№ 205
гр. Варна, 15.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600336 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е определение №
260051/20.08.2021 г. по НОХД № 1426/14 г. на Окръжен съд гр. Варна, с
което в производство по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК било оставено без
уважение искането на Окръжна прокуратура Варна за връщане на вещ – т.а.
„М.“ ДК № ****.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при
Окръжна прокуратура Варна, който счита постановеното определение за
неправилно и незаконосъобразно, иска отмяната му и постановяване на
връщане на вещественото доказателство на правоимащите лица.
За да се произнесе в производството по чл. 306 ал. 3 предл. 2 от НПК
съставът съобрази следното:
1. По допустимостта на протеста.
Разглежданото определение е постановено в закрито съдебно заседание
по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК и подлежи на обжалване по правилата на
гл. ХХII от НПК. Съгласно чл. 342 ал. 1 от НПК частна жалба или протест
могат да бъдат подадени в 7 дневен срок от връчване на преписа.
Незаконосъобразно първоинстанционният съд е указал на страните, че
1
определението може да бъде обжалвано в 15 дневен срок от връчването му.
Независимо от това, прокурорът, получил препис на 24.08.2021г. е подал
частния протест на следващия ден, с което е спазил процесуално предвидения
срок и разглеждането му е допустимо.
С оглед процесуалната прецизност е необходимо да бъде посочено и
неправилното администриране на връчването на преписи от частния протест.
С резолюция съдията-докладчик е указал връчване на препис от него на „б.Г.“
ЕООД, като е излязъл извън рамките на чл. 342 ал. 2 от НПК, довело до
забавяне на въззивното производство с повече от месец. От друга страна,
частният протест не е връчен на подсъдимия, изискуемо по чл. 342 ал. 2 от
НПК. Процесуалната бързина и необходимостта спорът да бъде решен по
същество обосновават разглеждането на протеста от въззивната инстанция.
2. По правилността на съображенията в разглежданото определение и
оплакванията в частния протест.
Съставът на ОС Варна е провел производство по чл. 306 ал. 1 т. 4 от
НПК по НОХД № 1426/2014 на ОС Варна, възприемайки инициативата на
прокурор от ОП Варна за валидно сезиране за разпореждане с веществено
доказателство – т.а. „М. ***“ ДК № ****. В определението не е заета
категорична позиция дали посоченият т.а. е или не е веществено
доказателство по делото. Извън критичните бележки спрямо прокуратурата и
становището, че тя би следвало да се разпореди с вещта, по същество са
развити съображения, че вещта не е била описана към обвинителния акт и
предадена на съда по чл. 110 ал. 3 от НПК, не е била предявена по чл. 284 от
НПК, че производството по чл. 306 от НПК може да попълни „пропуск“ на
присъдата само по отношение на режима на изтърпяване на наказанието, а в
заключение е констатирано и че вещта е била незаконно иззета, тъй като няма
надлежна санкция на съда по протокола за оглед. Така, при аргументи и за
недопустимост на производството, по същество искането на прокуратурата е
било оставено без уважение като неоснователно.
В частния протест се възразява, че т.а. „М. ***“ с per. № ******* е бил
приобщен като веществено доказателство с протокол за оглед на
местопроизшествие на автомагистрала „Х.“от 24.09.2013 г. по ДП № 281/2013
г. по описа на сектор ПП – Варна, а протоколът не е бил внесен в ОС - Варна
2
за одобрение по реда на чл.161 ал.2 от НПК, тъй като посоченото ВД е било
иззето от общодостъпно място, без действието да засегне чужда лична сфера
и да обоснове съдебна защита на евентуално нарушени права на граждани.
Прокурорът заявява, че в приложението към обвинителния акт, т.а. „М. ***“ с
peг. № ******* не е посочен изрично като ВД, но надлежно приобщеното по
досъдебното производство веществено доказателство не е престанало да бъде
такова, след като делото навлезе в съдебна си фаза, като съдът е длъжен да се
запознае с всички материали по делото, включително и приобщените, но не
съпровождащи делото ВД и съответно да се произнесе относно същите.
Доколкото производството е приключило с влязла в сила присъда, в която
няма произнасяне спрямо това веществено доказателство, единствената
възможност за разпореждане с него е по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК.
След запознаване с материалите по делото, съставът на въззивната
инстанция приема, че безспорно в приложението към обвинителния акт не е
бил посочен иззетият при огледа на ПТП т.а. С постановената и влязла в сила
присъда № 23/25.02.2015г. по НОХД № 1426/14г. на ВОС съдът се е
разпоредил с отношение на веществените доказателства предадени по опис и
посочени в справката към обвинителния акт. Сред тях са били и такива,
иззети от (определения в присъдата и като т.а., и като бус) „М.“ рег. № **** –
косми и част от предно стъкло. В мотивите към присъдата не са били
изложени съображения за незаконосъобразно изземване на тези веществени
доказателства, съдът ги е ползвал при формиране на фактическите и правни
изводи.
Съгласно задължителните указания на ТР 2/2002г. и ТР 6/2018г. е
очертано необходимото и достатъчно съдържание на обвинителния акт, извън
което остават приложенията по чл. 246 ал. 4 от НПК, вкл. „справка за
документите и веществените материали“. Следователно, непрецизност в тази
част не би могла да доведе до засягане на процесуалните права на субектите
носители или до оценка за незаконосъобразно проведено досъдебно
производство. Съгласно основните начала по чл. 13, 14 и 18 от НПК, съдът
дължи активност при установяване на доказателствата по делото,
подпомагащи разкриване на обективната истина, като основава решенията си
на доказателства, проверени лично.
По делото с протокол за оглед на местопроизшествие от 24.09.2013 г. по
3
ДП № 281/2013 г. по описа на сектор ПП - Варна, по реда на чл.155 от НПК е
извършен оглед на местност - пътен участък от автомагистрала „Х.“. В
протокола е описан подробно и посочен като иззет т.а. „М. ***“ с per. №
*******. Видно от фотоалбума т.а. е бил заснет в положението, в което е бил
заварен. При динамичния оглед са били иззети и други веществени
доказателства. Приложени са документи – справка-декларация (л.124) и
постановление за определяне на възнаграждение (л. 123) на транспортната
фирма, извършила репатрирането на т.а., докладна записка (л. 143) на
разследващия, в която изрично е посочено „Извърших оглед на
местопроизшествието и иззех МПС микробус „М. ***“ с рег. № **** като
веществено доказателство. Автомобилът беше репатриран от мястото на ПТП
до РУП-Провадия.“. За изземването на веществените доказателства с
протокола за оглед – придружаващи и непридружаващи делото, не е било
необходимо предоставяне на вниманието на съда за одобрение по чл. 161 ал. 2
от НПК, предвид конкретните обстоятелства и трайно възприетото в
съдебната практика, напр. Решение № 170 от 19.07.2013 г. на ВКС по н. д. №
395/2013 г., III н. о., Решение № 401 от 10.12.2015 г. на ВКС по н. д. №
1259/2015 г., II н. о. Решение № 232 от 3.09.2015 г. на ВКС по н. д. №
728/2015 г., III н. о., и др. Тази доказателствена основа е позволявала съдът да
отчете, че по делото е налице задържан като веществено доказателство
автомобил, процесуално - валидно приобщен, по предвидения в НПК ред,
макар и да не е бил описан изрично в справката за веществените
материали. Отсъствието на предявяване на автомобила по чл. 284 от НПК е
обяснимо, тъй като е вещ в обхвата на чл. 110 ал. 4 от НПК и не е било
дължимо в с.з. (в този смисъл и Решение № 35 от 12.05.2021 г. на ВКС по н. д.
№ 904/2020 г., III н. о.). Състоянието на автомобила непосредствено след
инкриминираното ПТП е отразено в изготвените по делото протокол за оглед
на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум, които
доказателства са били съобразени от експертите по СМЕ, АТЕ и
комплексната експертиза, ценени несъмнено от решаващия съд. Доколкото
обаче, съгласно чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства по делото
се пазят до завършването на наказателното производство, следвало е с
присъдата си съдът да се разпореди и с иззетия автомобил. Предвид пропуска
и съгласно трайната практика на ВКС на РБ, напр. Определение № 51 от
27.03.2017 г. на ВКС по ч. н. д. № 290/2017 г., I н. о.; Определение № 7 от
4
15.01.2021 г. на ВКС по ч. н. д. № 30/2021 г., II н. о. – „Производството по чл.
306 от НПК е регламентирано като способ за преодоляване на пропуски в
присъдата по изрично визираните в ал. 1 на тази разпоредба въпроси,
включително и относно разноските, които по правило следва да бъдат решени
с присъдата (чл. 301. ал. 1, т. 3, 6, 8, 9, 11, 12 от НПК)“, единствената
процесуална възможност за връщане на автомобила на неговия собственик е
чрез произнасяне по чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК. Напълно неоснователно е
становището, изложено в разглежданото определение от
първоинстанционния съд, че прокурорът разполага с компетентност да
постанови връщането на веществено доказателство след произнасяне и
влизане на присъдата в сила. Процедурата по чл. 111 ал. 3 от НПК би могла
да се развие само в досъдебната фаза на производството.
Поради изложеното и в отсъствие на основания по чл. 112 и чл. 113 от
НПК, разглежданото определение се явява неправилно и следва да бъде
отменено. Вещественото доказателство т.а. „М. ***“ с peг. № ******* следва
да бъде върнато на собственика „б.“ ЕООД гр. Попово, Булстат *******.
По изложените съображения и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК,
настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260051/20.08.2021 г. по НОХД № 1426/14 г.
на Окръжен съд Варна, и вместо това
ВРЪЩА вещественото доказателство т.а. „М. ***“ с peг. № ******* на
собственика „б.“ ЕООД гр. Попово, Булстат *******.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5