хоспитализации на пациент с ИЗ № 20972 по КП № 56.1 за срок от 30 дни.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената покана, като се развиват подробни съображения за несъобразяването с материалния закон по всеки от пунктовете. Иска се отмяна на Поканата. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът по оспорването не е взел становище по жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява по пълномощие от юрисконсулт С. П., която поддържа жалбата и искането за присъждане на разноски.

Ответникът по оспорването – Директорът на РЗОК Бургас, се представлява по пълномощие от главен юрисконсулт Б. В., която оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощниците на страните са представили писмени защити, в които развиват подробни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 24.10.2023г. между НЗОК, като възложител, и „УМБАЛ Бургас“ АД, като изпълнител, е сключен на основание чл.59, ал.1 от ЗЗО и в съответствие с НРД за МД 2023-2025 Договор № 020607/24.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК (листове 106-145).

Със Заповед № РД-25-1935/04.12.2024г. на Директора на РЗОК Бургас (лист 49) е разпоредено да се извърши тематична проверка на „УМБАЛ-Бургас“ АД със срок на проверката до 31.01.2025г., вид и обхват на проверката – тематична, със следните задачи:

1. Установяване на съответствието на организацията на ДЛП с изискванията на НРД за МД за 2023-2025г. във връзка с изпълнение на чл.13 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2024г., съгласно Контролна процедура Приложение №1.1. с вх.№35-00-902/04.06.2024г.;

1.1. Проверка на съответствието на отчетена, но незаплатена дейност с изискванията на НРД за МД за 2023-2025г. за м. ноември 2024г. по Приложение №1 и Приложение №2 от Правилата за условията и реда за прилагане на чл.4. ал. 1, ал.2 и ал.3 от ЗБНЗОК за 2024г., ЛС за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП, която НЗОК заплаща извън цената на КП.

2. Внезапен контрол по време на предоставяне на болнична помощ в Клиники и отделения, отчитащи дейности по Приложение №1 и Приложение №2 по време на болничното лечение;

3. Контрол по писма от изпълнителния директор на лечебното заведение;

4. Контрол по справки и доклади от РЗОК Бургас;

Проверката е възложена за извършване от двама контрольори в отдел ДКБМП в РЗОК Бургас.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол № 88/24.01.2025г. (листове 42-46), в който релевантните за настоящия правен спор констатации са следните :

По т.1.1 е установено, че ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализирано в „УМБАЛ Бургас“ АД от 08.10.2024г. до 09.10.2024г. по КП № 17.1 „Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания при лица над 18 години“, с ИЗ № 20566, с окончателна диагноза: Стенозис АТП ет АТА синистра и множество придружаващи заболявания, едно от които Неинсулинозависим захарен диабет, с множество усложнения.

Същото ЗОЛ е било хоспитализирано отново в „УМБАЛ Бургас“ АД от 10.10.2024г. до 13.10.2024г. по КП № 78.1 „Диагностика и лечение на декомпенсиран захарен диабет при лица над 18 години“, с ИЗ № 20769, с окончателна диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет, с неврологични усложнения.

Проверяващите констатирали, че съгласно медицинската документация на ИЗ № 20566, пациентката е постъпила поради болки и изтръпване на долните крайници, увеличаващи се при ходене на около 150 метра. Направени били кръвни изследвания на глюкоза с резултати 5.9 на 08.10.2024г. и 6.41 на 09.10.2024г. При изследване на глюкоза в урината на 08.10.2024г. - силно положителен, на 09.10.2024г. - положителен. Проведена била консултация с ендокринолог. Пациентката била изписана на 09.10.2024г. и на следващия ден била приета отново в лечебното заведение поради лесна умора, сухота в устата, често уриниране.

От проверяващите е прието, че в случая се касае за една хоспитализация през периода 08.10.2024г. — 13.10.2024г., отчетена по две КП, тъй като във всеки един ден през посочения период пациентът е бил хоспитализиран за лечение на заболявания, които са били налични още при постъпването в лечебното заведение, респ. че е налице неизпълнение на разпоредбата на чл.379 от НРД за МД за 2023-2025г. и ИЗ № 20769 по КП № 78.1 е заплатено неоснователно на лечебното заведение.

По т.1.2 е установено, че ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализирано в лечебното заведение от 04.10.2024г. до 08.10.2024г. по КП № 50.1 „Диагностика и лечение на исхемичен мозъчен инсулт без тромболиза при лица над 18 години“, с ИЗ № 20315, с окончателна диагноза Остро исхемично нарушение на мозъчното кръвообращение във ВБС и придружаващи заболявания, едно от които увреждане на междупрешленните дискове в поясен отдел.

Същото ЗОЛ е било хоспитализирано отново в „УМБАЛ Бургас“ АД от 08.10.2024г. до 12.10.2024г. по КП № 210 „Периферни и черепно-мозъчни нерви (екстракраниална част) - оперативно лечение“, с ИЗ № 20554, с окончателна диагноза Костна стеноза на спиналния канал.

Проверяващите констатирали, че съгласно медицинската документация на ИЗ № 20315, пациентът е постъпил поради световъртеж, много силна болка в кръста и по хода на двата крака. Назначени са изследвания, поставена е диагноза, назначена и проведена била терапия. Пациентът бил изписан на 08.10.2024г. с известно подобрение по отношение на субективните оплаквания с частично овладян дискоординационен синдром и с препоръка да продължи лечението амбулаторно под контрола на невролог и същият ден бил приет отново за лечение на наличната още на 04.10.2024г. силна болка в кръста, разпространяваща се към краката.

От проверяващите е прието, че в случая се касае за една хоспитализация през периода 04.10.2024г. - 13.10.2024г., отчетена по две КП, тъй като във всеки ден през посочения период пациентът е бил хоспитализиран за лечение на заболявания, които са били налични още при постъпването в лечебното заведение, респ. че е налице неизпълнение на разпоредбата на чл.379 от НРД за МД 2023-2025г. и ИЗ № 20315 по КП № 50.1 е заплатено неоснователно на лечебното заведение.

По т.1.3 е установено, че ЗОЛ с [ЕГН] е хоспитализирано по КП № 56.1 „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви (ЧМН), на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми при лица над 18 години“ от 29.09.2024г. до 04.10.2024г„ в „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД с ИЗ № 15724 и окончателна диагноза: Увреждане на междупрешленните дискове в поясен отдел с радикулопатия. Същото ЗОЛ е хоспитализирано от 14.10.2024г. до 19.10.2024г. в “УМБАЛ – Бургас“ АД, с ИЗ № 20972 с окончателна диагноза Увреждане на междупрешленните дискове в поясен отдел с радикулопатия по същата КП № 56.1.

От проверяващите е прието, че пациентката е била хоспитализирана двукратно в рамките на 30 дни по КП № 56.1.

Установено е, че хоспитализацията с ИЗ № 16306 в „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е осъществена от 29.09.2024г. до 04.10.2024г. и е отчетена в РЗОК Бургас с ежедневен файл на 07.10.2024г., като на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД била издадена фактура № **********/11.11.2024г. за тази дейност. Посочено е, че с приемането на ежедневния файл и на фактурата от „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД възниква задължение за заплащане на дейността по тази хоспитализация, както и че ИЗ № 15724 било проверено в лечебното заведение с Протокол № 1733, като нарушение не е констатирано.

Според резултатите от проверката, хоспитализацията с ИЗ № 20972 в „УМБАЛ Бургас” АД е осъществена в периода от 14.10.2024г. до 19.10.2024г. по време, когато предходната хоспитализация ИЗ № 15724 в „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД вече е била отчетена и фактурирана и от страна на РЗОК Бургас е поето задължение за заплащане на лечението на пациента в това лечебно заведение.

Сочи се, че РЗОК Бургас в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента няма правно основание да заплати още една хоспитализация по същата КП.

Проверяващите приели, че в случая е налице неизпълнение на разпоредбата на чл.386, ал. 1 от НРД за МД 2023-25г. и ИЗ № 20972 по КП № 56.1 е заплатено неоснователно на “УМБАЛ Бургас” АД.

Представител на лечебното заведение бил запознат с констатациите от протокола на 24.01.2025г.

На основание чл.76а, ал. 2 от ЗЗО е съставен и протокол за неоснователно получени суми № 89/24.01.2025г. в общ размер на 3 560.25 лева (листове 40-41).

Представител на лечебното заведение бил запознат с констатациите от протокола на 24.01.2025г.

Срещу протокола било подадено възражение от Изпълнителния директор на „УМБАЛ Бургас“ АД, регистрирано с вх.№ 29-02-254/31.01.2025г. (листове 36-39).

Във връзка с подаденото възражение, до Директора на РЗОК Бургас било изготвено становище № 02/63-18/12.02.2025г. от К. Ч. – Началник отдел ДКБМП в РЗОК Бургас (листове 33-34).

На основание извършената проверка и съставения протокол, контрольорите от отдел „ДКБМП ” изготвили доклад вх. № 02/РД-25-1935₄/21.03.2025г., в който са пресъздадени констатациите, обективирани в протокол № 88/24.01.2025г. (листове 25-32).

Въз основа на констатациите, обективирани в протокол № 88/24.01.2025г. и ПНПС № 89/24.01.2025г., е издадена оспорената по делото Писмена покана № РД-25-1935₅/12.06.2025г. на Директора на РЗОК Бургас, с която е разпоредено жалбоподателят доброволно да възстанови в 14-дневен срок получена сума в общ размер на 3 560.25 лева.

Поканата е връчена на представител на „УМБАЛ - Бургас“ АД на 17.06.2025г. , видно от представеното известие за доставяне (лист 24).

Писмената покана е оспорена от „УМБАЛ - Бургас“ АД пред Административен съд Бургас, с подаване на жалба в срок чрез административния орган.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу покана за възстановяване на получени без правно основание суми, която е индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на АПК, според чл.76а, ал.1 от ЗЗО.

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съдът не установи оспореният акт да е нищожен или да е допуснато нарушение на изискването за форма.

Поканата е издадена от компетентен административен орган. Според чл.72, ал.2 от ЗЗО, контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК, според чл.72, ал.10 от ЗЗО, като условията и редът за осъществяване на контрола по ал.2-9 се определят с инструкция, издадена от управителя на НЗОК. В изпълнение на тази законова делегация е издадена Инструкция № РД-16-46 от 3.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, в чл.11 на която е уредено правото на служителите на РЗОК – контрольори, да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор или оправомощено от него длъжностно лице. В случая заповедта на Директора на РЗОК Бургас от 04.12.2024г. за извършване на проверката е постановена именно в изпълнение на делегираното в чл.11 от посочената Инструкция правомощие.

Според чл.29, ал.3 от Инструкцията, в случаите на чл.11 писмената покана по чл.26, ал.7 се издава от директора на РЗОК.

Поканата е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. В поканата се съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган факти и посочване на правното основание за исканите суми.

При проверката по чл.146, т.3 и т.4 от АПК съдът установи следното : Както беше посочено по – горе, проверката е била възложена със заповед на Директора на РЗОК Бургас по реда на чл.72, ал.2 от ЗЗО вр. чл.11, ал.1 от Инструкцията да се извърши от длъжностни лица от РЗОК Бургас – контрольори. Заповедта за възлагане на проверка отговаря на изискванията на чл.11, ал.2 от Инструкцията, тъй като съдържа правните и фактическите основания за издаването й, проверяващите лица, наименование и месторазположение на проверявания обект, вид, задача и срок на проверката.

Тъй като контрольорите установили неоснователно получени суми в проверяваното лечебно заведение, съставили протокол по чл.76а, ал.2 от ЗЗО, в който описали установените факти, като връчили препис от протокола. Правото на защита на лечебното заведение било реализирано в пълнота, като е подадено становище срещу протокола в 7-дневния срок, след изтичане на който е издадена поканата. В хода на проверката са съставени документи по образец, съобразно Приложенията към Инструкцията.

Допуснато е обаче особено съществено нарушение на правилото на чл.35 от АПК да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, което, от своя страна, е довело и неправилно приложение на материалния закон.

По пунктове 1 и 2 :

ЗОЛ З. С. е хоспитализирана за периода от 08. до 09.10.2024г. в Клиниката по съдова хирургия с окончателна диагноза Стенозис АТП ет АТА синистра, КП 17.1. За периода 10 до 13.10.2024г. е хоспитализирана при условията на спешен прием в Отделението по ендокринология и болести на обмяната с окончателна диагноза Неинсулинов захарен диабет с неврологични усложнения, КП 078.1, вписан като придружаващо заболяване при първия прием, затова в Поканата е прието, че плащането по КП 078.1 е получено без основание.

ЗОЛ Г. О. е хоспитализиран в Отделението по нервни болести за времето от 04 до 08.10.2024г. с диагноза Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебралните артерии, КП 50.1. За периода от 08 до 12.10.2024г. е хоспитализиран повторно в Неврохирургичното отделение с диагноза Костна стеноза на спиналния канал област на пояса пояснокръстна област, КП 210 „Периферни и черепномозъчни нерви (екстракранална част)-оперативно лечение“, като на 09.10.2024г. е проведено оперативно лечение. В Поканата е прието, че плащането по първия прием по КП 50.1 е без основание.

По тези два пункта административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.279, ал.1 от НРД за МД 2023-2025, според който НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения.

И по двата пункта не е посочено кое заболяване е основно и кое е съпътстващо, което е определящо за законосъобразното приложение на цитираната разпоредба, тъй като вложеният в нея смисъл е да се поеме плащането на лечението по КП по основното заболяване. По пункт първи такава конкретика липсва, поради което съдът приема, че неправилно е приложен времевият критерий и изборът да се плати КП по първоначалния прием е изцяло произволен. Не са събрани никакви данни, което е довело и дефицит на фактически обстоятелства в Поканата, кое заболяване е водещо при пациентката З. С. – дали стенозата или диабета. От епикризите се установява, че това ЗОЛ е с множество заболявания – хипертонично сърце, хронична сърдечна недостатъчност, исхемична болест на сърцето, нестабилна ангина пекторис, микроваскуларна болест, ЛК дисфункция, ревматичен сърдечен порок, висока аортна стеноза. При това положение, административният орган, пристъпвайки към прилагане на чл.279, ал.1 от НРД за МД 2023-2025, е дължал отговор на въпроса дали изобщо е било обективно възможно комплексно лечение, което пък, от друга страна, е задължително, според чл.355 от НРД 2023-2025, за заболяванията по Приложение № 12 към Наредба № 9 от 10.12.2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, oбн., ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г., в актуалната й редакция към ДВ, бр. 69 от 16.08.2024 г. Заболяванията и на двете ЗОЛ не попадат между изрично изброените в посоченото приложение.

Същото е важимо и за пункт 2 от Поканата касателно ЗОЛ Г. О., който също е с множество придружаващи и минали заболявания : последици от мозъчен инфаркт, хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, други разстройства на обмяната на липопротеините.

И двамата пациенти са лекувани двукратно в различни клиники/отделения на лечебното заведение. Логиката в оспорената Покана е, че щом няма достатъчно дълъг времеви интервал между леченията, то е налице една единствена хоспитализация, отчетена обаче по две различни КП, при положение че заболяванията, за които са били лекувани и двете ЗОЛ по повторните хоспитализации, са били налични още при постъпването на пациентите. Интерпретацията на административния орган е произволна, доколкото се касае, както се подчерта по – горе, за пациенти с твърде усложнено здравословно състояние, страдащи от множество хронични заболявания. По – скоро, твърде оскъдните фактически обстоятелства в Поканата по тези два пункта индицират на нарушения, свързани с дехоспитализацията на пациентите, което наложило спешната хоспитализация по други КП. Поканата обаче е по реда на чл.76а от ЗЗО и изрично е посочено, че без основание са платени суми, които не са свързани с нарушения на закона или на НРД за МД 2023-2025, поради което обсъждането на този въпрос е извън предмета делото.

За ЗОЛ Г. О. е прието, че неоснователно е платена сума за първата хоспитализация, за разлика от приетото в пункт 1-ви. Съдът допуска, че в този случай изборът на административния орган (при все че е произволен и немотивиран) е продиктуван от обстоятелството, че при втората хоспитализация на това ЗОЛ е извършена оперативна интервенция. Вероятно, но без да е посочено в Поканата, административният орган се е ръководил от разпоредбата на чл.385 от НРД за МД 2023-2025г, според която при постъпване на пациент по терапевтична/диагностична КП, по която са извършени диагностично – терапевтични процедури и доказаната диагноза в хода на лечението на тази КП индикира оперативно/интервенционално лечение, на изпълнителя се заплаща само хирургичната КП. Тази разпоредба обаче регламентира случаи със специфика, различна от тази на ЗОЛ Г. О., и е вероятно именно затова коментираният текст от НРД не е посочен в Поканата.

По прилагането на чл.279 от НРД за МД 2023-2025 (както и на аналогични текстове от вече отменени НРД) са постановени множество решения на състави от VІ отд. на ВАС, разрешенията в които се споделят от настоящия съдебен състав: решение № 4501 от 30.04.2025 г. по адм. д. № 7405/2024 г., VI о., решение № 215 от 10.01.2023 г. по адм. 4963/2022 г., VI о., решение № 9319 от 7.10.2025 г. по адм. д. № 7758/2025 г., VI о., решение № 5937 от 16.06.2022 г. по адм. д. № 12336/2021 г., VI о., решение № 5947 от 15.05.2024 г. по адм. д. № 6586/2023 г., VI о., решение № 2901 от 20.03.2023 г. по адм. д. № 6204/2022 г., VI о., решение № 5122 от 24.04.2024 г. по адм. д. № 8879/2023 г., VI о., решение № 9672/14.10.2025г. по адм. д. № 3222/2025 г., VІ о., решение № 604/22.01.2025 г. по адм. д. № 10722/2024 г., VІ о. и много други.

По пункт 3 : Посоченото в Поканата основанието за изискване на вече платените суми по този пункт е нормата на чл.386, ал.1, ал. 1 от НРД за МД 2023-2025, според която когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. В тази разпоредба не са посочени критериите, въз основа на които да се определи на кое от двете лечения следва да бъде заплатено, като се ограничава до изискването преценката за заплащането да бъде направена след проверка и на двете. Критериите се извеждат на база принципните положения, очертани в разпоредбите на чл.80 от Закона за здравето, регламентиращ качеството на медицинската помощ, чл.81 от ЗЗ, съдържащ принципите, при които следва да се осъществява правото на достъп до медицинска помощ, нормата на чл.46 от ЗЗО, която постановява, че изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 от същия закон се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. Текстът на ал.2 на същата разпоредба указва, че качеството на оказваната медицинска помощ, закупувана от НЗОК, трябва да отговаря на утвърдените по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента.

Тълкуването на посочените разпоредби, отнесени към спецификата на настоящия случай, води до извод, че за да бъде заплатен само един от случаите по клинична пътека, е необходимо да бъде извършена проверка и на двете болнични заведения, с оглед установяване дали действително са налице две хоспитализации в рамките на 30 дни на едно лице, по една и съща КП и дали са налице нарушения на медицинските дейности по КП. При проверката следва да бъде установено в кое от болничните заведенията не са спазени изискванията на съответната клинична пътека при осъществяване на предвидените дейности от болничната медицинска помощ, сиреч при коя от двете хоспитализации неоснователно са получени сумите по КП, за да се извърши плащане на това лечебно заведение, където тези изисквания са съобразени.

В случая са били извършени проверка и на двете лечебни заведения, приключили с констатации за липса на нарушения на изискванията на НРД за МД 2023-2025г., в частност на изискванията на диагностично-лечебния алгоритъм на КП и по двете хоспитализации. Не са изложени никакви съображения защо органът изисква връщане на платените суми по втората хоспитализация, а не по първата. Вярно е, че НЗОК заплаща само една от двете хоспитализации, но не произволно избрана, нито първата по ред. Не е извършен анализ за причините, довели до повторна хоспитализация и наличие на евентуални нарушения при извършване на двете лечения по една и съща КП. Разпореждането да се възстанови сумата от второто болнично заведение, без извършване на такъв анализ, е произволно и не се базира на никакви обективни критерии. След като при извършване на проверките и на двете лечебни заведения не е изяснено поради какви причини се е наложила втората хоспитализация, административният орган е допуснал нарушение на чл.35 от АПК, тъй като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това процесуално нарушение е съществено, тъй като ако бяха изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства, административният орган би могъл да не издаде процесния административен акт или да издаде друг с различно съдържание. В този смисъл е и константната практиката на ВАС: напр. решение № 3317 от 7.04.2022 г. по адм. д. № 10908/2021 г., решение № 6212 от 25.05.2021 г. по адм. д. № 2548/2021 г., решение № 4590/16.04.2020 г. по адм. д. № 384/2020 г., решение № 14336/21.11.2018 г. по адм. д. № 11269/2017 г., и много други.

В обобщение, оспорената Писмена покана следва да се отмени изцяло.

По разноските : Жалбоподателят претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Претенцията е основателна и органът, част от чиято структура е ответникът по оспорването, следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 200.00 лева, от които 50.00 лева платени за държавна такса, както и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски е неоснователна.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание № РД – 25 –1935₅/12.06.2025г. на Директора на РЗОК Бургас.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от АПК Национална здравноосигурителна каса София да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Бургас“ АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Изпълнителния директор В. Х. Г., сумата 200.00 (двеста) лева, представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.