В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав,
в публичното съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2415 по описа за 2016г, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба на „И.И.Г.“
АД, *** и съдебен адрес:***, с която се иска осъждането на Д.чрез М.на Ф.да заплати, както следва на основание чл.
59 ЗЗД сумата от 20 689,00 – връщане на неоснователно обогатяване за
чужда сметка резултат от ползването без основание в периода от 25.02.2011г –
14.11.2011г на 1524,00 кв.м. от имот собственост на ищеца, представляващ част
от НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл. №1389, нанесен в кад. лист 723, заснет през 2003г по
неодобрения кадастрален план на град София, вилна зона „Малинова долина –
Бункера I
етап“ целия с площ от 3027,00 кв.м., при съседи на имота по документ за
собственост: наследници на А.В.К., от две страни път като гореописания недвижим
имот съгласно Скица на поземлен имот № 28005/16.09.2011г. на Службата по
геодезия, картография и кадастър – град София, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.2045.1389, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011г на Изп. директор на АГКК,
с площ от 3026,00 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори 68134.2045.1904,
68134.2045.1903, 68134.2045.1902 и 68134.2045.2014, а на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 6311,98 лева – обезщетение
за забава плащането на главницата за периода от 26.02.2013г до 26.02.2016г, ведно със законната лихва върху главницата
считано от 26.02.2016г до окончателното й изплащане.
В исковата молба се поддържа, че по
силата на нот.акт № 109, том XI,
рег. № 37141, дело № 2072/2008г на Р.Д.– нотариус №274, с район на действие –
района на СРС, ищцовото дружество е придобило собствеността върху описани по
горе недвижим имот. С решение на Министерски съвет на Република България №
559/29.07.2010г за допълнение и изменение на Решение № 172 на МС за отчуждаване
на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане
на обект „Път II
– Софийски околовръстен път – южна дъга“ участък до км42+720, обнародван в ДВ
бр. 28/2010г от имота на ищеца са отчуждени 1524,00 кв.м., като е допуснато и
предварително изпълнение на акта за отчуждаване. На 14.11.2011г с нот.акт №
119, том VI,
рег. № 32464, дело № 1054/2011г на Р.Д.– нотариус с рег. № 274, ищецът е
прехвърли собствеността върху имота на трето за процеса лице „С.Г.“ ЕООД. С
решение № 9701/27.06.2013г постановено по адм.д. №13586/2012г по описа на ВАС
на РБ е прогласена нищожността на Решение № 559/29.07.2010г на МС на Република
България. Така за периода от 25.02.2011г до 14.11.2011 ответникът е владял без
основание собствената на ищцовото дружество част от имота в размер на 1524
кв.м., с което ползване се е обогатил за негова сметка със сумата от 20689,00
лева. Забавеното плащане на главницата счита, че го легитимира като кредитор по
вземане за заплащане на обезщетение за мораторни лихви в размер на 6311,98 лева
за периода от 26.02.2013г до 26.02.2016г. по изложените съображения се иска
осъждането на ответника да заплати претендираните суми, ведно със законната
лихва и разноските.
Ответникът не оспорва, че ищецът е
бил собственик на описаните в исковата молба 1524,00 кв.м от имот с пл. №1389,
нанесен в кад.лист 723, заснет през
2003г по неодобрения кадастрален план на град София, вилна зона „Малинова
долина – Бункера I
етап“ с целия с площ от 3027,00 кв.м., представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.2045.1389 по действащата кадастрална карта; че имотът е
отчужден с решение на Министерски съвет на Република България № 559/29.07.2010г
за допълнение и изменение на Решение № 172 на МС за отчуждаване на имоти и
части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект
„Път II
– Софийски околовръстен път – южна дъга“ участък до км42+720, обнародван в ДВ
бр. 28/2010г; че е допуснато предварително изпълнение на РМС и отчуждената част
от недвижимия имот е завзета; че отчуждителното решение е прогласено за нищожно
с решение № 9701/27.06.2013г постановено по адм.д. №13586/2012г по описа на ВАС
на РБ. Определеното в РМС №559/29.07.2010г обезщетение в размер на
228 987,00 лева е преведено по сметка на Областния управител. Твърди, че в
изпълнение на решението на ВАС Областния управител е предприел действия за провеждане
на процедура по отчуждаване на гореописания имот, която към настоящия момент
още не е приключила. Счита иска за недопустим, тъй като исковете по чл. 59 ЗЗД
са субсидиарни, когато няма друг ред за защита. В случая е налице друг такъв
ред съгласно чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК. По този ред е предявен иск от
ищеца, по който е образувано и все още висящо производство по адм.д. №6276/2015
по описа на АССГ, 35-ти състав. Исковете се оспорват и по основание като се
твърди, че не е доказано обедняване, респ. обогатяване на ответника за сметка
на ищеца. Искът за мораторните лихви се оспорва, като се твърди, че не е налице
забава, тъй като няма покана.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
По
допустимостта на иска по чл. 59 ЗЗД.
Отводът за недопустимост на
производството е неоснователен. За правната квалификация на иска съдът се
ръководи от фактическите твърдения на ищеца. И в производството по чл. 59 ЗЗД и
в това по чл. 1 от ЗОДОВ ищецът твърди, че имуществото му е претърпяло
негативна промяна по причина на поведението на ответника, което е
незаконосъобразно. От значение е начина, по който ищецът определя негативната
промяна. Дали твърди, че тя е последица само по причина на невъзможността да
ползва обекта на правото на собственост или твърди, че тя е резултат и от
невъзможността да реализира една сигурна полза, изразяваща се в увеличение на
имуществото, в резултат на обективно съществуващи за това обстоятелства
(например сключен конкретен договор за наем). При исковете по чл. 59 от ЗЗД
собственикът не доказва настъпване на вреда, а неоснователно обогатяване, което
е резултат от невъзможността да се ползва собствения си имот за определен
период от време, през който той се ползва без основание от ответника. Размерът
на обогатяването, респ. обедняването е определяем на базата на средномесечния
пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид, функционална характеристика,
установена с помощта на вещо лице. В хипотезите на търсено обезщетение по реда
на непозволеното увреждане, както и при ЗОДОВ, собственикът следва да твърди и
да доказва настъпване на конкретна вреда, която може да бъде и пропусната
полза, но тази "пропусната
полза" не може да бъде предполагаема /така и Решение № 3164 от
11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15732/2009 г., V о., Решение № 3468 от 12.03.2014 г. на
ВАС по адм. д. № 10362/2013 г., III о./. Това
предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Собственикът трябва да докаже, че
обективно е съществувала възможност за конкретния период да реализира конкретен
имуществен актив и че единствената причина това да не се случи е поведението на
ответника. В процесния случай ищецът твърди, че е обеднял по причина, че не е
могъл да ползва собствения си имот, защото той е ползван без основание от
ответника. С оглед изложеното по-горе и с оглед фактическите твърдения на ищеца
следва да се приеме, че предявеният иск е с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД,
а не чл. 1 от ЗОДОВ. Той е допустим, тъй като няма друг ред за защита на правата
на ищеца.
По
основателността на иска по чл. 59 ЗЗД.
Вземането
за връщане на неоснователно обогатяване за чужда сметка предполага обедняване
на едно лице, обогатяване на друго и връзка между тях, която поначало не е
пряка, е резултат от общ факт или Г.а от факти – ППВС №1/1979г. В трайната си
практика по чл. 59 ЗЗД /обективирана например в решение № 251 от 04.04.2017г.
на ВКС, ТК, II ТО по т.д. № 1023/2015г.; решение № 398/06.08.2014г. по гр.д. №
1933/2013г. на ВКС, ГК, IV ГО; Решение № 135 от 25.09.2017г. на ВКС по т.д. №
512/2016г., II т.о., ТК; решение № 409 от 20.06.2012г. по гр.д. № 1411/2010г.
на ВКС, ГК, IV г.о. и др./ ВКС приема, че общата хипотеза за неоснователно
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е налице в случаите, когато едно лице несобственик
ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание за това и препятства
собственикът да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в
обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства
възможността собственикът лично да ползва или да отдава под наем /на правно
основание/ имота и да реализира имуществена облага от това. В този случай от
едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика-ответник
на собствения недвижим имот /вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца,
което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си
недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от
време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на
разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.
Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД обхваща
елементите - 1. ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. ответникът да
ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. размера на
вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не
е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната
цена на този функционален тип имоти.
По
делото не е спорно, че ищецът е
бил собственик на основание нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 109,
том XI, peг. № 37141, дело № 2072/2008 г. на описаните в исковата молба 1524,00
кв. м., част от имот с пл. №1389, нанесен
в кад.лист 723, заснет през 2003г. по неодобрения кадастрален план на
град София, вилна зона „Малинова долина – Бункера I етап“ с целия с площ от 3027,00 кв.
м., представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.2045.1389 по действащата
кадастрална карта в периода 25.02.2011г. – 14.11.2011г.
Имотът е отчужден с решение на
Министерски съвет на Република България № 559/29.07.2010г за допълнение и
изменение на Решение № 172 на МС за отчуждаване на имоти и части от имоти –
частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект „Път II – Софийски околовръстен път – южна
дъга“ участък до км42+720, обнародван в ДВ бр. 28/2010г. Решението на МС е допуснато
предварително изпълнение на РМС и отчуждената част от недвижимия имот е завзета
от държавата.
Отчуждителното решение е прогласено
за нищожно с решение №9701/27.06.2013г. постановено по адм. д. № 13586/2012г по
описа на ВАС на РБ. Нищожният
административен акт не поражда правни последици поначало, а не от момента на
прогласяване на неговата нищожност. Именно затова в чл. 195, ал. 2 АПК е предвидено
задължение за административния орган, който е издал административния акт,
обявен за нищожен от съда, да уреди служебно правните последици, които са
възникнали от него. Разпоредбата има предвид правните последици от приложението
на нищожния акт, тъй като нищожният акт
поначало не поражда правни последици, но може да бъде прилаган и именно
последиците от това приложение следва да бъдат уредени след обявяването на
нищожността. /така Решение № 6232 от 12.05.2014 г. на ВАС по адм. д. №
9540/2013 г., III о./. В случая РМС №559/29.07.2010г е бил приложен, тъй като е
било допуснато предварителното му изпълнение. Няма спор и че отчуждената по
нищожния акт част от имота е застроена, тъй като мероприятието, за което бил
отчужден е реализирано до прогласяване нищожността на акта на МС. Следователно
въз основа на нищожния акт ищецът е бил лишен от възможността да използва
отчуждената част от има за времето, докато актът е бил приложен от Държавата, а
последната е ползва тази част от имота за целите, за които е проведена
недопустимата процедура. За времето на ползването на имота без основание Д.се
обогатява за сметка на ищеца, който в резултата на лишаването му от това ползване
обеднява със стойността на средния пазарен наем за имота. Съгласно заключението
на вещото лице по СТЕ за периода от 25.02.2011 – 14.11.2011г. средния пазарен
наем възлиза на сумата от 20 688,77 лева.
По делото няма данни след отмяната
на отчуждаването от ВАС административния орган, да е уредил служебно правните
последици, от приложението на нищожния акт съгласно чл. 195, ал.2 от АПК.
Постановеното решение № 2635/20.04.2017г постановено по адм.д.№ 6276/2015г на
АССГ, II
отд., 35-ти състав, няма данни да е влязло в сила. Не се твърди и че по него Д.в
лицето на Администрацията на МС е платила присъденото обезщетение. При това
положение иск по чл. 59 ЗЗД е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло.
Настоящия състав намира за нужно да
посочи, че вземането на ищеца, резултат от неоснователното ползване от
ответника на реалната част от имота, е едно, различно е юридическото лице, от
чийто бюджет следва да се плати то. При това положени и независимо от
предявените два иска (пред АССГ и пред настоящи състав), той има право да
получи едно плащане. Ако такова плащане се извърши от Държавата, независимо
дали чрез Администрацията на МС или чрез М.на Ф., дългът се погасява и ищецът
не може да търси повторното му изпълнение от другия разпоредител с бюджетни
кредити.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Вземането за връщане на
неоснователното обогатяване за чужда сметка явило се от ползването на имота на
ищеца от ответника без основание, възниква без отнапред определен срок за
изпълнение. Следователно за поставянето на ответника в забава е необходима
покана – чл. 84, ал.2 от ЗЗД. Доказателства за отправянето на такава по делото
не е представена, поради което и съдът не може да приеме, че такава е отправена
преди подаване на исковата молба. След като няма покана, ответникът не е
поставян в забава. Следователно исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД като недоказани
следва да се отхвърлят.
По
разноските.
С оглед изхода на делото право на
разноски имат и двете страни по спора.
Ищецът доказва разноски за държавна
такса в размер на 1080,00 лева и депозит за вещо лице в размер на 200,00 лева
или общо 1280,00 лева, от които съразмерно на уважената част от исковете
ответникът дължи 795,70 лева ((20688,77/33279,77)х1280=795,70).
Ответникът има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева, от което съразмерно на
отхвърлената част от исковете следва да му се присъдят 113,50
(((33279,77-20688,77)/33279,77)х300=113,50).
След съдебна компенсация на
разноските ответникът дължи на ищеца сумата от 682,20 лева (795,70-113,50=682,20)
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.чрез М.НА Ф., с адрес: град *************да заплати на „И.И.Г.“ АД, *** и съдебен адрес:***, с, както следва на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата от 20 688,77
лева – връщане на неоснователно обогатяване за чужда сметка резултат от
ползването без основание в периода от 25.02.2011г – 14.11.2011г на 1524,00
кв.м. от имот собственост на ищеца, представляващ част от НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с пл. №1389, нанесен в кад. лист
723, заснет през 2003г по неодобрения кадастрален план на град София, вилна зона
„Малинова долина – Бункера I
етап“ целия с площ от 3027,00 кв.м., при съседи на имота по документ за
собственост: наследници на А.В.К., от две страни път като гореописания недвижим
имот съгласно Скица на поземлен имот № 28005/16.09.2011г. на Службата по
геодезия, картография и кадастър – град София, представляващ поземлен имот с
идентификатор 68134.2045.1389, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-3/11.01.2011г на Изп. директор на АГКК,
с площ от 3026,00 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори 68134.2045.1904,
68134.2045.1903, 68134.2045.1902 и 68134.2045.2014, ведно със законната лихва върху главницата считано от 26.02.2016г
до окончателното й изплащане, а на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 682,20 лева – разноски съразмерно
на уважената част от исковете и по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, както следва: иска по
чл. 59 ЗЗД за разликата над 20688,77 лева до 20689,00 лева; искът с основание чл. 86 от ЗЗД за сумата
от 6311,98 лева – обезщетение за забава плащането на главницата за периода
от 26.02.2013г до 26.02.2016г изцяло, като неоснователни.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: