Решение по дело №17/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 25
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 19 декември 2020 г.)
Съдия: Поля Стоянова Данкова
Дело: 20194300900017
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                            гр. Ловеч,19.02.2020  г.

 

      Ловешкият  окръжен съд                  гражданска   колегия       в        

  публично  заседание на двадесет и втори януари  двехиляди и двадесета  

  година    в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

   при секретаря  Д. КИРОВА                          и в присъствието на

   прокурора                                            като разгледа докладваното от

   съдията ДАНКОВА                                                    т.д. N 17 по описа

   за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

            Производство по чл. 367 и сл. от ГПК

 

             Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 1103/12.02.2019 г. от Л.М.Л., ЕГН ********** и М.Л.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. Н.Н.Д., със служебен адрес ***, ***, против ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: *********, ***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 409 от Кодекса за застраховането с цена на исковете 350 000,00 (триста и петдесет хиляди) лева, от които 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева за първата ищца - обезщетение за неимуществени вреди и 200 000,00 (двеста хиляди) лева за втория ищец -обезщетение за неимуществени вреди. Излагат, че на 27.08.2017 г., около 20:40 ч., в с. ***, Ловешко, настъпва ПТП, при което водачът на л.а. "Ауди", модел "80", с ДК № ******* - И.Л.И., ЕГН **********, нарушава правилата за движение по пътищата, като не пропуска пресичащия с предимство пешеходец Л. М.Щ., ЕГН **********, който, в пряка причинно-следствена връзка с претърпените вследствие този удар травми, за голямо съжаление, почива. Излагат, че от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на процесното ПТП, отговорността за последното към настоящия момент е на водача на л.а. "Ауди", модел "80", с ДК № ******* - И.Л.И., ЕГН **********. Считат, че с безспорното си непредпазливо неправомерно поведение посоченият водач виновно допуска настъпването на процесното ПТП, в пряка причинно-следствена връзка с което е и последвалият вредоносен резултат, изразяващ се в смъртта Л. Щ.- фактически съжител на първата ищца и отглеждащ втория ищец. Считат, че ищците, в качеството си на увредени лица по смисъла на чл. 478 от КЗ, имат право, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендират пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Изтъкват се, че загубата на спътник в живота и отглеждащ родител, в случая след пълноценен и щастлив семеен живот, нанася не по-малко невъзстановима травма, оставяща дълбок и болезнен отпечатък завинагиМолят  да бъдат призовани на съд и след като съдът се убеди в основателността на настоящите искове, да постанови решение, с което да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, Е *********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, да заплати: Сумата от 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева за първата ищца – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на загубата на своя фактически съжител, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на изтичане на 15-дневния срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до окончателното изплащане; Сумата от 200 000,00 (двеста хиляди) лева за втория ищец – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на загубата на своя отглеждащ родител, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на изтичане на 15-дневния срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ до окончателното изплащане.

               Подадена е искова молба с вх. № 3859/30.05.2019 г. /клеймо 28.05.2019 г./ от В.В.М., с, против Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от М.С.М.-Г., П.В. Д. и Г.Н.Г., иск с правно основание: чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ и цена на иска 100 000 лева.Посочва се, че на 27.08.2017 г., в село ***, община Ябланица, на ул. „***” водачът на лек автомобил марка „Ауди", модел „80", с per. № ******* И.Л.И., поради движение с несъобразена скорост в населено място, е ударил пресичащия на пешеходна пътека Л. М.Щ.,  в резултат, на което е причинена смъртта на пострадалия Щ.. Излага, че когато Л. е бил малко дете, неговият баща М. Щ.М. се оженил за В.В.М., като пострадалият Л. е живял в едно домакинство с баща си и ищцата. Посочва, че В. е отгледала Л. с много желание и любов, получил е от нея грижи като от майка. Твърди, че ищцата е обичала пострадалия Щ. като свой роден син и не е правила разлика между него и собствените си деца. Излага, че между В. и Л. съществували отношения идентични по съдържание с тези на родителите – като между „майка и син", тъй като Щ. още от ранна детска възраст не поддържал отношения със своята биологична майка. Излага, че с оглед чл. 429. ал. 3 от КЗ и обстоятелството, че са уведомили застрахователя на 01.11.2018 г. за настъпилото произшествие, видно от молба с вх. № 15116/01.11.2018 г., предявена от наследниците на пострадалия Л. Щ., то от тази дата върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.Моли да бъдат призовани на съд с ответника и да бъде осъдена ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: *********, да заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в резултат на ПТП, настъпило на 27.08.2017 г., както следва:- за В.В.М. - обезщетение в размер на 100 000 лв. /сто хиляди/ лева - главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на своя заварен син Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г.;законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 01.11.2018 г. до окончателното заплащане на обезщетението.

                  Представена е искова молба с вх. № 3860/30.05.2091 г. /клеймо 28.05.2019 г./ от Д.М.Щ.,  Р.М.Р., ,П.М.Щ.,  М.М.Щ., М.М.Щ., И.М.Щ., против ЗАСТРАХОВАЕЛНА КОМПАНИ „ЛЕВ ИНС" АД, - гр. София, В исковата молба сочат, че на 27.08.2017г., в село ***, община Ябланица, на ул. „***" №** водачът И.Л.И., на лек автомобил марка „Ауди", модел ..80". с peг. № *******. поради движение с несъобразена скорост в населено място, удря пресичащия на пешеходна пътека Л. М.Щ.. с ЕГН: **********. в резултат, на което е причинена смъртта на пострадалия Щ.. Твърди, че е образувано  НОХД № 617/2018 г. по описа на ОС – Ловеч приключило с постановена Присъда № 1 от 08.01.2019 г., влязла в законна сила на 24.01.2019 г., с която И.Л.И. е признат за виновен за това, че на 27.08.2017 г., около 20:38 ч., в с. ***. обл. Ловеч, на път 1-4, ул. „***, при управление на лек автомобил „Ауди 80", с peг. № *******, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Л. М.Щ.. Излага се, че починалият Л. Щ. е брат на Д.М.Щ., Р.М.Р., П.М.Щ., М.М.Щ., М.М.Щ. и И.М.Щ.. Те са неговото семейство и неговите наследници. Твърди се, че ищците, заедно с починалия Л. Щ., били едно добро и задружно семейство, силно привързани едни към други. Те израснали заедно в атмосфера на разбирателство и взаимна подкрепа. Посочва, че отношенията между помежду им са били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич. Д., Р., П., М., М. и И. изключително тежко понесли загубата на своя брат, починал така нелепо и неочаквано. Твърди, че Л. Щ. и неговите братя и сестри имали изградена силна емоционална и духовна връзка помежду си, обичали са се, подкрепяли са се и споделяли ежедневието си. Твърди още, че Л. Щ. бил опора за своите братя и сестри, подпомагал ги и бил в изключително близки отношения с всеки един от тях. Предвид гореизложеното, молят да бъдат призовани на съд заедно с ответника ЗАСТРАХОВАЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК: *********, който да бъде осъден, да заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите в резултат на ПТП, настъпило на 27.08.2017 г., в общ размер на 360 000 /триста и шестдесет жилили/ лева за претърпени неимуществени вреди, както следва: Д.М.Щ. - обезщетение в размер на 60 000 лева /шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на неговия брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 27.08.2017г. до окончателното заплащане на обезщетението: за Р.М.Р. – обезщетение в размер на 60 000 лв. шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г.. ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 27.08.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението; за П.М.Щ. - обезщетение в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди/ лева - главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 27.08.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението; за М.М.Щ. – обезщетение в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на неговия брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 27.08.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението; за М.М.Щ. – обезщетение в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 27.08.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението; за И.М.Щ. – обезщетение в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на неговия брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 27.08.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението.

                  В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба вх. № 1944/15.03.2019 г. от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК 121 130788, в който сочат, че Л.М.Л. и М.Л.М. чрез процесуалния си представител адвокат Н.Д. са предявили срещу ЗК"Лев Инс" АД осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл.409 КЗ за сумата в размер на 350 000 лв. (150 000 лв. за Л.Л. и 200 000 лв. за М.М.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяно ПТП ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на изтичане на 15 - дневния срок по чл.497, ал.1, т. 1 от КЗ до окончателно изплащане на сумите. Твърдят, че искът е предявен по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ и за него са относими нормите на КЗ /обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015год./, в сила от 01.01.2016 год., тъй като отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка, сключен на 03.08.2017 г. Сочат, че допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите", и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Твърди се, че от страна на ищците е предявена извънсъдебна претенция пред застрахователя на с вх. № 13908/11.10.2018г., като същата не отговаря на изисквания на закона. На следващо място излагат, че предявените искове са недопустими /неоснователни, поради липса на активна процесуалноправна и материално-правна легитимация на ищците. Считат, че двамата ищци не са активно процесуалноправно и материалноправно легитимирани да предявят искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л. М.Щ.. Твърди се, че ищцата Л.М.Л. не е от кръга на лицата, имащи право да получат застрахователно обезщетение за смъртта на близък по смисъла на Постановления на Пленума на ВС №4/1961, ППВС №5/1969г. и ППВС № 2 от 20.11.1984 г. Сочат, че същата не представя никакви доказателства за пряко и непосредствено родство с починалото лице или съжителство на съпружески начала. В отговора се посочва, че от страна на майката на пострадалия Л. Щ. – Е. В.Р., като негов наследник, е заведен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й, пред Софийски градски съд по гр.д. №14179/2017г. на СГС, където тя претендира обезщетение в размер на 290 000 лв., и тъй като г-жа Р. е починала в хода на процеса като ищци са конституирани нейните наследници, описани в удостоверението за наследници. Оспорват и активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца М.Л.М., като считат, че той също не попада в кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение от смъртта на Л. Щ.. Сочат, че по отношение на него в исковата молба се твърди единствено, че той бил отглеждан от пострадалия, като няма други твърдения за съвместно съжителство и за характера на отношенията между тях, като и не са представени доказателства за това. Правят възражение, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Л. М.Щ., тъй като при настъпване на ПТП пострадалият Л. М.Щ. е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение – видно от Протокол за химическа експертиза № 558 от 08.09.2017г. същият е имал наличие на 4,6 %о етилов алкохол както в урината, така и в кръвта. С оглед на изложеното твърди, че по отношение на ищеца не е възникнало правото да предяви претенция за неимуществени вреди от смъртта на Л. Щ.. Излагат, че в исковата молба не се твърди, а и не се представят доказателства дали починалият Л. М.Щ. е полагал труд и дали е получавал доходи по трудово или гражданско правоотношение, дали е осигурявал издръжка или е полагал конкретни грижи за ищцата и нейния син.

                   Постъпил е отговор на искова молба с вх. № 4678/04.07.2019 г. от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС"АД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***.Сочат, че В.В.М. чрез процесуалния си представител адвокат Р.М. е предявила срещу ЗК "Лев Инс"АД осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл.409 КЗ за сумата в размер на 100 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяно ПТП ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 01.11.2018г. По така предявените искове ответникът прави възражение, че предявените искове са недопустими/неоснователни поради липса на активна процесуална и материалноправна легитимация на ищцата.        Излагат съображения, че ищцата В.В.М. не е от кръга на лицата, имащи право да получат застрахователно обезщетение за смъртта на близък по смисъла на Постановления на Пленума на ВС №4/1961, ППВС №5/1969 г., ППВС №2 от 20.11.1984г. Сочат, че същата не попада и в кръга на лицата разширен съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк, д. № 1/2016 г., ОСНГТК. Възразяват, че от представените към исковата молба удостоверения за постоянните адреси на В.М. и на Л. Щ. е видно, че адресите им са различни – адресът на ищцата е с.***, ул. ***, а адресът на Л. Щ. ***, като считат, че тези доказателства, представени от самата ищца, опровергават твърденията й, че двамата са живеели заедно. Сочат, че не са представени доказателства в кой момент пострадалият е започнал да живее заедно с ищцата и в какво точно са се изразявали техните отношения, както и че няма данни действително именно ищцата да е отглеждала Л. Щ. от малък..Посочват, че освен изложеното, към настоящия отговор представят доказателства, които опровергават и твърденията на ищцата, че Л. Щ. не поддържал връзка с истинската си майка- искова молба по гр.д. № 14179/2017г. на СГС, която е депозирана от биологичната майка на Л. Щ. – Е. В. Р., в която е посочено, че двамата са имали изградена трайна емоционална връзка и са поддържали отлични отношения помежду си. Твърдят, че в производството по гр.д. № 14179/2017г. на СГС е разпитан като свидетел Д.М.Щ., който в съдебно заседание на 22.03.2019г. е заявил, че отношенията между Л. и майка му са били много добри, живеели са в едно село, почти всеки ден се виждали и ги отделяла само вечерта, че двамата си помагали, работели заедно, след смъртта на Л., майка му е плачела постоянно и е починала само 8 месеца по-късно. Изтъкват, че при настъпване на ПТП пострадалият Л. М.Щ. е бил в състояние на тежко алкохолно опиянение – видно от Протокол за химическа експертиза № 558 от 08.09.2017г. същият е имал наличие на 4,6 %о етилов алкохол, както в урината, така и в кръвта Позовавайки се отново на мотивите на този съдебен акт сочат, че пострадалият е имал следните заболявания: умерена олигофрения, средна степен имбецилност и глухонемота. Акцентират върху това, че тези обстоятелства също следва да се вземат предвид при преценката на поведението на ищеца към момента на настъпване на ПТП. Правят възражение, че в исковата молба не се твърди, а и не се представят доказателства дали починалият Л. М.Щ. е полагал труд и дали е получавал доходи по трудово или гражданско правоотношение, дали е осигурявал издръжка или е полагал конкретни грижи за ищцата.

                     Приложен е отговор на искова молба с вх. № 4840/11.07.2019 г. от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС"АД - гр.***, по исковата молба на Д.М.Щ., Р.М.Р., П.М.Щ., М.М.Щ., М.М.Щ. и И.М.Щ. искова молба срещу ЗК „Лев Инс"АД.Сочи, че ищците чрез процесуалния си представител адвокат Р.М. са предявили срещу ЗК "'Лев Инс"АД осъдителни искове е правно основание чл.432, ал. 1 КЗ във връзка с чл.409 КЗ за сумата в размер на общо 360 000 лв. или по 60 000 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на претърпяно ПТП ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 27.08.2017г. също така в исковата молба ищците твърдят, че на 27.08.2017г. около 20:38 часа в с.***, Ловешко, настъпва ПТП. при което водачът на л.а. „Ауди*", модел 80 е ДК № ******* - И.Л.И., застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" съгласно полица № ВС/22/117002152545 сключена с ответника, поради движение с несъобразена скорост в населено място удря пресичащия Л. М.Щ., който в пряка причинно-следствена връзка с претърпените вследствие този удар травми, почива. Счита, че в тези случаи не е достатъчна само родствената връзка, т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от тези при семейната връзка или връзката родител-дете, не водят до логично предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е справедливо да бъдат обезщетени. На първо място моли съда да приеме, че ищците и починалият им брат не са живеели в едно домакинство, а са имали различни постоянни адреси, като посочва, че последният постоянен адрес на Л. М.Щ. ***. Ответникът сочи, че в исковата молба са изложени твърдения, че ритъмът на живот на ищците бил изцяло подчинен на скръбта от загубата, те станали напрегнати, неспокойни, изпитвали чувство на тревога, оплаквали се от нарушения в съня и апетита, като сочи, че идентични твърдения се съдържат в друга искова молба – по т. д. № 51/2019г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, с която са предявени искове за неимуществени вреди от доведената майка на Л. Щ. – В.В.М.. Счита, че със своето поведение починалият Л. М.Щ. е допринесъл в изключителна степен за настъпване на процесното ПТП и на вредоносния резултат, поради което моли, ако съда прецени, че исковете следва да бъдат уважени, то обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено поради приноса на пострадалия.На следващо място ответникът счита, че претендираното от ищците обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на пострадалия Л. М.Щ. е изключително завишено, респективно прекомерно.

                  Подадена е допълнителна искова молба с вх. № 5231/29.07.2019 г. /клеймо 26.07.2019 г./ от Д.М.Щ., Р.М.Р., П.М.Щ., М.М.Щ., М.М.Щ., И.М.Щ.,в която доразвиват позицията си по основателност на исковете..

 Постъпил е отговор на допълнителна искова молба с вх. № 5690/19.08.2019 г. от Застрахователна компания .,ЛЕВ ИНС”АД, -гр.София, Ответникът поддържа изцяло депозирания отговор на искова молба и сторените в него възражения и твърдения, както и направените доказателствени искания. С оглед изложеното в допълнителната искова молба, поддържа възраженията си за липсата на активна процесуална и материалноправна легитимация на ищците. Изтъква, че допълнителната искова молба не се посочват различни обстоятелства от тези, заявени в исковата молба, които да обосноват материалната и процесуална легитимация на ищците да претендират обезщетение за претърпени вреди от смъртта на Л. Щ.. Твърди, че не се представят и доказателства в тази връзка.

                Представено е допълнение към отговор на допълнителна искова молба с вх. № 5748/22.08.2019 г. от Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС" АД, - гр.***,.Излага, че в срока по чл. 373 от 1 ГПК за депозиране на отговор на допълнителна искова молба прави следните допълнения и уточнения към отговор на допълнителна искова молба по настоящото дело с вх.№ 5690/19.08.2019г.

                Заявена е позиция и с допълнителна искова молба вх. № 5463/07.08.2019 г. от В.В.М., Ищцата моли, предвид становището на ответното дружество, и това, че същото не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и дружеството – ответник към датата на процесното ПТП, да се отдели за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото, наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" между ответника и деликвента към момента на процесното ПТП, по полица № BG/22/117002152545, валидна до 03.08.2017 г. до 03.08.2018 г..Счита за напълно неоснователно е оспорването от страна на процесуалния представител на ответника, относно липсата на активната процесуална и материалноправна легитимация на ищцата относно претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

                    Ответникът посочва в отговор на допълнителна искова молба вх. № 6414/25.09.2019 на депозираната от В.В.М. допълнителната искова молба срещу ЗК „Лев Инс"АД,че поддържа всички възражения и твърдения, както и направените доказателствени искания, възраженията за липсата на активна процесуална и материалноправна легитимация на ищцата.Изтъква, че в допълнителната искова молба не се посочват различни обстоятелства от тези, заявени в исковата молба, които да обосноват материалната и процесуална легитимация на ищцата да претендира обезщетение за претърпени вреди от смъртта на Л. Щ., както и не се представят и нови доказателства в тази връзка.

                 С определение №417 по т.д. №52/2019 г. на ЛОС по т.д. №52/2019 г. и  определение  №366/22.07.2019 г. по гр.д. №51/2019 г. на ЛОС производствата по двете дела са прекратени и присъединени към т.д. №17/2019 г. на ЛОС.

                 В съдебно заседание Л.Л. и Мл.Л. се явяват лично и с проц.представител адв . Н.Д.. Заявява, че поддържа исковете и моли да бъдат уважени, като основателни и доказани.

                 В.М. се явява лично и с проц.представител адв. Р.М. и адв. Ц. . Заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде уважена.

                   Д.М.Щ., Р.М.Р., П.М.Щ., М.М.Щ., М.М.Щ., И.М.Щ. се явяват лично и заявяват становище за уважаване на исковите им претенции, като основателни и доказани. За всички тях по пълномощно в процеса участва адв. М. и адв. Ц.. Заявява, че поддържа исковете и моли да бъдат уважени. В писмено становище пространно мотивира позиция по делото.

                Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се представлява от адв. С. и адв. М..Изтъкват, че исковете са неоснователни и недоказани и молят да бъдат отхвърлени. В писмени бележки доразвиват тезата си за неоснователност.

                  От представените писмени доказателства : Адвокатски пълномощни; удостоверение за раждане на М.Л.М. издадено въз основа на акт за раждане № 0086/26.04.2004 година; препис-извлечение от акт за смърт на Л. М.Щ. № 7/28.08.2017 г.; Заверен препис от Застрахователна полица № BG/22/11/117002152545, входирана в ЗК "Лев Инс" АД претенция с вх. № 7818/06.06.2018 год. относно щета № 0000-1000-01-17-7568/05.09.2017 г.; удостоверение за наследници на Е. В.Р.; данни от Националния статистически институт за размера на инфлацията в РБългария за периода м.01.2014г. -м.08.2017г.; данни за размерите на минималната работна заплата в РБългария и в други страни от ЕС; Писмо с изх.№ 102/11.02.2019 г. от „Институт по астрономия  с  национална астрономическа обсерватория" към Българска Академия на науките; копие от искова молба по гр.д. № 14179/2017г. на СГС; Определение от 02.11.2018г. по гр.д. № 14179/2017г. на СГС; Служебна бележка от 08.11.2018г., издадена от Кметство с. ***; Удостоверение за настоящ адрес с изх.№ 01 -290/07.11.2018г.; Извънсъдебна претенция с вх.№ 13908/11.10.2018г. до ЗК „Лев Инс” АД от Л.М.Л. и М.Л.М.; препис от протокол от открито съдебно заседание по гр.д. № 14179/2017 г. на СГС, проведено на 22.03.2019 год.; Експертни решения ТЕЛК № 2200/01.10.1998 г., №0390/02.09.1998 г. е № 1294/13.07.1998 г., писмо изх. № 93-00-165/16.05.2019 г. от Заместник председателя на КФН, ведно със Заповед № 29/28.01.2013 г., удостоверение за постоянен адрес с изх. № 01-289/07.11.2018 г. на Л. М.Щ.; удостоверение за родствени връзки изх. № 01-291/07.11.2018 г. от с. ***, общ. Ябланица; удостоверение за семейно положение изх. № 01-286/07.11.2018 г. от с. ***, общ. Ябланица; служебна бележка от кметство с. ***, общ. Ябланица от 08.11.2018 год.; удостоверение за постоянен адрес на В.В.М. изх. № 01-288/07.11.2018 г. от с. ***, общ. Ябланица; удостоверение за постоянен адрес на Л. М.Щ. изх. № 01-289/07.11.2018 г. от с. ***, общ. Ябланица; пълномощно от В.В.М. за Д.М.Щ.; удостоверение за банкова сметка *** Д.Щ. от банка ДСК; копие от молба от В.В.М., чрез пълном. Д.Щ. до ЗК „Лев Инс” АД вх. № 17065/05.12.2018 г.; копие от молба от Д.М.Щ., Р.М.Р., П.М.Щ., М.М.Щ., М.М.Щ. и И.М.Щ., всички чрез адв. М. до ЗК „Лев Инс” АД вх. № 15116/01.11.2018 г.; препис от протокол от открито съдебно заседание по гр.д. № 14179/2017 г. на СГС, проведено на 02.11.2018 год.; удостоверения за банкови сметки на Д.М.Щ. от Банка „ДСК”, Р.М.Р., П.М.Щ., М.М.Щ. от „Експресбанк” АД, М.М.Щ. от Централна кооперативна банка АД, клон Ловеч; удостоверение за сключен граждански брак между М.Ш.М. и В.В.Р. № 3/20.11.1973 год.; удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 01-228/02.08.2019 г., че М.Ш.М. и М. Щ.М. са имена на едно и също лице; служебна бележка от кметство с. ***, общ. Ябланица изх. № 01-229/02.08.2019 г.; справка от КФН за премийния приход, реализиран чрез застрахователните брокери за 2017 година,писмените доказателства по т.д. №17/2019 г. на ЛОС, т.д. 51/2019 г. на ЛОС,т.д. 52/2019 г. на ЛОС, НОХД №617/2018 г. на ЛОС, от св.показания на В.Л.В.,М. М. А., Д. Л. М., Н.В. Р., Ф.Б. М., В.Г. Л., Г.М.П., М. Д. М., М.М.Д., Е.К. Л.,Л.С. Л., Д.Н.Д. и П.Р.Л., Щ.Ч.М.,И.Л.И.,от заключенията на съдебно-медицинската, съдебно-автотехническата  и комплексната тройна съдебна експертизи, от обясненията на страните и становището на техните проц.представители, анализирани в поотделно и в тяхната взаимна обусловеност съдът приема за установено следното:

                  В съдебно заседание на 16.10.2019 г. е прието изменение в началния период на законна лихва по исковата молба №3860/20.05.2019 г. , която да се счита от датата 01.11.2017 г.

                  Л. Д.Щ. е починал на 27-ми август 2017 година. От удостоверение за родствени връзки номер № 0 1 252 от 10 октомври 2018 година се установява,  че освен неговите баща М. М. и майка Е. Р., негови роднини по съребрена линия са - Д. М.И.-сестра, М.М.Щ., И.М.Щ., П.М.Щ., Д.М.Щ., М.М.Щ.- еднокръвни братя и сестра, Р.М.Р., С. М.Щ. брат и сестра. С. М.Щ. е починал на 09.12.2004 година и в удостоверението за родствени връзки са посочени племенниците на Л. Щ. -М. М., Лазар М., Е. М., Д. М., В. М. и Г.. М..Тези данни установяват процесуалната легитимация на сестрите и братята на Л.Щ. в настоящето производство.

                  Л. М.Щ. е роден на *** *** родители Е. В.Р. и М. Щ.М. видно от удостоверение за раждане  от *** година/ лист 21 на досъдебно производство номер 121 / 2017 година на Районно управление полиция град Тетевен/. На три-четири годишна възраст Л. Щ. претърпял пътно транспортно произшествие, при което получил тежки наранявания. По представеното експертно решение 2200  от първи ноември 1998 година се установява, че Л. Щ. е имал инвалидност втора група с диагноза глухота, глухонемота, олигофрения лека и средна степен имбецилност. По представените експертно решение №390 от втори септември 1998 година на ЦТЕЛК - София съдът констатира че при пътно-транспортното произшествие на три-четири годишна възраст той е изпаднал в безсъзнание и получил счупвания на крайниците и ребрата, а по повод на извършено криминално деяние /изнасилване/ е било поставено под въпрос определеното интелектуално ниво лека и средна степен имбецилност. В делото липсват доказателства за поставяне под запрещение на Л. М.Щ..

                   След раздяла на биологичните родители на Л. Щ. той отишъл да живее с баща си М. Щ. и неговата втора съпруга В.В.Р. -удостоверение за сключен граждански брак от 29.07.1973 г. на друг адрес в село ***-ул.”*** до смъртта му през 2017 г. На посочения адрес всички свидетели /с изключение на Мл.А. и В.В.// са категорични, че Л.Щ. живеел с баща си  до неговата смърт през 2015 г., мащехата си –В.Р. и някой от братята и сестрите си –ищци по делото. Местоживеенето на Л. Щ. не съвпада с конкретизирания постоянен и настоящ адрес по Наредба №14/2009 г..Относно адреса на улица „*** в село ***, посочен като постоянен към 2000 година, се съдържат данни, че се касае за негодно за обитаване и жилище без електричество и вода-сл.бележка №91-229.02.08.2019 г.на Кметство с.***,Лов. област.  Местоживеенето на Л. Щ. съдът счита, че се установява и по твърденията на изслушаните свидетели, тъй като по-голямата част от тях са категорични, че той е живял заедно с баща си и мащехата си до пътно-транспортното произшествие през 2017-та година. Съдът не дава вяра на свидетелските показания на М.А., които са изолирани, както от писмените доказателства цитирани по-горе, така и от свидетелските показания на Д. М., Н. Р., Ф. М., Д.Д., Г.П., М. М., М. Д., И.Л.Л. и П.Л.. Цитираните свидетели имат непосредствени впечатления относно местоживеенето и  настоящия адрес на Л. Щ./в тази част техните показания са непротиворечиви, конкретни, точни и съдът счита,че са достоверни/. Л. Щ. е получавал лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО и не е имал постоянни трудови доходи в какъвто смисъл е удостоверение №10 23 от  четвърти ноември 2019 година на Националния осигурителен институт, писмо №10 23 от 6-ти ноември 2019 година на Националния осигурителен институт. Съдът приема, че се установява,че Л.Щ. не е живял при условията на фактическо съжителство с Л.М.Л. и няма достатъчно данни, че се грижел за нейния син М.Л.М.. Л.М.Л. е регистрирана с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. На същите адреси е регистрацията и на М.Л.М., предвид удостоверение №468 от 7-ми 11-ти 2019-та година- /лист 524 и лист 527 по търговско дело №17/2019 година на ЛОС/.От удостоверение за раждане от *** г. се установява, че М.Л.М. е роден на *** г. и за негова майка е записана Л.М.Л., а данни за баща не са посочени. Съдът възприема като обективни св. показанията на св. Д.Н.Д., които се потвърждават и от св. показания на П.Л..От тези гласни доказателства се установява,че св. М.А. след раждането на М.М. е искал и получил пари-1000 лева от Д.Д. с твърдение, че детето е негово. Тези данни компрометират достоверността на твърденията на св. М.А., че Л.М. е живяла с Л.Щ. и е родила от него дете-М.М.. Съдът счита, че липсват надлежни писмени или категорични гласни доказателства, че Л.М. и Л.Щ. са живели заедно при условията на фактическо съжителство и Щ. е бил отглеждащ родител на детето Мл.М.. Свидетелските показания  на Мл.А. са изолирани от останалите гласни доказателства, липсват и надлежни писмени документи в такъв смисъл. Св. В.В. посочва, че са го посещавали Л.Щ. и Л.М. с питане за пари и работа, но не може да уточни какви са били отношенията им и посочва, че се касае до 2-3 пъти. Тези данни не представляват трайно установено съжителство между Л.М. и Л.Щ., а за отглеждане на детето Мл.М. няма други гласни доказателства освен показанията на Мл.А.. Съдът не кредитира твърденията на Мл. А. и предвид неговата заинтересованост, като съпруг на майката на Л.М.. Същевременно изрично е заявено от св. Д.М., че Л.М. и М.М. не са живели с Л. Щ..

                  По отношение пътнотранспортното произшествие  на 27.08.2017 г. е постановена присъда № 1 от 08.01.2019 г., по  НОХД №617/2018 г. на Ловешки окръжен съд /влязла в законна сила на 24.01.2019 г. / . С този съдебен акт И.Л.И., роден на *** ***, живущ ***, е признат за виновен в това, че на 27.08.2017 г. около 20,38 ч. в с. ***, Ловешка област, н път І-4, ул. „***, при управление на МПС-лек автомобил „Ауди 80” с д.к. № ******* негова собственост нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като управлявал лекия автомобил със скорост в населено място при разрешената за категория „в” от 50 к/ч със скорост 75,2 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Л. М.Щ. ***, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „В" във връзка с чл.342, ал.1, предложение 3 от НК във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП го осъдил  на 3 (три) години лишаване от свобода, а на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалил с една трета така наложеното наказание или И.Л.И. следва да изтърпи наказание в размер на 2 (две) години лишаване от свобода.Съдът е приложил  чл. 66, ал. 1 от НК и отложил изпълнението на така наложеното наказание на И.Л.И., за срок от 4 (четири) години от влизане на присъдата в сила.

                 Съдът счита ,че заключенията по съдебно-медицинската, съдебно-автотехническата  и комплексната тройна съдебна експертизи са професионално изготвени и защитени, но съдът ги съобразява доколкото не са в противоречие с установените елементи на деянието по присъда № 1 от 08.01.2019 г., по  НОХД №617/2018 г. на Ловешки окръжен съд и в частта, касаеща от фактическа страна обстоятелствата по съпричиняване от страна на Щ..

              Предвид възраженията на ответника за съпричиняване настоящата инстанция следва да изложи изводи относно местопроизшествието, поведението на Л.Щ. и водача на лекия автомобил на 27.08.2017 г. От доказателствата по делото може да се установи,че пътното платно в района на местопроизшествието е двупосочно, пътна настилка от сух дребнозърнест асфалт с широчина на дясната пътна лента 3,80 м и широчина на лявата пътна лента 4 м, и прав участък. Тротоарът  с бордюр отдясно на платното за движение е с широчина 3,20 м., а от лявата страна на платното за движение - с широчина 3 м. В участъка пътната маркировка е ясно видима на платното за движение и се състои от единична прекъсната линия, разположена върху асфалтовата настилка, която достига до пешеходна пътека тип „М8”/тип „Зебра””, широка 3,10 м. Има и две крайни ограничителни линии, разположени в ляво и в дясно от разделителната линия до лявата и дясната граници на платното за движение.От  писмо с изх.№ 102/11.02.2019г. на „Институт по астрономия с национална астрономическа обсерватория" към Българска Академия на науките, се установява, че на процесната дата  в община Ябланица/ в т.ч. и в с.***/ слънцето е залязло  в 20:06 часа, а периодът на граждански полумрак е продължил до 20:35 часа.В посочения смисъл са данните и в писмо №24/002018 г. на НИМХ-филиал Плевен –Хидрометеоролична обсерватория –Ловеч-БАН, като е уточнено, че сумрака/гр.полумрак/ е продължил 35 минути /л.111 по досъдебно производство №121/2017 г. на РУ”Полиция”-Тетевен/. В такава насока са данните и по писмо №102/11.02.2019 г. на Астрономическа обсерватория при Бан-София и съдът приема, че гражданския полумрак е времето след залеза на Слънцето, през което при ясно небе и на открито, човек с нормално зрение може да работи и да различава цветовете без нужда от изкуствено осветление. След гражданския полумрак привечер настъпват последователно навигационен полумрак, астрономически полумрак и нощ. Съдът приема,предвид тези данни, гласните доказателства и часа на възникване на деянието 20.38 часа, че е светела една улична лампа, която е създавала осветеност към асфалтовата настилка над 2-3 лукса .В този смисъл са св. показания на Щ.М., /които в тази част съдът кредитира, тъй като е очевидец на произшествието/.В подобен смисъл са данните и по писмо №01-036/23.02.2018 г. на Кметство с.***,Лов.област, където е посочено, че е светела улична лампа на стълб на ул.”*** , като уличното осветление в селото се активира с процесор и свети в тъмната част на денонощието, а лампата осветява в радиус от 15 метра.

                На 27.08.2017 г. Л. Щ. застанал в началото на пешеходната пътека в момента, в който  лекия автомобил "Ауди 80",управляван от И.И.  отстоял от мястото на удара на 58,7- 73,74 м. Л.Щ. навлязъл напречно на пътното платно на ул. " *** " в посока от ляво надясно спрямо посоката на МПС.  Фактите относно скоростта на лекия автомобил ,отстоянието на автомобила са установени по присъда № 1 от 08.01.2019 г., по  НОХД №617/2018 г. на Ловешки окръжен съд и съдът намира, че не могат се коригират в настоящето производство придействието на чл. 300 от ГПК, независимо от събираните от страните доказателства досежно тях. Скоростта на лекият автомобил преди да предприеме спиране с последващо отлагане на следи върху настилката е била 75,2 км./час. Скоростта на лекият автомобил към момента на отлагане на следи върху настилката е била 70,24 км./час. При установения спирачен път на лекия автомобил от  25,07-33,43 м. от мястото на удара може да се приеме, че водачът е възприел пешеходеца и е предприел спиране на лекия автомобил. В този момент Л.Щ. е бил на разстояние 1,62-2,67 м. от мястото на удара. При движението на автомобила и пострадалия е последвал удар в лентата за движение на лекия  автомобил. Непосредствено преди контакта пешеходецът инстинктивно се обърнал наляво, за да избегне удара, като мястото на първия контакт е между десния крак на пешеходеца, който в мига на удара е опорен, откъм задната му част, и предната лява част на бронята на лекия автомобил в областта на левия фар. В резултат на удара се е получило огъване и накрая открито счупване на костите на дясната подбедрица, при което фрагментите стърчат по предната повърхност на подбедрицата. След това лекият автомобил е навлязъл  под масовия център на тялото на пешеходеца и го завъртял с краката по посока на движението си. с главата в обратната посока и пешеходецът влиза в контакт и с капака на двигателното отделение и с челното стъкло на автомобила. Тялото на пострадалия е било върху  автомобила в последващия момент до отхвърлянето му наляво и напред. Тялото на Л.Щ. е паднало върху платното за движение и, оставяло е следи - три червени петна наподобяващи кръв с неправилна форма, и се установило в мястото на четвърто такова петно. Лекият автомобил след удара спира на мястото, където е намерен при огледа на местопроизшествието, като към края на спирането не оставя спирачни следи. Водачът Ив.Л. е преместил трупа на пострадалия, а непосредствено след удара с водача е започнала саморзаправа от събралата се тълпа познати, роднини на Л.Щ.,предвид докладна записка от 16.02.2018 г. относно посетено МТП на 27.08.2017 г. /л.139 по досъдебно производство №121/2017 г. на РУ”Полиция”-Тетевен/ и записи на направените обаждания на тел. 112 .

                         Погребението на Л.Щ. било извършено от неговите роднини брат му Д.Щ. и останалите му братя и сестри.

                   Ловешки окръжен съд приема, че Л.Щ. е бил облечен с „бели къси гащи и под тях се виждат черни на цвят по къси гащи. ... Не се наблюдава горна връхна дреха на трупа."/по констатациите на огледния протокол от 27.08.2017 г./.Следователно по трудно е могъл да бъде забелязан, в какъвто смисъл са изводите на вещите лица в съдебно заседание. Пострадалият бил употребил голямо количество алкохол преди пътно-транспортното произшествие-4.6 промила алкохол в кръвта. Това обстоятелство се констатира по съдебно-медицинската експертиза, която съдът възприема като обоснована и компетентно изготвена изцяло и гласните доказателства–св.показания на Щ.М..Видно от извършения химически анализ на кръвта и урината, взети по време на аутопсията от трупа, Л. М.Щ. е бил в тежка - трета степен на алкохолно опиване. Теоретично над 3.5 %о пострадалият може изпадне в кома и да настъпи смърт,според становището на вещото лице по медицинската експертиза. Трета степен на алкохолно опиянение се характеризира с тежки разстройства на: зре­нието, съобразителността. координацията на движенията, двигателната активност, равнове­сието, говора, немотивирани действия, понякога със ступор. понижаване на волевата активност до пълна анестезия.Концентрация на алкохол в кръвта на Щ. от 4.6 промила сериозно е повлияла на поведението на същия - промяна в равновесието, говор, зрение, походка и забавени реакции при опасност. Съдът приема, че има съпричиняване от страна на пострадалия относно възникване на пътнотранспортното произшествие, тъй като той не е могъл обективно да преценява пътната обстановката като при възприемане на идващия лек автомобил да спре и изчака неговото преминаване. С поведението на  Л. Щ. са  нарушени правилата на чл. 113,ал.1, т.1 от ЗДвП, чрл. 114,т.1 и т.2 от ЗДвП  и чл. 165 от ЗДвП и това обуславя извода за съпричиняване на вредоносния резултат.

               Пътнотранспортното произшествие е възникнало, както като последица от ненавременната реакция на водача на лекия автомобил при несъобразена скорост на движение, така и от неотчитане на движението на лекия  автомобил и разстоянието до него от пешеходеца Щ. преди и по време на пресичане на платното за движение.

                Ловешкият окръжен съд счита, че са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 409 от Кодекса за застраховането против ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, да заплати: сумата в размер на 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева за Л.М.Л. и сумата в размер на 200 000,00 (двеста хиляди) лева за М.Л.М., със съгласието на своята майка и законен представител Л.М.Л. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на загубата на своя фактически съжител Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП на 27.08.2017 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата 01.11.2017 година до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 100 000,00 /сто хиляди/ лева за В.В.М., сумата в размер  на по 60 000 /шестдесет хиляди/ лева за всеки един от ищците Д.М.Щ.Р.М.Р., П.М.Щ., М.М.Щ., М.М.Щ., И.М.Щ., обезщетение  за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението.

                    Законодателно е установена легалната дефиниция на договора за застраховка по чл. 343,ал.1 от КЗ , като договор, с който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на застрахователното събитие да изплати застраховате обезщетение. Застрахователният договор има писмена форма за действителност –чл. 344,ал.1 от КЗ - се сключва като застрахователна полиза или друг писмен акт. Между страните по делото няма спор,а това се установява и по полица  BG/22/117002152545,за периода от 03.08.2017 г. до 03.08.2018 г./л.45 по т.д. №17/2019 г. на ЛОС/, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и деликвента към момента на пътно-транспортното произшествие.Предмет на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – чл. 477 от КЗ е имуществената отговорност на застрахованите лица за причинени от тях вреди-имуществени или неимуществени вреди,свързани с притежаване,ползване на моторни превозни средства, за която застрахователя отговаря. Конкретизирано  е в разпоредбата на чл. 478 от КЗ законовото определение на пострадало лице/увредено лице/ за целите на задължителното застраховане, като лице, на което е причинена смърт или телесно увреждане от моторното превозно средство и има право на обезщетение за причинените вреди.Л. Щ. има качеството на пострадало лице, и оттам се извежда процесуална легитимацията на страните-неговите наследници-съребрени роднини, отглеждащ го родител, фактически съжителстващ и отглеждано от него дете.Ищците са сезирали съда с главни искове по чл. 432 от КЗ- преки искове срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за причинените вреди. Искът по чл. 432 от КЗ произтича от  материалното право на увреденото лице да търси обезщетение за вредите, причинени виновно от застрахования на базата на непозволеното увреждане.Процесуалната легитимация на ответника произтича от качеството му на застраховател по силата на съществуващото между него и причинителя на увреждането застрахователно правоотношение по  полица  BG/22/117002152545”. Страните са предявили претенциите си към застрахователя - молба №15116/01.11.2018 г. на  Д.Щ., Р.Р., П.Щ., М.Щ., М.Щ., И.Щ. - л.643 по т.д. 17/2019 г. на ЛОС, писмена молба на Л.Л., Мл.М. №13908/11.10.2018 г. и застрахователят не е изплатил претендираните обезщетения.

                   По отношение на предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя съдът приема, че се установяват елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД- вина и противоправност на деянието. В казуса обаче настоящата инстанция съобрази, качествата на страните, които не са преки роднини на починалия Л.Щ. и счита, че не се доказва те да са претърпели неимуществени вреди в резултата на изключителни страдания и болки от смъртта на пострадалия. Доказването на размера на вредата и на обезщетението е в тежест на ищците, за което съдът е указал изрично с доклада по чл. 374 от ГПК.Въпреки събраните гласни и писмени доказателства, Ловешки окръжен съд намира, че не се доказва материално правната легитимация на ищците.

                   С Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, е конкретизирано, че за "жертва на престъпление" се приема физическо лице, претърпяло вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление;а така също и членове на семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. В дефиницията "членове на семейството" се включват съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Следователно Директива 2012/29/ЕС не лимитира кръга на увредени лица и се включват такива, които по силата на своята роднинска или емоционална връзка с пряката жертва на престъплението, търпят вреди от смъртта й. Противоречията в съдебната практика относно кръга на лицата, които могат да претендират обезщетение бяха преодоляни с Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. от 21.06.2018 г. по Тълкувателно дело № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС. В него се посочва, че за всеки конкретен случай ищецът следва да установява характера, степента и тежестта на преживяното страдание, както и се акцентира върху изключителността на отношенията им с починалото лице. По-горе в мотивите съдът обсъди фактическите изводи, че Л.М. и М.М. не доказват съвместно живеене с Л.Щ. и поддържането на трайни емоционални отношения. Не бяха представени доказателства, че Л.Щ. е полагал ежедневни бащински грижи за отглеждане на детето Мл.М., давал е средства за неговата издръжка и го е отглеждал,че е бил авторитет, давал е пример и опора на детето. Липсват доказателства относно трайно изградена връзка на фактическо съжителство в продължителен период от време между Л.М. и Л. Щ.. В такъв смисъл съдът анализира гласните доказателства по делото и приема,че св.показания на Мл.А. остават изолирани и са заинтересовани и не гикредитира. Сл.бележки по делото от бившия и настоящ кмет на селото в частта, в която съдържат фактически твърдения и заключения къде, при какви отношения и как са живели Л.Л. и Л.Щ. не могат да се ползват по делото, тъй като тези обстоятелства се установяват чрез гласни доказателства.Следователно исковете по чл. 432, ал.1 от КТ на Л.М. и Мл. М. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 150000 лева за първата и 200000 лева за втория са неоснователни и недоказан и следва да бъдат оставени  без уважение.

                    В.В.М.  е втора  съпруга на биологичния баща на Л.Щ.. От св.показания съдът приема, че се установява местоживеенето на Л.Щ. в дома на В.М.,баща му  /до неговата смърт 2004 г./ и нейните деца в с.***. Настоящата инстанция намира, че не може да се направи извод за съществуването на особено близки отношения между В.М. и Л.Щ., при които тя е замествала майчината грижа Свидетелите посочват, че Л.Щ. е поддържал връзка с рождената си майка Е. Р./сестра на В.М./, която посещавал почти ежедневно. Ел.Р. е участвала в наказателното производство по НОХД №617/2018 г. на ЛОС като страна, предявила е иск против застрахователя по чл. 432,ал.1 от КЗ за сумата 290000 лева,произнесено е съдебно решение/невлязло в законна сила по гр.д. 14179/2017 г. на СГС , с което е уважен иска за сумата 100000 лева/ л.65-71 по т.д.51/2019 г. на ЛОС-присъединено към т.д.17/2019г. на ЛОС, сл.справка по гр.д. 14179/2017 г. на СГС/.Следователно В.М. е живяла съвместно с Л.Щ., полагала е обем грижи, но съда приема, че не са надхвърляли обичайните за качеството на втора съпруга на биологичния му баща. Този факт е обуславял и необходимостта от ежедневни контакти на В.М. с Л.Щ., но не е замествал емоционалната връзка и грижи оказвани му от рождената му майка Ел.Р.. Предвид на това съдът намира, че предявеният иск от В.М. за присъждане на сумата 100000 лева- неимуществени вреди е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

                   Ловешки окръжен съд намира, че активно субективно съединените искове, предявени от еднокръвните братя и сестри на Л.Щ.- Д.Щ. и Ил. Щ. са неоснователни и недоказани. В хода на производството се доказва твърдението на тази група ищци, че те са съжителствали с Л.Щ. на един адрес, но не и че между тях са съществували особено близки, надхвърлящи нормалните отношения като съребрени роднини. Свидетелите имат противоречиви показания , че той е поддържал близост с брат си Д.Щ./св. Г.П./, с брат си И.Щ./св.М.М./,поради което съдът счита, че те остават неподкрепени от други доказателства по делото,противоречиви са и не може да направи категоричен извод, че с тези братя е бил изключително близък. М.М. се установява, че е живеела преди 10 г. в жилището, обитавано от Л.Щ., а по – късно тя го подпомагала с храна и цигари.Тези данни не навеждат на формиране на специална и особено близка емоционална връзка с Л.Щ../св. М.Д./. М.Щ. от 4-5 години живеел в Гърция и носел подаръци на Л.Щ. иплакал при смъртта на брат си /св. Е.Л./.Тези обстоятелства също не могат да се възприемат от решаващия състав, като определящи основателност на иска. П.Щ. *** се е виждала с Л.Щ. 4-5 пъти в месеца/св.Л.Л./, което не доказва изключителност на близостта и  с Л.Щ.. Скръбта на братята и сестрите на Л.Щ. при неговата смърт, която посочват свидетелите, съдът приема, че е естествена последица за такова трагично житейско събитие, но няма данни тя да е надхвърляла обичайните прояви и да е предизвикала трайни негативни последици за здравето на някой от страните.

         Предвид отхвърлянето на главния иск по чл. 432 от КЗ е неоснователен и недоказан акцесорния иск за присъждане на основание чл. 86 от ЗЗД на  законната лихва върху претендираните суми за всеки един от ищците, начиная от 01.11.2018 г.  до окончателното изплащане.

          Ловешки окръжен съд намира,че активно субективно и обективно съединените искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД предявени от с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 409 от Кодекса за застраховането против ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, да заплати:

1. сумата 350 000,00 (триста и петдесет хиляди) лева, от които:

1.1. сумата 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева за Л.М.Л., ЕГН **********,***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на загубата на своя фактически съжител Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП на 27.08.2017 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата 01.11.2017 година до окончателното изплащане, както и сторените разноски за образуване и водене на настоящото дело.

1.2. сумата от 200 000,00 (двеста хиляди) лева за М.Л.М., ЕГН **********,***, със съгласието на своята майка и законен представител Л.М.Л., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на загубата на своя отглеждащ родител Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП на 27.08.2017 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата 01.11.2017 година до окончателното изплащане, както и сторените разноски за образуване и водене на настоящото дело.

2. сумата от 100 000,00 /сто хиляди/ лева за В.В.М., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 100 000 лв. - главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на своя заварен син Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП на 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

3. Сумата от 360 000 /триста и шестдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, от които:

3.1. за Д.М.Щ., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева - главница, за претърпени неимуществени вреди - продължителни болки и страдания, свързани със загубата на неговия брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП на 01.11.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017г., до окончателното заплащане на обезщетението:

3.2. за Р.М.Р., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП на 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението;

2.3. за П.М.Щ., ЕГН **********, от с. ***, Ловешка област, ул. „***, обезщетение в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението;

2.4. за М.М.Щ., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева - главница, за претърпени неимуществени вреди -продължителни болки и страдания, свързани със загубата на неговия брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението;

2.5. за М.М.Щ., ЕГН **********, от с. ***, Ловешка област, ул. „***, обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението;

2.6. за И.М.Щ., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на неговия брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението са неоснователни и недоказани  и следва да бъдат отхвърлени.

         При този изход от процеса Л.М. и М.М., със съгласието на своята майка Л.М. следва да бъдат осъдени да заплатят на дружеството-ответник на основание чл. 78,ал.3 и ал.8 от ГПК във връзка с чл.25 ,ал.1 и ал.2 от Наредба  за заплащането на правната помощ /с оглед материалния интерес/съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 4200 лева-адв.възнаграждение, В. Тодорова-1200 лева-адв.възнаграждение, а останалите ищци сумата 4320 лева адв. възнаграждение. Всички ищци следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата 3130 лева разноски за депозит призоваване на свидетели, такса за съдебни удостоверения и депозит за експертизи.

         Водим от изложеното съдът

 

 

 

 

                         Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни  и недоказани, активно субективно и обективно съединените искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД предявени от с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 409 от Кодекса за застраховането против ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. ***, да заплати:

1. сумата 350 000,00 (триста и петдесет хиляди) лева, от които:

1.1. сумата 150 000,00 (сто и петдесет хиляди) лева за Л.М.Л., ЕГН **********,***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на загубата на своя фактически съжител Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП на 27.08.2017 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата 01.11.2017 година до окончателното изплащане, както и сторените разноски за образуване и водене на настоящото дело.

1.2. сумата от 200 000,00 (двеста хиляди) лева за М.Л.М., ЕГН **********,***, със съгласието на своята майка и законен представител Л.М.Л., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на загубата на своя отглеждащ родител Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП на 27.08.2017 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от дата 01.11.2017 година до окончателното изплащане, както и сторените разноски за образуване и водене на настоящото дело.

2. сумата от 100 000,00 /сто хиляди/ лева за В.В.М., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 100 000 лв. - главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на своя заварен син Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП на 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

3. Сумата от 360 000 /триста и шестдесет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, от които:

3.1. за Д.М.Щ., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева - главница, за претърпени неимуществени вреди - продължителни болки и страдания, свързани със загубата на неговия брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП на 01.11.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017г., до окончателното заплащане на обезщетението:

3.2. за Р.М.Р., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП на 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението;

2.3. за П.М.Щ., ЕГН **********, от с. ***, Ловешка област, ул. „***, обезщетение в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението;

2.4. за М.М.Щ., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева - главница, за претърпени неимуществени вреди -продължителни болки и страдания, свързани със загубата на неговия брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението;

2.5. за М.М.Щ., ЕГН **********, от с. ***, Ловешка област, ул. „***, обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на нейния брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението;

2.6. за И.М.Щ., ЕГН **********,***, обезщетение в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева – главница, за претърпени неимуществени вреди – продължителни болки и страдания, свързани със загубата на неговия брат Л. М.Щ., починал в резултат на ПТП от 27.08.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 01.11.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението.

   ОСЪЖДА Л.М.Л. и М.Л.М., със съгласието на своята майка и законен представител Л.М.Л., с горните данни да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД -София съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 4200 лева-/четири хиляди и двеста лева/ адв. възнаграждение.

    ОСЪЖДА В.В.М., с горните данни да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД -София съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 1200 лева-/хиляда и двеста лева/- адв. възнаграждение.

     ОСЪЖДА Д.М.Щ.Р.М.Р., П.М.Щ., М.М.Щ., М.М.Щ., И.М.Щ., с горните данни да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД -София съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 4320 лева-/четири хиляди триста и двадесет лева/ адв. възнаграждение.

      ОСЪЖДА Л.М.Л. и М.Л.М., със съгласието на своята майка и законен представител Л.М.Л., В.В.М., Д.М.Щ.Р.М.Р., П.М.Щ., М.М.Щ., М.М.Щ., И.М.Щ.,с горните данни да заплатят на ЗК „ЛЕВ ИНС" АД -София съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 3130 лева-/три хиляди сто и тридесет лева/ депозит призоваване на свидетели, такса за съдебни удостоверения и депозит за експертизи.

     Решението е обжалваемо в двуседмичен срок от съобщение, че е изготвено ведно с мотивите пред Апелативен съд- гр. Велико Търново.

 

 

 

 

                                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: