№ 1692
гр. София, 18.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:С. Милев
Силвия Б. Русева
като разгледа докладваното от С. Милев Въззивно частно наказателно дело
№ 20221100602958 по описа за 2022 година
Делото е в СГС след постъпил по реда и в срока на чл. 243, ал.7 НПК протест от
Софийската районна прокуратура (СРП) с искане за отмяна на постановеното в закрито
заседание на 23.06.2022 г. Определение № 1873 по н.ч.д. № 5507/22 г. на СРС (НО, 136
с.). С оспорвания в протеста съдебен акт – след жалба на пострадалия С. А. Б., е било
отменено (чл. 243, ал.6, т.3 НПК) прокурорското постановление от 21.03.2022 г. за
прекратяване на д.п. № 2430/19 г. на СДВР/02 РУ, пр. пр. № 46831/19 г. на СРП, водено
за извършено спрямо Б. престъпление по чл. 144, ал.3 НК.
Изложените в протеста доводи са предимно абстрактни и сведени до несъгласие
с констатацията на Районния съд за необходимост от назначаване на СППЕ спрямо
установения автор на деянието, датиращо от 26.06.2016 г. Твърди се, при това – най-
общо, че фактите по делото са изцяло изяснени; че не се налага провеждането на
допълнителни действия по разследването, както и че при този обем от доказателства
прокурорът законосъобразно е преценил, че те не са достатъчни за упражняване на
правомощието му по чл. 246, ал.1 НПК.
СГС намери, че следва да потвърди оспорваното с протеста определение.
Правилността на първоинстанционния съдебен акт, с който е констатирана
„необоснованост“ на прекратителното постановление, трудно би могла да бъде
оборена.
Съдът е посочил конкретните източници на доказателства (съдържащи се в
показанията на свидетелите Б., Б., Л. и В.), разкриващи, че на един от поредните
конфликти между пострадалия С. Б. и Ц.Г.И. (фигуриращ на този етап от делото
единствено като „свидетел“), последният е отправил към Б. репликата, че не иска да го
вижда жив, че ще го убие и ще му откъсне главата. От тези факти е извел
самостоятелно (противно на тезата на прокурора) и признаците на състава по чл. 144,
ал. 3 НК, приемайки, че залегналата в прекратителното постановление „фактическа
обстановка“ е установена след превратен анализ на доказателствата. Вярно е, че в
процедурата по чл. 243, ал.4 и сл. НПК контролиращият съд не би могъл да подменя
вътрешното убеждение на прокурора как да оценява едни или други доказателства, но
при еднопосочни данни от четирима свидетели, че конкретни събития са протекли по
1
начин, различен от приетия в постановлението, държавното обвинение (най-малкото) е
следвало да изложи убедителни мотиви защо игнорира казаното от свидетелите Б., Б.,
Л. и В. относно случая от 26 юни 2016 г. и защо приема извършеното на тази дата
заканително деяние от Ц.И. за несъставомерно по чл. 144, ал.3 НК. Прокурорът не
може да бъде и задължен да внесе обвинителен акт за това деяние, но съдебният
контрол в случая позволява неправилното установяване на фактите и грешната
преценка за приложимото спрямо тях материално право да бъдат „санкционирани“ с
отмяна на постановлението за прекратяване на досъдебното производство.
Необходимо е, обаче, едно уточнение, произтичащо от забраната за „reformatio
in peius“. В отменителното си определение Районният съд е приел за
незаконосъобразно единствено прекратяването на разследването в частта му относно
деянието на 26.06.2016 г. Следователно - мълчаливо се е съгласил с доводите на
прокурора относно несъставомерността на останалите факти във връзка с множеството
конфликти между Б. и И.. Тази преценка не е била оспорена със „съответна жалба“ на
пострадалия Б., така че следва да се приеме за „влязла в сила“. Или – казано с други
думи – оттук нататък прокурорът, на когото делото следва да бъде върнато (чл. 243,
ал.6, т.3 НПК), е компетентен да го води единствено в рамките на събитията, случили
се на 26.06.2016 г. и да „концентрира“ последващото си произнасяне единствено във
връзка с това деяние. Подход, различен от този, би довел до влошаване положението
на разследваното лице, без такова утежняване да е поискано от СГС в сега
развиращото се производство по чл. 243, ал.8 НПК.
Всичко изложено дотук налагат оспореното с протеста определение на СРС да
бъде потвърдено, поради което – на осн. чл. 243, ал.8 НПК, СГС, НО, ІІ въззивен
състав:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1873/23.06.2022 г. по н.ч.д. № 5507/22 г. на
СРС (НО, 136 с.)
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2