РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Монтана, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500050 по описа за 2022 година
Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на МВР гр.
*, представлявано от главен юрисконсулт В.Т. против решението на РС Монтана №
260418/04.11.2021г. , постановено по гр. дело № 3009/2020г. по описа му , с което са
отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя срещу М. Й. обективно
съединени искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане сумата 822 лева ,
неправомерно получена от ответника като възнаграждения от съда по изготвени експертизи
в качеството му на вещо лице –служител на НИК, както и сумата 235.18 лева обезщетение за
забава за периода 28.02.2018г.-23.12.2020г. , ведно със законна лихва от предявяване на иска
и в тежест на жалбоподателя са възложени разноски .
Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно – постановено в
нарушение на материалния закон и е необосновано с подробно изложени в тази насока
доводи . Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете се уважат,
ведно със законните последици .
Въззиваемата страна М. Й. чрез пълномощник адв. Д.Р. с подаден в срок писмен
отговор оспорва основателността на жалбата .
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства .
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,ал. 1 от ГПК от надлежна страна в
процеса при наличен правен интерес , поради което е допустима за разглеждане.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от МВР
срещу М. Й. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59,ал. 1 и чл.
86,ал. 1 от Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на сумата 822 лева като
получена без основание за периода 01.01.2016г.-30.06.2017г. като възнаграждение от съда за
защита изготвени от него като вещо лице експертизи , както и за сумата 235.18 лева
обезщетение за забавено изпълнение за периода 28.02.2018г.-23.12.2020г. .
Така постановеното решение е валидно и допустимо .
Разгледано по същество решението на МРС е и правилно.
Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид
събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводи , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с
оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
По делото няма спор относно фактите, а именно , че за исковия период 01.01.2016г.-
30.06.2017г. ответникът М. Й. е заемал експертни длъжности в Научно изследователския
институт по криминалистика (НИК) към Министерството на вътрешните работи /МВР / и в
качеството му на назначено вещо лице по наказателни дела е получил от посочените
съдилища като възнаграждение сума в общ размер 822 лева. С писмена покана, връчена на
09.06.2020г. ответникът е поканен да заплати доброволно сумата 822 лева като получена без
основание, като плащане не е последвало.
Установено е по делото, че исковата сума в общ размер 822 лева е получена от
ответника на въз основа на съдебни актове, с които съдилищата на основание чл. 21 от
Наредба № 2 от 29.06.2015 година на министъра на правосъдието за вписването,
квалификацията и възнагражденията на вещите лица са му присъдили и изплатили
възнаграждения за явяване в съдебно заседание и отлагане на делото по независещи от
вещото лице причини, съответно за явяване пред съда за изслушване по изготвена в
досъдебната фаза на наказателния процес експертиза . С действащата за процесния период
разпоредба на чл. 22 от Наредбата е предвидено, че когато за извършването на експертиза е
определено вещо лице, което е служител на МВР, органите, назначили експертизата,
заплащат на министерството направените разходи за труд, консумативи и режийните
разноски. По делото няма спор, че направените разходи за труд, консумативи и режийните
разноски за изготвяне на експертизите на основание чл. 22 от Наредбата, в редакцията й,
действаща за процесния период са изплатени на МВР, съответно не се установява
противоречие с разпоредбата на чл. 60,ал. 3 от ЗМВР, според която когато за извършването
на експертиза е определен служител на МВР, ведомствата и органите, назначили
експертизата, заплащат на МВР направените разходи за труд и консумативи и режийните
2
разноски. От приложените по делото длъжностни характеристики не се установява в
преките служебни задължения на ответника, назначен на експертна длъжност да е включено
и задължение за явяване пред съда за изслушване по изготвена в досъдебна фаза на
наказателния процес експертиза . От приложените с исковата молба заповеди, касаещи
определяне на разходите за труд за изготвяне на експертните заключения от служители на
МВР за процесния период , е видно, че разходите за труд се остойностяват в сметка, която се
изпраща на възложителя, заедно с експертизата. Липсват правила и създадена организация,
уреждащи представяне пред съда на сметка за разходите за труд на МВР при явяване на
вещото лице пред съда в хипотезите на чл. 21 от Наредбата с оглед твърденията на ищеца,
че и възнагражденията за явяване пред съда представляват разходи за труд и са дължими на
МВР предвид разпоредбата на чл. 60,ал. 3 от ЗМВР. По делото няма доказателства за
наличие на такива сметки, представени на съответния решаващ съдебен състав, съответно за
съдилищата не е съществувало основание да приложи разпоредбата на чл. 22 от Наредбата,
в редакцията преди допълнението й с ДВ бр. 82/05.10.2018г. , когато е създадена нова ал. 2 ,
предвиждаща ,че определените възнаграждения по чл. 21,ал. 1 и ал. 2 , т.е и за явяване на
вещото лице пред съда , в случаите, когато вещото лице е служител на МВР, се заплащат на
министерството.
Исковата сума в общ размер 822 лева е получена от ответника в качеството му на
вещо лице за явяване пред съда на основание действащата в периода разпоредба на чл. 21 от
Наредбата, въз основа на съдебен акт, определящ размера на възнаграждението за всяко
явяване пред съда с поименно посочване на вещото лице, взело участие в делото, поради
което и е налице правно основание за получаването й. По делото няма доказателства
съдебните актове, въз основа на които са получени от ответника сумите да са отменени или
изменени, като на новата ал. 2 на чл. 22 от Наредбата не е придадено обратно действие,
поради което същата се прилага, считано от 09.10.2018 г.. Сумите са получени от ответника
на правно основание, съответно не е установено обогатяването му без основание.
При липса на доказателства за това какви разходи за труд е направило МВР като
работодател на ответника за процесния период за всяко явяване на ответника пред съда като
вещо лице по всяко едно от съдебните дела , посочени в исковата молба, то не се установява
и обедняване на ищеца.
Разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД предвижда, че всеки, който се е обогатил без основание
за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. От събраните по делото доказателства не се установяват предпоставките на
чл. 59 от ЗЗД, поради което и искът за сумата 822 лева се явява недоказан и неоснователен .
Неоснователността на главния иск предпоставяне неоснователност на акцесорния иск
за заплащане обезщетение за забава.
Изводите на въззивния съд съвпадат с направените такива от първостепенния съд,
поради което и обжалваното решение като правилно следва да се потвърди.
Пълномощникът на въззиваемата страна адвокат Д.Р. претендира заплащане на
разноски на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, но по делото липса приложен
3
договор за правна помощ, установяващ осъществяване на безплатно процесуално
представителство, поради което и съдът не присъжда такива с оглед изхода на спора. В хода
на първоинстанционното производство е приложен договор за правна защита и съдействие с
договорено възнаграждение в размер на 300 лева, присъдено от първостепенния съд с
постановеното решение.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Монтана от 04.11.2021г., постановено
по гр.дело № 3009/2020 г. като ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4