Р Е Ш Е Н И Е
№438/10.7.2020г.
гр.
Пазарджик, 10.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 427 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от ЗДвП и е образувано
по жалба на И.Д.Д. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0310-000024/10.03.2020 г. на Началник РУ Панагюрище
към ОД на МВР Пазарджик.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което
се иска да бъде отменена. Твърди се, че жалбоподателят не е предоставил
управлението на собствения си автомобил на неправоспособен водач, тъй като по същото време се е намирал на
работа. Ангажират се писмени доказателства в тази насока.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата,
моли за отмяна на ЗППАМ, претендира разноски.
Ответната
страна - Началник РУ Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик, в писмено становище сочи,
че жалбата е неоснователна и моли заповедта да бъде потвърдена.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0310-000024/10.03.2020
г. на Началник РУ Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик на основание чл.171, т.2а,
б. „а“ ЗДВП е прекратена регистрацията на пътно превозно средство – лек
автомобил „С. Г. В.“ с рег. № .. за срок от единадесет месеца. Основание за
издаване на заповедта е съставения АУАН серия АA, № 445403/10.03.2020 г. против Р. И. Д.
за това, че на 10.03.2020 г., около 17, 03 часа в гр. Панагюрище, е управлявал
лек автомобил „С. Г. В.“ с рег. №…, собственост на жалбоподателя, след като е
бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред.
Към
преписката е приложен цитирания АУАН серия АA, № 445403/10.03.2020 г., в който е
изложена идентична фактическа обстановка на тази в оспорената заповед. Съгласно
представена справка за нарушител водач на Р. И. Д. последният действително е с
отнето СУМПС от 29.07.2018 г.
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за нейното издаване. Оспорената заповед
е издадена от административен орган с териториална, времева и материална
компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана
писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на АУАН серия АA, № 445403/10.03.2020
г., като са описани и установените с акта обстоятелства.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е в
заповедта, че се издава на основание чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДВП, тъй като на 10.03.2020
г., около 17, 03 часа в гр. Панагюрище, лек автомобил „„С. Г. В.“ с рег. №…,
собственост на жалбоподателя, е бил управляван от лицето Р. И. Д., след като
последният е бил е отнето СУМПС. В тази връзка доводите в жалбата, че отнемането
е станало за срок от 18 месеца, които към процесната дата – 10.03.2020 г. са
били изтекли, поради което Р. И. Д. не бил лишен от правоуправление, не се
споделят от настоящия състав на съда. Това е така, тъй като българският
законодател приравнява правото да управляваш автомобил с притежанието на
валиден документ за това, а именно СУМПС. При нормативната регламентация на
чл.150 ЗДвП следва да се приеме, че качеството "правоспособен водач"
се удостоверява от притежанието на валидно СУМПС. В този смисъл е и трайната и
непротиворечива съдебна практика. Очевидно е, че Р. И. Д. не притежава валидно СУМПС
към процесната дата, тъй като му е иззето още на 29.07.2018 г. и не му е
върнато, т.е. независимо от това, че евентуалния срок за отнемане е изтекъл, Р.
И. Д. не е правоспособен водач, тъй като не притежава СУМПС. Точно и поради
тази причини съдът не е счел за необходимо да събира повече доказателства в
тази насока.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган.
Заповедта
е съобразена с материалния закон и неговата цел. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки. Предпоставка за издаване на заповед за
прилагане на ПАМ е съставеният АУАН, който представлява официална констатация
за извършеното деяние, като описаните фактически обстоятелства за
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на превантивната ПАМ. Както
се посочи по-горе са налице предпоставките по чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДВП за
прилагане на оспорената ПАМ. Съгласно посочената норма се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата е
императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а
последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране
на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката,
същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП
ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в
условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от
шест месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката са били налице, изпълнено е изискването
моторното превозно средство да е управлявано от лице, чието свидетелството за
управление е временно отнето. Субективното отношение на собственика на
превозното средство не е елемент от фактическия състав, както и това дали
последният е знаел или не за управлението, както и дали лично е предоставил МПС
на конкретната дата на неправоспособния водач или евентуално го е оставил на
място, където е било достъпно за последния. Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен по надлежния ред АУАН от компетентните длъжностни
лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има доказателствена сила. Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения.
Съгласно
чл. 142, ал.
1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на
заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ
не е безсрочна – приложена е за определен срок, а именно за една година. При
наличието на визираните материалноправни предпоставки, в условията на обвързана
компетентност административният орган прилага предвидената в закона ПАМ, което
е сторил с процесната заповед. Единствено продължителността на срока на мярката
се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на
предвидените граници от шест месеца до една година, като за конкретно
определения срок обаче административният орган дължи мотиви. В настоящия случай
няма мотиви защо се налага близо до максималния законоустановен срок, като с оглед
представените по преписката доказателства, касаещи конкретно жалбоподателя, а
не Радослав Иванов Д., съдът също не открива такива, които да обуславят този почти
максимален срок. Съдът намира, че следва срокът да се намали на минималния
такъв от шест месеца.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е частично основателна, като ще
следва да се намали срока на прекратяване на регистрацията от една година на
шест месеца.
При
този изход на делото не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя, тъй като административният акт не е отменен като
незаконосъобразен, а само изменен по отношение продължителността на срока на
прекратяване на регистрацията на МПС.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0310-000024/10.03.2020
г. на Началник РУ Панагюрище към ОД на МВР Пазарджик, с която на основание
чл.171, т.2а, б. „а“ ЗДВП е прекратена регистрацията за срок от единадесет
месеца на пътно превозно средство – лек автомобил „Сузуки Гранд Витара“ с рег.
№ РА 8470 КВ, собственост на И.Д.Д. ***,
като
НАМАЛЯВА
срока на прекратяване на регистрацията от единадесет месеца на шест месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/П/