№ 11708
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА
при участието на секретаря ВЕРА С. Д.
като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело №
20211110155619 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от *** срещу В. Г. Х. обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ (съгласно § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби от КЗ) за сума в размер от 4000 лева,
представляваща заплатени неимуществени вреди и сума в размер от 4764.54 лева,
представляваща заплатени имуществени вреди по щета № 210099/24.04.2013г.,
/съобразно УМ на л. 32 и сл./ за ПТП, настъпило на 26.10.2008г. в гр. София, ведно със
законната лихва, считано от 28.09.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до
окончателното изплащане на сумата.
В ИМ се релевира, че ищецът заплатил претендираните сума на Детелина
Тодорова Тодорова, пострадала като пътник в лек автомобил „ Рено Клио“, с рег. № РК
7831 АМ при ПТП, настъпило на 26.10.2018г. по влязло в сила съдебно решение по
гр.д. № 25440/2013 г. по описа на СРС, 163 състав, по което дело ответникът бил трето
лице –помагач на ***. Ответникът като водач на лек автомобил „ Рено Клио“, с рег. №
РК 7831 АМ на 26.10.2018 г. около 19.00 часа в гр. София, при движение с
несъобразена с пътните условия скорост по бул. „Христофор Колумб“ с посока на
движение от ул. „Поручик Неделчо Бончев“, губи контрол над управление на
автомобила и се удря с насрещно движещия се товарен автомобил „МАН“ с рег. № С
9626 КХ като вследствие на удара пътничката Детелина Тодорова Тодорова получила
травматични увреждания. Твърди, че ответникът управлявал увреждащия автомобил
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Детелина
1
Тодорова Тодорова се обърнала към ищеца за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, но ищецът отказал изплащане на обезщетение, поради
неспазване на изискванията на чл. 288 КЗ /отм./. Детелина Тодорова Тодорова не се
съгласила с постановения отказ за изплащане на обезщетение и впоследствие
образувала против ищеца гр.д. № 25440/2013 г. по описа на СРС, 163 състав. С влязло в
сила решение *** бил осъден да заплати на Детелина Тодорова Тодорова следните
суми: сумата от 4000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от виновно и противоправно поведение на В. Х., управлявал МПС без
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на
26.10.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата; сумата от 493.33 лева – разноски в производството, съобразно
уважената част от иска; сумата от 510 лева – адвокатско възнаграждение. Съобразно
влязлото в сила решение Детелина Тодорова Тодорова и адвокат Светлана Д. от С.
образували против ищеца три изпълнителни дела - и.д. № 20177900401885, и.д. №
20187900400409 и и.д. № 20187900400410 – и трите по описа на ЧСИ Ренета Милчева с
рег. № 790 на КЧСИ, по които той заплатил обща сума в размер на 8764,54 лева,
формирана както следва: по изп.д. № 20177900401885 ищецът заплатил общо сумата от
6918,01 лева, от които 4000 лева - главница, 1757, 83 лева – законна лихва за забава за
периода 13.06.2013 г. -09.10.2017 г., 1160,18 лева – разноски по изпълнителното дело,
от които 455 лева – разноски и 705,18 лева – такси и разноски, съгласно Тарифа за
такси и разноски към ЗЧСИ, които суми били заплатени с платежно нареждане от
09.10.2017 г.; по изп.д. № 20187900400409 след извършено прихващане ищецът
заплатил общо сумата от 871,33 лева, представляваща разноски по гр.д. № 25440/2013
г. по описа на СРС, 163 състав и и.д. № 20187900400409, която сума била заплатена с
платежно нареждане от 27.03.2018 г.; по и.д. № 20187900400410 ищецът заплатил общо
сумата от 975,20 лева по сметка на ЧСИ Ренета Милчева, от които 510 лева –
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 25440/2013 г. по описа на СРС, 163 състав, 200
лева – адвокатско възнаграждение по и.д. № 20187900400410 и 265.20 лева такси и
разноски съгласно Тарифа за такси и разноски към ЗЧСИ, които суми били платени с
платежно нареждане от 27.03.2018 г. Ищецът поканил ответника да възстанови
заплатената от него сума, но сумата не била заплатена.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез назначения по делото особен представител адв.
Д., с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като правата по застраховка „Гражданска отговорност“ се
погасявали с изтичане на 5-годишна давност от настъпване на застрахователното
събитие. В случая то било настъпило на 26.10.2008 г., а исковата молба била предявена
на 28.09.2021 г., тоест след изтичане на 5 – годишната погасителна давност. С влязла в
сила присъда по НОХД № 13684/2009 г. ответникът бил признат за невиновен за ПТП-
2
то, не бил и наказван по административен ред. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като пострадалата Детелина Тодорова Тодорова била без
обезопасителен колан като пътник в другия участвал автомобил и с това допринесла за
съпричиняване на вредоносния резултат.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./.
В тежест на ищеца *** е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1. настъпване на пътно-транспортно произшествие; 2. изплатено от
Гаранционния фонд обезщетение на пострадалото лице, което от своя страна има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС; 3. обстоятелството, че
причинилият ПТП водач – ответникът е управлявал МПС, без по отношение на същото
да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”; 4. изпадането
на ответника в забава за изпълнението на това задължение; 5. по отношение
настъпилото ПТП, в тежест на ищеца е да докаже и кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане съгласно чл. 45, ал.1 от
ЗЗД: извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно-следствена връзка твърдените вреди; размера на вредите.
С изготвения по делото доклад /л. 61/ е отделено като безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че
ответникът като водач на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № РК 7831 АМ на
26.10.2018 г. около 19.00 часа в гр. София реализирал ПТП с насрещно движещия се
товарен автомобил „МАН“ с рег. № С 9626 КХ, като вследствие на удара пътничката
Детелина Тодорова Тодорова получила травматични увреждания. С протоколно
определение от 30.06.2022г. /л. 85, стр. 2/ е отделено като безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че
ищецът е заплатил всички процесни суми на пострадалото лице.
При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се изложи следното: от представения по делото констативен протокол за
ПТП от 26.10.2008г. /л. 5 и сл./ се установява, че на 26.10.2008г. в гр. София се е
осъществило пътно-транспортно произшествие с участници – В. Г. Х., управляващ лек
автомобил „ Рено Клио“, с рег. № РК 7831 АМ и Димитър Цеков Иванов, управляващ
товарен автомобил „МАН“ с рег. № С 9626 КХ.
От представеното по делото влязло в сила Решение с № 165369/29.06.2017г. /л.
70 и сл./ се установява, че настоящият ищец *** е бил осъден да заплати на Детелина
Тодорова Тодорова следните суми: сумата от 4000 лева – обезщетение за претърпени
3
неимуществени вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на В. Х.,
управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на 26.10.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателно изплащане на сумата; сумата от 493.33 лева – разноски в
производството, съобразно уважената част от иска; сумата от 510 лева – адвокатско
възнаграждение.
От приетата по делото комплексна съдебно-техническо-медицинска експертиза
/л. 91 и сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно и
обективно изготвена се установява следното: в резултат на процесното ПТП на
26.10.2008г. Детелина Тодорова Тодорова е получила следните увреждания, които
имат травматичен характер като пасажер на предна дясна седалка в лек автомобил „
Рено Клио“, с рег. № РК 7831 АМ при челен сблъсък с процесния товарен автомобил:
мозъчно сътресение със степенна промяна на съзнанието, без изпадане в пълно
безсъзнателно състояние /кома/, причинило на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата,
причинила на пострадалата болка и страдание; посттравматичен стрес от преживения
инцидент, изразяващ се в периодично главоболие, смущения в съня, безпокойство;
причинените на пострадалата болки и страдания са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след хирургичната обработка на раната, в първите 15-20
дни, с постепенно стихване на оплакванията; продължителността на лечението на
получените увреждания е около 30-40 дни; по делото няма представена медицинска
документация за възникнали усложнения; съгласно представените по делото писмени
доказателства е налице причинно-следствена връзка между установените увреждания и
претърпяното ПТП.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване е неоснователно,
поради следните съображения: съгласно константната практика на ВКС изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за
настъпването му или го е улеснил /в този смисъл са Решение №206/12.03.2010г. по т. д.
№ 35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т. д. № 286/2011г. на I т.о.
на ВКС, Решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т. д. № 44/2012г. на II т.о. на ВКС/. В случая в производството по
предявения иск е доказано, че вредите са причинени в резултат от противоправното
поведение на водача на лек автомобил „Рено Клио“, с рег. № РК 7831 АМ, доколкото
от представения по делото протокол за ПТП и от изготвената САТЕ се установява, че
последният не е спазил правилата за движение по пътя, навлязъл е в лентата за
насрещно движение и е реализирал процесното ПТП. В тази връзка следва да се
акцентира върху обстоятелството, че в проведеното на 29.09.2022г. вещото лице
изрично е заявило, че при удар като процесния, инерционните сили действат
така, че тялото се придвижва напред, нагоре и надясно, поради което се
налага житейски обоснованият извод, че ударът би възникнал и с поставен
4
колан, доколкото предпазният колан служи за придържане на пътника към
седалката, така че той да не може да си удари главата в предното стъкло, но
не го предпазва от удар надясно. Ето защо възражението за съпричиняване е
неоснователно.
С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен и доказан изцяло.
Във връзка с гореизложеното следва да се обсъди направеното от ответника
провопогасително възражение за погасяване на вземането по давност. В тази връзка
следва да се вземат предвид следните съображения:
Разпоредбата на чл. 197 КЗ /отм./ урежда специални давностни срокове относно
вземанията по застрахователните договори. При застраховките „Живот”, „Злополука” и
„Гражданска отговорност” давностният срок е 5 години, а при имуществените
застраховки и другите лични застраховки, за които не се прилага 5-годишната давност,
давностният срок е 3 години /считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие/. Тези специални давностни срокове се прилагат по отношение на вземания,
произтичащи пряко от застрахователното правоотношение, включително за преките
искове на увредените лица към застрахователите на преките причинители на вредите
по застраховка „Гражданска отговорност”, но не и за регресните искове. В частност за
регресните искове на *** срещу делинквента важи общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която съответно започва да тече от момента на плащане
на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика – Решение с № 127/18.10.2019г. по т. дело №
2835/2018г. по описа на ВКС, I ТО, решение №178 от 21.10.2009г. по т.д.
№192/2009г., II т.о., решение №173 от 30.10.2009 г. по т.д. №455/2009г., II т.о.,
решение №53 от 16.07.2009г. по т.д. №356/2008 г., I т.о., решение №2 от
02.02.2011г. по т.д. №206/2010г., II т.о., решение №15 от 04.02.2011г. по т.д.
№326/2010г., II т.о. и др. ВКС. В настоящия случай плащането на застрахователното
обезщетение от страна на ищеца е извършено на 09.10.2017г. /л. 18/ и на 27.03.2018г.
/л. 21 и л. 24/. Следователно към 28.09.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ вземанията
не са погасени по давност.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
24.09.2021г. /датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ищеца, на когото
следва да се присъди сума в общ размер от 2108.81 лева /ДТ – 350.58 лв.;
юрисконсултско възнаграждение – 350.00 лева; възнаграждение за особен
представител – 768.23 лева; депозит за експертиза – 640.00 лева /.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА В. Г. Х., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „***”, бл. 263, ет.
6, ап. 26 да заплати на ***, с адрес: гр. София, ул. „***” № 2, ет. 4, на основание чл.
288, ал. 12 КЗ /отм./ сума в размер от 4000 лева, представляваща заплатени
неимуществени вреди и сума в размер от 4764.54 лева, представляваща заплатени
имуществени вреди по щета № 210099/24.04.2013г. за ПТП, настъпило на 26.10.2008г.
в гр. София, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 28.09.2021г.
/датата на депозиране на ИМ/ до окончателното изплащане на сумата, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в общ размер от 2108.81 лева – разноски за
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6