Решение по дело №1265/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2314
Дата: 25 ноември 2021 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20217180701265
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2314

гр. Пловдив, 25, 11, 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, V-ти състав, в открито заседание на 28, 10, 2021 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТОИЛ БОТЕВ

 при секретаря М.Г.,  като разгледа административно дело № 1265 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Жалбоподателят – „МЕДИКО МОН“ ЕООД,  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Х.А.Ш., чрез адв. А. оспорва  Ревизионен акт № Р-16001620002886 – 091-001/02.02.2021г., издаден от С.А.Г.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията  и Ц.С.Д.на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 237 от 19.04.2021 година на директора на дирекция ОДОП град Пловдив при ЦУ на НАП в частта, в която е отказан данъчен кредит в общ размер 19 584,07 лева, ведно с прилежащи лихви 2 528, 94 лева. Иска се отмяната на РА , като незаконосъобразен, постановен в нарушение изискванията на материалния и процесуален закон – ЗДДС и ДОПК. Счита, че отказът на право на данъчен креди спрямо дружеството- жалбоподател противоречи на практика на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, постановено на 21.06.2012 г., и по дело С-324/11, постановено на 06.09.2012 г., според които, за да се откаже данъчен кредит, следва въз основа на обективни данни да се установи данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата. Обратно, този режим не допуска  данъчнозадълженото лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или, че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане (в този смисъл са решенията по дело  Optigen , точки 52 и 55 и по дело Kittel  Recoita Recyciing, точки 45, 46 и 60).

Прави се искане за отмяната на процесния  РА и на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК. Претендира се и присъждане на разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – чрез юрк. Б. , в становище на л. 495 оспорва подадената жалба, като необоснована и недоказана , както и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил и изменил в обжалваната в настоящото производство част. Така постановеният от Директора на Дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ, а разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства относно оспорения административен акт, предмет на съдебен контрол, от фактическа страна установи следното:

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001620002886 - 020-001/19,05,2020 г., изменена със ЗВР от 24,08,20г. , спирана със заповед от 15,10,20г. с която е възложено извършването на ревизия на дружеството-жалбоподател за данък върху добавената стойност за данъчен период 01,02,2019 г. – 31,03,2020 г., като е определен тримесечен срок за приключването й от връчване на заповедта. В действителност с горната ЗИЗВР  от 24,08,20г. срокът  е продължен  до 22,10,2020 г. /лист 272/.

Въз основа на събраните доказателства е съставен Ревизионен доклад / л. 61/.  (РД) № Р-16001620002886-092-001/06,01,2021г., връчен по електронен път на дружеството, като срещу него  е постъпило възражение / л. 48/.  Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден и оспореният в настоящото производство оспорва  Ревизионен акт № Р-16001620002886 – 091-001/02.02.2021г, връчен по електронен път на ревизираното лице.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП (в редакцията към момента на издаването им), в кръга на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). Следва да се констатира също така, че от представените от страна на ответника и приети / л. 2/  като доказателства –  CD със записани в тях електронни документи, ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците на удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от удостоверения за електронни подписи се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и решението представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи.

В срока по чл. 152, ал. 1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред Директор на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, като с жалбата са представени доказателства (лист 28 и сл.). В срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК Директор на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив е постановил и Решение № 237/19.04.2021 г., с което РА е потвърден в обжалваната в настоящото производство част.

При така установеното, съдът намира, че процесният ревизионен акт и потвърждаващото го решение са издадени от компетентни органи и в изискуемата се форма.

 От приложените по делото доказателства съдът установи, че с РА е  отказан данъчен кредит в общ размер 19 584,07 лева, ведно с прилежащи лихви 2 528, 94 лева.

Съдът установи, че дружеството декларира основна дейност свързана с производство на помощни средства за лица с увреждания - медицински изделия по индивидуална поръчки - ортопедични обувки и стелки за диабетно стъпало и дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 28.12.2017 г.

На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица - „МЕДИМЕКС КО" ЕООД и „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД, преки доставчици на стоки и услуги /комисионни/ за ревизираните данъчни периоди, като получените отговори и представените документи са подробно описани в РД.

В хода на ревизията на жалбоподателя са връчени 2 броя ИПДПОЗЛ с които са изискани документи относно получени/извършени доставки през ревизирания период - договори и анекси към тях. фактури, платежни документи, транспортни документи, счетоводни документи и справки, писмени обяснения и др. В отговор от дружеството са представени документи и обяснения с вх. № 12506/01.07.2020 г. и вх. № 24282/23.12.2020 г., подробно описани в констативната част на издадения РД.

Съгласно представени от РЛ писмени обяснения, клиенти на дружеството са предимно физически лица, получили разрешение от Агенция за социално подпомагане за употреба на медицински изделия, съобразно констатирано заболяване. Изработените ортопедични обувки са придружени с данъчна фактура с получател съответната Дирекция за социално подпомагане по адрес на физическото лице, за което се изработват ортопедичните обувки или други изделия. За ревизирания период в дружеството са назначени две лица на трудов договор – „обущар" и „фактурист". За изработката на медицинските изделия се закупуват шивашки и обущарски матерната, като част от закупените материали се заплащат изцяло в момента на фактическото предаване.

Управителят Х.Ш.е декларирал, че „МЕДИКО МОН" ЕООД няма издавани пътни листове, пътни книжки, заповеди за определяне на разходни норми поради липса на налични МПС. Дружеството не разполага с книга за материални запаси по видове. За целите на счетоводната отчетност веднъж годишно се прави вътрешен инвентаризационен опис и се изготвя таблица за анализ на цените. Този вид документ е със задължителен характер и се предоставя при поискване на Агенцията за хора с увреждания. Таблицата се използва за изписване на вложените материали и себестойност на произведената продукция, като се взима средно претеглена цена за всеки модел ортопедична обувка по номерация.

В обясненията на управителя Х.Ш.е записано, че стопанската дейност на дружеството се осъществява в обект - производствена база, находяща се в ***. Същата е предоставена за ползване безвъзмездно от управителя на дружеството Х.Ш., който е неин собственик като физическо лице.

Управителят декларира, че дружеството има сключени комисионни договори с „МЕДИМЕКС КО" ЕООД и „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД за предоставяне на медицински изделия тип „Ортопедични обувки" и материали за изработка на същите. За удостоверяване на извършените доставки са съставяни придружителни документи /експедиционна бележка или приемо-предавателен протокол/, съпровождащи издадените фактури. Материалите по съответната доставка са приемани лично от управителя на „МЕДИКО МОН" ЕООД, който е организирал транспортирането за своя сметка с личен транспорт, от представителен обект, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза", представляващ специализиран обект за предоставяне на медицински изделия за хора с увреждания, до производствената база на дружеството,  на адрес  в ***. Лицата, предаващи закупените материали, са служители или представители на дружеството-доставчик в зависимост кой присъства за работния ден.

Х.Ш.е декларирал, че и двете дружества „МЕДИМЕКС КО" ЕООД и „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД са извършвали дейността си от един и същ обект, като „МЕДИКО МОН" ЕООД си е партнирал с тях в различен период. Поради това, че „МЕДИКО МОН" ЕООД първоначално е започнало съвместна дейност с „МЕДИМЕКС КО" ЕООД, е била извършена проверка в публичните регистри за това дружество и след като не е открита пречка, е започнала съвместната им дейност. Изхождайки от лоялните работни отношения с „МЕДИМЕКС КО" ЕООД, от управителя Х.Ш.е счетено за ненужно да се подлага на съмнение съвместната работа с „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД, която е стартирана в по-късен период. „МЕДИКО МОН" ЕООД не приема поръчки за изработка на медицински изделия - ортопедични обувки и стелки, поради липса на капацитетна възможност и кадрова обезпеченост. Всички поръчки за изработка на медицински изделия са приемани от името и за сметка на „МЕДИКО МОН" ЕООД от дружествата - посредници „МЕДИМЕКС КО" ЕООД и „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД.

След извършен преглед на събраните в хода на ревизията документи, представената търговска и счетоводна документация от ревизираното дружество, документи, събрани при извършени насрещни проверки на преки доставчици на материали/стоки за ревизирания период, както и присъединените по реда на ДОПК документи, информация и данни, органите по приходите са направили изводи, че фактурите, по които се претендира данъчен кредит, представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени доставки на стоки поради липсата на годни доказателства за транспортиране на стоките до производствената база, в *** и за предаването им на РЛ.

На основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1. т. 1 и чл. 6, ал. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от следните дружества:

1. „МЕДИМЕКС КО" ЕООД с ЕИК ********* - отказан ДДС в общ размер 11 945,47 лв. за данъчни периоди м.02. м.03. м.04, м.06, м.07. м.08. м.09. м.10 и м.11.2019 г. по 12 бр. фактури с предмет -  естествена кожа, естествен хастар, ходило, лепило, естествен лак, евапрен,  ревалит,  картон, бомбе, форт, подлепка и др. На фактурите е отбелязано плащане в брой. От РЛ са представени фактури, придружени с фискални бонове от ЕКАФП с номера на ФУ 2К125935 и ФП *********, регистриран в обект - Магазин, находящ се в ***, като са приложени  и експедиционни бележки. Относно транспортирането на материалите в писмени обяснения управителят на РЛ посочва, че е извършено с личен транспорт, но не представя доказателства за транспортиране на материали/стоки.

Извършена е насрещна проверка на „МЕДИМЕКС КО" ЕООД. документирана с протокол от 23.07.2020г., като в отговор на връченото  ИПДПОЗЛ от страна на проверяваното дружество са представени документи и писмени обяснения с вх. № РД-20-1687/22.07.2020г.,  съдържащи копия на издадените фактури, придружени с експедиционни бележки, издадени на датата на съответната фактура, с данни за артикули по номер/партида, наименование, мярка и количество, посочено място на сделката гр. Пловдив. В експедиционните бележки липсват вписани данни за административен адрес на обекта, от където е предадена стоката, липсват данни за МПС с рег.№, на което е била натоварена и е извършен превозът й до базата на РЛ на ***; липсват данни за лицата, отговорни за осъществяването на стопанската операция; за получил стоките има положен подпис без име; за съставил бележката и предал стоките няма вписани данни, но има положен подпис.

От ЗЛ са представени оборотна ведомост към 30.11.2019 г. и главна книга на счетоводна сметка „Клиенти" към 31.12.2019 г. с отразени единствено издадени фактури на „МЕДИКО МОН" ЕООД и плащания по тях. Представен е и комисионен договор от 01.02.2019 г,  съгласно който „МЕДИКО МОН" ЕООД - комитент възлага на „МЕДИМЕКС КО" ЕООД -комисионер, да предоставя от свое име и за сметка на комитента, срещу възнаграждение, медицински изделия, помощни средства и приспособления за хора с увреждания.

От „МЕДИМЕКС КО" ЕООД не са представени извлечения от счетоводни сметки отчитащи активите, от които да е видно отразяване на придобиването на естествена кожа, хастар, ходило, лепило, естествен лак, евапрен и др., съхраняването и изписването при продажбата им на ревизираното лице, доказателства за наличието на тези материали/стоки към датата на издаване на фактурите към „МЕДИКО МОН" ЕООД,  както и за начина, по който са предадени и транспортирани до обекта на РЛ в ***.

Не са представени ведомости за заплати, трудови или граждански договори за наети лица за процесиите периоди, нито други доказателства за наличие на обект, в който „МЕДИМЕКС КО" ЕООД извършва стопанска дейност, както и за материален и технически ресурс за извършване на фактурираните доставки към РЛ. Не са представени документи за разплащане по фактурите, както и приемо-предавателни протоколи, транспортни документи или други доказателства, удостоверяващи мястото, на което е било извършено прехвърляне на собствеността на материалите/стоките и същите са били приети от РЛ.

В хода на ревизията органите по приходите са извършили проверка в информационните масиви на НАП при която са констатирали, че „МЕДИМЕКС КО" ЕООД е дерегистрирано на 18.11.2019 г.. поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Изследваните фактури са декларирани от доставчика в подадените дневници за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период, като дължимия ДДС за внасяне по СД за периодите, когато са издавани фактурите към РЛ, не е издължен. При извършена проверка на декларираните данни в дневниците за продажби и за покупки на „МЕДИМЕКС КО" ЕООД за периода 01.01.2019 г. - 30.11.2019 г. органите по приходите установяват, че дружеството декларира извършени доставки на стоки/услуги на територията на страната облагаеми с 20 % с данъчна основа в размер на 269 537.54 лв. и ДДС 53 907,46 лв., като за същите данъчни периоди декларира покупки на стоки/услуги с предмет абонаментни услуги, куриерски услуги, счетоводни услуги и компютърен софтуер с данъчна основа в размер на 3 560,85 лв. и ДДС 712,17 лв. По данни от ОПР за 2019 г. на „МЕДИМЕКС КО" ЕООД, през 2019г. дружеството не е отчело разходи като отчетна стойност на продадените активи; отчетени са разходи за външни услуги - 92 х. лв., разходи за персонал - 145 х. лв„ други разходи - 173 х. лв. Отчетените приходи по ОПР за 2019г. са от извършени услуги - 225 х. лв. и други приходи - 115 х. лв. Видно от отчетените разходи по ОПР за 2019 г на „МЕДИМЕКС КО" ЕООД същите не кореспондират с предмета на доставки по издадените фактури към РЛ за продажба на материали/стоки. ЗЛ не е отчело разходи като отчетна стойност на продадените активи, а и в подадените дневници за покупки не е декларирало документи за покупка на стоки и материали, които впоследствие да реализира към клиент „МЕДИКО МОН" ЕООД.

При извършена справка в информационната система на НАП органите по приходите констатират, че „МЕДИМЕКС КО" ЕООД е декларирало следните обекти, в които извършва стопанска дейност:

- магазин в гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов" № 9 - дерегистрирани ЕКАФП на 21.03.2019 г. и на 20.06.2019 г.;

- магазин в гр. Ловеч. ул. „Цачо Шишков" № 41 - дерегистриран ЕКАФП на 23.03.2020 г.

Дружеството е декларирало адрес на управление и адрес за кореспонденция - гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов" № 9. От наличната информация в регистрите на НАП няма данни „МЕДИМЕКС КО" ЕООД да стопанисва офис, склад или търговски обект на адрес в гр. Пловдив, бул. „Мария  Луиза",  откъдето  РЛ твърди,  че  е  получавано фактурираните стоки и материали.

2. „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД с ЕИК ********* - отказан ДДС в общ размер 7 638,60 лв. за данъчни периоди м.12.2019 г„ м.01, м.02 и м.03.2020 г. по 6 бр. фактури с предмет естествена кожа, естествен хастар, ходило, лепило, естествен лак. евапрен, ревалит, картон, бомбе, форт. подлепка и др. На фактурите е отбелязано плащане в брой.

От РЛ са представени фактури придружени с фискални бонове от ЕКАФП с номера на ФУ 2К145775 и ФП 50185513, регистриран в обект с наименование „Офис“ находящ се на адрес: ***. Към фактурите са приложени приемо-предавателни протоколи, подписани от управителите на двете дружества на датата на издаване на съответната фактура, съдържащи данни за наименование на материалите/стоките и количество в мерни единици листове и квадратни метри. В приемо-предавателните протоколи липсват вписани данни за лицата, отговорни за осъществяването на стопанската операция; за получил стоките има положен подпис без име; за съставил бележката и предал стоките няма вписани данни, но има положен подпис. Отбелязано е. че транспортът е ангажимент на купувача.

Извършена е насрещна проверка на „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД. документирана с протокол № П-16001620100832-141-001/24.07.2020 г. В отговор на връченото на 22.06.2020 г. по електронен път ИПДПОЗЛ от страна на проверяваното дружество не са представени изисканите документи и писмени обяснения относно издадените към „МЕДИКО МОН" ЕООД фактури. Не са представени доказателства за редовно заведена счетоводна отчетност - главна книга и оборотна ведомост за периоди м. 12.2019 г. -м.03.2020 г„ когато са издадени фактурите към РЛ. Не са представени извлечения от счетоводни сметки отчитащи активите, от които да е видно отразяване на придобиването на материалите/стоките - естествена кожа, хастар, ходило, лепило, естествен лак, евапрен, ревалит, картон, бомбе, форт, подлепка и др„ съхраняването и изписването при продажбата им на ревизираното лице,  доказателства за наличието на тези стоки към датата на издаване на фактурите към „МЕДИКО МОН" ЕООД. както и за начина, по който са предадени и транспортирани до обекта в на РЛ в ***. Не са представени ведомости за заплати, трудови или граждански договори за наети лица за процесиите периоди, нито други доказателства за наличие на обект, в който „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД извършва стопанска дейност, както и за материален и технически ресурс за извършване на фактурираните доставки към РЛ. Не са представени документи за разплащане по фактурите, както и приемо-предавателни протоколи, транспортни документи или други доказателства, удостоверяващи мястото, на което е било извършено прехвърляне на собствеността на материалите/стоките и същите са били приети от РЛ.

В хода на ревизията органите по приходите са извършили проверка в информационните масиви на НАП. при която са констатирали, че „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД е дерегистрирано по ЗДДС на 30.09.2020 г„ поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Изследваните фактури са декларирани от доставчика в подадените дневници за продажби и СД по ЗДДС за съответния данъчен период, като дължимия ДДС за внасяне по СД за периодите, когато са издавани фактурите към РЛ, не е издължен. При извършена проверка на декларираните данни в дневниците за продажби и за покупки на „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД за периода 01.01.2019 г. -31.03.2020 г. органите по приходите установяват, че дружеството декларира извършени доставки на стоки/услуги на територията на страната облагаеми с 20 % с данъчна основа в размер на 192 136,85 лв,  с предмет проектиране, АЙ-ти услуги, логистика, продажба на имот, материали и комисионни услуги. В подадените дневници за покупки за същите данъчни периоди „ХИСАР СПА РИЗОРТ“ ООД декларира покупки на стоки/услуги с данъчна основа 1 321,17 лв. и с предмет гориво, охрана, ел. енергия, ремонтни услуги, наеми, нотариални такси.

При извършена справка в информационната система на НАП органите по приходите констатират, че „ХИСАР СПА РИЗОРТ“ ООД е декларирало търговски обект с адрес: гр. Пловдив, ул. „Белград" № 8 , който съвпада с декларирания адрес за кореспонденция. Дружеството е декларирало адрес на управление: ***, като на същия адрес е регистриран ЕКАФП, въведен в експлоатация на 03.01.2020 г. за обект -представителство - офис. От наличната информация в регистрите на НАП няма данни „ХИСАР СПА РИЗОРТ“ ООД да стопанисва офис, склад или търговски обект на адрес в гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза", откъдето РЛ твърди, че е получавало фактурираните материали/стоки.

На 05.01.2021 г. от ревизиращият екип е извършено посещение на обект в ***, документирано с протокол № 1555661/05.01.2021 г. Обектът представлява офис на „Медико-техническа лаборатория „Новеламед" ЕООД с ЕИК ********* и се ползва под наем. В обекта не е монтиран ЕКАФП и не се извършват продажби на клиенти. В обекта са налични мостри на ортопедични обувки, помощни средства, инвалидни пилички и др. медицински изделия , продажбата на които е основната дейност на дружеството.

Наличието на горните обстоятелства и факти, разгледани от ревизиращия екип в тяхната съвкупност, са дали основание да бъде формирано заключението, че издадените от посочените преки доставчици фактури не документират реално осъществена доставка на материали/стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък се явява неправомерно начислен. С обжалвания РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 18 бр. фактури, издадени от „МЕДИМЕКС КО" ЕООД и „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и във връзка с чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС.

В съдебната фаза, по искане на жалбоподателят съдът е допуснал ССЕ, със задачи:

1.          Отразило ли е от счетоводна гледна точка резултата от стопанските операции „Медико Мон“ ЕООД по фактурите, издадени от доставчиците „МЕДИМЕКС КО“  ЕООД и „ХИСАР СПА РИЗОРТ“ ООД и редовно ли са взети счетоводните записвания на първично и на вторично счетоводно ниво.

2.          По счетоводни данни дружеството – жалбоподател реализирало ли е процесните стоки и респ. начислило ли е ДДС по повод тази реализация, или същите са налични на склад в дружеството?

Съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за  допускане на един свидетел.

ССЕ на вл.  ПЕШЛЕВЕСКИ е приета по делото / л. 513/  , като при приемането на заключението в оз. експерта пояснява , че „ По фактура №2 и фактура №10 има разминаване, тъй като Фактура 2 и фактура 10 са идентични по предмета на доставка, едната е осчетоводена като доставка на материали, а другата като доставка на услуга. Това, което се е случило в ревизионния доклад, че по едната фактура е отказан данъчен кредит, а  по другата не е отказан данъчен кредит.

В.л. е отговорило , че не е проверявал счетоводството на „Хисар спа ризорт“ ЕООД и данните по ССЕ са от счетоводството на жалбоподателя.

Експерта е отговорил , че счетоводството на жалбоподателя не е водено , по най-добрия начин , съобразно спецификата на самото производство.

Предвид събраните по делото доказателства и изложените от становища от страните,  съдът от правна страна излага следното:

Обжалваният РА  и РД са издадени от компетентни органи по приходите, в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Съдът  констатира и  че от представените от страна на ответника и приети / л. 2/  като доказателства –  CD със записани в тях електронни документи, ведно с прилежащите им сертификати, справки от сайта на доставчиците на удостоверителни услуги за верификация на документ, както и копия от удостоверения за електронни подписи се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и решението представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи.

Съгласно нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДОПК в тежест на жалбоподателя е да докаже спорните факти.

Съдът счита , че жалбоподателят не успя да обори установеното от ревиз.екип.

Въпреки отразеното в приетата ССЕ по делото , че  счетов. Операции са отразени при жалбоподателя , както и че дружеството е изписало  получените по фактурите материали , респективно заведената продукция е произведена и изписана , както и че няма продукция на склад , горното не може да обори установеното от ревиз. Екип , че липсват доказателства за реално предаване на стоките.

Съдът счита , че самото завеждане на закупените стоки/материали в счетоводството на „МЕДИКО МОН" ЕООД не установява по безспорен начин, че доставчици на тези материали са именно описаните по-горе фирми. За да бъде признато правото на данъчен кредит не е достатъчно да бъде установено наличието на материалите/стоките, а следва да бъде потвърден фактът, че именно доставчикът по фактурите е лицето, което е доставило и предало тази стоки на ревизираното дружество.

Относно  представените от жалбоподателя приемо-предавателни протоколи, съставени между РЛ и прекия доставчик „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД съдът установи , че са подписани от управителите на двете дружества, с посочена дата, но с липсващи данни за обект, в който стоките са съхранявани до продажбата им на дружеството.

Липсват данни за МПС на което са натоварени и е започнал превозът им до базата на жалбоподателя в ***, липсва отразено място на предаване на стоките, няма данни за склада, където са предадени на жалбоподателя, поради което протоколите не могат да се приемат за годни доказателства, удостоверяващи предаването на предмета на доставката.

 От друга страна съдът взе предвид и факта , че  фискалните бонове, приложени към фактурите на „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД са издадени от ЕКАФП, регистриран в обект офис в ***, който адрес обаче не съвпада с посочения в обясненията на жалбоподателя адрес - гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза". НАП е установила, че няма данни „ХИСАР СПА РИЗОРТ" ООД да стопанисва офис, склад или търговски обект на адрес в гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза", откъдето РЛ твърди, че е получавало фактурираните материали/стоки.

По същия начин стоят нещата и с другия  доставчик „МЕДИМЕКС КО“ ЕООД, относно  експедиционни бележки, придружаващи оспорените 12 бр. фактури. Същите са съставени в гр. Пловдив между РЛ и прекия доставчик „МЕДИМЕКС КО" ЕООД. В експедиционните бележки липсват вписани данни за административен адрес на обекта, от където е предадена стоката, липсват данни за МПС с рег.№, на което е била натоварена и е извършен превозът й до базата на РЛ: липсват данни за лицата, отговорни за осъществяването на спопанската операция; за получил стоките има положен подпис, но без данни за име на лицето; за съставил бележката и предал стоките няма вписани данни, но има положен подпис. Същевременно фискалните бонове, приложени към фактурите на „МЕДИМЕКС КО" ЕООД са издадени от ЕКАФП регистриран в обект магазин в ***, който адрес не съвпада с посочения в обясненията на жалбоподателя адрес - гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза". От наличната информация в регистрите на НАП е установено, че няма данни „МЕДИМЕКС КО" ЕООД да стопанисва офис, склад или търговски обект на адрес в гр. Пловдив, бул. „Мария Луиза", откъдето РЛ твърди, че е получавало фактурираните материали/стоки.

По отношение на транспортирането на стоките по оспорените фактури в хода на ревизията и в съдебната фаза не са представени доказателства за превоза им до базата на жалбоподателя в ***, както от РЛ, така и от преките доставчици. От представените от жалбоподателя документи не се доказва наличие на реално транспортиране на материалите/стоките за които се твърди, че са закупени от гореописаните доставчици.

От правна страна съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, едно регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, сумата на данъка за стоките или услугите по облагаеми доставки, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Посочената норма относно упражняване на правото на данъчен кредит е свързана пряко с понятието „доставка'" по смисъла на ЗДДС и взаимоотношенията между две регистрирани лица - доставчик и получател. Правото на приспадане на данъчен кредит пряко се обуславя и зависи от това дали лицето, вписано като доставчик, действително е доставило посочените в издадените от него фактури стоки и/или е оказало реално вписаните услуги. Понятието данъчен кредит акумулира в себе си изискването за наличие на облагаема доставка, т. е. на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1; чл. 8 във връзка с чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС. Тъй като по своята правна същност това право представлява сложен фактически състав, то и правните последици по него могат да възникнат само ако са изпълнени всички образуващи го елементи.

Предвид горното съдът счита , че жалбоподателят и в съдебната фаза не успя да докаже , като получател на твърдяната доставка, реалността й, тъй като не се установи  реалното престиране на стоките , а се установи  само документалното оформяне на фактурите, стоковите разписки и  протоколите, като същите не обективират реални стопански операции, вписани в тях.

Налага се извода , че сочените доставчици, само са издали фактури, без да са изпълнили вписаните в тях сделки.

След като липсват осъществени облагаеми доставки, то данъкът по фактурите е начислен неправомерно и по същите не е налице и формиран данъчен кредит. Последното е следствие от норма на чл. 70. ал. 5 от ЗДДС. която изрично регламентира, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Съдът установи , че нито  към жалбата,  нито в производството по обжалване на РА, нито в съдебното производство са представени други доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа по приходите.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата против ревизионния акт в оспорената му част е неоснователна и недоказана, и като такава следва да бъде отхвърлена, а съобразно посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на Дирекция “ОДОП“ – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 1193лв. /хиляда сто деветдесет  и три лева /,  на основание чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата й редакция към 2020г./.       

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-Пловдив, първо отделение, пети състав;

Р       Е       Ш       И :

  Отхвърля жалба на „МЕДИКО МОН“ ЕООД,  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Х.А.Ш., против Ревизионен акт № Р-16001620002886 – 091-001/02.02.2021г., издаден от С.А.Г.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията  и Ц.С.Д.на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден с Решение № 237 от 19.04.2021 година на директора на дирекция ОДОП град Пловдив при ЦУ на НАП в частта, в която е отказан данъчен кредит в общ размер 19 584,07 лева, ведно с прилежащи лихви 2 528, 94 лева.

  Осъжда „МЕДИКО МОН“ ЕООД,  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в ***, представлявано от Х.А.Ш.да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, при  Централно Управление на Национална агенция по приходите юк. възнаграждение в размер на  1193лв. /хиляда сто деветдесет  и три лева /.

  Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/