Решение по дело №29281/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1745
Дата: 31 януари 2024 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20211110129281
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1745
гр. София, ..1.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110129281 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление ..., ... ... .., чрез юрк. Т..Ч., против А. Т. Н., ЕГН **********,
и Г. Й. В.- Н., ЕГН **********, и двамата с адрес ..., с която са предявени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл.
422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 1485,42 лв., представляваща стойност на доставени
ВиК услуги през периода от 10.02.2012 г. до 15.10.2020 г. до обект, находящ се в .., с
договорна (съдебна) сметка към клиентския номер **********, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 10.0...2021 г., до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 20,48 лв., обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 01.08.2020 г. до 22.11.2020 г.,
претендирани от ответниците разделно по ½ част от всеки от тях, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.0...2021 г. по гр.д. №
1425../2021 г. по описа на СРС, 162-и състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало
въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни
общи условия на .... Поддържа, че ответниците са потребители на ВиК услуги и че за
процесния период е доставил на ответниците ВиК услуги в посочения обект, които не са
заплатени. Посочва, че за този имот е открит клиентски номер **********, като за
процесния период на база отчетени показания редовно е издавана ежемесечна фактура за
потребените и начислени ВиК услуги в имота, сумите по които е трябвало да бъдат
заплатени от ответника в ..0-дневен срок от фактурирането. Моли за уважаване на исковете
и претендира присъждане на разноски.
Ищецът прави искане по чл. 186 ГПК да се изиска от Столична община, отдел
„Общински приходи „Възраждане“, да представи удостоверение за данъчно задълженото
лице за процесния имот за периода от 10.02.2012 г. до 15.10.2020 г. Прави искане за
допускане на комплексна техническа и счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
В открито съдебно заседание от 28.09.2021 г. ищецът не се явява чрез законен
1
представител, нито изпраща представител по пълномощие.
С молба с вх. № 64611/05.10.2021 г. пълномощникът на ищеца прилага счетоводни
документи- фактури, и известия, касаещи спорния период.
В открито съдебно заседание от 11.11.2021 г. ищецът не се явява чрез законен
представител, нито изпраща представител по пълномощие.
В срока по чл. 1..1 ответниците подават общ отговор на исковата молба, чрез
процесуален представител адв. М. Р., с който оспорват исковете, като твърдят, че между
страните не е налице облигационно правоотношение и ответниците не са собственици на
процесното жилище. Оспорват да са потребили ВиК услуги на претендираната стойност за
посочения период, като поддържат, че липсват доказателства за количеството доставени
услуги. Навеждат възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на
исковете с присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание от 28.09.2021 г. пълномощникът на ответниците
поддържа отговора, като моли да се приеме доклада по делото за окончателен. Прави искане
по чл. 190 ГПК да бъде задължен ищецът да представи всички издадени фактури, относими
към процесния отчетен период.
С молба с вх. № 78752/29.10.2021 г. пълномощникът на ответниците моли да бъдат
приети по делото представените от ищеца с молба с вх. № 64611/05.10.2021 г. фактури и
кредитни известия като доказателства по делото.
С молба с вх. № 84746/10.11.2021 г. пълномощникът на ответниците моли да се даде
ход на делото в негово отсъствие. Не прави нови доказателствени искания. Моли за
отхвърляне на исковите претенции, като претендира присъждане на разноски, във връзка
което представя списък по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание от 11.11.2021 г. ответниците не се явяват и не се
представляват.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 ГПК от заявителя срещу
длъжниците в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение
по чл. 414 ГПК при проведено предхождащо заповедно производство.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ ищцовата
страна следва да установи, че ответниците са потребители на ВиК услуги по възникнало
между страните облигационно правоотношение в качеството си на собственици или
ползватели на процесния имот, че за процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в
претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните
суми. В тежест на ответниците е да докажат, че са погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на дълга на
падежа.
Съгласно чл. 19.. от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
2
дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
По силата на §1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост
Съгласно чл. .., ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради- етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в
изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6,
ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 1...07.2016 г.,
в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от
регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника,
съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени,
поради което имат действие за всички абонати на дружеството.
В случая ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че
ответниците са собственици или титуляри на вещното право на ползване върху процесния
имот с адрес .... Ищецът не е приложил титул за собственост или учредяване на вещно право
на ползване в полза на ответниците. Още повече от справката, изискана от Столична
община, дирекция Общински приходи „Възраждане, се установява, че по отношение на
процесния имот не е подавана декларация по чл. 14 ЗМДТ в отдел Общински приходи
„Възраждане“.
С оглед неустановяването от страна на ищеца на качеството „потребител на ВиК
услуги“ за ответниците съдът не следва да обсъжда останалите събрани по делото
доказателства, доколкото същото се явява ненужно.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният главен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, тъй като по делото не
се установи от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на
облигационно правоотношение с ответниците по делото за доставка на питейна вода за
процесните период и имот.
ОснователносТ.а на иска за лихва за забава предполага наличието на главен дълг и
забава в погасяването му. Предвид формирания от съда извод за липса на главен дълг,
следва да се отхвърли като неоснователен и искът за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал. .. ГПК има единствено
ответната страна. Съгласно представени с отговора на исковата молба договори за
предоставяне на правна защита и съдействие от 21.06.2021 г. всеки от ответниците е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на ..50 лв. в исковото производство,
3
платени в брой при сключване на съответния договор. С оглед изложеното на ищеца следва
да бъдат възложени в тежест горепосочените разноски.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/201..г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимосТ.а на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорносТ.а за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Съдът намира, че действително в заповедното производство се дължат разноски на
длъжника, но само в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 НМРАВ- за съвет и консултация и
то, при положение че е направено подробно и обосновано възражение с доводи и
възражения, които биха могли да се разгледат в акта по същество. В случая възражението е
бланкетно, като е направено общо оспорване за недължимост на сумите по заповедта за
изпълнение.
В настоящия случай обаче не трябва да се присъжда адвокатско възнаграждение за
заповедното производство, тъй като единственото процесуално действие, което са
извършили длъжниците ответници е подаването на бланкетно възражение. Липсата на
активно процесуално поведение изключва възможносТ.а да бъдат присъдени разноски.
При това положение да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на
практика, би нарушило основния за българското гражданско право принцип на забраната за
неоснователно обогатяване. Съдебните разноски като законна последица от изхода на
правния спор не могат да служат като средство за обогатяване на едната от страните. Те са
последица от неоснователното ангажиране на нейния патримониум, с оглед организирането
на защитата срещу неоснователната претенция на другата страна.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ..., ... ...
.., представлявано от В. Т.- изпълнителен директор, против А. Т. Н. , ЕГН **********, и Г.
Й. В.- Н., ЕГН **********, и двамата с адрес ..., искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, в условията на
разделност, за по ½ от сумата от 1485,42 лв., представляваща стойност на доставени ВиК
услуги през периода от 10.02.2012 г. до 15.10.2020 г. до обект, находящ се в .., с договорна
(съдебна) сметка към клиентския номер **********, ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 10.0...2021 г., до окончателното й
изплащане, и от сумата от 20,48 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 01.08.2020 г. до 22.11.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., адрес .., представлявано от В. Т.- изпълнителен директор, да
заплати на А. Т. Н. , ЕГН **********, с адрес ..., на основание чл. 78, ал. .. ГПК сумата от
..50 лв., представляващи сторените пред СРС съдебноделоводни разноски по настоящото
исково производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., адрес .., представлявано от В. Т.- изпълнителен директор, да
заплати на Г. Й. В.- Н., ЕГН **********, с адрес ..., на основание чл. 78, ал. .. ГПК сумата от
..50 лв., представляващи сторените пред СРС съдебноделоводни разноски по настоящото
исково производство.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5