Решение по дело №2184/2020 на Административен съд - Пловдив

                   РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 117

 

гр. Пловдив, 15 януари 2021 год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на петнадесети декември през две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

Председател:  Милена Несторова - Дичева

 

при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа   докладваното от съдията административно  дело № 2184  по описа за 2020 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на З.М.И., ЕГН **********,***, чрез адв.П.,  против ЗППАМ № 20-0438-000078  по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, издадена от началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив.

Сочи се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че  жалбоподателката е дала кръвна проба  в срок от 40 минути, след като е била освободена от процедурата по сваляне на регистрационните табели на личния ѝ автомобил от полицейските органи като при така дадените показатели според кръвната проба не са налице предпоставките за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б.

Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Ответникът, началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, не се явява, не се представлява.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя  на 20.08.2020г., според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена на 26.08.2020г. според датата на входящия ѝ номер при АО/  и при наличието на правен интерес, а по същество за   основателна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0438-000078 по чл.171 т.1 Б.Б  от ЗДвП от 16.08.2020  г., издадена от началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив, надлежно оправомощен по силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР Пловдив  във връзка със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи  и заповед № 8121 К-2507/28.06.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че жалбоподателят управлява МПС след употреба на алкохол 0.73 промила, установено с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабричен № ARDM 0247. 

Ето защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП.

Заповедта е издадена при допуснати СПН.

В талона за изследване, е отразен избора на И. за медицинско и химическо изследване. Доказателствената тежест за опровергаване показанията на техническото средство е върху жалбоподателката, която в случая се е подложила на медицинско изследване. Талонът е издаден на 16.08.2020г., 03,25ч. с указание за явяване до 40минути, а в протокол за медицинско изследване е отразено, че на 16.08.2020г., в 04,10ч. е взета кръв. Тоест, с 5 минути закъснение, но в протокол за химическа експертиза не са отбелязани нарушения относно материалът за изследване и не е отразена информация за негодна проба. В тази вр. се съобрази, че съгл. чл. 15 ал.5 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози : „Вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето и часа на вземането.”. Тоест, въз основа на талона за изследване, след изтичане на посочения в него срок, може да бъде взета кръвна проба само в случаите, когато просрочието се дължи на обективна невъзможност лицето да се яви навреме. В конкретния случай медицинският служител не е отказал извършване на кръвна проба и същата е факт, който е следвало да бъде зачетен. Дори и да не бъдат зачетени данните по протокола напр. за часа на даване на пробата, явяващ се спорния момент в настоящото производство, АО най-малкото следва да направи преценка на данните по протокола. Това не е сторено в настоящото производство. В конкретния  случай  заповедта е издадена преди дата на издаване на протокола за химическа експертиза. При опровергаване резултата от дрегера с химическа експертиза, издаване на заповед за налагане на ПАМ – преди извършване на химическото изследване, се явява в нарушение на процесуалните правила. В ЗДвП изрично не е посочено, че при издаване на талон за медицинско изследване при вписан избор за медицинско и химическо изследване, компетентният административен орган за издаване на заповед за ПАМ е длъжен да изчака определен в закона срок, в който да бъде извършено химическото изследване и да му бъдат изпратени Протоколът за медицинско изследване и Протоколът за химическо изследване. Независимо от това, както бе посочено, талонът за изследване съдържа задължение за изпращане на съответната структура на МВР – както протокол за медицинско изследване, така и протоколът за химическо изследване, което задължение е за медицинските заведения /по вземане на проба и по извършване на химическо изследване/. В тази вр., съгл. чл.27 от наредбата : „Лабораторията, извършила изследването, изпраща протокола по чл. 24, ал. 2 и протокола по чл. 14, ал. 2 на структурата, посочена в талона за изследване. В тридневен срок от получаването на резултата от изследването административнонаказващият орган може да поиска повторно извършване на изследването. В седемдневен срок от връчване на наказателното постановление или от предявяване на обвинението за престъпление по чл. 343б от Наказателния кодекс изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството, ако не е изтекъл срокът по чл. 26, ал. 4.”, който срок е за съхранение на пробите. И в тази хипотеза е приложима и несъобразена нормата на чл.35 АПК, изискваща изясняване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая.

Всеки случай се преценя според конкретните факти и при наличие на протокол за химическа експертиза, опровергала резултата от техническото средство, следва да бъде възприет за валиден резултатът от експертизата с арг. от чл.174 ал.4 ЗДвП, независимо, че разпоредбата е в Глава седма „Административнонаказателна отговорност” : „Редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.”. Идентично е разрешението и в чл.171 т.1 б.”б” ЗДвП от Глава шеста „Принудителни административни мерки”. Следователно и способите за преодоляване на резултат от техническо средство са тези, установените в ЗДвП – „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи”. Т.е. крайният извод, който се налага е, че в конкретния случай с издаването на заповедта преди получаване на протокола за химическата експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина, АО е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, което налага отмяна на самата заповед за налагане на ПАМ.

При този изход на спора на жалбоподателката се следват сторените по делото разноски. Адвокатското възнаграждение според договора за правна защита от 25.08.2020г. е в размер на 300лв. и отразено като изплатено в брой – т.1 от Т.Р. от 06.11.2013г., ВКС /в минимума по чл.8 ал.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отменя Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0438-000078/16.08.2020г., издадена от  началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 03 Пловдив.

Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на З.М.И.,***, ЕГН : **********, съдебни разноски в размер на общо 310 лв. /адвокатско възнаграждение и държавна такса/.

Решението е окончателно.

 

Административен съдия :