№ 161
гр. Бургас, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20232000500342 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивни жалба,
депозирана от С. К. Н. с ЕГН ********, представлявана по пълномощие от
адв.Д. и Р., против решение № 713/ 14.06.2023 г., постановено по гр.д. № 473/
2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът й
против „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 20 000 лв. до
предявения размер от 40 000 лв., частично от 60 000 лв.
Навеждат се оплаквания за неправилност и необоснованост на
съдебния акт в обжалваната му част, нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.
Сочи се, че решението в отхвърлителната му част е постановено в
нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД и въведения с него принцип
за справедливост при обезщетяване на вредите от деликт.
Твърди се, че съдът правилно е достигнал до извод за претърпените
от въззивницата телесни увреждания и е следвало да обсъди и анализира
всички налични доказателства, които са свързани с проявлението на
търпените болки и страдания вследствие на процесното ПТП. Съдът не отдал
1
необходимото значение на всички обстоятелства, установени посредством
разпита на свидетелите, които увеличават в значителна степен интензитета на
претърпените болки и страдания, което води до извод за несправедливост на
присъденото обезщетение.
Поддържа се, че при постановяване на решението не са отчетени
съответните нива на лимити към момента на застрахователното събитие и не е
взет предвид нарастващия инфлационен индекс.
Заявява се, че решението е постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила – съдът не уважил доказателственото искане
на ищцата под №5 в исковата молба за допускане на комплексна съдебно-
психологическа експертиза и така била препятствана възможността й да
докаже иска в заявения размер съгласно разпределената доказателствена
тежест. Твърди се, че въззивницата не се е възстановила напълно психически
от преживяната психологична травма и се прави искане на осн.чл.266 ал.3 от
ГПК поисканата експертиза да бъде допусната от въззивната инстанция.
Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо
него да се постанови ново, с което да се присъдят допълнително 20 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.10.2021 год.
Претендират се разноски, включително адвокатско възнаграждение.
От „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е депозиран отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание представителят на въззиваемото дружество
застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба, моли за
присъждане на разноски.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбите, с които е
сезиран, взе предвид следното:
Производството пред Окръжен съд Бургас е образувано по искова
молба от С. К. Н., Д. С. Г. и К. Ж. Н. за осъждане на "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да им заплати
обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от ПТП на 30.09.2021 г. , в
частност на ищцата Н. да бъде заплатена сумата от 40000 лв. като част от
сумата от 60000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания, ведно със
2
законната лихва върху посочената сума съгласно чл.429,ал.3 от КЗ, считано
от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 13.10.2021 год. до
окончателното й изплащане, както и законна лихва върху посочената по-горе
сума/главница и лихва по чл.429,ал.3 от КЗ, считано от 04.11.2021 год.,-датата
на която изтичат 15 работни дни съгласно чл.497,ал.1,т.1 от КЗ до
окончателното изплащане.
С определение №1691/19.07.22 год. производството по отношение
претенцията на К. Ж. Н. е прекратено.
Ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил исковете като
неоснователни. Въведено е възражение за съпричиняване на вредите,
основано на твърдения за предприето пътуване от пострадалите без
обезопасителен колан.
С обжалваното решение е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв. на първата ищца и 10 000 лв. на втората, ведно
със законна лихва, считано от датата на депозиране на извънсъдебна
претенция - 13.10.2021 год. до окончателното изплащане, като са отхвърлени
претенциите за обезщетение за разликата до пълните размери и претенциите
за законна лихва върху главница и лихва по чл.429,ал.3 от КЗ, считано от
04.11.2021 год. - датата на която изтичат 15 работни дни. Съдът е счел за
недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредите от
пострадалите.
Решението не е обжалвано от Д. С. Г. и от "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД и е влязло в сила в
частите, с които се присъждат обезщетения на двете ищци в уважените
размери, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на
застрахователя.
Пред настоящата инстанция въззивникът-ответник не оспорва вида и
характера на получените от Н. травматични увреждания, нито причинно-
следствената връзка между произшествието и вредите и не поддържа
възражението за съпричиняване. Спорен е единствено справедливия размер
на обезщетението.
Относимите факти са установени от първоинстанционния съд и са
подведени под приложимите правни норми, поради което и на осн. чл. 272
ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в
3
допълнение и във връзка с оплакванията по правилността на съдебния акт,
формулирани във въззивната жалба, излага и следното:
От медицинската документация и от съдебно-медицинската експертиза
се установява, че при ПТП на 30.09.2021 г. ищцата е получила телесно
увреждане, покриващо медико-биологичните признаци на средна телесна
повреда, а именно спонтанен пневмоторакс в лява гръдна половина. Била е
приета в „Първо хирургично отделение“ на УМБАЛ Бургас, където е
лекувана за времето от 30.09.21 год. до 04.10.21 год. Била е извършена
оперативна интервенция под пълна анестезия – торакоцентезис в ляво. Слез
изписването си се лекувала в домашни условия за период от около месец.
Според свидетелските показания, след възстановяването си въззивницата се
завърнала на работа на същата длъжност. От заключението на съдебно-
медицинската експертиза се установява, че при рентгенографията на гръден
кош и бял дроб не са визуализирани травматични промени на ребрените дъги,
нито травми на вътрешни органи. При прегледа от вещото лице е установено,
че ищцата е напълно възстановена от получените увреждания и липсват
данни за усложнения.
Със свидетелски показания е установено, че до възстановяването си
въззивницата се нуждаела от помощ за поддържането на домакинството, тъй
като се задъхвала. Емоционалното й състояние се влошило, разплаквала се
лесно, изпитвала страх от автомобили. Същевременно свидетелят съобщава,
че при завръщането си на работа въззивницата започнала да шофира
служебните автомобили когато се налага.
Според въззивния съд, видът, характерът и интензитетът на
понесените болки, страдания и стрес от произшествието обосновават
справедлив размер на обезщетението от 20 000 лв., като при определяне на
размера от първоинстанционния съд не са допуснати твърдените в жалбите
процесуални нарушения, обсъдени са относимите доказателства и
установените чрез тях релевантни факти. Получената травма, покриващи
медико-биологичните признаци на средна телесна повреда, е със значителна
сериозност, поставила е въззивницата в животозастрашаващо състояние и е
наложила оперативна интервенция с цел да бъде възстановено дишането в
ляво. От тази травма на въззивницата са причинени болки, особено в периода
на болничния престой, а за времето на домашното лечение са й причинени
4
ограничения в бита и социална изолация. От друга страна, следва да бъде
отчетено, че въззивницата е лекувана в специализирано заведение съвсем
кратко и след възстановяване на дишането й не са останали никакви
отрицателни последици за здравето й. Емоционалните страдания - страх от
пътуване в лек автомобил, отказ от шофиране, емоционална нестабилност, са
естествена последица от преживяната травма и липсват данни за патологични
състояния, провокирани от катастрофата, които да доведат до извод за трайни
личностни промени, налагащи определяне на по-голямо обезщетение или
намеса за специалист за лечението им.
Неоснователни са оплакванията за допуснати процесуални
нарушения от първоинстанционния съд, поради неназначаване на съдебно-
психологическа експертиза.
Изводите на съда за вредите от деликта могат да бъдат изградени не
само на заключенията на експерти, но и на другите приобщени доказателства
и на опитните и логически правила. Доводите на ищцата за емоционални
страдания като последица на катастрофата не са отречени от
първоинстанционния съд, напротив, в решението е прието, че на
въззивницата са причинени психически страдания, които обаче са в рамките
на обичайното и са поправими, като е отчетено, че тя е започнала отново да
управлява автомобил и не е търсила специализирана помощ. След като от
въззивницата не се твърдят вреди извън обичайно понасяните при такъв вид
произшествия, нито се твърди необходимост от специализирано лечение,
недопускането на експертиза от съда не представлява нарушение, тай като
решаващият орган е преценил, че за да изгради изводите си не се нуждае от
заключение на специалист. До такива изводи стигна и въззивната инстанция,
която счита, че понесените от въззивницата психически страдания са
доказани с ангажираните доказателства, преценени в светлината на
логическите и опитни правила.
Неоснователни са и оплакванията, че първоинстанционният съд не е
обсъдил и отдал значение на всички обстоятелства, които се явяват
определящи за размера на обезщетението – оценени са както критериите,
заложени в ПП ВС №4/68 год., така и нарастващите размери на
застрахователните лимити и промяната в икономическите условия в
страната.
5
В обобщение настоящият съд счита, че за претърпените от
въззивницата неимуществени вреди – болки и страдания, справедлив се явява
размер на обезщетението от 20 000 лв.
Изводите на двете инстанции съвпадат изцяло, ето защо решението
на Бургаския окръжен съд следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият е поискал присъждане на разноски в размер на 540 лв.
за възнаграждение на юрисконсулт. Липсват основания за присъждането им,
тъй като пред настоящата инстанция дружеството е било представлявано от
адвокат и не се представят доказателства за заплащане на негово
възнаграждение.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 713/ 14.06.2023 г., постановено по гр.д.
№ 473/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6