РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Пазарджик, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500528 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Велинград е сезиран с искова молба,подадена от АСИБЕ М. М., ЕГН ********** , от гр.С. ул.
„М. К.“ №20, против И. Р. А., ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.К.“ №5 и Р. М. А., ЕГН:********** от гр. С.,
ул. „М.К.“ №5.
С исковата молба са предявени два обективно,кумулативно съединени иска - ревандикационен осъдителен иск за
право на собственост върху недвижим имот и негаторен осъдителен иск за премахване на съществуваща
дървена ограда между двата имота.
С Решение № 161/ 23. 06.2022г. на районен съд Велинград , постановено по гр. д. № 1067/2021г. по описа на
същия съд, предявените искове са уважени изцяло. Присъдени са съдебно-деловодни разноски в полза на ищцата.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство .
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на
съдопроизводствените правила , нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени
решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с
което се отхвърлят предявените искове .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна.В отговора се оспорва
въззивната жалба. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се
потвърди .
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и събраните доказателства пред
първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
1
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирани страни в съдебното производство ( ответници в производството пред
районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на обжалваното съдебно
решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението . По допустимостта на решението в
обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничен от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение и за неговата
процесуална недопустимост. Възраженията са свързани с правилността на обжалвания съдебен акт.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Правно основание на предявените искове и фактически състав на правните норми.
Районният съд е сезиран с два обективно съединени иска:
- положителен, осъдителен , вещен, ревандикационен иск за собственост. Правното основание на иска е по чл.
108 от ЗС;
- вещен ,осъдителен , собственически,негаторен иск.Правното основание на иска е по чл. 109 от ЗС;
Фактическият състав на правната норма по чл. 108 от ЗС изисква наличието на следните кумулативни
предпоставки:
1/ В тежест на ищеца е да установи,че е собственик на ревандикираната вещ .
2/ В тежест на ищеца е да установи,че вещта се владее или държи от ответника .
3/ По делото трябва да се установи ,че вещта се владее или държи от ответника без правно основание или на
отпаднало основание. В тежест на ответника е да установи,че владее вещта на правно основание.
Отрицателният факт (владението на вещта без правно основание ) не подлежи на доказване от ищеца . Ако ответника
твърди ,че владее вещта на основание , което изключва правата на ищеца, в негова тежест е да докаже това свое
твърдение.
Липсва ли някоя от тези три предпоставки иска за собственост не може да бъде уважен.
Задължителни указания за съдилищата по отношение правната природа на ревандикационния иск за
собственост са дадени в т. 2А на ТР № 4/ 2014г. от 14. 03. 2016г. на ОСГК на ВКС.Посочено е ,че иска съдържа в
себе си две искания за правна защита – да бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния имот
и искането да бъде осъден ответника да му предаде владението върху имота . За да бъде решен предявения с иска по чл. 108 от
ЗС гражданскоправен спор ,на тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение ,тъй като само
доспозитива е източник на силата на присъдено нещо на решението . Хипотезите , които са разгледани по отношение
основателността на иска са следните :
Ако бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния имот и ответника го владее без
основание, което е противопоставимо на собственика , съдът следва да уважи и двете искания ;
Ако не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот ,съдът ще отхвърли и двете искания за
защита ;
Ако се установи ,че ищецът е собственик на процесния имот , но ответника не владее този имот или го владее на
правно основание , което е противопоставимо на собственика,съдът следва да признае с установителен диспозитив ,че
ищеца е собственик на имота ,а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за предаване владението върху имота .
Така решението ще формира сила на присъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма
да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни.
собственост върху реституирания земеделски имот ?
Фактически състав на иска е по чл. 109 от ЗС.
Основните разяснения по отношение фактическия състав на негаторния иск по чл. 109 от ЗС са дадени в ТР №
2
31/ 84г.от 06. 02. 1985г. на ОСГК на ВС и т. 3 на ТР № 4/ 2015г. от 06. 11. 2017г. на ОСГК на ВКС. И двете ТР
имат задължителен характер за съдилищата по силата на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК и ТР № 1/2009г.от 19. 02. 2010г.
на ОСГТК на ВКС .
Фактическият състав на правната норма е следния:
а/ ищеца трябва да докаже ,че е собственик, съсобственик на вещта или носител на ограничено вещно право
върху вещта ;
б/ че едно трето лице ( съсобственик , собственик на съседен имот или чуждо на собствеността лице ) извършва
неоснователни действия , които пречат, ограничават или смущават собственика на вещта да упражнява
правото си на собственост спокойно , в пълен обем ( съобразно правата си в имота ) и съобразно предназначението на
вещта;
По отношение неоснователостта на действията ( неоснователното въздействие ) трябва да се има предвид
следното :
нарушението може да бъде извършено с действие , с бездействие, с поддържане на създадено състояние
в резултат на действията или бездействията или вредно отражение върху вещта . Правнорелевантни са
и четирите форми на човешко въздействие.;
действието във всички случаи трябва да бъде противоправно ( да се нарушават конкретни правни норми или
общото правило да не се вреди другимо ) ;
въздействието върху вещта може да бъде , както пряко ,така и косвено ;
при този вид нарушение на собствеността ,за разлика от ревандикационния иск владението нито се
накърнява ,нито се отнема ;
неоснователното действие трябва да ограничава , смущава , пречи или заплашва пълноценното ползване
на вещта според нейното предназначение.
противоправното въздействие трябва да съществува към момента на предявяване на иска , разглеждане
на спора и постановяване на съдебното решение или да съществува опасност, че то ще продължи и за в
бъдеще или да са останали трайни последици от нарушението ;
в/ пречките за ползване на имота трябва да са по- големи от обикновените ( виж чл. 50 от ЗС);
г/ искът по чл. 109 от ЗС,като всеки вещен иск не се погасява по давност;
д/ ако действията на ответника са основателни иска по чл. 109 от ЗС ще следва да се отхвърли , като
неоснователен. Ако действията на ответника са неоснователни,но това не създава пречки на собственика да
ползва вещта според нейното предназначение иска отново ще следва да се отхвърли ,като неоснователен;
е/ в някои случаи естеството на извършеното от ответника нарушение е такова ,че от съдържанието на
нарушението става ясно ,че то пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. В
тези случаи ищеца не е длъжен да доказва ,че неоснователното действие му пречи да упражнява спокойно и в
пълен обем правото си на собственост , съобразно предназначението на вещта( виж Определение № 466/21. 10. 2019г. по
гр.д. № 1686/2019г. на І-во гр.отд. на ВКС). .
ж/ в други случаи ищеца следва да установи и докаже ,че с противоправното въздействие ответника нарушава
строителни , санитарно- хигиенни или други норми , с които се пречи за пълноценното ползване на вещта;
ІІ.Какво е установено по делото от фактическа страна на спора ?
Видно от НА № 137/09.08.2021г. за покупко-продажба на недвижим имот, ищцата А. М. М. е станала
собственик на следния имот - поземлен имот с пл.№ 81 , с площ от 517 кв.м., а съгласно предходния титул за
собственост с площ от 640 кв.м., неурегулиран, с неприложена регулация, в кв.12 по неодобрената кадастрална
карта на кв.“К.“, гр.С. с административен адрес гр.С., ул.“М. К.“ №5, ведно с построената в имота двуетажна
масивна жилищна сграда със ЗП от 56 кв.м. и РЗП 112 кв.м., ведно с всички подобрения и приращения в и към
имота и построената в него сграда.
От представения констативен НА № 6/13.01.2010г. се установява, че въз основа на влязло в сила съдебно
решение № 41/27.02.2008г. по гр.д.№ 1/2008г. на ВРС, ответника И. Р. А. е призната за собственик на следния
3
имот: ½ ид.част от поземлен имот с пл.№ 82 в кв. 10 по плана на гр.С., кв.К., с площ от 979 кв.м., съгласно скица,
а с площ от 879 кв.м., съгласно съдебно решение № 41/27.02.2008г. по гр.д.№ 1/2008г. на ВРС, ведно със
самостоятелен етаж от жилищна сграда-къща, представляващ първи редовен етаж от двуетажна жилищна сграда
построена в парцела със ЗП от 115 кв.м., ведно с масивен гараж на ЗП от 36 кв.м., съгласно същото съдебно
решение.
Със същия констативен НА № 6/13.01.2010г. е признат за собственик и ответника Р. М. А. на останалата ½ ид.
част от поземлен имот с пл.№ 82 в кв. 10 по плана на гр.С., ведно със самостоятелен етаж, представляващ
приземен етаж на от двуетажна жилищна сграда построена в парцела със ЗП от 115 кв.м., ведно с построената в
парцела стопанска постройка- плевня, със ЗП от 99 кв.м.
Ответниците са представили КНА № 77/12.06.1992г., с който по обстоятелствена проверка е признато право на
собственост на М. С.А. на дворно място с пл.№ 82 в кв. 10 по плана на кв.К., с.С., цялото застроено и незастроено
с площ от 1030кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда 9 къща на ЗП от 80 кв.м., състояща се от
приземен и редовен етаж, ведно с плевня със ЗП от 63 кв.м.
По делото е представена Заповед № 1548/04.10.2007г. за попълване на кадастрална карта с верни имотни
граници, издадена по искане на М. С. А. – собственик на им.пл. №82 от кв.10, Скица и Констативен акт от
03.11.2007г. на кметство С.. От тези документи се установява следното: Извършено е , одобрено и влязло в сила
попълване на кадастралния план с верни имотни граници на им.пл.№ 82 от св.10, като е променена границата на
ПИ №81 от кв.10 по плана на кв.К., гр.С.. Според скицата към заповедта имотната граница между им.№82 и им.
№81 е права линия тангираща с края на стопанската постройка –плевня построена в им. №82.
Представен е по делото Акт за непълноти и грешки от 20.04.2007г. на кметство С., съставен от специалист
КРВП -М.Е. в присъствието на собственика на имот пл.№82 М. С. А. . В документа е посочено ,че
границите на имот пл.№82 на място са материализирани с огради .
През м.02.2007г. е извършено Геодезично заснемана на имот пл.№81 от инж.Янко Чолаков .От този документ и
направените към него ръчни скици се установява,че имотната граница между имот 81 и 82 е права линия,
успоредна на южната страна на плевнята, построена в им. №82, в югоизточния му ъгъл. Площта на им.№ 81 е
999,61 кв.м., а на плевнята е 99кв.м.
От представеното Удостоверение за факти и обстоятелства № 0214/16.02.2022г. на общ.С. се установява, че
за кв.К. по плана на гр.С. има изработен Кадастрален и регулационен план от 15.09.1980г., който не е одобрен до
момента, но има одобрена и действаща улична регулация от 21.03.2014г.
По делото е представено възложено от ищеца и изготвено от инж.Я. Ч., Геодезично заснемане на верни
имотни граници на имот пл. №81 от кв.10 по плана на кв.К.. Видно от скица към него, вярната имотна
граница е същата, както тази по Заповед № 1548/04.10.2007г. за попълване на кадастрална карта, но освен това е
заснета полумасивна ограда, която е разположена в имот №81 и започва от края на плевнята в имот пл. №81, чрез
чупка от правата линия, като завършва в западната граница на същия имот №81. Въпросната ограда е означена с
точки: 5,21,20,19,18,17,24,23,5.
По делото е прието заключение на СТЕ .От заключението се установява следното: Границата между процесиите
имоти е утвърдена със Заповед на Кмета на община Велинград №1548/04.10.2007 г., означена в Приложение №1 с
черна линия по цифровия вид на общината и с жълта линия по измерените на място съществуващи нейни крайни
гранични точки 3-31. Разликите по положение в тези крайни точки между измереното и плана е 20 см в
точка 3 и 30 см в точка 31. Тези разлики са в рамките на допустимото по чл.18 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Съществуващата на място междусъседска ограда, измерена и означена с кафявата линия между точки 3-26-
27-28-29-30-31, загражда част от имот пл.№81 и приобщава тази част към имота на ответниците, като
площта е около 24 кв.м.Според границите и площите по неодобрения план от 1980 г., който е най-ранният за кв.
К., имот пл.№82 е с площ около 979 кв.м с граници:от запад- подпорна стена, от юг- слог с паянтова ограда и
постройка от допълващото застрояване в имота ,от североизток- постройки от допълващото застрояване в имота и
улица без ограда.
Имот пл.№81 е с площ около 592 кв.м в граници: от запад и юг слогове, от изток улица без ограда и от север слог
с паянтова ограда и постройка на допълващото застрояване от съседния имот.
По одобрения ПУП (изработен върху оцифрен неодобрения кадастрален план от 1980 г. и с нанесени изменения през годините).,
имот пл.№82 е с площ около 979 кв.м в границите одобрени със Заповед №1548/2007 г., от запад и североизток
нематериализирани граници с улици, от юг граница без ограда и постройка от допълващото застрояване в имота.
Въпреки еднаквата площ западната и североизточната граници на имота не съвпадат напълно с плана от 1980 г.
Южната граница обаче съвпада напълно, като разлика до 40см. се явява единствено в ъгъла на
пристроената част от плевнята (при 31 см.), което пристрояване не съществува в плана 1980 г., и което и към
днешна дата не представлява една сграда с плевнята, както е попълнено през 2007 г.
Имот пл.№81 е с площ около 517 кв.м в граници от запад, юг и изток паянтови огради, от север граница, одобрена
4
със Заповед №1548/2007 г., без ограда и постройка на допълващото застрояване от съседния имот. С изключение
на северната граница, няма данни как и кога са установени тези граници на имот пл.№81. Може обосновано да
се предположи, че това е станало при благоустрояването и асфалтирането на граничещата с имотите
от запад улица и при изграждането и последващите ремонти на днешното шосе, с което граничи от юг
имот пл.№81. В по- голямата си част южната граница на този имот съвпада с границата, показана на
комбинираната скица със син цвят на пътя, според предвижданията на неодобрения застроителен план. По
същество това е граница между имот пл. №81 и сегашния републиканския път III-843-Велинград-С.-К.-
разклон Батак- Доспат. Към 1980 г. пътят не е съществувал в сегашния си вид, което се установява освен от
неодобрения план и от едромащабната топографска карта на България (ЕТК), която за този район е изработена
през същата 1980 г., като шосе е имало само до началото на кв. К., а нататък до днешния разклон Батак-Доспат е
бил в строеж, съгласно условните знаци в ЕТК.
На скицата в кафяв цвят и с кафяв текст са показани границите и площите по измерените на място огради. По тях
имот пл.№82 е с площ 1030 кв.м в граници- от запад- паянтова дървена ограда, която в южната си половина
съвпада с подпорната стена от плана от 1980 г., от юг- паянтова дървена ограда и постройка от допълващото
застрояване в имота, от североизток- постройки от допълващото застрояване в имота и улица без ограда. Имот пл.
№81 е с площ 500 кв.м в граници- от запад масивна ограда/подпорна стена с височина над 50см до около 1 м, от
юг и изток- мрежа на колове, от север- паянтова дървена ограда и постройка от допълващото застрояване от
съседния имот. Така се владеят имотите в момента.
От приложената към СТЕ Комбинирана скица е видно , че имотната граница между имот № 82 и им.№ 81 е права
линия, която в източната си част съвпада с ограждащата стена на 2 м и от там продължава до западната улична
регулационна линия, която там съвпада с имотната граница. Съществуващата на място паянтова ограда между
тези два имота не съвпада с имотната граница. От запад започва от имотната граница, но навлиза в им. № 81 и
за да завърши в края на постройката е направена чупка. Така навлизането в имота на ищеца с пл. № 81 има
форма на триъгълник, чиято площ според заключението на СТЕ е около 24 кв.м.
ІІІ. Правни изводи .
Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за това,че ищеца е
доказал фактическите състави на предявените искове .
От доказателствата по делото се установява,че оградата разделяща имот пл. №82 ( собственост на ответниците ) с
имот пл. № 81 ( собственост на ищцата ) не съвпада с имотната граница между двата имот Оградата е изместена, така
че навлиза в имот пл. №81. Това навлизане има форма на триъгълник с площ от 24 кв.м. и заключен между осови
точки 3, 26, 27, 28, 29, 30, 31 и 3 по комбинирана скица към СТЕ. Няма спор по делото , а това е установено и от
показанията на свидетеля К.А.А. ( които съдът кредитира тъй като кореспондират с писмените доказателства по делото ) , че
въпросната част от имот пл. № 81на ищцата се владее и в момента от ответниците.
Неоснователно е възражението на ответниците за това , че претендираната част от имота , винаги е
попадала в имота № 82. Това е така, тъй като именно от наследодателя на ответниците е поискано нанасяне на
вярната имотна граница между имоти с пл. № 81 и 82 и тогава границата е била такава, каквато е отразена в
плана от 1980г. Без правно значение е факта дали този план е одобрен, тъй като има влязла в сила Заповед за
попълване на кадастралната карта, по която границата представлява права линия. Безспорен е извода ,че към
момента оградата не е поставена по имотната граница между двата имота , а навлиза в имота на ищцата.
Неоснователно е възражението на ответниците, че са придобили спорната част от имота по давност , тъй
като ся я владели повече от 30 години. Това е така , тъй като към 2007г., когато е направено попълване на КК,
оградата се е намирала на имотната граница. Според показанията на св.К.А.А., съществуващата ограда е
преместена преди 9-10 години, но още тогава предишния собственик е възразил срещу това преместване на
оградата от ответниците. Това означава ,че не може да се приеме наличието на явно и необезпокоявано
владение за период от 10 и повече години. Следва да се отбележи също така,че ответниците не са ангажирали
каквито и да било доказателства, от които да може да се направи извод за придобиване по давност на спорната
част от поземления имот. В тази връзка обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това,че не
могат да се придобива по давност части от имоти, които не са реално обособени . Такава именно се явява
спорната част от имота .
Неоснователно е възражението на ответниците за това ,че иска е неоснователен , тъй като нямало
одобрена кадастрална карта. Действително, изработената КК от 1980г. и до монета не е одобрена, но по
отношение на имотната граница между двата имота има влязла в сила Заповед за попълване на вярната имотна
граница и въз основа на нея е отразена в плана границата между двата имота.
Основателността на иска по чл. 108 от ЗС води до основателност и на негаторния иск по чл. 109 от ЗС.
Установено е по делото ,че оградата на ответниците не е поставена по имотната граница между двата имота , а
е разположена в имота на ищцата.В частта на спорното място оградата се явява „незаконно построена“ на
това място. Като такава оградата подлежи на премахване, тъй като ограничава правото на ищеца да
5
ползва заградената част от собствения си имот. Налице е „неоснователно действие“ по смисъла на закона
от страна на ответниците , което пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на
собственост.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно ще следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва да се осъдят
жалбоподателите да заплатят в полза на ответника по въззивната жалба сумата 1200лв. , представляваща
сторени разноски за възнаграждение на един адвокат във въззивното производство .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 161/ 23. 06.2022г. на районен съд Велинград , постановено по гр. д. № 1067/2021г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И. Р. А., ЕГН ********** от гр. С., ул. „М.К.“ №5 и Р. М. А., ЕГН:********** от гр. С., ул. „М.К.“
№5,да заплатят в полза на А. М. М., ЕГН ********** , от гр.С. ул. „М. К.“ №20, сумата 1200лв. ,
представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат във въззивното производство .
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6