МОТИВИ:
С Присъда №4 от 13.01.2020 година,постановена
по НОХД №1407/2019 година на
Пазарджишкия районен съд,е признат
подс.Б.Ц.Н. за невиновен в това, че на 27.08.2017 година, в с. Щ., обл. ****, в съучастие с В.В.Д.
като съизвършител е причинил на Х.Д.Т. *** телесна повреда, изразяваща се в
счупване на външния глезен/латерален малеол/ на малкопищялната кост на ляв
долен крайник, довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник
за период от 2-2,5 месеца - престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като е оправдан
изцяло по така повдигнатото обвинение.
С
присъдата е признат подс.В.В.Д. за виновен в това, че на 27.08.2017 година, в с. Щ., обл. ****,
е причинил на Х.Д.Т. *** телесна
повреда, изразяваща се в ********************** за период от 2-2,5 месеца -
престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК,
като е оправдан деянието да е извършено в съучастие, като съизвършител с Б.Ц.Н. по първоначално повдигнатото обвинение във
връзка с чл. 20, ал.2 от НК, като на основание чл. 129, ал. 1 от НК, във връзка
с чл. 55, ал.1, т.2, б.Б във връзка с чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 във връзка с
ал.1 от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ при следните мерки за контрол и въздействие:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА при честота за
явяване и подпис – два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Отхвърлен
е като неоснователен предявения граждански иск от Х.Д.Т. срещу подс.Н. за сумата в размер на
10 000 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди
в резултат на престъплението по чл. 129, ал.1във връзка с чл. 20, ал.2 от НК,
ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието – 27.08.2017
година до окончателното изплащане на сумата.
Осъден е
подс.Д. да заплати на Х.Д.Т. сумата в
размер на 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 129, ал.1
от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието –
27.08.2017 година до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен като неоснователен предявения граждански иск
от Х.Д.Т. срещу В.В.Д. за сумата над 3000 лева до първоначално
предявения размер от 10 000 лева.
Осъден е
подс.Д. да заплати на Х.Д.Т. сумата в размер на 800 лева /осемстотин лева/,
представляваща сторените по делото разноски.
Осъден е
подс.Д. да заплати сторените по делото разноски в размер на 105,00 лева,
платими по сметка на ОД МВР ****, както и 70,00 лева, платими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. ****.
Осъден е
подс.Д. да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск в
размер на 120 лева, платими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. ****.
Срещу така постановената
присъда е постъпил протест от Прокурор П. при Районна прокуратура-****.Твърди
се в протеста,че неправилно е прието от съда,че не е налице съучастие между
двамата подсъдими В.Д. и Б.Н..Твърди се,че между двамата подсъдими е налице
общност на умисъла и е без значение,кой от тях какви удари точно е нанесъл на
пострадалия,тъй като е важно, дали тази дейност е част от изпълнителното деяние
за осъществяване на общия престъпен резултат.Твърди се,че всеки от двамата
подсъдими е участвал в изпълнителното деяние и всеки от тях е съзнавал приноса
на другия за постигането на общия резултат.Твърди се,че присъдата в частта,в
която подс.Н. е оправдан,а подс.Д. е оправдан да е извършил деянието в
съучастие,е неправилна.Твърди се,че присъдата е и явно несправедлива в частта
относно наложеното на подс.Д. наказание,като неправилно е приложена нормата на
чл.55 от НК.Иска се отмяна на присъдата в
частта,в която подс.Н. е оправдан изцяло,както и подс.Д. е оправдан да е
извършил престъпление по чл.129 от НК в съучастие с подс.Н.-във връзка с
чл.20,ал.2 от НК,като се постанови нова присъда,с която подсъдимите Н. и Д. да
бъдат признати за виновни в извършено престъпление по чл.129,ал.1 от НК във
връзка с чл.20,ал.2 от НК.Иска се изменение на присъдата в частта,в която на подс.Д. е наложено наказание пробация,като се
иска да му се наложи наказание лишаване от свобода.Не се сочат нови
доказателства с протеста.
Протестът се поддържа
частично в съдебно заседание,като се иска и двамата подсъдими да бъдат признати
за виновни в извършено престъпление по чл.129,ал.1 от НК във връзка с
чл.20,ал.2 от НК.Иска се и на двамата подсъдими да се наложи наказание
пробация,а не лишаване от свобода -както е поискано с протеста.
Срещу така постановената
присъда е постъпила и въззивна жалба от повереника на частния обвинител и
граждански ищец Х.Т.-адв.Ч.Ч. ***.Твърди се,че присъдата в частта,в която подс.Н. е оправдан изцяло,като е отхвърлен
предявения спрямо него граждански иск,както и частта,в която е отхвърлен предявения граждански иск за разликата
над 3000 лева до 10000 лева по отношение на подс.Д.,е постановена в нарушение
на закона и е необоснована.Иска се отмяна на присъдата в тези й части,като се постанови нова присъда,с която подс.Н. да
бъде осъден за престъпление по чл.129,ал.1 от НК във връзка с чл.20,ал.2 от НК,като се уважи изцяло спрямо двамата подсъдими предявения граждански иск.Не
се сочат нови доказателства.
По делото е постъпило писмено
допълнение към въззивната жалба от адв.Ч.,като се твърди,че първоинстанционната
присъда е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила,тъй
като не са били обсъдени задълбочено събраните по делото доказателства.Твърди
се,че е допуснато и нарушение на материалния закон с оправдаването на подс.Н.
изцяло и с оправдаването на подс.Д. за извършеното от него деяние в
съучастие.Твърди се,че неправилно първоинстанционният съд е приел,че не е
налице съучастие между двамата подсъдими при нанасянето на побой на пострадалия
и че към момента на причиняване на процесното увреждане на пострадалия
участието на подс.Н. не е било приключило.Твърди се,че между двамата подсъдими
е налице общност на умисъла-обединяващ момент на съизвършителството.Твърди
се,че поведението на подс.Н. е улеснило действията на подс.Д.,като е без
значение,от кого точно от двамата е причинено увреждането.Твърди се,че всеки от
подсъдимите е съзнавал приноса на другия за постигането на общия
резултат.Твърди се,че съдът необосновано е занижил размера на присъденото обезщетение
по предявения граждански иск,като се иска присъждане на обезщетението в пълен
размер-от 10000 лева.Не се сочат доказателства.
Въззивната жалба се поддържа
в съдебно заседание,като се иска осъждане и на двамата подсъдими.Иска се
уважаване на предявения граждански иск в пълен размер против двамата
подсъдими.Поддържа се становище,че въззивната жалба на защитника на подс.Д. е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Срещу така постановената
присъда е постъпила и въззивна жалба от защитника на подс.В.Д.-адв.П. ***.Твърди
се,че присъдата в осъдителната й част
е незаконосъобразна,като първоинстанционният съд не е взел предвид показанията
на част от свидетелите,обясненията на подсъдимите и разпита на вещото лице,от
които ставало ясно,че подс.Д. не е съборил на земята Х.Т.,поради което не може
да се приеме,че е осъществил състава на чл.129,ал.1 от НК.Иска се отмяна на
присъдата в обжалваната част,като се
постанови нова,с която подс.Д. бъде оправдан и се отхвърли изцяло предявения
граждански иск.Не се сочат доказателства.
По делото е постъпило писмено
допълнение към жалбата от адв.П.,в което сочи,че е останало неизяснено
обстоятелството относно механизма на причиняване на телесната повреда.Иска да
се бъде назначена повторна СМЕ със задача,да определи,дали е възможно
увреждането на пострадалия да бъде причинено по начина,описан в обясненията на
подсъдимия и в показанията на свидетелите Г.,Т. и други.
Въззивната жалба и
допълнението към нея се поддържат в съдебно заседание,като се поддържа и
искането за назначаване на повторна СМЕ.Поддържа се становище в хода на
съдебните прения от защитата,че осъдителната част на присъдата е неправилна,а
оправдателната е правилна.Твърди се,че показанията на св.Т.,който бил
заинтересован от изхода на делото,са несигурни,неточни и с празноти.Твърди
се,че св.П. е разпитван многократно,като всеки път твърди различни неща.Твърди
се,че,ако е имало ритници по тялото на пострадалия,то е следвало това да бъде
отразено в СМУ и да има следи от тези удари.Твърди се,че първата СМЕ се
основава предимно на показанията на пострадалия,а според д-р П.,изготвил
заключението по втората СМЕ,възможните механизми за полученото увреждане са три
- бутане,ходене и блъскане. Счита,че следва да се вземат предвид показанията на
свидетелите Г. и на още един свидетел,според които пострадалият е паднал при
ходене и тогава се е получило процесното увреждане.Счита,че не е налице общност
на умисъла между двамата подсъдими по отношение полученото от пострадалия
увреждане,като се твърди,че,когато пострадалият е паднал и го е получил,подс.Н.
в този момент не е имал физически контакт с пострадалия.По тези причини се
твърди,че не е налице причинно-следствена връзка между падането на пострадалия
и увреждането и поведението на подс.Н..
Пазарджишкият окръжен съд,като
взе предвид доводите на страните,всички събрани по делото доказателства,в това
число и от въззивната инстанция, и провери изцяло така атакувания съдебен акт
съгласно правилата на чл.314 от НПК,прие за установено следното:
Протестът
е основателен.
Въззивната
жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец е частично
основателна.
Въззивната
жалба на защитника на подс.Д. е неоснователна.
За да постанови осъдителна
присъда по отношение на подс.Д.,за това да е причинил на Х.Т. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния глезен /латерален малеол/
на малкопищялната кост на ляв долен крайник, довело до трайно затрудняване на движенията
на ляв долен крайник - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, като същевременно оправдае подс.Д. да
е извършил това деяние в съучастие като съизвършител с другия подс.Н.,първоинстанционният
съд е приел в
мотивите си : че подс.Д. е направил „подсичане“ с крак на пострадалия и го е
бутнал на земята,при което е настъпило увреждането на левия долен крайник на
пострадалия Т.; че подс.Н. не бил допринесъл по никакъв начин за този
вредоносен резултат,тъй като бил нанасял удари с юмруци по главата и ритници по
тялото на пострадалия,но едните били нанесени преди,а другите след настъпването
на средната телесна повреда.Съдът е приел,че тогава,когато подс.Д. е причинил
процесното увреждане на пострадалия,подс.Н. бил преустановил нападението си по
отношение на пострадалия и се намирал на няколко метра от него.Приема се в
мотивите,че в този момент нямало как да има общност на умисъла между двамата
подсъдими за причиняване процесното увреждане на пострадалия.
Пазарджишкият окръжен съд
счита,че тези изводи на първоинстанционния са необосновани,тъй като не се
потвърждават от събраните по делото доказателства.Въз основа на събраните по
делото доказателства настоящата инстанция приема следната фактическа
обстановка:
На 27.08.2017 година, преди
19.00 часа, пострадалият Х.Д.Т. *** бил на центъра на селото, където се намирал
и малолетния син на свидетелката А. В. Д.-Г.. Св.Т. направил забележка на
детето да не псува, но момчето обидило и него в отговор.Детето си тръгнало, а св.Т.
се срещнал със свидетеля Ф.К.П.. Двамата седнали на пейка на центъра на с.Щ. и
разговаряли. Малко след това дошла свидетелката А. В. Д.-Г. заедно със
седемгодишния си син и потърсила сметка на св.Т., защо бил ударил шамар на
детето ѝ. Св.Т. отговорил, че детето го е псувало,като затова само му бил направил забележка. Отрекъл да го е удрял. Двамата със св. Г.
започнали да спорят.След малко при тях дошъл и подс.В.Д.-брат на св.Г.,като и
двамата започнали да се разправят със св.Т..Св. Г. била по-агресивна,докато
подс.Д. първоначално се опитал да въведе спокойствие в ситуацията.В този момент
обаче,виждайки случващото се, пристигнал и другият подсъдим-Б.Н.-вуйчо на св.Г.
и на подс.Д..Още с идването си подс.Н. директно нанесъл удар с юмрук с дясната
си ръка в главата/лявата половина/ на св.Т., който седял на пейката. След удара
св.Т. понечил да се изправи, за да може да се защити. Тогава подсъдимият Д.
минал зад него и го хванал с ръце,като държейки го по този начин пречел на св.Т.
да мърда,да посяга и да се защитава.Докато подс.Д. държал св.Т.,подс.Н.
продължил да нанася удари с юмруци в главата и тялото на
пострадалия.Пострадалият размахвал ръце да се отскубне и защити, като,докато
подс.Н. нанасял удари на пострадалия и подс.Д. го държал през кръста и го
дърпал с ръце,пострадалият паднал на земята/за първи път/.Пострадалият Т.
паднал на дясната си страна, като си ударил главата в земята и му причерняло.
Малко след това успял да се изправи.
Подсъдимият Н. тръгнал пак към пострадалия
Т. и отново го ударил с юмрук в главата, а през това време подсъдимият Д. бил минал
отново зад пострадалия и го държал,за да не може да се защити.Св.Т. обаче успял
все пак да нанесе на свой ред удар с юмрук в главата на подсъдимия Н..Тогава
подс.Д. направил „подсечка“ на св.Т.,като помагайки си с коляното на крака си,ударил
отстрани по крака пострадалия/подсякъл го/,като по този начин успял да го
повдигне и го забил/ударил го/ настрани в земята,при което пострадалият и подс.Д.
паднали на земята един до друг.Подс.Д. успял да се изправи,докато пострадалият
след това второ падане бил още на земята и тогава двамата подсъдими продължили
да го бият,като го удряли и го ритали,което продължило няколко секунди/5-10
секунди/.
Докато подс.Н. удрял
пострадалия,а подс.Д. го държал през кръста,направил му „подсечка“ и след това
го бутнал на земята,ходилото на левия крак на пострадалия Т.,който крак бил
опорен в този момент, се огънало навътре и едновременно с това се усукало навън,което
довело до закрито,неразместено,косо счупване на външния малеол на лявата
глезенна става на долния му ляв крайник.
След падането на земята за
втори път на пострадалия и продължаването на побоя над него от страна и на
двамата подсъдими,които го удряли и ритали,се намесила св.Г., която издърпала
подсъдимия Н. и им казала да престанат. Двамата подсъдими преустановили побоя и
си тръгнали.Св. Т. се изправил, като чувствал силна болка в левия глезен и
споделил за това на св.П..Св.П. видял,че глезенът на пострадалия е много подут
и зачервен.Пострадалият първоначално помислил, че е глезенът му е само
навехнат. Двамата със свидетеля П. поговорили още малко, след което св.Т. се
прибрал вкъщи, подпирайки се на велосипеда си и накуцвайки. На следващата
сутрин кракът му бил много подут, а болката не преминавала.Тогава св. Т. ***,
където бил приет в ортопедо-травматологичното отделение/ОТО/ на болницата в
15.11 часа на 28.08.2017 година.Бил опериран и му било извършено: ОНВО-тибия и
фибула с имплантиране на реконструктивна плака със седем отвора и комплект
винтове,като е бил и имобилизиран.Бил изписан от болницата на 03.09.2017
година.
На 02.10.2017 година/36 дни
след процесната дата/ пострадалият Т. посетил кабинета по съдебна медицина в
МБАЛ“****“ АД,като бил освидетелстван от д-р П.-съдебен лекар.Д-р П. издал и
СМУ ***************** Предварителни сведения в СМУ е записано,че на 27.08.2017
година/процесната дата/ в с.Щ.,седейки на пейка в центъра на
селото,пострадалият е бил нападнат с юмруци,бил е бутнат на земята от две
познати му лица,като помни всички подробности по инцидента и се оплаква от
болки в крайниците.Д-р П. е записал също в СМУ,че от пострадалия му е била
представена Епикриза от ОТО при МБЛА“****“АД на негово име с Окончателна
диагноза:************Посочена е датата и часа на постъпване на пострадалия в
болницата и датата на изписването му,цитирани по-горе,както и това,че на
28.08.2017 година в 18,00 часа е бил опериран,като му е извършено: **************.При
извършеното освидетелстване д-р П. не е констатирал видими травматични
увреждания по главата,шията,тялото и корема на пострадалия,като е описал,че
лявата му подбедрица е с гипсов крачол под коляното до върха на пръстите на
ходилото.В заключение в това СМУ съдебният лекар е посочил,че е установил при
пострадалия Т. закрито счупване на външния/латерален/малеол/глезен/,като
гореописаното травматично увреждане е получено в резултат на действието на
твърд,тъп предмет,чрез удар с или върху такъв и добре отговаря да е получено
така,както съобщава пострадалият в дадените от него предварителни сведения.В
заключение се сочи,че на пострадалия е причинено ************** по смисъла на чл.129 от НК-за около 2 месеца от
датата на травмата.
В хода на досъдебното производство
е назначена Съдебномедицинска експертиза по писмени данни,като е изготвено заключение
от д-р М.-съдебен лекар.Видно от това заключение е,че на пострадалия Х.Д.Т. е
било причинено счупване на външния глезен /латерален малеол/ на малкопищялната
кост на левия крак. Пострадалият е бил приет на следващия ден в
ортопедо-травматологично отделение на МБАЛ ****, където е било извършено
открито наместване с вътрешна фиксация на счупването на глезена с имплантиране
на реконструктивна плака със седем отвора. След седемдневен престой е бил
изписан за домашно лечение. Наложена е била гипсова имобилизация. Според вещото
лице д-р М. описаното счупване на външния глезен е получено по индиректен механизъм при стъпване „на
криво“, така както обяснява пострадалия - **********При опит за изправяне пострадалият
е почувствал болка от вече счупения глезен/което се установява от показанията
както на самия пострадал,така и на св.П./.
Видно е от това заключение,че счупването
е довело до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от
2-2,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като в този срок е
включен и периодът на рехабилитация. След това е била необходима повторна
хоспитализация за премахване на остесинтезните средства.
В съдебно заседание вещото лице
поддържа заключението си, като излага становище, че е възможно да се получи
счупване при собствено падане евентуално само в по-горната част на малкия
пищял, а долу/където е процесното счупване/ са индиректни счупвания на глезена.Вещото лице изяснява,че такива
счупвания са възможни в бита при качване по стълби и при стъпване на криво.От
разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява също,че мекотъканните
увреждания-кръвонасядания отзвучават за 12 дни,коричките падат след няколко дни
и след повече от 30 дни/след колкото
пострадалият е освидетелстван от д-р П./ не се установяват следи от такива
увреждания.В заключението си обаче д-р М.,освен откритото наместване и
вътрешната фиксация на процесния глезен, е описал и рана на коляното на пострадалия,която е била оперативно обработена.
Пред
въззивната инстанция е бил преразпитан отново св.П.,който установява,че е бил очевидец
на процесния инцидент и е бил в непосредствена близост до случващото се.Показанията
на св.П. пред въззивната инстанция кореспондират изцяло относно
правнорелевантните факти с предишния разпит на този свидетел пред
първоинстанционния съд.Тъй като за част от обстоятелствата св.П. заяви,че не си
спомня-предвид изминалото време от повече от 3 години от процесната дата,му
бяха прочетени показанията,дадени от него пред орган на досъдебното
производство в хода на досъдебното производство,пред съдия в хода на
досъдебното производство и пред друг състав на съда.Св.П. заяви,че поддържа
прочетени му показания,включително и в частта,че детето на св.Г. е присъствало
на инцидента.Установява,че пострадалият не е бил бутнат на земята от подс.Н.,а
само от подс.Д..Свидетелят беше категоричен,че още при ставането си след
нанесения му побой пострадалият е почувствал болка в глезена и глезенът му е
бил подут и зачервен.Свидетелят установи също така,че пострадалият не се е
спъвал тогава в него,нито е залитал към него,като е категоричен,че „И.
падна два пъти на земята,защото те/двамата подсъдими/ се биеха с него през това
време“.
За да
се изясни характера и механизма на причиняване на телесната повреда на
пострадалия,предвид данните по делото,че се касае за счупване на кост,от
въззивната инстанция бе назначена Съдебномедицинска експертиза по писмени
данни,като заключението се изготви от вещо лице със съответната
специалност-ортопед.Заключението,изготвено от д-р П.,е прието като неоспорено
от страните по делото,като съдът го цени изцяло като компетентно и
добросъвестно изготвено,след извършена проверка от вещото лице-ортопед на
медицинската документация в МБАЛ“****“,в това число и направените образни
изследвания/рентгенографии/ на пострадалия.
От
това заключение е видно,че пострадалият Т. е постъпил по спешност в Отделението
по ортопедия и травматология към МБАЛ **** АД на 28.08.2017 година в 15:11 часа
и е изписан на 03.09.2017 година в 11:00 часа. Болничен престой 7 дни. Изписан
с подобрение с Окончателна диагноза : S 82.60 Закрито счупване на външния
малеол на лявата глезенна става. В епикризата,издадена от това отделение,е
посочено в анамнезата,снета от пострадалия,че същият е нападнат и бит.В
локалния статус са описани болка оток и деформация на лява глезенна става ,
костни крепитации, нарушена функция на крайника.
Вещото
лице д-р П. е посочил в заключението си,че в обективното състояние ,описано в
епикризата, няма регистрирани други травми по тялото,като сочи,че при
хоспитализацията 
на пациенти с множествени травми и
кръвонасядання в обективното състояние
се описват само тези, които подлежат на оперативно лечение или са за динамично
наблюдение. Малките и повърхностни кръвонасядания и охлузвания по кожата,
които не подлежат на болнично лечение, не се описват. Това е обект на съдебните
експерти 
които
подробно описват статуса / размери, давност, вид, посока, дълбочина и др./ на
всички получени травми и наранявания/.
Проведено инвазивно лечение -
оперативно на 28.08.2017 година, в 18:00ч., извършено е открито наместване и
вътрешна *******.Поставена е гипсова имобилизация за 45 дни.На 28.082017 година
, в 15:20ч., е извършено рентгеново изследване на глезен и стъпало.На
29.08.2017 година,в 10:00ч. е извършено контролно рентгеново изследване на
глезен и стъпало - установена находка : *****.Следоперативният период при
пострадалия е протекъл гладко, без усложнения.
Във връзка с издаденото СМУ от д-р П. 36 дни след процесния
инцидент д-р П. сочи в заключението си,че ако по главата и тялото на
пострадалия е имало кръвонасядания и синини, то те са били вече резорбирани и
не е имало следи от тях (нормалният срок на резорбция е средно 2 седмици/.
Затова съдебният експерт не е забелязал и описал наличието на такива изменения
по тялото.
В заключението си д-р П. е посочил,че д-р М.-съдебен
експерт е описал,че при пострадалия освен това е имало и рана на коляното,която
е била оперативно/хирургично/ обработена.
От заключението на д-р П. е видно,че същият е направил
проверка и в Отделението по образна диагностика в МБАЛ **** АД.При проверката вещото лице е
установило,че в базата данни на сървъра на отделението по образна диагнозтика
на 28.08.2017 година, на името на Х.Д.Т. е извършено диагностично рентгеново
изследване на лявата глезенна става, на което се вижда неразместена, коса
фрактура на фибуларния малеол.
На
29.08.2017 година повторно е извършено контролно рентгеново изследване на
лявата глезенна става след оперативното лечение, на която се вижда метална
остеотинтеза на малеола с плака и винтове.
От
заключението се установява,че при битов инцидент в центъра на с. Щ. на
27.08.2017 година пострадалият Т. е получил закрито, неразместено, косо
счупване на външния малеол на лявата глезенна става.Това е наложило да бъде оперирано
в спешен порядък счупването -да бъде стабилизирано с метален имплант и
последваща външна протекция с гипсов ботуш. Гипсът се отстранява след 45 дни и
се разрешава натоварване на крайника. След това се провежда и рехабилитационен
курс. Металите се отстраняват след 6 месеца ,като тогава нормалният
лечебно-оздравителен процес продължава един месец.
От
заключението е става ясно,че счупването е довело до ************** за срок
2-2.5 месеца при обичаен ход на лечебно-оздравителния процес.
Раната
на коляното и вероятните кръвонасядания от юмручния бой са причинили на
пострадалия БОЛКА И СТРАДАНИЕ за около 2 - 4 дни от датата на травмата .
В
базата данни на отделението по образна диагностика на 28.08.2017 година, на името
на Х.Д.Т. е направено рентгеново изследване на лявата глезенна става, на което
се вижда неразместена, коса фрактура на
фибуларния малеол получени по индиректен механизъм (супинационно-еверзионен
тип), така както обяснява пострадалият — при хващане през кръста и събаряне на
земята, при което е станало огъване на опорното ходило навътре и едновременно с
това усукването му навън.
Това
е най-честата глезенна увреда /срещана в 40% - 75% от случаите / . Тя се
получава при фиксирано ходило върху терена и ротация на подбедрицата навътре
или при „стъпване накриво“, когато ходилото се ротира навън. Делтоидната връзка
остава релаксирана. Талусът упражнява натиск върху фибулата в предно-външна
посока и се получава спираловидна фрактура на фибуларния (външния) малеол,
която започва отпред и дистално и е насочена назад и проксимално. Фрактурата
може да се получи под, над или на нивото на ставната цепка. Ако действието на
деформиращата сила се прекрати още в първата фаза, то се получава неразместено
косо счупване на външния глезен — най-честата глезенна фрактура.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице д-р П. поддържа
заключението си,като обясни,че за да се получи травмата от пострадалия на
крака,този крак е трябвало да е опорен или пострадалият да е бил в
движение-трябвало е или да бяга,или да ходи,или да е блъснат,като ако стои на едно място,тази травма не може да се
получи.Под блъскане вещото лице обяснява,че има предвид упражняване на външна сила,при която пострадалият губи равновесие.Вещото
лице обяснява,че при подхлъзване такава травма не може да се получи.Сочи,че
ставната цепка е между скочната кост и големия пищял,като при завъртане
скочната кост натиска малкия пищял и той се чупи косо над нивото или под нивото
на ставната цепка,като в настоящия случай при това счупване не е имало
разместване,направена е операция и след това счупеното е било фиксирано с
планка,за да зарастне правилно.Вещото лице обясни,че тази планка се маха след 6
месеца.Преди това кракът е гипсиран след операцията,след като се свали гипса
следва рехабилитация,който процес нормално продължава около 2,5-3 месеца и след
6 месеца се маха пластината под обща анестезия и се свалят конците на 12-тия
ден,което означава,че на пострадалия са били необходими общо четири месеца за възстановяване,в който
срок е включена и рехабилитацията.
Вещото
лице обясни,че „фибуларен“ и „латерален“ означава едно и също - и едното,и
другото означава „външен“,тъй като **** се намира от външната страна и при
пострадалия счупването е на него,затова се казва,че е „****“,което означава
„външен“.
Вещото
лице обясни,че процесното счупване не може да се получи при падане на земята и
при директен удар с ритане,а се е получило преди падането на земята на
пострадалия,когато ходилото му е било фиксирано,усукал се е глезенът му и се е
получило счупването.При това положение скочната кост натиска кокалчето външното
и го чупи.Вещото лице обясни,че при прегледа при д-р П. след повече от 30 дни
след процесната дата,и да е имало кръвонасядания и мекотъканни
травми,насинявания,то те са се били вече резорбирали.Сочи,че средният срок за
резорбция на такива кръвонасядания е около 2 седмици,като при някои срокът е
около 20 дни,а при други-3-4 дни.Обяснява,че след 32 дни не е възможно да
останат следи от ритници и че най-много за 20 дни хематомите се резорбират.
Вещото
лице обяснява,че операцията на пострадалия е направена перфектно и при него
няма никакви поражения по функцията на крайника,нито деформация.Сочи,че е
допустимо при промяна на времето при някои хора да се получи болка.
При
така възприетата фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Обосновано
и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че на процесната дата подс.Д.
е причинил на Х.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния глезен /латерален
малеол/ на малкопищялната кост на ляв долен крайник, довело до трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от 2-2,5 месеца,което
е престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.Необосновани
и незаконосъобразни са обаче изводите на първоистанционния съд,които не почиват
и на събраните по делото доказателства,в това число и пред въззивната
инстанция,че подс.Н.
не бил допринесъл по никакъв начин за този вредоносен резултат;че когато подс.Д.
бил причинил процесното увреждане на пострадалия,подс.Н. бил преустановил
нападението си по отношение на пострадалия,както и че в този момент нямало как
да има общност на умисъла между двамата подсъдими за причиняване на процесното
увреждане на пострадалия.
Че е имало физическо съприкосновение между пострадалия и
двамата подсъдими на процесната дата,не се отрича дори и от св.А. Г..От
показанията обаче на свидетелите Х.Т. и Ф.П. се установява по безспорен и
непротиворечив начин,че и двамата подсъдими на процесната дата са нанесли побой
на пострадалия Т.,вследствие на който побой на същия е била причинена
процесната средна телесна повреда,описана по-горе.Показанията на тези двама
свидетели по никакъв начин не си противоречат и се допълват,като изцяло се
подкрепят и от медицинската документация по делото /СМУ,издадено от съдебния
лекар д-р П./,както и от приетите и неоспорени от страните по делото заключения
по двете допуснати съдебно-медицински експертизи,изготвени съответно от съдебен
лекар/д-р М./ и от ортопед/д-р П./.Показанията на свидетелите Т. и П. се подкрепят
и от показанията на св.Д.,който макар и приятел на св.Весела Г.,установява пред
първоинстанционния съд,че е видял на процесната дата свидетелите Т. и П. на
центъра на селото,пострадалият е бил ядосан и е гледал към двамата
подсъдими,като е викал,че ще ги съди.След тази дата св.Д. установява,че доста
време не е виждал пострадалия и когато го е видял,пострадалият е бил с гипс на
крака и св.Д. е разбрал от него,че е бил и в болница.
Вярно е,че св.Т. е пострадалият,а св.П. е негов
приятел,но показанията им изцяло кореспондират със заключенията на вещите
лица-медици,в това число и относно механизма на причиняване на телесното
увреждане на крака на пострадалия.Между заключението на вещото лице-съдебен
лекар и заключението на вещото лице-ортопед няма противоречие,включително по
отношение на вида на телесното увреждане и механизма на причиняването му.В това
отношение изцяло си кореспондират и допълнителните разяснения,дадени от двете
вещи лица в съдебно заседание в хода на съдебното следствие.Пред въззивната
инстанция д-р П.-ортопед много подробно изясни механизма на счупването на
външния глезен на малкопищялната кост на левия долен крайник на пострадалия Т.,като
предвид показанията на самия пострадал и показанията на св.П. съдът приема,че
усукването на глезена на пострадалия е станало при упражняване на
външна сила/блъскане/,при която пострадалият е загубил
равновесие.Това усукване не се е получило при падането на земята на
пострадалия и
при директен удар с ритане,а се е получило преди падането на земята на
пострадалия,когато ходилото му е било фиксирано,усукал се е глезенът му и се е
получило счупването.От показанията на свидетелите Т. и П.,преди падането на
пострадалия и първия,и втория път на земята,се установи по делото,че той е бил
държан и бутан на земята от подс.Д.,който му е направил и „подсечка“,за да
успее да го бутне,а подс.Н. през това време му е нанасял удари с юмруци.След
падането втория път на земята на пострадалия и двамата подсъдими са продължили
да го бият,като са го удряли и ритали,докато се е намесила св.А. Г. и им е
казала да престанат.
Св.П. беше категоричен,че пострадалият Т. не се спъвал в
него,не е залитал към него,не се е опирал на него,като причината да падне на
два пъти на земята е,“**********“.Показанията на св.П.,както и заключенията на
вещите лица-медици опровергават показанията на свидетелите В. Г. и И. Т.,за
които св.П. установява,че дори не са били и очевидци на побоя.Св.В. Г.
твърди,че пострадалият не бил падал на земята,бил пуснат от вуйчо й/подс.Д./ и
бил направил крачки напред,като се бил опрял в св.П.,който го бил вдигнал,а св.Т.
твърди,че пострадалият се бил дръпнал,бил направил две-три крачки напред,не бил
падал,бил се подхлъзнал и не бил падал,като после си бил тръгнал с мотора.Св.В.
Г. твърди,че била виждала след инцидента пострадалия,който си бил тръгнал оттам
с мотор,като при многократното им виждане пострадалият нямал гипс на крака.Показанията
на тези двама свидетели В. Г. и Т. си противоречат относно описания от всеки
един от тях механизъм на настъпилата повреда,св.В. Г. дори твърди,че такава не
е имало,което се опровергава както от показанията на свидетелите Т.,П.,така и
от показанията на приятеля на св.В. Г.-св.Д..Показанията на тази свидетелка се
опровергават изцяло и от приетите по делото СМУ и двете заключения на вещите
лица-медици.
Горните доказателства,които съдът кредитира,опровергават
по категоричен начин и обясненията на двамата подсъдими,както и на св.А. Г. –
че пострадалият не бил удрян и бит от подсъдимите,нито че бил падал на
земята,че си бил тръгнал без никакъв проблем с мотора си и го бил карал и в
следващите дни,като нямал гипс на крака.
Неоснователни са доводите на защитата,че показанията на
св.Т. били несигурни,неточни и че имало празноти в тях,а показанията на св.П.
били противоречиви и свидетелят заявявал често в показанията си,че не помни.Показанията на
св.Т. относно инцидента и побоя,който му е бил нанесен от двамата подсъдими,са
много подробни и последователни,като св.Т. само на едно място е заявил,че не си
спомня втория път на коя страна го е хвърлил подс.Д..А че той е бил бутнал на
земята на два пъти от подс.Д. е безспорно установено по делото,в това число и
от показанията на св.П.,който е бил очевидец на тези бутания от страна на подс.Д.
и паданията на два пъти на пострадалия.Следва да се отчете и обстоятелството,че
при първото падане пострадалият е ударил и главата си и е бил замаян,след което
подсъдимите са продължили да го бутат и удрят,като е бил хвърлен за втори път
на земята.Липсата на спомен у пострадалия в тази ситуация, на коя страна точно
е паднал втория път, не променя факта,че той безспорно е бил хвърлен и е бил
паднал два пъти на земята по време на побоя.
Вярно е,че св.П. е разпитван на два пъти в хода на
досъдебното производство-пред орган на досъдебното производство и пред
съдия,бил е разпитван от първоинстанционния съд,както и пред въззивната
инстанция.Показанията на св.П. по време на всичките разпити относно
правнорелевантните факти - кога и от кого,как точно е бил нанесен побоя на
пострадалия,не си противоречат по никакъв начин.Нормално е след повече от 3
години след процесната дата някои от подробностите да са забравени или
избледнели в спомените на св.П.,но след прочитане на предходните му показания
той заяви пред въззивната инстанция,че ги поддържа.
Това,което настоящата инстанция приема за безспорно
установено по делото от разпитите на св.П.,както и от показанията на
пострадалия е,че побоят на процесната дата е бил нанесен на пострадалия и от
двамата подсъдими,като не е имало момент до преустановяването му едва след
намесата на св.А. Г.,когато някой от двамата подсъдими да е преустановил
участието си в побоя.В показанията си в хода на досъдебното производство/и пред
орган на досъдебното производство,и пред съдия/ св.П. е установил,че докато
подс.Д. е държал и бутал пострадалия на земята,подс.Н. го е удрял с юмруци,като
след падането и втория път на земята на пострадалия и двамата подсъдими са
продължили побоя над него,удряйки и ритайки го.Тоест в нито един момент от
началото на побоя нито един от двамата подсъдими не е спирал съответно да
държи,бута и/или нанася удари и да рита пострадалия,което е продължило до
намесата на св.А. Г..Така е бил възприет побоя над пострадалия и действията на
двамата подсъдими от св.П. и според показанията му,дадени в хода на съдебното
следствие-както пред първоинстанционния съд,така и пред въззивната
инстанция.Пред първоинстанционния съд/както и в досъдебното производство/ св.П.,описвайки
побоя,е казал,че и двамата подсъдими са продължили
след падането на пострадалия да го удрят и ритат по тялото.Тоест този
свидетел-очевидец е възприел действията и на двамата подсъдими,вследствие на
които от обективна страна се е стигнало до причинената телесна увреда на
глезена на пострадалия.Това увреждане на глезена е възприел още на място
веднага след побоя св.П.,който сочи,че глезенът е бил зачервен и оточен,като
пострадалият трудно се е придвижвал.Никъде в показанията си св.П. не сочи,че
подс.Н. е преустановил участието си в побоя преди намесата на св.А. Г..Този
свидетел установява също,че репликата на св.А. Г. да спрат побоя е била и по отношение на двамата подсъдими.За
непрекъснатото участие и на двамата подсъдими в побоя над пострадалия са
показанията на св.П. и пред въззивната инстанция.
С оглед гореизложеното съдът приема,че необосновано и
незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел,че липсвали доказателства по
делото, подс.Н. да бил допринесъл по какъвто и да е начин за счупването на
глезена на пострадалия.Напълно обосновани са доводите в протеста и въззивната
жалба на частния обвинител и граждански ищец,като те почиват на кредитираните
от настоящата инстанция доказателства по делото,че от обективните и съвместни
действия на подсъдимите може да се направи извода за общност на умисъла им - да
причинят телесна увреда на пострадалия/което са и сторили/.В случаите на
съизвършителство/какъвто е настоящият случай/ е без значение кой от подсъдимите
какви точно удари е нанесъл.Важното е,че тези им удари и на двамата подсъдими в
настоящия случай са част от изпълнителното деяние,насочено към постигане на
общия престъпен резултат – в случая описаното по-горе счупване на левия долен
крайник на пострадалия Т..Обосновани са доводите в протеста и цитираната
въззивна жалба,че когато съизвършителите имат сходно поведение/както е в
настоящия случай/,резултатът е съвкупно причинен от всички,независимо от
конкретния им индивидуален каузален принос.Това е така,тъй като престъпният
резултат е постигнат не от отделните изолирани действия на някой от
подсъдимите,а като последица от съвместно осъществяване и от двамата подсъдими
на изпълнителното деяние.
И двамата подсъдими са извършили деянието виновно и при
пряк умисъл - те безспорно са съзнавали общественоопасния му характер,
предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици /вследствие на
нанесения побой/,като са искали тяхното настъпване.Извод в тази насока съдът
прави от факта,че на два пъти по време на побоя пострадалият е падал на земята
и въпреки това подсъдимите са продължили да го бият,като вторият път са го и
ритали-вече паднал на земята,като са преустановили действията си едва след
намесата на см.А. Г.. Налице е общност на умисъла на подсъдимите,тъй като всеки
един от тях при осъществяване на действията си е имал съзнанието,че участва в
изпълнението на престъплението заедно и наред с другия извършител и е искал от
тази им обща дейност да настъпят желаните общоопасни последици.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема,че протестът
и въззивната жалба на пострадалия са основателни по приложението на материалния
закон,който не е бил правилно приложен от първоинстанционния съд.
По изложените съображения ще следва първоинстанционната
присъда да се отмени в частта, с
която подсъдимият Б.Ц.Н. е признат за невиновен в това, че на 27.08.2017
година, в с. Щ., обл. ****, в съучастие с В.В.Д. като съизвършител е причинил на Х.Д.Т.
*** телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния глезен/латерален
малеол/ на малкопищялната кост на ляв долен крайник, довело до трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от 2-2,5 месеца -
престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК, като е оправдан изцяло по така повдигнатото обвинение, като съдът
признава подс.Н. за ВИНОВЕН В ТОВА,
че на 27.08.2017 година, в с. Щ., обл. ****, в съучастие с В.В.Д. като
съизвършител е причинил на Х.Д.Т. *** телесна повреда, изразяваща се в счупване на
външния глезен /латерален малеол/ на малкопищялната кост на ляв долен крайник, довело
до трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за период от 2-2,5
месеца – престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Ще следва да се отмени първоинстанционната присъда и в частта, с която подсъдимият Д. е оправдан да е извършил престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК в съучастие, като
съизвършител с подсъдимия Б.Ц.Н., като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК, като съдът признава подс.Д.
ЗА ВИНОВЕН в това, че е извършил престъплението чл. 129, ал. 1
от НК в съучастие, като съизвършител с подсъдимия Б.Ц.Н. и ГО ОСЪЖДА за престъпление по чл. 129,
ал. 1 от НК във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
За тези части от присъдата протестът и въззивната жалба
на пострадалия са основателни,а въззивната жалба на защитата,с която се иска
оправдаване на подс.Д.,е неоснователна.
При определяне на наказанието,което следва да се наложи
на подсъдимия Н. за извършеното от него престъпно деяние в съучастие с подс.Д. съдът
се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на
чл.54 и следващите от НК-при неговата индивидуализация.Съдът отчете и степента
на обществената опасност на конкретно извършеното престъпление,както и на личността на дееца.Съдът прецени като висока
обществената опасност на извършеното от подс.Н. деяние,за което се предвижда
наказание до 6 години лишаване от свобода и което съставлява тежко престъпление
по смисъла на НК.Подс.Н. е този,който е започнал побоя по отношение на
пострадалия,нанасяйки му първия удар с юмрук в лицето,като това е станало на
центъра на селото,на публично място,в присъствието и на други хора,в това число
и пред малолетно дете.Побоят,който са нанесли подсъдимите Н. и Д. на
пострадалия,не е приключил с нанасянето на един-два удара,а е продължил
по-дълго,като пострадалият е бил бутан на два пъти на земята,удрян и ритан,като
причинената му средна телесна повреда е довела до оперативна намеса,гипсова
имобилизация на крайника, рехабилитация,нова оперативна намеса за изваждане на
металната пластина,което е наложило един немалък период от около 4 месеца
възстановяване на пострадалия.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства
по отношение на подс.Н. съдът приема трудовата му ангажираност,добрите характеристични данни и това,че е
неосъждан/реабилитиран е по право/.
Като
даде превес на смекчаващите обстоятелства, съдът счете, че за постигането на
целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, следва
да му се наложи наказание в размер на шест
месеца лишаване от свобода.С оглед данните за личността на
подсъдимия и за постигане двете цели на наказанието по чл.36 от НК, съдът прие,
че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наложеното наказание
лишаване от свобода да се изтърпи реално. Затова на основание чл.66,ал.1
от НК отложи изпълнението на същото за изпитателен срок от три години, считано от влизане на настоящата присъда в законна
сила. Съдът възлага възпитателната работа с подсъдимия Б.Н.
на Наблюдателната комисия при Община Лесичево.
С първоинстанционната присъда на
подс.Д. е наложено за извършеното от него престъпление наказание пробация,като
са му определени първите две задължителни пробационни мерки,и то за минималния
предвиден в закона срок от 6 месеца.Това съдът е сторил,като е приел,че по
отношение на подс.Д. следва да се приложи нормата на чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК.
Така наложеното на подс.Д. наказание
се явява явно несправедливо,тъй като съдът не е имал основание да приложи
нормата на чл.55 от НК.За да приложи тази норма,първоинстанционният съд необосновано
е приел,че не са налице отегчаващи отговорността на подс.Д. обстоятелства,като
е приел за смекчаващо такова и стоящият в основата на случилото се инцидент
между пострадалия и малолетния син на св.Г..По делото липсват категорични
доказателства,синът на св.Г. да е бил ударен от пострадалия/за разлика от
твърдяното от нея/.Напротив-пострадалият,чиито показания съдът кредитира/за разлика
от показанията на св.А. Г./,установява,че е бил псуван от детето и че му е
направил забележка/в този случай напълно основателно/,но не го е удрял.
Същевременно съдът прие вече
по-горе,че степента на обществена опасност на извършеното деяние от двамата
подсъдими е висока-побоят над пострадалия те са извършили в центъра на селото,на
публично място,в присъствието и на други хора,в това число и пред малолетно
дете.Побоят,който са нанесли подсъдимите Н. и Д. на пострадалия,не е приключил
с нанасянето на един-два удара,а е продължил по-дълго,като пострадалият е бил
бутан на два пъти на земята,удрян и ритан,като причинената му средна телесна
повреда е довела до оперативна намеса,гипсова имобилизация на крайника,
рехабилитация,нова оперативна намеса за изваждане на металната пластина,което е
наложило един немалък период от около 4 месеца възстановяване на пострадалия.Тези
обстоятелства съдът прецени като отегчаващи отговорността и на двамата
подсъдими.
С оглед гореизложеното настоящата
инстанция приема,че по отношение на подс.Д. не са налице нито многобройни,нито
изключително смекчаващи отговорността му обстоятелства,същевременно са налице и
отегчаващи такива,като не следва наказанието му да се определя при приложението
на чл.55 от НК.
Предвид горното ще следва да се измени пъврвоинстанционната
присъда в частта, с която подсъдимият В.В.Д. е осъден на наказание
„пробация“ за престъплението по чл. 129, ал. 1 от НК, като следва
да му се наложи наказание в размер на шест
месеца лишаване от свобода.С оглед данните за личността на
подсъдимия и за постигане двете цели на наказанието по чл.36 от НК, съдът прие,
че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наложеното наказание
лишаване от свобода да се изтърпи реално. Затова на основание чл.66,ал.1
от НК отложи изпълнението на същото за изпитателен срок от три години, считано от влизане на настоящата присъда в законна
сила. Съдът възлага възпитателната работа с подсъдимия В.Д.
на Наблюдателната комисия при Община Лесичево.
За тези части от присъдата относно наказанието протестът
е основателен.
Относно предявения граждански иск:
Настоящата
инстанция приема,че същият е доказан по своето основание и по отношение на
двамата подсъдими.Необосновано първоинстанционният съд е уважил гражданския иск
само по отношение на подс.Д.,като ще следва той да бъде уважен и по отношение
на подс.Н.-предвид признаването и на този подсъдим за виновен и осъждането му
за нанесената и от двамата подсъдими на пострадалия средна телесна повреда.
Необосновано
първоинстанционният съд е уважил гражданския иск само за сумата от 3000
лева-обезщетение за претърпени от пострадалия Т. неимуществени вреди.Настоящата
инстанция счита,че този размер на обезщетението е занижен,като не отговаря на
обема на претърпените от пострадалия болки и страдания и на тяхната
продължителност.Следва при присъждането на обезщетението да се има предвид
обстоятелството,че за възстановяването на пострадалия е бил необходим един
немалък период от време,който вещото лице-ортопед посочи,че е с продължителност
от около 4 месеца,като пострадалият е бил през това време и на болнично
лечение,бил е имобилизиран за 45 дни,наложила се е рехабилитация,претърпял е и
две оперативни интервенции - веднага след причиняването му на счупването на
крака и 6 месеца след това,за да бъде отстранена поставената метална пластина в
крака му.
С
оглед гореизложеното настоящата инстанция приема,че обезщетението следва да
бъде увеличено от 3000 лева на 8000 лева,което
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде заплатено на
пострадалия солидарно от двамата
подсъдими,ведно със законната лихва върху него,считано от датата на
извършване на деянието-27.08.2017 година до окончателното му изплащане.
В
този смисъл следва да се отмени по отношение на подс.Н. и измени по отношение
на подс.Д. първоинстанционната присъда в гражданско-осъдителната
й част,като въззивната жалба на пострадалия се явява частично основателна,а
въззивната жалба на защитата за отхвърляне на гражданския иск изцяло се явява
неоснователна.
Присъдата
следва да бъде потвърдена в частта,с
която е отхвърлен гражданския иск по отношение и на двамата подсъдими за
разликата над 8000 лева до 10000 лева,ведно със законната лихва върху тази
разлика.За тази разлика претендираното обезщетение се явява прекомерно завишено
и неоснователно.
Предвид
признаването и на подс.Н. за виновен и осъждането му от въззивната инстанция,ще
следва и двамата подсъдими/а не само подс.Д./ да бъдат осъдени да заплатят на
пострадалия Т. сумата в размер на по 400 лева /четиристотин лева/ всеки
един от тях, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение от пострадалия Т., като ще следва да се отмени присъдата в
частта, с която единствено подсъдимият В.Д. е осъден да заплати на Х.Т. сумата
в размер на 800 лв. - за разликата над 400 лева.
Предвид
признаването и на подс.Н. за виновен и осъждането му от въззивната инстанция,ще
следва и двамата подсъдими/а не само подс.Д./ да бъдат осъдени да заплатят сторените по делото разноски, както следва: по сметка на
ОД на МВР по 52,50 лв. всеки един от тях; по сметка на
Районен съд – **** по 35 лв. всеки един от тях и по сметка на Окръжен съд – ****
по 175 лв. всеки един от тях, като ще следва да се отмени присъдата в
частта, с която единствено подсъдимият В.Д. е осъден да заплати сторени разноски по делото в размер на
105 лв. по сметка на ОД на МВР – **** - за разликата над 52,50 лв., и в частта,
с която е осъден да заплати сторени разноски в размер на 70 лв. по сметка на
Районен съд – **** - за разликата над 35
лева.
С оглед така отменената и изменената
гражданска част на присъдата следва да се измени присъдата и в частта относно дължимата
държавна такса върху уважения граждански иск.Същата ще следва да се измени в
частта, с която подсъдимият Д. е осъден да заплати държавна такса в размер на
120 лева върху уважения размер на гражданския иск, като се осъдят и двамата
подсъдими да заплатят държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск общо 320 лева, като всеки един от тях заплати по 160 лева
държавна такса.
При разглеждането и решаването
на делото от първоинстанционния съд не са допуснати съществени процесуални
нарушения,които да водят на това основание до отмяна на присъдата.
Воден от горното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
