О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №
260160
гр. Шумен, 01.12.2020
год.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на първи
декември, през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: М. Маринов Членове:1. Р.Хаджииванова
2.мл.с. С.Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.ч.гр.д. № 422 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е частна жалба вх.№ 5862/18.09.2020 г. /п.кл.17.09.2020 г./ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр. София, представлявано от изп. директор Д.Б.Б., действащо чрез пълномощника си Д.Г., ръководител отдел
„Заповедно и исково производство“, против разпореждане № 1766/26.08.2020 г. по
ч.гр.д.№ 830/2020 г. на НПРС, с което е отхвърлено
частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, срещу длъжника Е.Б. М. за следните суми: 68,40лв. по
договор за допълнителни услуги; 24,79лв. лихва за забава по договор за
допълнителни услуги, както и за сумата от 188,10лв. застрахователна премия. Жалбоподателят излага, че е сключен договор за
застраховка, престациите по който не са свързани с
усвояването и управлението на кредита /чл.10а ал.2 ЗПК/ и съгласно ал.1 на
същия кредиторът може да събира такса за подобен вид допълнителни услуги. Не споделя
тезата на районния съд, че посредством договора за застраховка се цели
увеличаване размер на кредита. Кредиторът не може да влияе на условията по
договора за застраховка. Сочи, че съгласно пар.1 ДР
на ЗПК, ГПР включва разходи по кредита, включително лихви комисионни, такси
възнаграждение за кредитни посредници и всички друг
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултата на прилагането на търговски клаузи и условия.
В случая сключването на застрахователния договор не е предпоставка за отпускане
на кредита, размера на премията не следва да бъде включен в ГПР и така не
оскъпява кредита. Предвид изложеното моли съдът да отмени разпореждането в
обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно.
Частната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима.
След като се запозна с
доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:
Производството пред НПРС е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ... гр.
С., действащо чрез пълномощника юриск. А.Б., против Е.Б.М.
***, за парично вземане, произтичащо от Договор за заем CrediHome № 1181-10174390 и Договор за
допълнителни услуги към договора за заем, сключен между „Микро
Кредит“ АД и Е.Б.М. на 03.01.2018 г. В заявлението се сочи, че вземанията по
двата договора са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
/правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на
Приложение № 01/10.09.2018 г. към Рамков договор за продажба на вземания от
16.01.2015 г. Паричното вземане е за
главница по договора за заем – 336,29лв., договорна лихва от 27,05лв. за
периода 07.06.2018г. – 11.10.2018 г.; 68,40лв. - сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 07.06.2018г. – 11.10.2018 г.; 188,10
лв. застрахователна премия по договор за допълнителна услуга за периода 07.06.2018г.
– 11.10.2018 г.; ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното плащане; 35,11лв. лихва за забава по договор за заем за периода 07.06.2018
г. – 12.03.2020 г.; 24,79лв. лихва за забава по договора за допълнителни услуги
за периода 07.06.2018 г. – 12.03.2020 г., както и разноски по заповедното
производство.
С Разпореждане № 1766/26.08.2020
г. по ч.гр.д.№ 830/2020 г., НПРС
отхвърлил частично заявлението срещу длъжника за сумите: 68,40лв. - сума
за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
07.06.2018г. – 11.10.2018 г.; 188,10 лв. застрахователна премия по договор за
допълнителна услуга за периода 07.06.2018г. – 11.10.2018 г. и 24,79лв. лихва за
забава по договора за допълнителни услуги за периода 07.06.2018 г. – 12.03.2020
г. Заповедният
съд е приел, че заявлението се основава на договор с потребител,
който съдържа неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2 от ЗЗП. Претендираните суми според съда, се основават на договорни
условия, върху които потребителят не може да влияе. Договорът за допълнителна
услуга не е част от основния договор, а клауза от общите условия, не съдържа
конкретни клаузи, разпореждащи вида и стойността на услугата, и е във вреда на
потребителя. Застрахователната премия също не е предмет на основния договор,
предвидена е като възможност и липсват доказателства за плащания към
застраховател.
С
оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК съдът не издава
заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2
/нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за
наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от
потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират
приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл.24 ЗПК
за договора за потребителски кредит се прилага и чл.143-чл.148 от ЗЗП,
като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В чл.143, ал. 2 ЗЗП
са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме,
че е налице неравноправна клауза.
В
случая заявителят претендира заплащане на остатък от цена за допълнителни
услуги, описани в приложение № 1 към договора, в размер на 68,40лв. - сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 07.06.2018г. /падеж на първа неплатена вноска/ до 11.10.2018 г. /падеж на последна вноска/. Видно от договора за
допълнителни услуги и приложението същите са: 1. посещение в къщи или на удобно
място за събиране на вноската; 2. безплатно внасяне на вноските от името и за
сметка на клиента по банковата сметка на „Микро
Кредит“ АД, 3.безплатно внасяне на вноски директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. право за участие в специални промоции;
5.преференциално обслужване в офиса; 6.преференциално одобрение.
Възможността
на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани
с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения
текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице
допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са такива
услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните –
например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия
кредит, за размера на текущото задължение. Посочените по-горе услуги имат
характер на действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата
на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси. Следователно клаузата
заобикаля изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което е нищожна
съгласно чл.21, ал.1 ЗПК. От
друга страна, съгласно чл.10, ал.4 ЗПК
видът, размерът и действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и
точно определени в договора, а в процесния случай не
е посочено за всяка една от шестте услуги какъв е размерът на дължимата такса в
рамките на общото възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Следва да се отбележи също, че съгласно клаузите уреждащи съдържанието на
допълнителните услуги се налага извода, че ползването на вяска от тях е
обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава извода, че не се
касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя, а за
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.3 ЗЗП.С оглед горното е налице
хипотезата по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК.
Заявителят претендира и сумата от 188,10 лв.
застрахователна премия по договор за допълнителна услуга за периода
07.06.2018г. – 11.10.2018 г.
Настоящата
инстанция счита, че клаузата за заплащане на застраховка по пакет "Премиум Живот", е неравноправна по смисъла на чл.143
ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Клаузата е уговорена
във вреда на потребителя с цена, значителна по размер /общо 356,40лв./ в
сравнение с предоставената в заем сума /600лв/, при срок на застраховката само 36 седмици. Същата не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предвид това е налице
и хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Налице
е и нееквивалентност на престациите в степен на накърняване на добрите нрави.
Освен
това, с уговарянето на това допълнително възнаграждение, съдът намира, че се
нарушава разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. В договора за кредит е уговорен ГПР 50%.
Разходите за заплащане на процесната допълнителна
услуга е част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на сочената норма. Не е посочена
и общата сума дължима от потребителя, съгласно чл.11, т.10 ЗПК.
Ето защо
разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК е
отхвърлено за сумата 68,40лв. - допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 07.06.2018г. – 11.10.2018 г.; 188,10
лв. застрахователна премия по договор за допълнителна услуга за периода
07.06.2018г. – 11.10.2018 г. и 24,79лв. лихва за забава по договора за
допълнителни услуги за периода 07.06.2018 г. – 12.03.2020 г. е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против
същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение частна жалба вх.№ 5862/18.09.2020
г. /п.кл.17.09.2020 г./ от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от изп.
директор Д.Б.Б., действащо чрез пълномощника си Д.Г.,
ръководител отдел „Заповедно и исково производство“, против разпореждане № 1766/26.08.2020
г. по ч.гр.д.№ 830/2020 г. на НПРС, с което е отхвърлено частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу длъжника Е.Б. М. за следните суми: 68,40лв. - допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода от 07.06.2018г. – 11.10.2018 г.; 188,10 лв.
застрахователна премия по договор за допълнителна услуга за периода
07.06.2018г. – 11.10.2018 г. и 24,79лв. лихва за забава по договора за
допълнителни услуги за периода 07.06.2018 г. – 12.03.2020 г.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.