№ 85
гр. Р., 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500072 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Й. Д. Д., чрез пълномощника си адв. З.П., е обжалвала решението на
Р.нски районен съд по гр. д. № 1747/2021 г., с което предявените от нея
против М. КР. Ф. и АДР. АНГ. Ф. субективно кумулативно и обективно
евентуално съединени искове с правно основание чл. 2* ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, чл.
29 от ЗЗД и чл. 33 от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Твърди, че
решението е неправилно и постановено в противоречие с материалните и
процесуалните закони по съображения, подробно изложени в жалбата.
Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете
да бъдат уважени.
Ответниците по жалбата оспорват нейната основателност и молят съда
да не я уважава, а да потвърди атакуваното решение.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от страна по спора в законния срок
и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
Предмет на делото са искове за прогласяване нищожността, а в условия
на евентуалност – унищожаемостта на сделка, обективирана в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трето лице от 30.03.2018
1
г., вписан под № 188, том 8, № от дв. вх. рег. 3660/30.03.2018 г. на СВ Р., по
отношение на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************ в гр. Р., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на
изпълнителния директор на АК, с административен адрес гр. Р., кв. Р., ул.
„Г.Б.“ № * вх. * ет. * ап. 13, с предназначение на обекта: жилище, апартамент,
брой нива на обекта * с площ от 40.71 кв. м., състоящ се от стая, кухня и
сервизни помещения, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ************, *********** под обекта: ************, над обекта:
************, с прилежащи части: изба 11 с площ 2.66 кв. м. и 0.357 % ид. ч.
от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж на мястото,
поради липса на съгласие - на основание чл. 2* ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, а в
условията на евентуалност – поради измама, чл. 29 от ЗЗД, или като сключен
поради крайна нужда - с правно основание чл. 33 от ЗЗД.
Решението, с което исковете са отхвърлени, е валидно, допустимо и
правилно. Въз основа на изяснена и доказана фактическа обстановка съдът е
направил изводите си при спазване на процесуалните правила и материалния
закон. На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите
в обжалваното решение, както относно установените фактически положения,
така и развитите правни доводи и препраща към тях.
Нищожността поради липса на съгласие на основание чл. 2* ал. 2, пр. 2
от ЗЗД е налице, когато съгласието на една от страните е изтръгнато чрез
насилие или изразеното от нея волеизявление е без намерение за обвързване,
тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без
съзнателно намерение на страната да се обвърже със сделката. В конкретния
случай нито са наведени доводи от жалбоподателката, нито са налице
доказателства, които да сочат, че липсва съгласие от страна на продавача /
жалбоподателката / по оспорената сделка, или й е упражнено насилие, нито се
доказват други причини за липса на съгласие. Съвкупната преценка на
доказателствата установява, че жалбоподателката е изразила валидна воля,
като лично е подписала нотариалния акт, с който се е разпоредила с
процесния недвижим имот, и не се доказва липсата на воля и на съгласие,
които, съгласна съдебната практика, трябва да са съзнателни (съзнавани).
Настоящият състав намира, че в първоинстанционното производство не
са допуснати нарушения на процесуалните правила, с оглед определения
предмет на делото и разпределението на доказателствената тежест. Следва да
бъде споделен изводът на районния съд, че параноидната шизофрения, от
която страда жалбоподателката, не се отразява на здравословното
състояние, като видно от представеното експертно решение № 1098 от
22.03.2018 г. на ТЕЛК при УМБАЛ Канев АД Р. се наблюдава подобрение
спрямо предходното такова, поради което състоянието не е основание за
твърдяната нищожност на сделката. Само по себе си заболяването, без да е
довело да състояние, в което жалбоподателката не може да изразява валидна
воля / а такива доказателства по делото не са ангажирани /, не е основание да
2
се приеме, че е ограничило деесподобността й, съответно е опорочило
сключването на атакуваната понастоящем сделка.
Предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 29
от ЗЗД / унищожаемост поради измама/, поради това, че жалбоподателката
била подведена от ответницата А.Ф. да сключи сделката чрез умишлено
въвеждане в заблуждение, настоящата инстанция, намира, както и
първоинстанционния съд, за неоснователен. От доказателствата по делото не
се установява Й.Д. да е заблудена от ответниците да формира грешна
представа за действителността, каквито твърдения се съдържат във
въззивната жалба. Дали страната е била заблудена или не, следва да се
преценява съобразно личните качества на лицето и житейския му опит. Както
беше посочено вече, по делото липсват доказателства жалбоподателката да е
била в състояние, което да се е отразило на възможността й да формира
правновалидна воля при сключването на договора за покупко-продажба с
ответниците на собствения си апартамент. В този смисъл доводът на
ответниците по въззивната жалба, че щом жалбоподателката не е била
поставена под запрещение, не може да се твърди недееспособност, е
несъстоятелен. Дори и да не е поставено под запрещение едно лице може да е
недееспособно с оглед заболяването му, сочещо наличието на медицинския
критерий по чл. 5 от ЗЛС, към момента на сключването на атакуваната
сделка, и след установяване, че то именно е довело до невъзможността му да
разбира и ръководи действията си поради тежко увреденото си здравословно
и психическо състояние. Такива доказателства обаче в настоящото
производство не са ангажирани.
Правилен е и изводът на районния съд за липса на другото твърдяно
основание за унищожаемост – сключване на процесната сделка, поради
крайна нужда,съгласно чл. 33 от ЗЗД. По делото не са ангажирани
доказателства жалбоподателката да е била в състояние на крайна нужда. Но
дори да беше доказано такова състояние, изводът на първоинстанционния съд
за погасяване по давност на иска по чл. 33 от ЗЗД, при направено възражение
от ответниците в този смисъл, е правилен, а развитите съображения в жалбата
– напълно несъстоятелни. Нормата на чл. 3, ал. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, не
намира приложение в настоящия случай, тъй като давността за предявяване
на процесния иск по чл. 33 от ЗЗД е изтекла на 30.03.2019 г. Процесуалният
представител на жалбоподателката правилно е посочил, че нормите на чл. 60
от ГПК, относно изчисляване на сроковете, са ясни и недвусмислени, но
следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗД, съгласно
която правото да се иска унищожение, на това правно основание, се погасява
в едногодишен срок от сключването на договора и за процесния договор този
срок е изтекъл на 30.03.2019г., т. е. около една година преди въвеждане на
извънредното положение и последиците, свързани с това.
Изводите на първоинстанционния съд, че липсват твърдените основания
3
за прогласяване на нищожността на договора, евентуално – неговата
унищожаемост, са правилни и почиват на доказателствата по делото,
съответно обуславят отхвърлянето на предявените искове. Постановеният от
районния съд съдебен акт, като правилен и законосъобразен следва да бъде
потвърден.
Страните не са направили искания за възлагане на разноските в
производството.
Така мотивиран и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1084/09.12.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1747/2021 г. по описа на Р.нския районен съд.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4