РЕШЕНИЕ № 700
гр. Пловдив, 22.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на двадесети и втори май две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 1014/ 2018 г. по описа на ПдОС,
IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал. 2 и сл. от ГПК, образувано по жалба, вх. № (на ПдОС) 12846/ 27.04.2018 г.,
подадена от И.Г.Д., с постоянен адрес ***, против Постановление с изх. № 11000/
06.02.2018 г., по изпълнително дело № 20118420402584, по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824,
район на действие Окръжен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането
на жалбоподателката за прекратяване на изпълнителното производство по
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се релевират оплаквания
за неправилност на обжалваното постановление, тъй като не е налице валидна
цесия на процесното вземане. На следващо място жалбоподателката се позовава на
настъпила перемпция на изпълнителното дело, като излага в тази връзка доводи и
съображения.
Въз основа на изложеното се иска
обжалваното постановление да бъде отменено и да бъде постановено прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Ответникът по жалбата „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С**, бул.
„***, Бизнес сграда „**, с писмено възражение оспорва жалба като неоснователна.
Преписи от жалбата са изпратени на
Д.Б.Д., Х.Г.Д. и К.Г.Д., които в законоустановения срок не взимат становище.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Константин Павлов, в които са изложени аргументи за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намери следното:
Изпълнителното производство е
образувано срещу Г. К. Д. по молба на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, въз основа на изпълнителен лист, издаден
по ч. гр. дело № 4888/ 2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, за събиране
на парично вземане в размер на 155,25 лв. главница, 51,34 лв. мораторна лихва
за периода от 15.02.2008 г. до 15.03.2011 г., дължими по договор за кредит,
ведно със законната лихва върху главницата от 15.03.2011 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски от 125 лв.
С разпореждане на съдебния изпълнител
от 18.12.2017 г. са конституирани наследниците на длъжника Г. Д. (починал на
12.12.2017 г.) – Д.Б.Д., Х.Г.Д., И.Г.Д. и К.Г.Д..
С молба от 26.01.2018 г.,
подадена от длъжника И.Г.Д., е поискано изпълнителното производство да бъде
прекратено поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК,
както и поради погасяване на вземането по изпълнителния лист по давност.
С Постановление, изх. № 11000/
06.02.2018 г., съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника И.Г.Д.
за прекратяване на производството.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение.
Предвид изложеното по-горе,
настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна -
длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
За пълнота на изложението, с оглед наведените в
жалбата оплаквания относно валидността на цесията по отношение на длъжника,
следва да се посочи, че съдът не следва да се произнася по тях, тъй като
длъжникът е процесуално легитимиран да обжалва само лимитативно посочените с
разпоредбата на чл. 435, ал.2 от ГПК изпълнителни действия на съдебния
изпълнител, с оглед на което подържаните с жалбата основания за обжалване,
свързани с оспорване валидността на цесията, са извън допустимия обхват на
съдебна проверка в производството по чл. 435 и сл. от ГПК. В производство по
обжалване действията на съдебния изпълнител съдът не следва да се произнася по
въпроси, касаещи валидността на сключена цесия, по силата на която е възникнало
частно правоприемство на страната на взискателя. Независимо от това жалбата е
процесуално допустима, тъй като със същата се релевират и оплаквания, каещи
действия на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол – а именно
обжалване отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
производство.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по
следните съображения:
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В тази хипотеза – при прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция, прекратяването настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи съществуването на съответните правно релеванти
факти. Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект
настъпва с осъществяването на правно релевантните факти. Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т.
10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при
наличие на бездействие от страна на взискателя през период от две години
изпълнителното производство се прекратява по право към датата, последваща тази,
на която е изтекъл посоченият двугодишен период.
Съгласно т. 10 от тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г., т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. При прекъсване новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай от данните по
изпълнителното дело се установява, че от датата на образуване на изпълнителното
дело – 29.11.2011 г., в продължение на две години, от страна на взискателя не е
поискано извършването на изпълнителни действия, както и не са извършени по
възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ от съдебния изпълнител изпълнителни действия, които
да прекъсват давността. През визирания двугодишен период от време – от 29.11.2011 г. до 29.11.2013 г., взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия, следователно същият е
бездействал, като е ирелевантно, че с молбата за образуване на изпълнителното
производство е възложил на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да
определи способ на изпълнение, тъй като за същия двугодишен период не са
извършвани от съдебния изпълнител по възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ изпълнителни действия, които да прекъсват давността. Извършваните през
този период от съдебния изпълнител справки относно проучване имуществото на
длъжника не са изпълнителни действия, които прекъсват давността и съответно
срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
В мотивите на обжалваното
постановление, както и в депозираните по чл. 436, ал.3 от ГПК мотиви, съдебният
изпълнител се позовава на насрочени на 16.09.2013 г. и на 10.06.2015 г. описи
на движими вещи на длъжника, по отношение на които съдът намира следното:.
Установява се, че върху приложен
по изпълнителното дело документ „Справка от НБД Население от 23.10.2012 г.“ (л.13
– гръб) е вписано разпореждане за насрочване на опис на движими вещи на
длъжника по адреса му за 16.09.2013 г. Аналогично е и по отношение на насрочения
опис на движими вещи за 10.06.2015 г. – върху приложен по изпълнителното дело документ
„Искане, с изх. № 26973/ 27.05.2014 г., адресирано до ОД – МВР Пловдив- Пътна
полиция“ (л.26) е вписано разпореждане за насрочване на опис на движими вещи на
длъжника по адреса му за 10.06.2015 г. Цитираните разпореждания за насрочени
описи на движими вещи за дати 16.09.2013 г. и 10.06.2015 г. са без посочена
дата на тяхното постановяване от съдебния изпълнител. На следващо място по изпълнителното
дело липсват каквито и да е било данни страните да са били уведомени за
предприетите принудителни действия. Няма данни да е изпратено съобщение както
до взискателя, включително за внасяне на авансово дължима такса за опис на
движими вещи съгласно ТТЗЧСИ, така и до длъжника. Не се установява освен това да
са извършени описи на движими вещи на длъжника. По изложените съображения
настоящият съдебен състав приема, че постановените от съдебния изпълнител разпореждания
за насрочване опис на движими вещи на длъжника за дата 16.09.2013 г. и дата 10.06.2015
г. не са породили присъщите правни последици на изпълнителни действия, които да
прекъснат давността, респ. срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
В настоящия случай, с оглед
данните по изпълнителното дело, прекратителният ефект е настъпил с изтичането
на двугодишния срок, в периода 29.11.2011 г.- 29.11.2013 г., като всички
предприети след 29.11.2013 г. действия по изпълнителното производство са без
правно значение за прекъсване на давността и срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
За пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че конституирането на присъединен взискател по изпълнителното дело е
действие, което прекъсва давността, но в настоящия случай с конституирането по
делото на „Кредит Инкасо Инвестмънс БГ“ ЕАД, по молба на дружеството, постъпила
по изпълнителното дело на 10.09.2015 г., не е налице хипотеза на присъединяване
на нов взискател, тъй като конституираният взискател „Кредит Инкасо Инвестмънс
БГ“ ЕАД е частен правоприемник, на основание договор за цесия от 15.05.2015 г.,
на взискателя „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, по молба
на когото е образувано изпълнителното дело. Конституирането по изпълнителното
дело на частен правоприемник на
взикателя на основание чл. 429 от ГПК не е действие, което прекъсва давността,
респ. срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Предвид гореизложените съображения настоящият
въззивен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен
акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20118420402584, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се
явява незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен, като делото
следва да бъде върнато на ЧСИ К. Павлов с указания за постановяване на надлежен
акт /постановление/, с който да констатира прекратяването на изпълнителното
производство по изпълнително
дело № 20118420402584, на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление
с изх. № 11000/ 06.02.2018 г., по изпълнително дело № 20118420402584, по описа
на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824, район на действие Окръжен съд Пловдив, с
което е оставена без уважение молбата на длъжника И.Г.Д. за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК поради неизвършване
на изпълнителни действия в продължение на две години по искане на взискателя.
ВРЪЩА делото
на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който
да констатира прекратяване на изпълнително производство по изпълнително дело № 20118420402584,
на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни
действия в продължение на две години по искане на взискателя или по възлагане
по чл.18 от ЗЧСИ от съдебния изпълнител.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.