Р Е Ш Е Н И Е № 59
Гр.Сливен,
16.03.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен в публично
заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
При секретаря Радостина Желева и при участието
на прокурор …… като разгледа докладваното от съдия Динчева административно дело
№ 24 по описа за 2022 година за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 27 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).
Образувано е по жалба на П.С.Р. *** против
заповед № РД-15-2139/01.12.2021 год. на кмета на Община Сливен, с която по т.1 е
наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 138 кв.м. земя представляваща
част от поземлен имот с идентификатор 67338.415.646 в м. „Сухата чешма“, СО
„Изгрев“ землище Сливен, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване, граници на имота: ПИ
67338.415.184, ПИ 67338.415.186, ПИ 67338.415.172, ПИ 67338.415.187 и ПИ
67338.415.647, собственост на П.С.Р., съгласно решение на Окръжен съд Сливен от
18.07.2008 год.; т.2 определено е дължимо парично обезщетение за предвидените
за отчуждаване 138 кв.м. земя и сгради в размер на 2 900 лева; т.3 разпоредено е дължимото парично обезщетение да се депозира
по сметка на Община Сливен и да се изплати след влизане в сила на заповедта.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и неправилна. Общинските нужди можело да се задоволят и по
друг начин. Не било налице предварително и равностойно обезщетение. Прави
искане съдът да отмени заповедта, а алтернативно да я измени като бъде
определено по-високо обезщетение.
В съдебно заседание оспорващият редовно
призован не се явява. Представлява се от адв. Е.П.
редовно преупълномощена от адв.Т.Р..
Заявява, че оспорва заповедта в нейната цялост като твърди, че общинските нужди
могат да се задоволят и по друг начин. По-късно представя подробни писмени
бележки, в които заявява, че общинските нужди могат да се задоволят по друг
начин. Счита оспорената заповед за немотивирана, както и че не е справедлива
определената оценка на отчуждавания имот. Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание административният орган Кмета
на Община Сливен, редовно призован се представлява от юрисконсулт Н. Ц., който
оспорва жалбата и прави искане съдът да я отхвърли като неоснователна.
Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
В
съдебно заседание заинтересованата страна Община Сливен се представлява от
юрисконсулт Ц., който счита заповедта за правилна и законосъобразна.
Административен съд Сливен намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 27, ал. 1 от ЗОбС, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването и срещу акт, който подлежи на оспорване.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Производството по издаване на обжалваната
заповед е образувано във връзка с изграждане на обект публична общинска
собственост улица от о.т. 1420 до о.т. 1421 за осигуряване на достъп до имоти в
съответствие с влязъл в сила ПУП-План за регулация на улици, на поземлени имоти
за обществени мероприятия и устройствени зони на
местностите „Андреева чешма“, „Дюлева река“ и „Сухата чешма“, СО „Изгрев“
землище гр.Сливен одобрен с решение № 928/30.03.2006 год. на Общински съвет
Сливен.
В хода
на производството е изготвена пазарна оценка на подлежащата на отчуждаване част
от имота на жалбоподателя. Оценката е с дата 03.09.2021 год. и е изготвена от
лице с оценителска правоспособност за оценка на
земеделски земи като тя възлиза на 2 900 лева за 138 кв.м. от имота, който се
отчуждава.
За предстоящото отчуждаване е публикувано
уведомление в два централни ежедневника (вестник 24 часа и вестник АЛО) и в
един местен ежедневник (вестник Сливен Днес). Съответно обявлението е
публикувано на интернет страницата на Община Сливен.
Издадено е обявлението за откриване на
производство по отчуждаване от 19.10.2021 год., в което са посочени имотите,
които предстоят да се отчуждят, собствениците на тези имоти и стойността на
паричното обезщетение.
Процесната заповед е публикувана на Интернет страницата на Община
Сливен на 02.12.2021 год. Същата е връчена на оспорващия на 10.01.2021 год. по
пощата с обратна разписка. Жалбата срещу заповедта е входирана
в Община Сливен на 17.01.2022 год.
В съдебното производство е допусната и приета
съдебно-техническа експертиза изготвена от в.л. И.Х.И.. Съгласно заключението
на вещото лице справедливата пазарна стойност на отчуждаваната част от имота е 3
788 лева, от които пазарна стойност на земята 3 330 лева и пазарна
стойност на подобренията 458 лева.
При така изложените фактически данни, които
се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл.27, ал.1 от ЗОбС, от лице с правен интерес от обжалването и, тъй като
се засягат негови права и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което съдът я намира за допустима.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Разгледана по същество съдът намира жалбата
за основателна. Съображенията за
това са следните:
Заповед РД-15-2139/01.12.2021 год. на кмета
на Община Сливен е издадена от компетентен административен орган, съобразно
правомощията му по чл. 25, ал. 2 от ЗОбС, в установената писмена форма и при спазване на
процесуалните изисквания на закона.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОбС, имоти - собственост на физически или на юридически
лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за задоволяване на общински
нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в
сила подробен устройствен план, предвиждащ
изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен
устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от
първостепенно значение - публична общинска собственост, за който има влязло в
сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение, както и в
други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно парично
или имотно обезщетение.
Съгласно чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗОбС, кметът на общината издава заповед за отчуждаване, в
която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението, видът,
местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на обезщетението,
а при имотно обезщетение - вида, местонахождението, размера, начина на трайно
ползване и стойността на имота, предоставян в обезщетение, както и размерът на
паричното обезщетение за доплащане при разлика в стойностите на имотите,
търговската банка, в която се внася обезщетението, и датата, след която започва
изплащане на обезщетението по сметката на правоимащите.
Общинската нужда, която следва да се задоволи
с отчуждаване на процесния имот е изграждане на улица
от о.т. 1420 до о.т. 1421 за осигуряване на достъп до имоти в съответствие с
влязъл в сила ПУП-План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени
мероприятия и устройствени зони на местностите
„Андреева чешма“, „Дюлева река“ и „Сухата чешма“, СО „Изгрев“ землище гр.Сливен
одобрен с решение № 928/30.03.2006 год. на Общински съвет Сливен. Съгласно това
решение общинският съвет е одобрил ПУП-ПР на улици, от графичната част на който
видно, че е предвидена за изграждане улица от о.т. 1420 до о.т.1421. Вещото
лице не можа да отговори на въпроса дали общинската нужда може да се задоволи
по друг начин. Възражението на оспорващия в тази смисъл съдът намира за неоснователно,
тъй като същото е бланкетно. Въз основа на събраните
по делото доказателства съдът намира, че общинската нужда не може да се
задоволи по друг начин и че предвиденото отчуждаване е извършено в съответствие
с влязъл в сила ПУП, което по същество не се оспорва, тъй като по делото няма
доказателства оспорващия да е обжалвал решението на общинския съвет, поради
което следва да се приеме, че същото е влязло в сила.
Заповедта обаче е издадена в нарушение на
чл.21, ал.3 от ЗОбС, съгласно която части от имоти
могат да се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на изискванията,
определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение. В
случая е безспорно установено, че имот с идентификатор 67338.415.646 е с площ
от 148 кв.м., като от него е предвидено да се отчуждят 138 кв.м., т.е. частта
от имота, която остава неотчужден е в размер на 10 кв.м. При това положение
съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ тази част не може да бъде обособена в самостоятелен имот, който да се
ползва от собственика съобразно вида, местонахождението и предназначението му.
Следователно, предвид императивните разпоредби на чл. 21, ал. 1
във вр. с ал. 2 и ал. 3 ЗОбС на отчуждаване подлежи целия имот с площ 148 кв. м.
Но след като с оспорената заповед се отчуждава част от този имот, то заповедта
е издадена в нарушение на приложимите материалноправни
норми от ЗОбС и следва да бъде отменена на това
основание.
Съдът не намира за нужно да обсъжда
законосъобразността на определената оценка на имота, тъй като за да е налице
законосъобразно определена оценка, първо следва да е налице законосъобразно
волеизявление за отчуждаване, а такова в случая липсва.
Искане за присъждане на разноски са направили
и двете страни. С оглед изхода на спора съдът намира искането на процесуалния
представител на оспорващия за основателно. Пълномощникът на административният
орган направи възражение на прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира
възражението за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при дела с
материален интерес от 1000 до 5000 лева възнаграждението е 300 лева плюс 7% за
горницата над 1000 лева, т.е. при материален интерес от 2 900 лева минималният
хонорар е 433 лева. В случая договореният и заплатен хонорар е 500 лева, който
съдът преценя, че не е прекомерен. Следва да се осъди Кмета на Община Сливен да
заплати на оспорващия разноски по делото в общ размер на 800 лева, от които 500
лева адвокатски хонорар и 300 лева депозит за вещо лице.
Във връзка с гореизложеното Административен
съд Сливен на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.27, ал.6 от ЗОбС
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на П.С.Р. заповед № РД-15-2139/01.12.2021 год.
на Кмета на Община Сливен като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА
ОСЪЖДА Община Сливен ДА
ЗАПЛАТИ на П.С.Р. ЕГН ********** *** разноски по делото в общ размер на 800
лева, от които 500 /петстотин/ лева адвокатски хонорар и 300 /триста/ лева
депозит за вещо лице.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ