РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Б. , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LIII СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА И. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20202120203**5 по описа за 2020
година
Производството е образувано по повод жалба от М. Т. Д. ЕГН ********** с адрес гр.
Б., ж.к. И. № ... против наказателно постановление № 17-0769-00356*/26.09.2017г. на
Началник Група към ОДМВР Б., сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се оспорва връчването на НП. В съдебно заседание жалбоподателят е
редовно призован, явява заедно с адв. Д., счита, че ПТП не е възникнало, защото се е движел
с несъобразена или превишена скорост, излага съображения.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира, следното:
АУАН е съставен на жалбоподателя на 30.06.2017г. като му е връчен лично на същата
дата. В него е посочено, че адресът на М. Т. Д. е гр. Б., бул. Г. № *, ет. * като не е посочена
месторабота. НП е издадено на М. Т. Д. с адрес гр. Б., ул. Г. Г. *, ет. * като е изпратено за
връчване до ОД на МВР Б. 01 РУ с адрес гр. Б., ул. Ц. К. № ... на 26.09.2019г. На
16.12.2019г. до Началника на 01 РУ на ОД МВР Б. е изпратено напомнително писмо, че НП
все още не е върнато като надлежно връчено. На 06.01.2020г. до Началник на 01 РУ ОДМВР
Б. е изпратена докладна записка, че била извършена проверка относно връчване на НП
срещу М. Т. Д. с адрес гр. Б., ул. Г. Г. № *, ет. * като бил проведен разговор с лице- съседка,
която посочила, че не познава лице с тези имена живущо на адреса. НП е изпратено за
връчване на 07.02.2020г. на адрес гр. Б., ж.к. И. № ... като съгласно докладна записка
депозирана на 10.03.2020г. живущи от входа посочили, че не познават такова лице.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 5*, ал. 2 ЗАНН когато нарушителят или поискалият
обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за
връчено от деня на отбелязването.
В случая обаче не се установява нарочно изпращане за връчване на НП именно на
известния адрес на жалбоподателя, посочен и в АУАН. По делото е налична докладна, че
бил проведен разговор с г-жа М. – съседка, която заявила, че не познава лице с имена М. Т.
Д. на адреса гр. Б., ул. „Г. Г.“ *, ет. *. Не става ясно обаче по чие възлагане е изготвена тази
докладна, тъй като съгласно писмо л. 12 наказателното постановление е било изпратено за
връчване на друг адрес - гр. Б., ул. „Ц. К.“ № .... Не става ясно и по какви причини НП е
изпратено на адрес в ж.к. И., за който е изготвена също докладна записка. По делото липсват
данни НП да е изпратено за връчване на посочения в АУАН адрес на нарушителя по
възлагане от АНО – ОД на МВР Б. Сектор „Пътна полиция“. Ето защо съдът намира, че не
може да се приеме, че е налице редовно търсене на жалбодателя на известния на АНО орган
адрес и затова жалбоподателят се е възползвал от първия възможен момент, когато е узнал
за него да го обжалва. Предвид тези съображения, съдът приема, че жалбата е допустима, но
разгледана по същество съдът я счита за неоснователна.
На 30.06.2017г. около 15,25 часа на път първи клас 1-9 км. 2**+300В посока от пътен
възел Юг към кв. Крайморие Д. управлявал лек автомобил Мерцедес с рег. № ******* като
при избиране на скоростта на движение не се съобразява с характера и интензивността на
движението в следствие на което настига и удря в задната му част движещият се пред него
в колона МПС лек автомобил КИА с рег. № СВ****КВ като в следствие на удара с него
губи управлението над МПС накланя се в ляво от него застига движещия се пред СВ
****КВ лек автомобил Мини Купър с рег. № А ****МХ и го удря отзад като той в
следствие на удара се завърта около оста си и се удря странично в еластично предпазна
ограда на средната разделителна ивица от ПТП като има материални щети по МПС и
мантинелата.
Съдът намира, че безспорно е доказано нарушението от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. АУАН отговаря на изискванията на чл. *2 ЗАНН, а НП на тези по чл.
57 ЗАНН. Съдът намира за несъществено, че в АУАН нарушителят е посочен като М., а в
НП като М., тъй като нарушителят е индивидуализиран чрез посочване на ЕГН и същият е
установен, а това не се оспорва и от самия жалбоподател. Съставен е протокол за ПТП,
който установява настъпилото ПТП и участието на жалбоподателя в него. Самият
жалбоподател не оспорва възникналото ПТП, но намира, че липсва виновно поведение,
което да е наказуемо. Еднопосочни са показанията на свидетелите, че се касае за интензивен
трафик, през летния сезон. Установява се от показания на св. Г., че се чул клаксон на
автомобил, но не видял нищо и в момента, който погледнал напред видял, че Д. е
катастрофирал като се е ударил в колата пред него. Жалбоподателят също посочи, че
действително е настъпило ПТП, но намира, че не се дължи на несъобразена скорост или
превишена скорост, а просто реакцията му била по-бавна от тази на останалите участници в
движението.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
2
В случая правилно е приложена материалноправната норма като не се твърди да е
налице превишаване на скоростта. Жалбоподателят обаче при избиране на скоростта за
движение не е съобразил тази скорост, поради което не е успял да спре при наличие на
препятствие пред него. Еднопосочни са показанията на свидетелите, а и обясненията на
нарушителя, че се касае за интензивен трафик, движението е било натоварено и са били
заети платната за движение. Не може наличието на звуков сигнал да се изтъква като такова
събитие, което е станало причина за ПТП. Водачът е длъжен да контролира скоростта за
движение и да избере такава, че при нужда да спре. В такава ситуация – интензивен трафик,
е ноторно, че водачите се изнервят и подават звукови сигнали, това е очаквана реакция и не
може да се приеме, че от такова естество, че да изключи възможността водачът да го
предвиди. За този състав не се касае за случайно деяние. Жалбоподателят е могъл да
предвиди, че в такава обстановка (интензивен трафик) може да се подаде звуков сигнал,
следвало да е се движи със скорост, съобразена с неговата възможност за реакция, да
предвиди и съобрази, че реакцията му е по-бавна от тази на останалите водачи, заради което
е трябвало да избере да се движи с такава скорост щото при възникване на опасност на
пътното платно да може успешно да спре, без да причини удар на движещото се пред него
МПС.
При извършване на нарушение свързано с несъобразена скорост е без значение с каква
скорост се е движил водача и каква е причината за настъпване на ПТП, а от значение е
единствено дали водачът се е съобразил с пътната обстановка. Именно скоростта трябва да
бъде съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост
реакцията на водача да предотврати евентуалното пътнотранспортно произшествие. След
като е допуснал причиняване на ПТП, се е движил с несъобразена скорост. Той не е успял да
спре, при възникналата на пътя опасност, от което е настъпил удара. Всяка скорост, която не
позволява на водача да намали и да спре моторното превозно средство и по този начин е
станал причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие,
е несъобразена скорост (в този смисъл Решение № *55 от 16.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 35 /
2020 г. на XIII състав на Административен съд – Б.; Решение № 7* от 23.01.2017 г. по н. д.
№ 2*** / 2016 г. на Административен съд – Б.).
По тези съображения съдът намира, че правилно АНО е ангажирал отговорността на
водача.
Съгласно чл. 179, ал. 1, предл. 1 ЗДвП който поради движение с несъобразена скорост
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието
не съставлява престъпление. Правилно АНО е приложил и санкционната норма като е
определил наказание във фиксирания от закона размер от 200 лева.
По тези съображения, този състав намери, че НП следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно. Право на разноски има АНО , който не претендира такива, поради което
и съдът не се произнася.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН,
Б.кият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0769-00356*/26.09.2017г. на
Началник Група към ОДМВР Б., сектор „Пътна полиция”, с което на М. Т. Д. ЕГН
********** за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Б. в 1*-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала: /п/
КС
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4