№ 676
гр. Варна , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
Ивелина Д. Чавдарова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско
дело № 20213100500612 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 310, ал.1, т. 6 от
ГПК, вр. чл. 146, ал. 2 от СК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 268938/04.02.2021г., депозирана от Р.
Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Васил Левски" бл.2, вх.А, ет.4, ап. 8,
действащ чрез пълномощника си адв. П.Х., срещу Решение № 260058/13.01.2021г.,
постановено по гр.д. 12369/2020 год. по описа на ВРС, 20-ти с-в, в частта, в която
въззивникът е осъден:
– да заплаща на сина си - ищец по делото Й. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „Вл.Варненчик" бл. 4, вх. 6, ет. 1, ап. 5, издръжка в размер на 100,00 лв. месечно
за периода от 02.10.2020г. до завършване на средното му образование - 31.05.2021г., с падеж
пето число на месеца, за който се дължи издръжката, на основание чл. 144 от СК;
– да заплати на сина си - ищец по делото Й. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „Вл.Варненчик" бл. 4, вх. 6, ет. 1, ап. 5, сумата от 400,00 лв., представляваща
сбор от дължима издръжка за минало време за периода от 01.06.2020г. до 01.10.2020г., на
основание чл. 144, вр. чл. 149 от СК;
– да заплати на Й. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик" бл.
4, вх. 6, ет. 1, ап. 5, сумата в размер на 136,36 лв., представляваща сторени от последния
съдебно-деловодни разноски.
1
В жалбата се застъпва, че първоинстанционното решение е неправилно, необосновано
и незаконосъобразно. Излага се, че въззивникът – ответник страда от хронично заболяване,
а именно алкохолна болест, понастоящем все още е в процес на рехабилитация и не работи,
няма никакви доходи, нито имущество от което да реализира такива, като е издържан от
собствената си майка. С оглед на това се сочи, че не е налице една от кумулативно
необходимите предпоставки за уважаване на иска по чл. 144 СК – родителят да може да
плаща издръжката без особено затруднение. В тази връзка се излага, че ВРС е приложил
неправилно закона, приемайки, че въззивникът има възможност да реализира доходи от
имоти, без да са налице никакви доказателства в тази насока. Твърди се, че не е изследван
изобщо въпросът представлява ли за въззивника - ответник затруднение да дава издръжка
или не. Моли се за отмяна на решението на ВРС в осъдителната му част, като вместо него се
постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Претендират се и разноски за въззивната инстанция.
В законоустановения срок, от въззиваемия Й. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж.к. „Вл.Варненчик" бл. 4, вх. 6, ет. 1, ап. 5, чрез процесуалния му представител адв.
С.П., е депозиран отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната
неоснователност и се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Сочи се, че
въззиваемият има нужда от финансова издръжка за да покрие нормалните си нужди и
потребности, включително да посрещне и отпразнува със съучениците си абитуриентския си
бал и дипломиране, както и че неговият баща – въззивник няма други деца, за които да се
грижи и на които да дължи издръжка.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител адвокат П.Х., поддържа жалбата, оспорва отговора на същата и моли да му
бъдат присъдени разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемият, чрез пълномощника си адв. С.П., оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на атакуваното решение.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното:
Производството по гражданско дело № 12369/2020 год. по описа на ВРС, 20-ти с-в, е
образувано по предявени от Й. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Вл.Варненчик”, бл. 4, вх. 6, ет. 1, ап. 5, срещу Р. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
бул. „Васил Левски“, бл.2, вх.А, ет.4, ап. 8, обективно кумулативно съединени искове с
право основание чл. 144, във вр. с чл. 149 от СК – за осъждане на ответника да заплати на
ищеца месечна издръжка в размер на 220,00 лв. за периода от 01.06.2020г. до 01.10.2020г. и
с правно основание чл. 144 от СК – за осъждане на ответника да заплаща на ищеца месечна
издръжка от 220,00 лв. от 02.10.2020г. до завършване на средното му образование -
31.05.2021г., с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката.
Ищецът сочи, че ответникът Р.Й. е негов баща, който до месец май 2020г. му
изплащал дължимата издръжка по силата на Решение № 186/17.01.2017г. по гр.д. №
11207/2016г. на ВРС. След като ищецът навършил пълнолетие през май 2020г., ответникът
отказал да му дава повече издръжка, като изпълнителното дело за събирането било
прекратено по искане на последния. Ищецът излага, че е ученик през учебната 2020/2021г. в
XII- ти „И“ клас на IV-та Езикова гимназия „Фредерик Жолио-Кюри“- гр. Варна. Сочи, че
има нужда от издръжка, така както преди да навърши пълнолетие, съответно за учебници,
помагала, пособия, дрехи и всичко необходимо за нормалното му съществуване. Излага, че
през годините майка му изцяло е поела издръжката му, както и на природените му брат и
сестра, поради което счита, че и баща му следва да го подпомогне финансово. Сочи, че по
образуваното изпълнително дело за събиране на издръжката, определена с Решение №
186/17.01.2017г. по гр.д. № 11207/2016г. на ВРС, е установено, че ответникът притежава
2
следните недвижими имоти: имот, находящ се в гр. Сеново; апартамент, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“; апартамент, находящ се в гр. Варна, бул. „Княз Борис“;
апартамент, надохящ се в гр. Варна, бул. „Васил Левски“; три ниви в землището на община
Варна, както и има открити на негово име две банкови сметки, съответно в „ПИБ“ АД и
„ЦКБ“ АД.
В законоустановения срок от ответника е депозиран писмен отговор на исковата
молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва,
че ищецът е ученик в редовна форма на обучение, както и че не може да се издържа сам, но
се твърди, че самият ответник страда от тежко хронично заболяване – алкохолизъм, не
работи, няма никакви доходи, включително от имуществото си, което не е ликвидно,
издържа го неговата майка, поради което се застъпва, че не е налице една от предпоставките
на чл. 144 от СК – родителят да може да плаща издръжката без особено затруднение.
Ответникът излага, че се лекува в терапевтична общност, за което плаща майка му, която в
последните години е заплащала и издръжката на ищеца, но сега няма средства да издържа и
внука си. Твърди, че в посочените от ищеца банкови сметки няма наличност, притежава
едно жилище, а по наследство по ¼ ид.ч. от два малки апартамента в гр. Варна, както и 10
дка земеделски земи в област Добрич, като имотите, които притежава в съсобственост се
стопанисват от майка му за нейна сметка. Излага, че алкохолизмът се лекува трудно, поради
което често посещава болници, а лечението му в терапевтичната общност е последен опит да
спаси живота си.
Настоящият съдебен състав на ОС - Варна, като взе предвид доводите на страните,
събрания и приобщен по делото доказателствен материал, и като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, на основание чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Атакуваното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.
Решението е постановено при наличието на всички положителни процесуални
предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася само в хипотезите на
нарушение на императивна правна норма /ТР №1/2013г. на ОСГТК/. Такова, според
настоящия съдебен състав, не се установява.
Съобразно разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения
срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
3
дават без особени затруднения. За уважаване на претенцията ищецът – въззиваем е следвало
при условията на пълно и главно доказване да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: че въззивникът - ответник е негов баща; че през учебната 2020/2021г. е
ученик редовна форма на обучение в средно учебно заведение; нуждата си от издръжка в
претендирания размер, както и че ответникът разполага с такива материални възможности,
позволяващи му да дава тази издръжка без особени затруднения, т.е. след като е задоволил
собствените си екзистенциални потребности.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че през учебната 2020/2021г. ищецът Й. Р.
Й. е ученик редовна форма на обучение в ХІІ-ти "И" клас на ІV - та Езикова гимназия
"Фредерик Жолио-Кюри" - гр. Варна, че същият не може да се издържа сам (има нужда от
претендираната издръжка), както и че е син на ответника Р. Й. Й..
Оплакванията във въззивната жалба се съсредоточават в оспорване на извода на
първоинстанционния съд, че е налице последната кумулативно изискуема предпоставка за
уважаване на иска, а именно - че ответникът би могъл да дава претендираната издръжка без
особени затруднения. Настоящият въззивен състав намира тези оплаквания за основателни.
Видно от приложената по делото справка от НОИ от 27.11.2020г., Р. Й. Й. не
получава пенсия или обезщетение за безработица. Към настоящия момент същият не
получава и обезщетение за временна неработоспособност.
От приетата като писмено доказателство справка от НАП изх. № 52571-1/24.11.2020г.
се установява, че не са регистрирани действащи трудови договори за лицето Р. Й. Й..
Видно от приложеното по делото извлечение от банковата сметка на ответника -
въззивник в „Централна Кооперативна Банка" АД, салдото по същата (към 16.11.2020г.) е
отрицателна величина.
Следва да се съобрази и здравословното състояние на ответника – от представените
медицински документи – пет броя епикризи от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД и
Военномедицинска академия МБАЛ – гр. Варна, както и от показанията на свидетелката
А.В. Й.а (преценени по реда на чл. 172 от ГПК поради обстоятелството, че същата е майка
на ответника) се установява, че Р.Й. страда от хроничен алкохолизъм, водещ до увредено
общо състояние, периоди на психични и поведенчески разстройства, като същият често е
хоспитализиран, т.е. този медицински проблем ограничава начина на живот на ответника,
включително възможността му да полага труд, както е отбелязал в мотивите си и
първоинстанционният съд.
Липсват данни и ответникът да реализира доход от притежавано от него имущество.
На първо място следва да се отбележи, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е
провел успешно пълно и главно доказване за съществуването в патримониума на Р.Й. на
каквото и да е било недвижимо имущество. Обстоятелството, че ответникът притежава
посочените в исковата молба имоти не може да се приеме за безспорно, доколкото пред
въззивната инстанция процесуалният му представител поддържа, че същият притежава
единствено къща на село, в която живее и в този смисъл не може да реализира доходи от
нея. Нещо повече, дори да се приеме, че Р.Й. притежава посочените от ищеца земеделски
земи, то липсват данни, а и твърдения, същите понастоящем да се отдават под аренда с
оглед получаване на допълнителни доходи. Такива, според настоящия състав, не биха могли
да бъдат реализирани и от евентуално притежавани от ответника по ¼ идеални части от „два
малки апартамента“, с оглед на обстоятелството, че се касае за съсобствени имоти и при
отчитане на квотата на ответника в съсобствеността.
Възможностите на родителя за даване на издръжка са винаги обективни и конкретни,
като изводът за финансовите възможности на последния и по – конкретно за това, че може
4
да заплаща издръжка на пълнолетния си син без особени затруднения, не може да почива на
предположения. Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете не е
безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца. Възможността
родителят да дава издръжка без особени затруднения по смисъла на чл. 144 от СК
предпоставя по-широки материални възможности на този родител, при които
предоставянето на издръжката няма да се усеща особено осезаемо от него, т.е. това означава
той да притежава, обективно да реализира средства в размер, надвишаващ този на
средствата, необходими за неговата собствена издръжка, което да му позволява без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Тези
материални възможности следва да са реални и обективно да съществуват, а не да са
преценени с оглед на трудоспособността или възрастта на родителя. Когато последният
обективно няма остатъчни доходи над собствената си издръжка, издръжката на пълнолетно
дете съставлява особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК и съответно
изключва дължимостта . Теоретичната възможност за родителя да реализира такива
допълнителни доходи не е достатъчна, за да се приеме, че същият може да дава издръжка на
пълнолетното си дете без особени затруднения. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 273 от 17.10.2011г. по гр. д. № 1694/2010г., III г. о., ГК и др.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че за ответника - въззивник би
представлявало особено затруднение да заплаща каквато и да било издръжка на пълнолетния
си син – въззиваем. Предвид това и поради несъвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции, първоинстанционното решение в обжалваните му части следва да бъде
отменено, а предявените искове – отхвърлени до размера, до който са уважени от районния
съд.
По разноските:
Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, като законова последица
решението на ВРС следва да бъде ревизирано и в частта за разноските. С оглед
неоснователността на предявените искове, право на разноски за първата инстанция има
единствено ответникът, но доколкото същият не е претендирал такива, разноски за
производството пред ВРС не следва да се присъждат.
При този изход на спора, с оглед своевременното им претендиране и представените
доказателства за извършването им /вносна бележка за заплатена държавна такса за въззивно
обжалване в размер на 50 лв., както и Договор за правна защита и съдействие от
08.02.2021г. (л. 40), ведно с отбелязване, че уговореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. е заплатено изцяло в брой/, право на разноски за въззивното производство
има само въззивникът. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на Р. Й. Й. следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 350 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260058/13.01.2021г., постановено по гр.д. 12369/2020 год. по
описа на ВРС, 20-ти с-в, в обжалваните части, както следва:
– в частта, с която Р. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Васил Левски"
бл.2, вх.А, ет.4, ап. 8, е осъден да заплати на Й. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. „Вл.Варненчик" бл. 4, вх. 6, ет. 1, ап. 5, издръжка в размер на 100,00 лв. месечно за
периода от 02.10.2020г. до завършване на средното му образование - 31.05.2021г., с падеж
5
пето число на месеца, за който се дължи издръжката, на основание чл. 144 от СК;
– в частта, с която Р. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Васил Левски"
бл.2, вх.А, ет.4, ап. 8, е осъден да заплати на Й. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. „Вл.Варненчик" бл. 4, вх. 6, ет. 1, ап. 5, сумата от 400,00 лв., представляваща сбор от
дължима издръжка за минало време за периода от 01.06.2020г. до 01.10.2020г., на основание
чл. 144, вр. чл. 149 от СК;
– в частта, с която Р. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Васил Левски"
бл.2, вх.А, ет.4, ап. 8, е осъден да заплати на Й. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
ж.к. „Вл.Варненчик" бл. 4, вх. 6, ет. 1, ап. 5, сумата в размер на 136,36 лв., представляваща
сторени в производството пред ВРС съдебно-деловодни разноски
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Вл.Варненчик”, бл. 4, вх. 6, ет. 1, ап. 5, срещу Р. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
бул. „Васил Левски“, бл.2, вх.А, ет.4, ап. 8, иск с правно основание чл. 144 от СК за размера
до 100 лв. месечно за периода от 02.10.2020г. до завършване на средното му образование -
31.05.2021г., както и предявения от Й. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„Вл.Варненчик”, бл. 4, вх. 6, ет. 1, ап. 5, срещу Р. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна,
бул. „Васил Левски“, бл.2, вх.А, ет.4, ап. 8, иск с правно основание чл. 144, вр. чл. 149 от СК
за размера до 400,00 лв. – сбор от претендирана издръжка за минало време за периода от
01.06.2020г. до 01.10.2020г.
В останалата отхвърлителна част, решението на ВРС като необжалвано е влязло в
сила.
ОСЪЖДА Й. Р. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик”, бл. 4,
вх. 6, ет. 1, ап. 5, да заплати на Р. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Васил
Левски“, бл.2, вх.А, ет.4, ап. 8, сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбата
на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6