Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 22.12.2020г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 24.11.
2020 година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
СЕКРЕТАР: Антонина Николова
като разгледа докладваното от съдията Симитчиев
в.т.д. № 1524 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „С.А.Г.“ ЕООД против Решение №776/06.07.2020г. по гр.д. №239/2020г. по описа на Районен съд
– Стара Загора, с което се осъжда „С.А.Г.“ ЕООД С.А., ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.С.А., ул.***, представлявано от М.М.Д., да заплати на ”Д.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул.***, представлявано
от Д.Д., сумата от 1701 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от
завеждане на исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски общо в размер на 418,04 лв.
В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на решението и се иска същото да бъде
отменено, като бъде отхвърлен предявения иск.
Въззиваемата
страна ”Д.” ЕООД е депозирала отговор, в който изразяват становище за
правилност и обоснованост на първоинстанционното решение и неоснователност на
въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Окръжен съд – гр.
Стара Загора, след като взе предвид твърденията и възраженията на страните
съгласно чл.269 ГПК, в съвкупност с доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, т.1 ГПК. Предмет на иска е осъждане на ответника да плати на ищеца
получена без основание сума от 1701 лв.
По делото не е
спорно, че през м.август 2019г., между „Д.“ ЕООД и „С.А.Г.“ ЕООД са възникнали
и съществували облигационни правоотношения по договор за покупко-продажба на
пшеница, по който ищецът е купувач, а ответникът – продавач.
Според
твърденията и на двете страни, касае се за устен договор, по който ищецът
поискал да закупи от ответника количество пшеница на стойност 57000 лв. С оглед
липсата на спор по този въпрос, този факт следва да се счита за безспорен.
Освен това, стойността и вида на стоката по договора се потвърждава и от
представените по делото писмени доказателства – аналитичен регистър на „Д.“
ЕООД, кредитно известие №17/22.08.2019г. към ф-ра №14/07.08.2019г.
Ищецът обаче
твърди, че е платил авансово на ответника цялата посочена сума, но още след
първото доставено количество пшеница се установило, че същото не отговаря на
договорените качествени параметри. Поради това, ищецът, като купувач, поискал
от ответника, като продавач, да намали цената за общото договорено количество
или поне за останалото недоставено. Поради несъгласие с така направеното предложение
обаче, според ищеца, двете страни се споразумели ответникът да издаде кредитно
известие за остатъка недоставено количество пшеница и да върне на ищеца по
банков път съответстващата му стойност от 48478,50 лв. При получаване на
кредитното известие обаче, ищецът бил неприятно изненадан, че ответникът му
върнал по-малка сума – 46777 лв, след като от реално дължимата сума от 48478,50
лв си бил удържал 1701 лв, отбелязана в кредитното известие като неустойка за
неспазен ангажимент.
Именно тук е и
спора по делото, доколкото ищецът поддържа, че между него и ответника не е
уговаряна такава неустойка, поради което, задържането на сумата от ответника
било без основание, т.е. при начална липса на основание.
Според
твърденията на ответника, между него, чрез М.М.М. - баща на представляващата
дружеството и ищеца, чрез негов посредник – Г.Н., е постигната уговорка за
закупуване на 200 тона пшеница при цена от 285 лв на тон, т.е. на обща стойност
57000 лв. Твърди се също, че от въпросното трето лице, действащо като посредник
на ищеца – Г.Н., е извършена проверка на качеството на предлаганата от
ответника пшеница чрез изследване в лаборатория, резултатът от което показвал
високо качество на продукцията, дори по- добро от на останалите производители в
района. Била постигната устна уговорка да се закупят 200 тона при цена от 285
лв, като било уговорено също, след издаване на фактура от страна на продавача,
купувачът да плати авансова цялата цена по договора. Ищецът също така се
задължил сам да организира и вдигне чрез собствен превоз закупеното количество
пшеница от склада на продавача в с.С.. След като обаче от ответника била
издадена ф-ра №14/07.08.2019г., която била изпратена на ел. поща на ищеца, от
последния не постъпило авансова плащане на цялата дължима сума от 57000 лв.
Според ответника, едва на 15.08.2019г., ищецът му превел само половината от
дължимото – 28500 лв. Около седмица след това плащане, на 22.08.2019г., ищецът,
чрез собствен камион, натоварил от базата на ответника в с.С. 29900 кг пшеница.
Ответникът
поддържа, че ищецът е бил неизправна страна по договора, тъй като не е платил
авансово цялата дължима сума от 57000 лв след издаването на фактурата на 07.08.2019г,
както и че не е организирал натоварване на остатъка от цялото договорено
количество пшеница, налично в склада на ответника. Твърди се, че при това
положение, доколкото купувачът бил неизправна страна, а времето напредвало, без
да се изпълнят поетите насрещни задължения за плащане и натоварване на останалото
договорено количество пшеница, на продавача се наложило да търси друг купувач
на стоката си. Също така, през времето на забавата на купувача, пазарната цена
на пшеницата била намаляла с 10 лв на тон. По тази причина, ответникът твърди,
че чрез пълномощника си М.М.М.
се свързал с управителя на ищеца, като му предложил, предвид продължаващото
неизпълнение и настъпилото намаляване на пазарната цена на пшеницата,
продавачът да продаде пшеницата на друг купувач, като върне на ищцовото дружество
разликата до пълния размер на извършеното от него частично плащане, от която
сума ще бъде приспадната цената на количеството пшеница, която купувачът е
получил, както и сумата от 1701 лв, като неустойка за неизпълнение,
представляваща разликата между продажната цена на незакупената пшеница и
продажната цена на пшеницата след разваляне на договора за същото количество
вече в размер на 275 лв на тон. Управителя на купувача не се съгласил, като
посочил, че може да плати остатъка от договорената пшеница при цена от 275 лв
за тон. Ответникът не се съгласил с това предложение, като дал на ищеца
еднодневен срок да вземе решение, като го уведомил, че ако не плати остатъка до
пълния размер на договорената цена и не организира натоварване на договореното
количество пшеница, ответникът ще счита договорът за развален и ще продаде
пшеницата на друг купувач, като върне на ищеца разликата до пълния размер на
извършеното от него частично плащане, от която сума ще бъде приспадната цената
на количеството пшеница, която купувачът е получил, както и сумата от 1701 лв,
като неустойка за неизпълнение, представляваща разликата между продажната цена
на незакупената пшеница и продажната цена на пшеницата след разваляне на
договора за същото количество вече в размер на 275 лв на тон. В дадения срок,
от купувача не последвал отговор. Така, на 22.08.2019г., от ответника било
издадено кредитно известие към ф-ра №14/07.08.2019г., с която на ищеца била
възстановена сумата от 18277,50 лв, след приспадане на 1701 лв. Впоследствие,
на 28.08.2019г., ответникът продал на друг купувач – „С.“ЕООД останалата му
пшеница.
В заключение,
ответникът поддържа, че като изправна страна по договора, е имал право да го
развали, както и да получи обезщетение за претърпяната загуба и пропуснатата
полза, на основание чл.82 ЗЗД, доколкото са пряка последица от неизпълнение на
ищеца, като продавач. Поради това, счита, че исковата сума не е получена без
основание.
Съгласно чл.154,
ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания и възражения.
В настоящия
случай, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест, по делото не се доказват
твърденията му, че е платил авансово на ответника цялата сума от 57000 лв, както
и че след първото доставено количество пшеница се установило, че същото не
отговаря на договорените качествени параметри. По делото са налице
доказателства, че от ищеца са платени само 28500 лв, което е видно и от
представения аналитичен регистър на „Д. ЕООД, в който тази сума фигурира като
частично платена по ф-ра 14. Липсват доказателства за плащане на цялата сума от
57000 лв от страна на купувача, като само по себе си, твърдението му, че същата
е била платена, съставлява доказателство, че действително уговорката му с
ответника е била да плати авансово цялата стойност на договорената пшеница след
издаване на ф-рата. Следва да се отбележи, че издаденото от ответника кредитно
известие от 22.08.2019г., в което е посочена сума за плащане -46777,50 лв не
доказва, че ищецът е платил цялата сума по договора, а единствено, че за целите
на счетоводното отразяване, поради развалянето на сделката, операцията и част
от сумата по ф-ра се сторнират. В
заключение, съдът приема, че ищецът не е бил изправна страна по договор с
ответника.
В тази връзка от
свидетелските показания на св.Г.Н. и св.М.М.се доказват твърденията на
ответника относно неизпълнението на поетите от ищеца, като купувач, задължения
за натоварване на цялото договорено количество пшеница, както и опитите на
ищеца да плати останалото количество на цена, по-ниска с 10 лв от първоначално
уговорената цена. Според показанията и на двамата свидетели, поради
неизпълнението на задълженията на купувача, продавачът, който е разполагал с
договорените количества пшеница, отговарящи на изискуемото от купувача
качество, е бил принуден да продаде стоката си на друг купувач, след като е
изтекъл дадения за купувача срок да плати и натовари цялото уговорено
количество пшеница. И двамата свидетели потвърждават също така, че качеството
на пшеницата на ответника е било високо, както и че продавачът е дал на
купувача срок да изпълни поетите задължения по договора.
От представените
от ответника писмени доказателства – договор за покупко- продажба от
28.08.2019г., сключен между ответника и „С.“ЕООД, 5 бр приемо-предавателни
протоколи и кантарна бележека, се потвръждават твърденията на отвеника, че е
продал на друг купувач 200 тона пшеница, реколта 2019г., при цена от 275
лв/тон. Видно от представеното от ответника банково извлечение №85 за дата
28.08.2019г. от Б.Д.ЕАД, ответникът е получил от посоченото дружество 55000 лв
на посочената дата, която сума съответства на уговорената цена от 275 лв/тон за
200 тона.
Видно от другото
представено извлечение от банковата сметка на ответника, още преди сключване на
новия договор за продажба, на 22.08.2019г., ответникът е върнал на ищеца сумата
от 18277,50 лв, с посочено основание по КИ №17/22.08.2019г. Съвкупната преценка
на събраните писмени и гласни доказателства сочи, че ответникът е развалил
договора с ищеца и му е върнал посочената сума, на 22.08.2019г., приспадайки си
1701 лв за претърпените вреди от неизпълнението на ищеца, като купувач.
Съгласно чл.323 ТЗ, „Ако продажбата бъде развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът
е купил заместваща стока или продавачът е препродал стоката, страната, която
търси обезщетение, може да получи разликата между цената по продажбата и цената
по заместващата сделка, както и обезщетение.“ В настоящия случай, независимо че
в издаденото кредитно известие, продавачът е посочил, че сумата от 1701 лв е
неустойка за неизпълнен ангажимент, същата има характер именно на обезщетение
по см. на чл.323 ТЗ, равняващо се на разликата между цената по развалената по
вина на ищеца продажба и цената по заместващата сделка, сключена със третото
лице „С.“ЕООД в разумен срок след разваляне на договора с ищеца. Правната
квалификация на претендираните от страните права се определя от съда на база на
изложените факти, като в настоящия случай, доколкото самият ответник не е и
твърдял, че е уговорена неустойка по договора с ищеца, следва да се приеме, че
насрещните му твърдения относно основанието за получаване, респ. задържане на
сумата от 1701 лв, сочат на заявено право на обезщетение по чл.323 ТЗ. В
случая, хипотезата на чл.328 ТЗ не е осъществена, тъй като продавачът е
развалил договора и след това е продал стоката на друг купувач за по-ниска с 10
лв/тон цена, вследствие на което е претърпял вреди поради развалянето на
договора по вина на купувача, предвид разликата между цената по продажбата и
цената по заместващата сделка. Следователно, според съда, е налице основание за
ответника да получи, респ. да задържи сумата от 1701 лв. Това, от своя страна,
обуславя извод за неоснователност на предявения иск за осъждане на ответника да
я плати на ищеца като получена без основание.
Тъй като
районния съд е стигнал до противоположен извод и е уважил иска, решението му ще
бъде отменено изцяло, като вместо това искът за осъждане „С.А.Г.“ ЕООД С.А.,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.А., ул.***, представлявано от М.М.Д.,
да заплати на ”Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул.***,
представлявано от Д.Д., сумата от 1701 лв. по кредитно известие
№17/22.08.2019г. към ф-ра №14/07.08.2019г., издадено от „С.А.Г.“ ЕООД, като
получена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане
на исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното изплащане, ще бъде отхвърлен
изцяло.
На основание
чл.78, ал.3 ГПК, ищецът ще бъде осъден да заплати на ответника разноските пред
1-та инстанция от 350 лв за адвокатски хонарар, както и тези пред настоящата
инстанция от 34,02 лв за държавна такса.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
№776/06.07.2020г. по гр.д. №239/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
с което се осъжда „С.А.Г.“ ЕООД С.А., ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С.А., ул.***, представлявано от М.М.Д., да заплати на ”Д.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул.***, представлявано от Д.Д.,
сумата от 1701 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на
исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски общо в размер на 418,04 лв, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ”Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Я.,
ул.***, представлявано от Д.Д. иск за осъждане на „С.А.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С.А., ул.***, представлявано от М.М.Д., да
заплати на ”Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул.***,
представлявано от Д.Д., сумата от 1701 лв. по кредитно известие
№17/22.08.2019г. към ф-ра №14/07.08.2019г., издадено от „С.А.Г.“ ЕООД, като
получена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане
на исковата молба – 30.10.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ”Д.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Я., ул.***, представлявано
от Д.Д. за заплати на „С.А.Г.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С.А., ул.***, представлявано от М.М.Д. разноските пред
1-та инстанция от 350 лв за адвокатски хонорар, както и тези пред настоящата
инстанция от 34,02 лв за държавна такса.
УКАЗВА на
ответника, в 3-дневен срок от съобщението, да посочи с писмена молба по делото
банкова сметка ***у суми.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.