МОТИВИ към ПРИСЪДА № 52/10.04.2019г.,
ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1030/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против П.П.В. *** за престъпление
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Преди започване
на разпоредителното заседание по делото, свидетелят А.К., пострадал от деянията,
чрез редовно упълномощен адвокат, заяви против подсъдимия два граждански иска
за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди с цена от по 5000
лева всеки, които суми претендира ведно със законната лихва, считано от
съответните дати на уврежданията – 26.04.2018г. и 06.06.2018г., до
окончателното им изплащане. В същия срок пострадалият направи искане да бъде
констуитуиран и в качеството на частен обвинител. Тъй като исканията бяха своевременно
заявени, в сроковете по чл.85, ал.3 и чл.77, ал.3 от НПК, и от лице, активно
легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда, съдът ги намери за
допустими и с постановеното в разпоредителното заседание определение прие претенциите
за съвместно разглеждане, ведно с наказателното производство, и конституира
свидетеля К. в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимия така, както е по обвинителния акт, като го намира за доказано
по безспорен начин от събраните по делото доказателства и счита, че следва да
бъде признат за виновен. Предлага да му се наложи наказание от три години
лишаване от свобода, около средния размер на предвиденото в закона, при
условията на чл.54 от НК и при превес на отегчаващите отговорността му
обстоятелства, с оглед настъпилите от престъплението допълнителните вредни
последици. Прокурорът пледира за постановяване ефективно изтърпяване на
наложеното наказание при първоначален строг режим. Гражданските искове намира
за основателни и доказани и счита, че следва да бъдат уважени по справедливост.
Гр. ищец и частен обвинител чрез повереника поддържа
обвинението наред с прокурора, намира го за безспорно доказано от доказателствения
материал по делото и също счита, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен. По отношение вида и размера на наказанието частното обвинение споделя
изцяло становището на прокурора, като счита, че е налице превес на отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Гражданските искове повереникът намира
за доказани по основание и размер и пледира да бъдат уважени изцяло. Претендира
и присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в съдебно
заседание. Дава обяснения, в които сочи, че не е извършвал действията, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, и не се признава за виновен по
предявеното му обвинение. Излага твърдения, че на процесните дати не е отправял
обиди и закани към пострадалия, а на 06.06.2018г. самият той е бил безпричинно
нападнат от съпругата на К., която го напръскала със спрей. Признава, че на
26.04.2018г. сутринта действително е употребил ругатни и нецензурни думи в
близост до имота на пострадалия, но сочи, че те не били адресирани към него, а
са или безадресни и употребени във връзка със самонараняване.
Служебният
защитник също пледира за оправдателна присъда. В тази връзка застъпва становище
за недоказаност на обвинението, като
счита, че същото се основава на противоречиви доказателства. Развива и доводи
за обективна несъставомерност на деянията по смисъла на чл.144, ал.3 от НК,
като тази си теза обосновава с обстоятелството, че поради съществуващите крайно
изострени отношения между подсъдимия и
пострадалия и почти ежедневното отправяне на обиди, ругатни и закани от
подсъдимия, отправените на инкриминираните дати такива, обективно не биха могли
да възбудят у пострадалия основателен страх от осъществяването им, тъй като
този начин на комуникация се наложил като обичаен начин на общуване помежду им.
Като довод в подкрепа на тезата за несъставомерност защитата изтъква и липсата
на промяна в начина на живот на пострадалия вследствие на деянията. По
отношение на включеното в продължаваното престъпление деяние, датиращо от
06.06.2018г. счита, че са налице законовите предпоставки за прекратяване на
наказателното производство, с оглед наличието на влязло в сила НП № ***.,
издадено от Зам. Кмета на Община Я., с което подсъдимият е наказан по
административен ред за същото деяние. Съответно, пледира и за отхвърляне на
предявените граждански искове.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. живеел заедно с
майка си в къща на ул. „***“ № 10 в гр. Я. и от години не поддържал добри
отношения със съседите си. След употреба на алкохол по незначителни поводи, а и
без повод, ставал продължително негативно насочен и вербално агресивен към
живущите в съседство, псувал ги, обиждал ги и им отправял закани, а при
сигнализиране органите на реда не се респектирал от отзовалите се на сигнала
полицейски служители и проявявал агресия и към тях. Във връзка с това си
поведение бил осъждан пет пъти с влезли в сила присъди за престъпления по
чл.325, ал.1 от НК, по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК, по чл.325, ал.4 вр. ал.1 от НК – по НОХД №***. на ЯРС, по
НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС и по НОХД № ***.
на ЯРС, като са му налагани и ефективни наказания лишаване от свобода.
Само с последната от горепосочените присъди - по НОХД № ***. на ЯРС,
влязла в сила на 08.01.2014г., В. бил осъден за две престъпления по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 от НК – закани с убийство на В. М. В., живущ в съседство с
подсъдимия на ул. „***“ № 8 в гр. Я., както и за престъпление по чл.325, ал.4
вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК, като му били наложени съответно ефективни наказания
от една година и шест месеца и от две години и три месеца лишаване от свобода.
Видно от отбелязването в справката за съдимост, подс. В. изтърпял наложеното му
и увеличено по размер общо наказание по горното дело от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА лишаване от свобода на 07.07.2015г.
Докато подсъдимият бил в
затвора, свидетелите М. и А. К. закупили имота в съседство с неговия, находящ
се на ул. „***“ № 12, направили основен ремонт на къщата и заживяли там с
малолетното си дете Радина, като поддържали много добри отношения с майката на
подсъдимия.
Като излязъл от затвора, подс. В. отишъл в дома на св. А.К., за да се
запознаят. При срещата си с К. подсъдимият му казал, че другият съседен имот е
продаден заради него, предупредил го, че лежал в затвора и не се страхува от
нищо. Отгогава подсъдимият започнал често да употребява алкохол, като в
състояние след употреба на такъв започвал да вика, да крещи и да псува в двора
си. К. се съобразявали с това и в такива ситуации избягвали да излизат в двора на
имота си, за да не се срещат с него.
През месец януари 2018г., по повод забележка за отремонтиране на улук в
имота на К., отношенията им с подсъдимия се изострили и В. се насочил негативно
към тях. След употреба на алкохол крещял ругатни и обиди по техен адрес и
подканял А.К. към саморазправа, като това му поведение продължавало с часове.
Отгогава К. живеели в постоянно напрежение, престанали да излизат в двора си,
детето им се затворило, започнало да се страхува да остане само и притичвало,
за да влезе в къщата.
Около 06:00 часа на 26.04.2018г. К. и малолетното им дете Р. още спяли, когато
подс. В. излязъл в двора на дома си, застанал в непосредствена близост до
спалнята им и започнал да вдига силен шум. Удрял по намираща се в двора му
ламарина и същевременно крещял обиди, ругатни и закани към А.К.. Обръщал се към
него по име, наричал го боклук, талибан и копеле, заканвал се да го убие и го
подканял да излезе навън. Казал му: „Излез, боклук
мръсен, да те видя какъв мъж си, ще ти изкарам червата, ще те убия“. К. се притеснили от
действията на подсъдимия, детето им се изплашило, и решили да не излизат от
дома си докато същият не се успокои. Тъй като В. продължавал да стои до
оградната мрежа и да крещи обиди и закани към К., около 07:00 часа последният
подал сигнал на тел.112. Междувременно, до пристигането на органите на реда в
лицето на свидетелите Пл. Х., Ст. Ж. и Ат.И., подсъдимият се прибрал в дома си.
На 06.06.2018г. около 18:00 часа подсъдимият се намирал в двора на дома си на ул. „***“ № 10 в гр. Я., като бил в
явно нетрезво състояние. В същото време св. М. К. се прибирала от работа заедно с малолетното си
дете Радина. Като я видял, подсъдимият започнал да я ругае и обижда на висок
тон, наричайки я буклук и пачавра. К. и детето се изплашили, набързо се
прибрали в дома си и се заключили, а подсъдимият продължил да вика обиди и
ругатни по неин адрес. В един момент К. се притеснила силно и повикала свекърва
си – св. Р. П., за да стои при нея докато съпругът й се прибере от работа. В
последователност, св. П. отишла до дома К.. Като я видял, подсъдимият се
насочил към нея, свил ръката си в юмрук, приближил се до оградната мрежа и
започнал да псува и обижда и нея, наричайки я пачавра, овча майка, а
семейството й боклуци. П. му казала да
не се занимава с децата й влязла в къщата на К., а подсъдимият продължил с
обидите и ругатните. В един момент В. започнал да ругае и да отправя закани към
А.К., като същевременно постоянно проверявал до вратата дали последният се
прибира от работа. Тогава св. М. К. се притеснила и за съпруга си, обадила му
се по телефона и го предупредила да внимава. След разговора св. А.К., който по
това време бил заедно с работодателя си св. Ж., се притеснил и около 18:30 часа
заедно с Ж. пристигнал пред дома си. Като го видял, подсъдимият излязъл от двора си на улицата и се насочил към него. Със свита в юмрук ръка отишъл в непосредствена близост до К. и му казал
„Боклук мръсен, ще те убия“. Св. К. силно се изплашил от действията на
подсъдимия, извадил от джоба си спрей и го напръскал. Тогава подсъдимият се
ядосал още повече и му казал: „Ще ти
забия нож в гърба, ще ви избия, кръв ще се лее тук“. След това подсъдимият влязъл в двора на дома си, а К. подал сигнал на тел. тел.112.
Около 19:00 часа на сигнала се отзовал полицейски екип при РУ на МВР – Я., в състав свидетелите Ив. Ж.
и В.В.. След пристигането на полицаите
подсъдимият отново отправял обиди и закани към К. и семейството му. Казал му
също, че след като полицаите си тръгнат, ще ги убие. Поради това му поведение
бил задържан, и му бил съставен АУАН по реда на Наредба № 1 на Община Я..
Впоследствие въз основа на акта срещу него било издадено НП № ***. от Зам. Кмета на Община Я., с което на
основание чл.39, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за опазване обществения ред и
поддържане приветлив вид на Община Я., му е наложено административно наказание
глоба в размер на 30 лева за нарушение по чл.2, ал.6 от наредбата, изразяващо
се в това, че : „ на 06.06.2018г. в 19:05 в гр. Я., на ул. *** пред № 12,
предизвиква скандал, отправя обидни думи, неприлични жестове и /заплахи/ към А.Г.К.
и М. М. К., с което нарушава обществения ред“.
Св. К. бил силно стресиран от действията на подсъдимия, изпитвал постоянен
страх както за живота и здравето си, така и за живота и здравето на съпругата и
детето си. К. и детето му се страхували да остават сами и да излизат на двора. Това
наложило сутрин св. К. да ги изпраща и да закъснява за работа. Вследствие
напрегнатата обстановка отношенията в семейството на К. се изострили, детето им
се затворило се в себе си и не искало да излиза. Затова в края на 2018г. сем. К.
напуснали имота си на ул. „***“ № 12 в гр. Я. и се изнесли да живеят на
квартира, а впоследствие го продали.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия,
от показанията на свидетелите А.К., М.К., Р.П., Ив. Ж., Пл. Х., Ст. Ж., Н. В.,
Ат. И. и В. В., дадени по веме на съдебното следствие, от показанията на св. Д.
Ж., дадени по време на съдебното следствие, и от показанията му, дадени по
време на ДП пред органа на ДП, които бяха приобщени към доказателствения
материал по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, както и от писмените
доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
последователни, логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви, поради което
се кредитират изцяло.
Съдът не
даде вяра единствено на обясненията на подсъдимия в частта им относно
обстоятелствата, че на инкриминираните дати не е отправял обиди и закани по
адрес на св. К., както и че самият той е бил безпричинно нападнат К., която го
напръскала със спрей, защото в тази им част обясненията му се опровергават по
категоричен начин от показанията на всички останали свидетели. Показанията на
свидетелите А.К., М.К., Р.П., Д. Ж., Ив. Ж., Пл. Х., Ст. Ж., Ат. И., а и тези
на свидетелите Н. В. и В.В., описват по сходен начин както развоя на събитията
на инкриминираните дати, така и действията на подсъдимия, в зависимост от
конкретните обстоятелства, при които са възприели случващото се, и според това,
на коя част от събитията процесния ден са присъствали. Преценени поотделно,
показанията на всеки от горепосочените свидетели са последователни, логични и
кореспондират в пълна степен с показанията им от ДП, а преценени в съвкупност с
останалите гласни доказателства, са харномизиращи и взаимнодопълващи се, и
затова съдът ги кредитира изцяло.
Действително, свидетелят А.К., в
качеството си на пострадал, е зантересован от изхода на делото и това му
положение би могло да го накара да бъде тенденциозен и недобросвестен при
депозиране на показанията. В известна степен това важи и свидетелите М. К. и Р.
П., които по обясними причини в случая са близки роднини на сем. К., а св. Ж. е
негов бивш работодател. В настоящия случай обаче, внимателният прочит на
показанията на пострадалия и на свидетелите К., П. и Ж., и съвкупната им
преценка с останалия доказателствен материал, налага еднозначен извод за
добросвестност, защото както по време на досъдебното производство, така и по
време на съдебното следствие, тези свидетели описват по сходен начин развоя на
събитията процесните дни, като по отношение на съставомерните обстоятелства а и
в детайли, показанията им, дадени по време на съдебното следствие, хармонизират
с както с показанията им от ДП, така и с показанията отзовалите се на сигналите
полицейски служители. По отношение поведението на подсъдимия на инкриминираните
дати, неговото състояние и промяната в поведението му след употреба на алкохол
(за което настоящият състав доби и преки впечатления по време на о.с.з. на
06.03.2019г.), действията му до пристигането на полицаите, поводите за сигнализиране
на ЕЕН 112, съдържанието на отправените изрази и тяхната насоченост преди и
след пристигане на органите на реда, доказателствената съвкупност, включително
и показанията на свидетелите В., е безпротиворечива. Последният свидетел, макар
и несъпричастен към проверките по сигналите от 26.04.2018г. и от 06.06.2018г.,
също депозира показания, в подкрепа на фактите, изнесени в показанията на
останалите свидетели, като сочи, че на 31.07.2018г. е извършил две проверки на
адреса на подсъдимия във връзка с подаден срещу него сигнал за отправяне на
закани за саморазправа, както и че и тогава подсъдимият е бил в нетрезво
състояние и вербално агресивен. Т.е., доколкото всички полицейски проверки на
адреса на подсъдимия винаги са били свързани с подадени срещу него сигнали,
всеки от които е бил с едно и също естество – отправяне на закани за
саморазправа, версията на подсъдимия, че на 06.06.2018г. самият той е бил безпричинно
нападнат от съпругата на К., следва да се отхварли, като неподкрепена с
доказателства и житейски неправдива. Поради това, с
оглед изолираността на обясненията на подсъдимия от останалия доказателствен материал,
и като взе предвид, че освен доказателствено средство, неговите обяснения са и
основното му средство за защита, съдът счете, че в тази им част същите са израз
на защитна позиция и не следва да се кредитират.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Както от обективна, така и от
субективна страна, подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1
от НК, тъй като в периода 26.04.2018 год. -
06.06.2018 год. в гр.Я., на ул. „***“, в двора на дом № 10 и пред дом № 12,
действайки в условията на продължавано престъпление, се заканил с убийство на А.Г.К.
*** с думите: „Излез боклук мръсен, да те видя какъв мъж си, ще ти изкарам
червата, ще те убия“, и с думите „Боклук
мръсен, ще те убия“, „Ще ти забия нож в гърба, ще ви избия, кръв ще се лее
тук“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх у А.Г.К. за
осъществяването му, както следва:
1. На 26.04.2018 год. около 06:00
ч. в гр.Я., на ул. „***“, в двора на дом № 10, се заканил с убийство на А.Г.К. ***
с думите: „Излез, боклук мръсен, да те видя какъв мъж си, ще ти изкарам
червата, ще те убия“, и това би могло да възбуди основателен страх у А.Г.К. за
осъществяването му; и
2. На 06.06.2018 год. около 18:30
ч. в гр.Я., на ул. „***“ пред дом № 12, се заканил с убийство на А.Г.К. *** с
думите „Боклук мръсен, ще те убия", „Ще ти забия нож в гърба, ще ви избия, кръв
ще се лее тук“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх у А.Г.К.
за осъществяването му.
Във всеки от случаите е налице извършено от подсъдимия съставомерно деяние
по посочения текст от наказателния закон, чието авторство от страна на
подсъдимия се установява по безспорен начин от показанията на всички разпитани
по делото свидетели.
За осъществяване на престъплението по чл.144,
ал.3 от НК от обективна страна се изисква
обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено
лице, която закана да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. Т.е., видно от съдържанието на текста, а и от последователната
съдебна практика по въпроса, за обективната съставомерност на деянието не е необходимо лицето действително да се е изплашило, да е изпитало страх за
живота си или да е променило начина си
на живот, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи, като тези
обстоятелства следва да се преценяват към момента на извършване на деянието, а
не след минаването на определен период от време (в този смисъл е т. р. № 53 от
18.09.1989 г. по н. д. № 47/1989 г.). Доколкото страхът е субективно усещане, може да се
изпита по незначителен повод, а и без повод, както е възможно да не се изпита
страх и в опасна ситуация, законодателят и практиката са игнорирали чувството
на страх у пострадалия като обективен признак на престъплението и са установили
други обективни признаци.
Преценяйки
поведението на подсъдимия в светлината на изложеното, съдът счете, че всяко от извършените
деяния покрива всички обективни признаците от състава на престъплението
закана с убийство, визиран в нормата на чл.144, ал.3 вр. ал.1 от
НК. От безпротивжоречивите
и взаимнодопълващи се показания на свидетелите К., К., П., Д. Ж. и Ж. по делото
е безспорно се установено, че около 06:00 часа на 26.04.2018г. и около 18:30
часа на 06.06.2018г., съответно в двора на дома си, находящ се на ул. „***“ №
10, и на улицата пред дома на св. К.,
находящ се на № 12, подсъдимият е отправил към последния закани, че ще го
убие, обръщайки се към него с думите : „Излез,
боклук мръсен, да те видя какъв мъж си, ще ти изкарам червата, ще те убия“, „Боклук
мръсен, ще те убия", „Ще ти забия нож в гърба, ще ви избия, кръв ще се лее тук“.
Безспорно, тези реплики обективират недвусмисленото намерение на подсъдимия да
лиши пострадалия от живот. Същевременно, отправените закани са били възприети от пострадалия, а с оглед обремененото съдебно
минало на подсъдимия, с което пострадалият е бил наясно, изключително влошените
му отношения със семейството на пострадалия, и обстоятелствата, че заканите са
изречени от В. в пияно състояние, при което волевите задръжки намаляват, и са
предшествани и съпроводени от други негови агресивни прояви – блъскане по
ламарина в близост до спалннята на К., постоянно оправяне на обиди и псувни към
пострадалия и семейството му, а на 06.06.2018г. отправянето на заканата е било
съпроводено и с приближаване в непосредствена близост до пострадалия със свита
в юмрук ръка, съдът счита, че и в двата случая заканите
са били годни да възбудят основателен страх, че наистина
може да се осъществят. В този контекст, доводите
на защитата, че с оглед множеството подобни прояви на подсъдимия, изразяващи се
в отправяне на обиди, ругатни и
закани срещу живота и здравето на постр. К., употребените на инкриминираните
дати изрази, обективно не биха могли да възбудят у пострадалия основателен
страх от осъществяването им, тъй като са се наложили като част от ежедневието
на пострадалия, нямат отношение към обективната съставомерност на извършеното, а
следва да се отчетат като отегчаващо отговорността обстоятелство при
индивидуализацията на наказанието.
От субективна страна, във всеки от случаите подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че с думите
си демонстрира решение да осъществи престъплението, с което се е заканил,
предвиждал е, че думите и действията му ще бъдат възприети от св. К., спрямо
когото са отправени, че в конкретната обстановка изреченото от него би
възбудило у същия основателен страх от осъществяване на заканата, и е целял
именно това.
И обективно, и субективно,
подсъдимият е действал в условията на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, тъй като в един непродължителен период от време – за времето
от 06:00 часа на 26.04.2018г. до 18:30 часа на 06.06.2018г., или в рамките на
около месец и половина, същият е извършил две деяния, всяко от които поотделно
осъществява състава на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК - закана с
убийство. Деянията са извършени при еднородност на вината, като обективно и
субективно всяко следващо се явява продължение на предходното.
Като
неоснователно се преценя искането на защитата за частично прекратяване на
наказателното производство, поради наличието
на влязло в сила НП № 472/06.06.2018г., издадено от Зам. Кмета на Община Я.,
първо, защото не е налице идентитет между деянието, предмет на обвинението, с
това, за което подсъдимият е санкциониран по административен ред. Включеното в обвинението
деяние от 06.06.2018г. и описаното в НП такова са с различни времеви параметри,
второто е извършено след довършване на първото, при променена обстановка и въз
основа на ново решение. Деянието, предмет на обвинението, дало повод на
пострадалия да подаде сигнал на тел.112, е извършено около 18:30 часа на 06.06.2018г.
и преди пристигането на органите на реда за проверка на подадения от
пострадалия сигнал, а деянието, за което подсъдимият е санкциониран с
горепосоченото НП, видно от съдържанието на акта и от показанията на
разпитаните по делото полицейски служители, е извършено около 19:05 часа на
06.06.2018г., след пристигане на полицаите на мястото и в тяхно присъствие.
Затова, тезата на защитата, че се касае са едно и също деяние, не може да бъде
споделена. Друг е въпросът, че и при идентитет на деянията не би било налице
законово основание за прекратяване на наказателното производство, доколкото в
случая извършеното от подсъдимия не съставлява административно нарушение, а
престъпление.
ОТНОСНО
НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.144, ал.3
вр. ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години. В
тази законова рамка съдът му наложи наказание от ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства.
Като смечкаващи отговорността му такива съдът отчете обстоятелствата, че в
двете фази на процеса дава обяснения, с които в известна степен допринася за
разкриване обективната истина по делото. От друга страна обаче, съдът взе
предвид сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното,
обуславяща се обстоятелствата, че в рамките на около месец и половина – за
времето от 26.04.2018г. до 06.06.2018г., подсъдимият е извършил две деяния,
всяко от които поотделно осъществява признаците на тежко умишлено престъпление
от общ характер, че при извършването им подсъдимият е бил в нетрезво състояние,
че заканите са били съпроводени от други негови агресивни прояви - блъскане по
ламарина в близост до спалнята на К., постоянно оправяне на обиди и псувни към
пострадалия и семейството му, в т.ч. и с опит за физическо нападение, намерило
израз в приближаване в непосредствена близост до пострадалия със свита в юмрук
ръка, преживения от пострадалия силен стрес и настъпилите от деянието допълнителни вредни последици, с оглед на това, че вследствие действията на
подсъдимия семейството на
пострадалия напуснало имота си на ул. „***“ № 12 в гр. Я. и се изнесло да живее
на квартира и впоследствие продало имота си. За да определи
наказанието в горепосочения размер, съдът взе предвид и завишената степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието е бил осъждан пет пъти с влезли в сила присъди за
умишлени престъпления от общ характер, включително и за престъпления по чл.144,
ал.3 от НК, за които са му налагани и ефективни наказания лишаване от свобода, че
деянието, предмет на настоящото производство, е извършено по-малко от три
години след изтърпяване на наказанието от две години и шест месеца лишаване от
свобода, наложено му с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, с която е осъден пак за
закана с убийство срещу живущия в съседство с подсъдимия В. М.В. ***, при което
намери, че на фона на тези
отегчаващи отговорността обстоятелства изброените по-горе смекчаващи
отговорността такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя
характер, за да обусловят приложението на чл.55 от НК при определяне вида на
наказанието, нито оправдават определяне на по-леко наказание.
ОТНОСНО
НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
С
оглед предходното осъждане на подс. В. на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер – с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС,
спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на условното
осъждане. Затова, и тъй като престъплението, предмет на настоящото дело е
умишлено, и от изтърпяване на ефективното наказание лишаване от
свобода, наложено му с
горепосочената присъда, не са изтекли повече от пет години, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНСЗ, съдът постанови ефективно изтърпяване на
наложеното му наказание, при първоначален строг режим.
ОТНОСНО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ
Основанието
за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия е в разпоредбите на чл.45
и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно,
престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК представлява
противоправно деяние, което е извършено виновно. Касае за усложнена престъпна
дейност – продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, включващо
две деяния, всяко от които поотделно осъществява обективните и субективни
признаци на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, и респ. всяко от
деянията, включени в продължаваното престъпление, представлява самостоятелно
основание за ангажиране на гражданска отговорност на подсъдимия. Поради това, и
тъй като по изложените по-горе съображения, подсъдимият беше признат за виновен
по това обвинение, съдът намери предявените от гр. ищец А.К. искове за доказани
по основание. По категоричен начин е доказано както наличието на вредоносен
резултат, така и наличието на причинна връзка с поведението на подсъдимия.
По
отношение размера на обезщетенията за причинени от деянията неимуществени вреди
е приложима и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, визираща принципа на справедливост.
Съгласно т.2 на ПП на ВКС № 4/1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно
и при определянето му следва да се изхожда от конкретните обстоятелства, сред
които характерът и начина на извършване на деянието, причинените морални
страдания, тяхната продължителност, начин на причиняване и др. Поради това,
имайки предвид обстоятелствата, свързани с начина на отправяне на заканите с
убийство – в нетрезво състояние, като заканите са предшествани и съпроводени от
други агресивни прояви на подсъдимия, изразяващи се в блъскане по ламарина в
близост до спалнята на пострадалия, постоянно оправяне на обиди и ругатни към
пострадалия и семейството му, както и обстоятелството, че отправянетона
заканата с убийство на 06.06.2018г. е било съпроводено с опит за физическа
саморазправа, изразяващ се в приближаване в непосредствена близост до
пострадалия със свита в юмрук ръка, преживения от пострадалия силен стрес и
отрицателни душевни преживявания, притесненията както за собственото му здраве
и живот, така и за здравето и живота на съпругата му и малолетното му дете, настъпилите от деянието допълнителни вредни
последици,
с оглед на това, че вследствие деянието на подсъдимия
К. и семейството му напуснали имота на ул. „***“ № 12 в гр. Я. и се изнесли да
живеят на квартира, а впоследствие го продали, съдът уважи претенциите
на К. за
присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди по справедливост до размера от 2500 и от 3 000 лева, като исковете
в останалата им част, до пълните претендирани размери от 5000 лева отхвърли,
като неоснователни. Съобразно направеното искане, присъди и законна лихва върху
всяка от исковите суми, считано от съответните дати на увреждането – 26.04.2018г.
и 06.06.2018г., до окончателното им изплащане.
ПО ВЪПРОСА
ЗА РАЗНОСКИТЕ И ДЪРЖАВНАТА ТАКСА
При този
изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му
обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени
направените от гражданския ищец и частен обвинител разноски по делото за
упълномощаване на повереник в размер на 500 лева, и освен това, на същото основание, отново с оглед
изхода на делото, подсъдимият беше осъден да заплати
и съответната ДТ върху уважените граждански искове общо в размер на 220 лева.
Относно
разноските за изплащане възнаграждение на участвалия в процеса служебен
защитник съдът ще се произнесе след определяне размера на възнаграждението от
НБПП.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: