Р E Ш Е Н И
Е
№
31.10.2019 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИНА КЪНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 2041
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с параграф 4а от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС
456 /
Жалбоподателят Р.И.И. твърди, че със Заповед №
10-00-2328/07.12.2018 г. на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с параграф 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г.
за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от
05.07.2017 г. на комисия, назначена със Заповед № 10-00-1875/17.08.2016 г., на
основание параграф 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ било
признато на наследниците на К. Б. Димитров, ЕГН ********** от гр. Стара Загора
правото да придобият собственост върху имот № 279.50, с площ от 601 кв.м.,
местност „Баритна мина”, землище на гр. Стара Загора по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи: имот 279.51, полски път №
279.9506, Землищна граница и имот № 279.49.
Жалбоподателят Р.И.И. твърди, че е наследник на К.С.К.,
ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 20.09.1988 г. Жалбоподателят попадал
в кръга на лицата, в полза на които с Решение № 50355 от 06.06.1996 г. на ПК
гр. Стара Загора било възстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари граници на следния недвижим имот: Лозе от 3.00 дка,
четвърта категория, находящ се в местността Трите могили в землището на гр.
Стара Загора.
Определеният в Заповед № 10-00-2328/07.12.2018 г. на
Кмета на Община Стара Загора имот № 279.50, с площ от 601 кв.м. в местността
„Баритна мина” в землището на гр. Стара Загора по неодобрения план на
новообразуваните имоти попадал върху притежаваните от наследодателя му
поземлени имоти, правото на собственост върху които било възстановено в
съществуващи стари реални граници с Решение № 50355 от 06.06.1996 г. на ПК гр.
Стара Загора.
Оспорва законосъобразността на Заповед № 10-00-2328 от
07.12.2018 г. на Кмета на Община Стара Загора по следните съображения:
Върху притежаваните от общия им наследодател поземлен
имот, респ. върху възстановения в стари реални граници поземлен имот и
новообразуван поземлен имот № 279.50 по неодобрения план за землището на гр.
Стара Загора, никога не е било предоставяно право на ползване на граждани или
ако такова право е било предоставяно, то не е било по реда и на основание на
актовете, посочени в параграф 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Счита, че в полза на посоченото в заповедта лице не е било
предоставяно право на ползване върху имота, от който понастоящем е образуван
имот № 279.50 по неодобрения план за землището на гр. Стара Загора.
Към момента на подаване на заявлението за
трансформиране на правото на ползване в право на собственост от страна на
заявителя, процесният имот не е представлявал лозе и овощна градина, поради
което изложеният в заповедта мотив, че „към момента на подаване на заявлението
за трансформиране имота е представлявал лозе и овощна градина” не отговаряло на
действителността.
Не отговаряло на действителността също така, че върху
имота имало сезонна постройка, която е била построена в съответствие с
посоченото в заповедта строително разрешение.
Счита, че правото на собственост било признато при
отсъствие на законовите предпоставки за трансформиране на правото на ползване
по смисъла на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в нарушение на установените за това
производствени правила.
Искането на жалбоподателя до съда е да постанови
решение, с което да отмени Заповед № 10-00-2328/07.12.2018 г. на Кмета на
Община Стара Загора, като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, заявява, че поддържа жалбата по наведените в нея съображения.
В съдебно заседание Кметът на Община Стара Загора,
чрез процесуалния си представител, заявява, че оспорва жалбата, като твърди, че
на наследодателя К. Б. Димитров е било предоставено право на ползване върху
земя, върху която той е построил сграда, поради което следва да се признае на
наследниците му право да придобият собственост върху тази земя.
В съдебно заседание заинтересованите страни Г.К.Б. и М.К.Б.
оспорват жалбата, като твърдят, че в имота е имало и лозови и овощни насаждения
и постройка около 28 кв.м. Заявяват, че баща им е построил в мястото вила,
налична и към настоящия момент и желаят да им бъде призната земята за тяхна.
Заинтересованите страни К.С.К., П.С.Ц., А.С.К., Т.И.И.,
Д.К.Д. не вземат становище по жалбата. Същите, редовно призовани, не се явяват
в съдебно заседание.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото решение
№ 27от 01.03.1983 г. на ИК на ОбНС Стара Загора (л. 17) в изпълнение на 11-то
ПМС от 02.03.1982 г. на К. Б. Димитров е предоставено право на ползване върху
земя в местността „Баритна мина“.
На 28.05.1992 г. К. Б. Димитров е подал заявление вх.№
0303034 (л. 14) с искане правото на ползване да се превърне в право на
собственост на предоставения му имот от 0.700 кв.м., находящ се в местността “Баритна
мина“, при граници: изток – черен път и стопански блок, лози, юг – черен път,
север - Тодор Колев от Хрищени, запад – люцерна, като заявителят е посочил, че
в имота, представляващ лозе, овощна градина, е построена вила с площ от 28
кв.м., на един етаж, съгласно строително разрешение 174/22.07.1983 г.
По делото е представено строително разрешение
174/22.07.1983 г. на ОбНС – Стара Загора (л.16), видно от което на К. Б. Димитров е разрешено да построи
сезонна постройка върху 20 кв.м. в местност „Баритна мина“.
Подаденото от К. Б. Димитров заявление от 28.05.1992
г. е било разгледано от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение
и допълнение на ППЗСПЗЗ, видно от представения по делото протокол от 05.07.2017г.
(л.29-30). От съдържанието на този протокол се установява, че Комисията е взела
решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с
която да бъде признато по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на наследниците на
ползвателя К. Б. Димитров да придобият собственост върху ползвания имот 279.50
с площ 600 кв.м. по неодобрен план на новообразуваните
имоти на местност „Баритна мина“, землище на гр. Стара Загора, с мотивите, че
към датата на подаване на заявлението от ползвателя в имотът е представлявал
лозе и овощна градина и е имало построена сезонна постройка въз основа на
строителното разрешение174/22.07.1983 г.
Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната
в настоящото производство заповед № 10-00-2328/07.12.2018 г. на Кмета на Община
Стара Загора (л.7), издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с
параграф 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ, параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 05.07.2017 г. на комисия,
назначена със Заповед № 10-00-1875/17.08.2016 г., на основание параграф 62,
ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, с което е признато на
наследниците на К. Б. Димитров, ЕГН ********** от гр. Стара Загора правото да
придобият собственост върху имот № 279.50, с площ от 601 кв.м., местност
„Баритна мина”, землище на гр. Стара Загора по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи: имот 279.51, полски път №
279.9506, Землищна граница и имот № 279.49.
С решение №50355 от 06.06.1996г. на ПК, гр.Стара
Загора (л.6) е било възстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари граници на недвижими имоти на наследниците на К.С.К.: лозе
от 3.000 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Трите могили“.
От представеното удостоверение за наследници (л. 13) се
установяват законните наследници на К.С.К., между които е и настоящият
жалбоподател, а от удостоверение за наследници
(л.27) се установяват наследниците на К. Б. Димитров, всички
конституирани като заинтересовани лица по делото.
От заключението на съдебно - техническата експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като пълно, ясно и съответно на
писмените доказателства, се установява, че е бил изработен кадастрален план на
имоти на бивши собственици преди образуване на ТКЗС, като в списъка на имотите
към този план (Приложение 3 към заключението) имот 251.41 с площ 3 дка лозе е
записан с бивш собственик К. Станчев К., като в комбинирана скица в М 1: 1000
(Приложение 4) със зелени граници е отразен бивш имот 251.41, а с черни граници
включените в него имоти с номера 49, 50, 51, която скица съответства на
помощния комбиниран кадастрален план. Вещото лице е посочило в заключението си,
че по данни на Община Стара Загора местност „Трите могили“ „прилива“ в местност
„Баритна мина“ от юг. Вещото лице е посочило още, че неодобреният кадастрален
план в М1:1000 за имоти в терени на пар.4, землище Стара Загора, местност
„Баритна мина“ (Приложение 1) е изработен около 1992г., като в разписния списък
към него е записан като ползвател К. Б., като графично определената площ на
този имот е 880 кв.м., за съседи са вписани имот 49 от север и имот 51 от запад
на Я.Д. и П.Д.Т.. Вещото лице е посочило, че имот с номер 50 по неодобрения
кадастрален план от 1992 г. с площ от 880 кв. м. съответства по местоположение
в южната си част на имот 279.50 по неодобрения план на новообразуваните имоти с
площ 601 (600) кв.м., който план е изработен през 2018г. и в регистъра към него
е имот 279.50 с площ от 600 кв.м. е записан на К. Б. Димитров (виж л. 18 и л.
19 от делото). Именно на л. 19 от делото е приложена комбинирана скица,
издадена на основание неодобрения кадастрален план, с която с червени граници е
ситуиран имот 41 на бившия собственик, със жълти граници – новообразуван имот
279.50 с постройка в него, с черни граници – новообразувани имоти 279.49,
279.51, 279.165 и 279.9506, като вещото лице е уточнило, че съгласно таблицата
за дължимото обезщетение (Приложение 3)
бивш имот 251.41 с площ 3 000 кв.м., записан на К. Станчев К. включва
следните новообразувани имоти: имот 279.49 - записан на наследниците на К.
Станчев К., имот 279.50- записан на
наследниците на К. Б. Димитров, имот 279.51 - записан на наследниците на П.Д.Т.,
имот 279.165 - - записан на наследниците на Я.Д.Ч. и имот 279.9506 – на
Общината. Вещото лице е дало заключение, че отчитайки неодобрения кадастрален
план от 1992 г. и разписния списък към него (Приложение 1 и 2), отразените
граници на имот 50, записан на К. Бонев са: от изток – път, от юг – път, от
запад – имот 51 – Я.Д. и П.Т., от север – имот 49, срещу който няма запис. В
заключение вещото лице е приело още, че имот 279.50 по неодобрения план на
новообразуваните имоти с площ 601 (600)кв.м., отреден за наследниците на К. Б.
Димитров е в границите на имот 50 по неодобрения кадастрален план от 1992г. с
площ от 880 кв.м. след като северната граница на последния е транслирана на юг
– площта от 280 кв.м. е предадена към новообразуван имот 279.49, отреден на
наследниците на К.. Вещото лице, извършило оглед на имота е посочило
съществуващите и към момента сгради в същия, като е приложил и снимков материал
към заключението, между които е и сезонна
постройка с площ 29 кв.м., с тухлена конструкция на 1 етаж, дървена покривна
конструкция и покривно покритие – керемиди, за която според вещото лице се
отнася строително разрешение 174 от 22.07.1983 г. (видно от изложените от него съображения при
отговорите на въпроси 6 и 7).
От разпитаните по делото свидетели Наньо Нанев и Цветанка
Добрева, се установява, че познават Р. (жалбоподателя) и че като ученици заедно
с него, което било през 1991 – 1992 г. са ходили на лозето им в м.„Баритна мина“
да ядат череши, като от леля Стефка (майката на жалбоподателя) знаели, че освен
лозе там, имат и нива там, като свидетелят Нанев казва, че тази нива била до
лозето и нямал спомен да е била засадена с нещо и да има постройка, а свидетелката Добрева казва, имотите не били
един до друг, но на отиване към лозето, минавали покрай нивата и мястото било
запуснато, имало само лека постройка.
Разпитаният по делото трети свидетел Илия Николов И.
разказа, че знаел имота на К. Б., тъй като дядо му Стоян имал в съседство имот,
на около 100 м. от техния, в източна посока. От източната страна на имота на К.
Б. били големи гроздови масиви. Свидетелят казва още, че е виждал в имота К.
Бонев през 1985-1986г. и че в имота имало къща – постройката била масивна с
керемиди, като тогава на всички им дали право да построят сезонни постройки.
Мястото било около половин декар, оградено с циментови колове, с две железни
врати, в имота имало овошки. Свидетелят казва още, че пътят минавал точно
покрай имота на К. Б., от южна страна минавал пътя. Свидетелят разказва още, че
от 5 години и той обработва това място по уговорка с предишния обработващ
мястото. Разказва, че Г. (синът на К. Б.)
направил „пазарлък“ с Тодор Арабаджиев, че Тодор ще пази мястото и ще се грижи
за дръвчетата и после ще делят продукцията. А като остарял Тодор свидетелят И. се
уговорил с Тодор да го замести в уговорката му с Г., а именно свидетелят И. да
гледа овошките и лозето и да дели продукцията с Г.. Свидетелят разказва още, че
понастоящем той е направил допълнителни постройки и че там в момента живеят
бившата му съпруга и пълнолетен син и че постройката, която бащата на Г. бил направил
в имота продължава да си стои там, но не можел точно да посочи конкретна година
на построяване.
Съдът кредитира показанията и на тримата свидетели,
тъй като пресъздават техни преки впечатления от местата, на които са ходили,
като не се събраха доказателства поставящи под съмнение тяхната достоверност.
Съдът приема, че свидетелите Наньо Нанев и Цветанка Добрева разказват за
посетени от тях места, които са различни от мястото, за което разказва
свидетеля И., като видно от показанията им те не успяха да уточнят местоположението
на нивата, за която говорят, като единият от тях – св. Нанев каза, че нивата
била точно до лозето на жалбоподателя и че нямал спомен да има път там, а св.
Добрева - че нивата и лозето не били
едно до друго. Що се отнася до показанията на свидетеля И. – същите се
отличават с голяма конкретика и са в пълно съответствие с всички писмени
доказателства по делото и със заключението на вещото лице по СТЕ.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:
Жалбоподателят е лице с право на жалба,
извършеното от него оспорване е в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност. Следователно жалбата е допустима.
По същество, направеното от жалбоподателя искане
за отмяна на обжалваната заповед е неоснователно, по следните съображения:
Производството по реда на § 61 и сл. от
ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в
право на собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава
комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал. 2 и за решението
си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в
която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост. Такава е
заповедта, предмет на контрола за законосъобразност в настоящето производство.
Първото
законово условие, за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на
ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя
хипотеза - на основание § 4а, ал. 1,
§ 4а, ал. 5
или § 4б, ал. 1 ПЗР
ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е
предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния
съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно
посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на
ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно. Недопустимо е по-нисък по
степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които
дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо
правилника за неговото прилагане. Едва след като е налице първата предпоставка
за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват
останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1
март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР
ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или
земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее
постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска
или държавна.
/Решение № 12766 от
28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./. Следва също така да е подадено
заявление в определените от закона срокове.
В случая, безспорно се установи по делото,
че правото на ползване е предоставено на К. Б. Димитров по силата на акт, предвиден в
разпоредбата на § 63 от ПЗР за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (виж л. 17 от
делото) и е подал молба за трансформиране на право на ползване в право на
собственост в срок (виж л. 12
от делото). Установи се и следващата посочена по – горе – предпоставка –
построена сезонна постройка съгласно строително разрешение 174 / 22.07.1983
год., като извод за това, че същата е била построена до 1 март 1991 г., била е
съществуваща към датата на подаване на заявление, дори съществува и понастоящем,
може да се направи от съвкупната преценка на следните доказателства: строително
разрешение №174 / 22.07.1983 год., заявление вх.№ 0303034 /28.05.1992г.,
свидетелските показания на И., който разказва, че около 1985-1986г е виждал
бащата на Г. (К. Б.) в имота и че е имало тогава построена къща там, масивна, с
керемиди (3 - ти и 7 – ми ред от свидетелски показания на л.95), от заключението на СТЕ и от договор
за продажба на подобрения от 08.09.1993г., на л. 87. От тези доказателства също
се установява, че се касае за сезонна постройка, трайно прикрепена към земята,
която не попада в изключенията на § 1в, ал. 3 ДР
ППЗСПЗЗ, съгласно която разпоредба не са сгради по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ:
1. изградените стопански постройки за подслон и съхраняване на инвентар и
селскостопанска продукция независимо от площта им и вида на конструкцията; 2. строежи, направени от фургони, вагони,
контейнери, каросерии, гаражи, независимо от начина на закрепването им на
терена; 3. непредназначените за постоянно,
сезонно или временно обитаване обемно-сглобяеми елементи, независимо от начина
на закрепването им на терена; 4.
незавършени строежи до покрива включително.
Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. на ВКС по т. д. № 2/2011 г., ОСГК в
полза на ползвателите възниква правото да придобият собствеността по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, когато сградата отговаря на
изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена
към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на
строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването
нормативни актове.
Предвид горното, следва че правилно
административният орган е признал правото на наследниците на К. Б. да придобият
правото на собственост на основание параграф 4а от ПЗР на ЗСППЗ върху процесния имот.
Неоснователни са възраженията, развити от
процесуалния представител на жалбоподателя, в депозираната по делото писмена
защита досежно преклудиране права на ползвателя на основание § 5 от ППЗСПЗЗ (в
редакция ДВ, бр. 34/1992г.). Действително К. Б. е подал само едно заявление
през 1992 г., по което обаче липсва произнасяне до 1998 г., поради което
правата му са се запазили и той е придобил възможността да се ползва от новата
процедура, регламентирана в § 61 и сл. от ПЗР
на ППЗСПЗЗ, поради което заявлението му законосъобразно е било разгледано
от надлежната комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР
на ППЗСПЗЗ и от кмета на община Стара Загора, който се е произнесъл
с оспорената в настоящото производство заповед. Би могло да се приеме, че
правата на ползвателя са преклудирани само в хипотезата, при която той е
получил изрично произнасяне до 1998 г. и е подал втора молба по реда на
новоуредената в ППЗСПЗЗ процедура, но това
в конкретния случай не е налице, както и не е налице хипотезата на определяне
на цена за заплащане и за невнасяне на такава до 31 декември 1992 г. съгласно
ал. 4 на § 5 от ППЗСПЗЗ (в редакция ДВ, бр. 34/1992г., действала към дата на
подаване на заявлението – 28.05.1992 г.). Ако поради процесуално бездействие на
административния орган от 1992 г. не е изготвена и връчена оценка по реда на § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ(в редакция ДВ, бр.
34/1992г.), а произнасянето относно правото за придобиване на собственост е
едва с оспорваната заповед, правото за придобиване на собственост по § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ не се преклудира,
правата на ползвателите, които са изпълнили задълженията си не могат да бъдат
ограничавани от неправомерното забавяне (с години) на изпълнението на
задълженията на административния орган по ЗСПЗЗ и
ППЗСПЗЗ. В този смисъл решение № 7725 от
11.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2009 г., IV о., решение № 7614 от
10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1636/2009 г., IV о. и др.
Неоснователни са възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя и за липса на надлежно учредено
право на ползване на К. Б., защото изрично в решение № 27от 01.03.1983 г. на ИК
на ОбНС Стара Загора (л. 17) е посочено като основание 11-то ПМС от 02.03.1982
г. на К. Б. Димитров, т.е. акт, предвиден в разпоредбата на § 63 от ПЗР за
изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Действително в мотивите на оспорваната заповед е посочено ПМС
76/ 1977, което обаче съдът не приема да е съществен порок на заповедта, който
да доведе до отмяна на същата на това основание.
Неоснователни са доводите и за съществено
различие в границите на процесния имот, които граници са установени от вещото
лице по СТЕ, и от разпитания по делото свидетел И. и съвпадат с отразените
такива на изготвената комбинирана скица, на л. 19 от делото. Що се отнася до позоваването от процесуалния
представител на удостоверението, издадено в полза на ползвателя на имот 279.51,
то там фигурира името на съседа Неделчо Сандев, а не на К. Б., което е обяснимо
със сключения договор от 24.02.1983 г. за продажба на насажденията върху
процесния имот между Неделчо Сандев и К. Б. (виж л. 15 от делото). Съдът не
обсъжда останалите договори за продажба на
„подобрения“ на процесния имот, приложени към заключението на вещото
лице, защото същите са неотносими към трансформиране на правото на ползване в
право на собственост, затова и съдът не
намира за нужно да излага съображения каква стойност изобщо имат тези договори,
които единствено могат да бъдат индиция за местонахождението на имота, с оглед
оспорванията на жалбоподателя в тази насока.
По изложените по - горе съображения, съдът
намира, че следва да отхвърли като неоснователна подадената от Р.И.И. жалба
срещу заповед № 10-00-2328/07.12.2018 г. на Кмета на Община Стара Загора,
издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с параграф 62, ал.3 от ПЗР
на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, параграф 4а от ПЗР
на ЗСПЗЗ и протокол от 05.07.2017 г. на комисия, назначена със Заповед №
10-00-1875/17.08.2016 г., на основание параграф 62, ал.1 от ПЗР към ПМС №
456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, с която е признато на наследниците на К. Б.
Димитров, ЕГН ********** от гр. Стара Загора правото да придобият собственост
върху имот № 279.50, с площ от 601 кв.м., местност „Баритна мина”, землище на
гр. Стара Загора по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол
на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи:
имот 279.51, полски път № 279.9506, Землищна граница и имот № 279.49.
Ответникът по жалбата не е претендирал разноски,
поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.И.И., ЕГН **********,***, против заповед № 10-00-2328/07.12.2018 г.
на Кмета на Община Стара Загора, издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, във вр. с параграф 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол от 05.07.2017 г.
на комисия, назначена със Заповед № 10-00-1875/17.08.2016 г., на основание
параграф 62, ал.1 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. на ППЗСПЗЗ, с която е
признато на наследниците на К. Б. Димитров, ЕГН ********** от гр. Стара Загора
правото да придобият собственост върху имот № 279.50, с площ от 601 кв.м.,
местност „Баритна мина”, землище на гр. Стара Загора по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи: имот 279.51, полски път № 279.9506,
Землищна граница и имот № 279.49, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд -Стара Загора в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: