РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 974
гр. Пловдив, 25 април 2019 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в
открито заседание на двадесет и
седми март през две хиляди и деветнадесета
година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на прокурора
……………., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2610 по
описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156
и сл. от ДОПК във връзка с чл.4 от ЗМДТ, чл.107 и чл.144 от ДОПК.
Образувано е по жалба на К.З.П.,***, против АУДЗ № 429/04.05.2018
г., изд. от Д.М.– гл.инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на Дирекция „Местни
данъци и такси“ при Община Пловдив, потвърден с Решение № 33/12.07.2018 г. на
Директора на Дирекция“Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Иска се отмяна на АУЗД с твърдения, че неправилно е определена
данъчната оценка на имота по отношение на който са установени задълженията на
данък сгради и ТБО, тъй като жалбоподателката не е подавала коригираща
декларация.
Възразява се и срещу размера на такса смет като се излагат
доводи, че няма самостоятелна „кофа“ за смет за имота на жалбоподателката.
Иска се и погасяване по давност на задълженията.
Възразява се и срещу определените задължения за лихва.
В съдебно заседание жалбата се поддържа с искане да бъде
отменен АУЗД.
Ответникът по жалбата – Директорът на Дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив, чрез юрисконсулт Я., заема становище за неоснователност на жалбата.
Счита процесния АУЗД и потвърждаващото го решение за мотивирани и подробни.
Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Пловдив, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата
е допустима като подадена от лице, чиито права и законни интереси са засегнати
посредством установените му задължения за ДНИ и ТБО и в законоустановения срок
/решението е връчено на жалбоподателя на 02.08.2018 г. видно от известие за
доставяне на л.45 по делото, а самата жалба е подадена на 16.08.2018 г. според датата на входящия
ѝ номер/.
Предмет
на настоящото оспорване е Акт за установяване на задължение по декларация № 429/04.05.2018
г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1-5 и
чл.9б от ЗМДТ от Д.И.М.– гл.инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив ( от компетентен орган – заповеди на
л.174 и сл. на гл.инспектор Д.М.), с който са установени задължения на К.З.П.,
ЕГН ********** за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. ведно
с лихви за просрочие към 04.05.2018 г. в качеството ѝ на собственик на
недвижими имот, находящ се в гр.П., ул.“***.
С
Решение № 33 от 17.07.2018 г. на Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив
е потвърден Акт за установяване на задължение по декларация № 429/04.05.2018
г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1-5 и
чл.9б от ЗМДТ от Д.И.М.– гл.инспектор в отдел „Събиране и контрол“ на дирекция
„Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.
Основният
спорен момент по делото е, че жалбоподателката не е подавала коригираща
декларация касателно притежавания от нея имот, съответно, определена на база
коригираща декларация от друго лице различна данъчна основа не може да я
обвърже, което по нейните твърдения води до неоснователно завишен размер на
определените ѝ публични задължения.
Не
е спорно по делото, че жалбоподателката, съгласно подадена декларация по чл.14,
ал.1 от ЗМДТ с вх.№ 01-01-4844/30.03.1998 г., е собственик на земя на 1/1
ид.част от земя с РЗП 320 кв.м. в това число ЗП 107 кв.м., 1/1 ид.ч. от основно
жилище с РЗП 107 км.м. с прилежащо мазе с РЗП 14 кв.м. и 1/1 ид.ч. от
второстепенна постройка с РЗП 30 кв.м.
За този имот е открита партида с
партиден № 5405184732001.
Към подадената декларация няма
приложени документи.
С декларация по чл.14 от ЗДМТ с
вх.№**********/04.07.2014 г., подадена от В.З.Г., в качеството ѝ на
собственик, е декларирана промяна в собствеността на описания по-горе недвижим
имот, находящ се в гр.П., ул***, изразяваща се в разпределението на идеалните
части от собствеността на имота като същите се разпределят за В.З.Г. 1/6 ид.ч.,
а за К.З.П. 5/6 ид.ч. Въпросната промяна
на собствеността е осъществена в резултат на окончателно решение на ВКС № 50 от
16.05.2014 г. по гр.дело № 3614/2013 г., с което ВКС е постановил, че намалява
на основание чл.30, ал.1 от ЗН от иска на В.З.Г. срещу К.З.П., дарението,
оформено с НА за дарение № 85 от 23.11.1979 г., с което Е.И.П.., починала на
15.12.2009 г. е дарила на К.З.П. ½ ид.ч. от дворно място имот пл.№ 611,
парцел IV, отреден
за комплексно застрояване от квартал 66 Въстанически – запад по плана на
гр.Пловдив, ул.“*** и на ½ ид.ч. от едноетажна жилищно сграда, построена
в същото дворно място с квадратура 107 кв.м. с 1/3 ид.ч. за възстановяване на
запазена част от наследството на В.З.Г..
В резултат на тази подадена
декларация по чл.14 от ЗМДТ, приета за коригираща от приходните органи, са
отразени промени по партидата на недвижимия имот.
Базирайки се на чл.14, ал.5 от ЗМДТ, органът по приходите е приел, че тези промени не касаят само промяна в
разпределението, съответно отразяването по партидата на ид.ч. в собствеността
на имота, а за периода след 01.06.2014 г. до 31.12.2017 г. е променена и
данъчната оценка на имота, която е определена в размер на 43 716,50 лева
за частта на жалбоподателката (последното е видно от потвърждаващото решение –
л.39 по делото) като същата е формирана и изчислена съобразно данните посочени
в декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/04.07.2014 г.
АО е процедирал неправилно.
Същият е следвало да отрази
промяната в собствеността на процесния имот по неговата партида въз основа на
окончателно решение на ВКС № 50 от 16.05.2014 г. по гр.дело № 3614/2013 г., но
същият не е следвало да променя данъчната оценка единствена на база
новоподадената декларация. Видно от решението на директора на дирекция „МДТ“
Пловдив, разликите в данъчните оценки са вследствие на различните данни,
посочени в подадената коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№
**********/04.07.2014 г. спрямо данните, посочени в декларация по чл.14, ал.1
от ЗМДТ с вх.№ 01-01-4844/30.03.1998 г. като в новоподадената декларация са
декларирани обекти на облагане с различни квадратури на земята и на жилището,
различна е конструкцията на сградите, освен декларираните и промени в
собствеността.
Предвид
изложеното, съдът намира, че обжалваният АУЗД е издаден при съществено
нарушение на административно-производствените правила. Както изрично е посочено
в него, той е за установяване на задължения по чл. 107, ал.
3 ДОПК във връзка с подадени два броя декларации по чл. 14 ЗМДТ
за процесния недвижим имот, като втората е приета за коригираща, съответно
ползваща титуляра на партидата. Следователно, от двата възможни способа за
установяване на публичните задължения за местни данъци и такси, уредени в глава
ХІV ДОПК /този по чл. 107, ал.
3 ДОПК за предварително установяване на задължения по декларация и
този по чл. 108, ал.
1 ДОПК за установяването им с ревизионен акт по чл. 118 ДОПК/
в случая е избран първият. Използването на този способ обаче се подчинява на
нормативно регламентирани процесуални предпоставки. Съгласно чл. 107, ал.
3 ДОПК акт за установяване на задължения може да се издаде по искане
на задълженото лице, след като размерът на задължението по ал. 1 му е бил
съобщен от органа по приходите или служебно по инициатива на органа по
приходите. Предпоставките за упражняване на това служебно правомощие на
приходната администрация са уредени изчерпателно в закона: когато е установено
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл. 103; когато не е подадена
декларация от задълженото лице; когато задължението по декларацията не е
платено в срок и не е извършена ревизия. Видно от мотивите към процесния АУЗД,
той е издаден при упражняване на служебното правомощие по чл. 107, ал.
3 ДОПК на местната администрация по приходите като резултат от
невнасянето за посочените данъчни периоди на дължимите суми за данък недвижими
имоти и за такса битови отпадъци от данъчно задълженото лице. Нито в акта се
сочи, нито жалбоподателката твърди по делото, че за същите публични задължения
й е било образувано ревизионно производство, поради което в случая кумулативно
уредената отрицателна предпоставка по чл. 107, ал.
3, изр. трето, предл. последно ДОПК е била налице. За да се издаде
обаче при това положение АУЗД не е достатъчно само да се посочи в него, че
дължимите суми не са внесени от задълженото лице. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ
няма пряк установителен ефект по отношение на определянето на конкретния размер
на задължението за данъка и за таксата битови отпадъци. С нея задълженото лице
единствено декларира факта на придобиване на собствеността върху имота,
респективно на ограниченото вещно право на ползване, посочвайки и идеалните си
части в съсобствеността /когато става въпрос за съсобственост/. Съгласно чл. 23
и чл. 69, ал. 2 ЗМДТ общинската администрация по местонахождението на имота е тази,
която на база на декларираните данни определя конкретния годишен размер на
задължението за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, за
което следва да уведоми данъчно задълженото лице с изпращането на нарочно
съобщение. С получаването му от адресата се свързва настъпването на
ликвидността на задълженията като едва
след изтичане на срока за доброволното им заплащане, който съгласно чл. 69, ал. 2 ЗМДТ по отношение на таксата за битови отпадъци подлежи на
определяне със самото съобщение, приходните органи са в правото да пристъпят
към издаването на акт по чл. 107, ал.
3 ДОПК, когато задълженията въпреки съобщаването им не са били
заплатени. Нито в съдържанието на обжалвания по делото АУЗД, нито по преписката
са налични данни, че в случая тези условия са били спазени посредством
изпращането на съобщение до жалбоподателката за определения й годишен размер на
данъка по чл. 1, ал. 1,
т. 1 ЗМДТ и на таксата за битови отпадъци поотделно за всяка от
обхванатите с нея услуги по чл. 62 ЗМДТ.
Напротив, от цялото съдържание на акта става ясно, че общинската администрация
е пристъпила направо към издаването на акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.
3 ДОПК, определяйки за пръв път с него нов размер на задълженията
въз основа на данните по новоподадената коригираща, според приходните органи,
декларация.
По
този начин с издаването на акта при пренебрегване на задължително зададените
процесуални предпоставки по чл. 107, ал.
3 ДОПК, органът по приходите е нарушил съществено
административно-производствените правила.
Допуснатото
съществено нарушение на административно-производствените правила е достатъчно
основание за отмяна на издадения АУЗД в частта му за определени публични
задължения за периода след 01.06.2014 г. до 31.12.2017 г., за който период
задълженията за МДТ са определени на
база данъчна оценка, формирана и изчислена съобразно данните, посочени в
приетата за коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/04.07.2014
г.
Размерът
на публичните задължения на жалбоподателката е определен въз основа на подадена
от друго лице декларация по чл. 14 ЗМДТ.
Ответникът
обосновава материалната законосъобразност на акта по чл. 107, ал.
3 ДОПК с разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗМДТ, според която подадената декларация от един
съсобственик, респективно ползвател, ползва и останалите съсобственици или
ползватели. Лексическото тълкуване на разпоредбата, при което се държи сметка
за употребата в съдържанието й на думата "ползва", води до извод, че
целта на законодателя е единствено да облекчи останалите съсобственици на
имота, в случаите, в които един от тях е подал дължимата при придобиването му
декларация по чл. 14 ЗМДТ
като ги освободи от задължението отделно да декларират имота/съответно промени
по партидата. Това обаче не означава, че при основателно несъгласие с
декларираните данни неподалото декларацията лице може да бъде обвързано от
съдържанието й по начин, че да му се вменяват задължения за местни данъци и
такси. Съгласно чл. 103, ал.
1 ДОПК при установяването на несъответствия между съдържанието на
подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между
данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети
лица или администрации, подателят се поканва да отстрани несъответствията в
14-дневен срок от получаване на съобщението. По преписката няма никакви данни
това изискване на закона да е изпълнено. Няма данни администрацията да е поканила
декларатора (или жалбоподателката) да отстрани по предвидения в закона ред
несъответствията в подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ,
което обстоятелство не може да бъде
понесено във вреда на жалбоподателката. След като е установил различия на
данните касателно процесния имот по двете подадени декларация, ответникът е следвало да приложи чл. 107, ал.
3, изр. трето, предл. първо ДОПК
при установени несъответствия между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, и да изчерпи реда по чл. 103 от ДОПК. Това императивно
изискване не е изпълнено.
В
целостта си изложените от съда мотиви обуславят извод за основателност на
жалбата в тази ѝ част, поради което оспореният с нея АУЗД следва да се
отмени на основание чл. 160, ал.
1 предл. първо вр. чл. 144, ал.
2 ДОПК вр. чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, за определени публични
задължения за периода след 01.06.2014 г. до 31.12.2017 г., за който период
задълженията за МДТ са определени на
база данъчна оценка, формирана и изчислена съобразно данните, посочени в
приетата за коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ **********/04.07.2014
г.
В
тази му част оспореният АУЗД следва да бъде отменен, а преписката върната на ответника
за произнасяне съобразно дадените в мотивната част на решението указания.
Съдът
приема за неоснователни доводите на
жалбоподателката за изтекла погасителна давност
по чл. 171, ал.
1 от ДОПК за задълженията за 2013 и 2014 г. Съгласно чл. 171, ал.
1 ДОПК публичните задължения се погасяват
с изтичането на 5-годишен давностен срок, който в случая за задълженията
за ДНИ и ТБО за 2013 г. изтича на 31.12.2018 г., но на основание чл. 172, ал.
1, т. 1 от ДОПК давността се спира, когато е започнало производство
по установяване на задължения, а на основание чл. 172, ал.
2 ДОПК - се прекъсва с издаване на акта за установяване на публично
вземане, което в случая е 04.05.2018 г.
Освен
това, към момента на издаването на АУЗД (04.05.2018 г.) и към издаването на
потвърждаващото го решение – 12.07.2018 г. публичните вземания за 2013 г. и 2014 г.,
ведно със задълженията за лихви, не са погасени
по давност, както правилно е приел ответника, което прави оспорения АУЗД
законосъобразен в тази му част.
Неоснователни
са в тази връзка изложените съображения от жалбоподателката за непредоставянето
на услугата сметосъбиране поради непредоставяне на отделна кофа за нейния имот.
Непредоставянето на услугата не бе
доказано в хода на съдебното производство, това твърдение е изложено едва в
хода по същество, а в крайна сметка отправеното възражение в този смисъл бе
опровергано от изложението на самата жалбоподателка, че на улицата има общи
контейнери (протокол от последното с.з. на л.201 на гърба) т.е. услугата
сметосъбиране се предоставя от страна на община Пловдив.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски
съобразно отменената част на оспорения акт, но дотолкова доколкото такива не са
претендирани, съдът не дължи произнасяне.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
задължение по декларация № 429/04.05.2018 г., издаден на основание чл.107, ал.3
от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ от Д.И.М.– гл.инспектор в
отдел „Събиране и контрол“ на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
Пловдив, потвърден с Решение № 33 от 17.07.2018 г. на Директора на Дирекция
„МДТ“ при Община Пловдив, с който са установени задължения на К.З.П., ЕГН **********
за ДНИ и ТБО за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. ведно с лихви за
просрочие към 04.05.2018 г. в качеството ѝ на собственик на недвижими
имот, находящ се в гр.Пловдив, ул.“***, в частта за установени
задължения за периода от
01.06.2014 г. до 31.12.2017 г. в общ размер на 177.53 лева за ДНИ ведно със съответните лихви за просрочие в
общ размер на 35.94 лева и за сумата в общ размер от 235 лева за ТБО за същия период ведно със
съответните лихви за просрочие в размер на 46.88 лева.
ВРЪЩА в тази част на Д.И.М.– гл.инспектор в отдел „Събиране и контрол“
на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив преписката за
произнасяне съобразно дадените указания по прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
в останалата й част за периода от 01.01.2013 г. до 31.05.2014 г. за сумата за
установени задължения за ДНИ в размер на 48.58 лева за 2013 г. и в размер на
20.25 лева за 2014 г. (до 31.05.2014 г. ) ведно със съответните лихви за
просрочие от 23.06 лева за периода 01.07.2013 г. до 04.05.2018 г. и частично за
сумата от 7.65 лева за периода от 01.07.2014
г. до 04.05.2018 г., както и за установени задължения за ТБО в размер на 56.67
лева за 2013 г. и в размер на 23.61 лева за 2014 г. (до 31.05.2014 г. ) ведно
със съответните лихви за просрочие от 26.90 лева за периода 01.07.2013 г. до
04.05.2018 г. и частично за сумата от 9.60 лева за периода от 01.07.2014 г. до 04.05.2018 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне, а в частта му с характера на определение – в
7-дневен срок.
Председател: