РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1362
гр. Пловдив, 02 юли 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 8 по описа за
2021 г. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
2. Образувано е по искова молба, предявена от Б.Й.Б., с ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Плевен, чрез пълномощника
си адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, огорчение, възмущение,
внушаване на чувство на малоценност, за периода от 01.01.2018 г. до
04.01.2021 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –
„падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“), без постоянен достъп до санитарен
възел и постоянно течаща топла и студена вода; лоши хигиенни условия (дюшеците
и бельото били много стари и мръсни); в килиите било много студено, през лятото
много топло и задушно; наличие на гризачи и дървеници; влошено здравословно
състояние на ищеца (стара травма – счупени първи и втори прешлен, не му
осигуряват преглед, лечение и не го изпращат на ТЕЛК), с което са нарушени
правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека
/ЕКЗПЧ/ и чл. 3 от ЗИНЗС.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на
предявените искове.
ІІ. За фактите:
5. От данните по делото (справка рег. № 3861/07.05.2021 г. изготвена от
Началника на Затвора Пловдив – лист 95) се установява, че Б.Й.Б. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив в периода
от 15.07.2019 г. до 15.02.2021 г., когато е бил преведен в Затвора Плевен за
доизтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.
6. От Затвора - Пловдив са
представи становище от 16.02.2021 г. (към рег. № 1371/15.02.2021
г. – л. 33) и становище от 07.05.2021 г. (към рег. № 3861/07.05.2021 г. – л. 96), изготвени от И. К.на
длъжност ИСДВР при Затвора Пловдив, както и докладна записка рег. № 1371 от 15.02.2021
г. (л. 36), изготвена от д-р Р.Д.,
лекар ординатор МЦ Затвора Пловдив, ведно с наличната медицинска документация, от които се установява, че:
6.1. При постъпването си в Затвора – Пловдив на 15.07.2019 г., Б.Й.Б. е настанен в Приемно отделение
помещение РЦ с площ от 27,04 кв.м., с два прозореца -
с размери 0,49 x 1,2 м. и 1 х 1,2 м. В това помещение има санитарен възел с
размери 2,66 кв.м., с един прозорец - с размери 0,34 x 1,2 м. В приемно отделение помещение РЦ са били настанени, както следва: на 15.07.2019
г. (1 ден) - 8 лишени от свобода; на 16.07.2019 г. - 5 лишени от свобода; на
17.07.2019 г. до 19.07.2019 г. (2 дни) са били настанени 7 лишени от
свобода.
Помещението е
предназначено за шест лишени от свобода. При шест лишени от свобода настанени в
Приемно отделение помещение РЦ, се пада по 4,51 кв.м. жилищна плащ на човек.
6.2. На 19.07.2019 г. до 13.12.2019 г. лишеният от свобода Б.Й.Б. е настанен на пост V, ст. № 65 с площ 27,24
кв.м. (без площта на санитарния възел), с два прозореца с размери 0,99 x 1,17 м.
и 0,50 x 1,17 м. Квадратурата на санитарния възел е 2,65 кв.м. и има един прозорец
с размери 0,34 x 1,17 м. През период 19.07.2019 г. - 13.12.2019 г. в посоченото
спално помещение са били настанени между 4 и 6 лишени от свобода (л. 33 гръб).
Помещението е предназначено за шест лишени от свобода. При шест лишени от
свобода настанени в ст. № 65, се пада по 4,54 кв.м. жилищна плащ на човек.
6.3. В периодите 13.12.2019 г. – 31.12.2019 г. и 15.12.2020 г. – 04.01.2021 г.,
Б. е настанен на пост № 2, ст. № 82, с площ 56,09 кв.м. (без площта на
санитарния възел). Въпросната стая има два прозореца – с размери 0,65 x 1,15 м. и 1,20 x 1,20 м. Санитарният
възел е 2,71 кв.м. и има един прозорец с размери 0,40 х 1,17 м. През посочените
периоди в помещението са били настанени между 12 и 14 човека, като изключение
от казаното прави периода от 27.12.2019 г. до 30.12.2019 г. (3 дни), когато в
ст. № 82 са били настанени 15 човека (л. 33 гръб, 34 и 96). През част от този период
обаче – от 27.12.2020 г. до 29.12.2020 г., Б. е бил приет в Първа клиника по
хирургия при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, видно от представена по делото Епикриза (л.
42), т.е. същият е бил в ст. № 82 с още 14 лишени от свобода само 1 ден,
а именно от 29.12.2019 г. до 30.12.2019 г.
Помещението е предназначено за 14 лишени от свобода. При 14 лишени от свобода
настанени в ст. № 82, се пада по 4,01 кв.м. жилищна плащ на човек.
6.4. В периода 31.12.2019 г. - 14.02.2020 г., Б. е настанен
на пост № 2, ст.
№ 72, с площ 25,73 кв.м. (без площта на санитарния възел). Въпросната стая има два прозореца – с размери 1,00 x 1,17 м. и 0,45 x 1,70
м. Санитарният възел е 3,91 кв.м. и има един прозорец с размери 0,30 х 0,50 м.
През посочения период в помещението са били настанени:
- От 31.12.2019 г. до 08.01.2020 г.(7 дни) - 8 лишени от свобода;
- От 08.01.2020 г. до 13.01.2020 г. (5 дни)
- 7 лишени от свобода;
- От 13.01.2020 г. до 16.01.2020 г. – 6 лишени от свобода;
- От 16.01.2020 г. до 29.01.2020 г. (13 дни) – 7 лишени от свобода;
- От 29.01.2020 г. до 30.01.2020 г. – 6 лишени от свобода;
- От 30.01.2020 г. до 04.02.2020 г. (5 дни) – 7 лишени от свобода;
- От 04.02.2020 г. до 14.02.2020 г. (10 дни) – 8 лишени от свобода.
Помещението е предназначено за шест лишени от свобода. При шест лишени от
свобода настанени в ст. № 72, се пада по 4,29 кв.м. жилищна плащ на човек.
6.5. В периода 14.02.2020 г. – 25.02.2020 г., Б. е настанен
на пост № 5, ст.
№ 63, с площ 26,99 кв.м. (без площта на санитарния възел). Въпросната стая има два прозореца – с размери 0,90 x 1,17 м. и 0,45 x 1,70
м. Санитарният възел е 2,48 кв.м. и има един прозорец с размери 0,34 х 1,17 м.
През посочения период в помещението са били настанени:
- От 14.02.2020 г. до 18.02.2020 г. – 6 лишени от свобода;
- От 18.02.2020 г. до 25.02.2020 г. – 4 лишени от свобода;
Помещението е предназначено за шест лишени от свобода. При шест лишени от
свобода настанени в ст. № 63, се пада по 4,50 кв.м. жилищна плащ на човек.
6.6 . В периода 25.02.2020 г. - 15.12.2020 г.–, Б. е настанен
на пост № 5, ст.
№ 52, с площ 27,92 кв.м. (без площта на санитарния възел). Въпросната стая има два прозореца – с размери 1,17 x 1,17 м. и 0,45 x 1,70
м. Санитарният възел е 2,57 кв.м. и има един прозорец с размери 0,34 х 1,17 м.
През посочения период в помещението са били настанени между 4 и 6 лица.
Изключение от казаното правят следните периоди: 29.02.2020 г. - 11.03.2020 г. (11
дни), 14.03.2020 г. - 24.03.2020 г. (10 дни), 28.03.2020 г. - 16.04.2020
г. (19 дни), 23.04.2020 г. - 19.05.2020 г. (26 дни), 11.11.2020
г. - 17.11.2020 г. (6 дни) и 06.12.2020 г. - 10.12.2020 г. (4 дни),
когато в ст. № 52 са били настанени по 7 лишени от свобода (л. 34).
Помещението е предназначено за шест лишени от свобода. При шест лишени от
свобода настанени в ст. № 52, се пада по 4,66 кв.м. жилищна плащ на човек.
6.7. Всяко спално помещение е обзаведено с легло 90 x 180 см и шкаф 45x50 см за всеки лишен от свобода. Във всички спални помещения има течаща вода и санитарен
възел, до които лишените от свобода имат неограничен достъп. Затвора – Пловдив се
отоплява с радиатори свързани с централно парно отопление. Спалните помещения са
добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването
се извършва от лишените от свобода настанени в стаята.
На лишения от
свобода Б. е осигуряван достъп до баня два пъти седмично - понеделник и сряда,
съгласно график (л. 97).
6.8. Ведно с докладна записка рег. № 1371 от 15.02.2021 г. (л. 36), изготвена от д-р Р.Д., лекар ординатор МЦ Затвора Пловдив,
са представени: ЕР № 1162 от зас. № 087 от 15.05.2013 г. на ТЕЛК, първи състав
към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, с което са му определени 75% ТНР
за срок от три години – до 01.05.2016 г.; ЕР № 1185 от зас. № 074 от 15.04.2016
г. на ТЕЛК, втори състав към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, с което са му определени 75% ТНР за срок от три години – до 01.04.2019 г.; Съобщение
до ищеца от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен, за явяване на ТЕЛК за
освидетелстване на 17.04.2019 г.; Епикриза от 03.12.1996 г.; Епикриза издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД във връзка проведено болнично
лечение за периода от 27.12.2020 г. до 29.12.2020 г. От така представената
медицинска документация на Б. се установява, че същият е получил на 2 години и
8 месеца контузия на главата. Има контузия на мозъка – средна степен, фрактура луксация
С1-С2, спондилоптоза, контузия на гръбначен мозък – тежка степен. С водеща
диагноза от ТЕЛК, втори състав към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив:
Вътречерепна травма. Състояние след ЧМТ с мозъчна контузия. Остатъчна лека
спастична квадрипареза.
6.9. През процесния
период в Затвора - Пловдив е извършена десет пъти дезинсекция и дератизация
против хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от „ДД1“ ООД гр. София, което
има сключен договор с ГДИН за всички поделения на територията на страната. В
тази връзка са представи десет Протокола за извършени услуги от 11.07.2019 г., 18.08.2019
г., 03.09.2019 г., 18.11.2019 г., 29.01.2020 г., 10.03.2020 г., 04.08.2020 г.,
18.09.2020 г. и 12.11.2020 г. (два броя), в които са
описани размера на третираната площ, препаратът, с който е третирано и неговото
количество, срещу какви вредители, имената на лицето извършил описаните в
протокола дейности и имената на лицето приемащо протокола.
7. По делото като свидетел е разпитан лишеният от свобода С.И.М.. Същият заявява, че познава Б.Б. не от затвора, а отвън.
Били заедно в една килия, но после преместили Б. в друг затвор, но не може да
каже точна дата. През 2020 г., били с Б.Б. може би шест - седем месеца в една
килия. Не си спомня точния период и точните дати. Били заедно в килия № 72.
Килията според свидетеля била не повече от 30 квадрата. В нея били седем
човека. Сега в момента били шест човека. Когато били заедно с Б. в килия № 72 били
от шест до седем човека винаги. Имало дървеници и гризачи в килията. Тогава били
повече, а сега пак имало, но по-малко. Топла вода нямало в килията. Даже и
студената цял ден я нямало постоянно. Никой не взимал никакви мерки. Б. имал
здравословни проблеми. Доколкото знае, като малък Б. бил блъснат от кола и имал
сложна операция отзад на гръбначния стълб. Многократно се е оплаквал от болки в
операцията и от неразположение като цяло, но не са взимани никакви мерки за
това. Не се му давани лекарства. През този период той е имал температура, но не
може да каже колко пъти. В рамките, в които били заедно с Б. два пъти му били
обърнали внимание, като му хвърлили аналгин и парацетамол. Той се оплаквал на
доктора от тази стара травма постоянно, но в затвора не се допускали такива
болкоуспокояващи като аулин, нимезил и други. Само аналгин и темпалгин в
най-добрия случай давали. Б. се оплаквал от операцията, която имал назад във
времето. На всички се оплаквал и на доктора. През 2018 г. Б. бил в килия № 82, заедно
с 15-16 човека и мизерията била още по-голяма. Там Б. бил повече от половин година.
В тяхната килия не можели свободно да се движат, тъй като били 6 човека. Придвижвали
се в килията, но те си били направили някакъв ред в килията, за да може да се
случва това. Говорел за периода, в който Б. бил с тях в една килия, защото
вишките били подредени по друг начин. Закачалки в килията нямало, нищо нямало.
Освен леглата в стаята имало и три-четири шкафа при положение, че били
шест-седем човека. Това било под всякаква критика. В килията имало една маса и
един стол. Може би два пъти в годината пръскали за дървеници, но въобще нямало
ефект. Тогава в стаята нямало метла и лопатка. Имали право да ползват собствено
бельо, чаршафи. Имало проблеми Б. да поиска свое бельо, тъй като неговите
роднини били далече и не можели да идват. В тяхната стая имало един малко
по-голям и един малко по-малък прозорец. Горе-долу метър на метър бил големият
прозорец. Малкият прозорец бил 20 см. на 60 см. Не е чувал преди Б. да е имал
оплаквания от операцията, защото с него пътували из Европа. Но там той си ползвал
лекарства, които били съвсем различни от тези, които се давали тука в затвора,
които били разрешени. Когато Б. бил навън в по-голямото време бил непрекъснато
на болкоуспокояващи, затова преди, когато били навън, не се оплаквал от болки
от операцията.
ІІІ. За правото:
8. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и
пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на
правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Това от своя страна определя като пасивно, материално и
процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция за
сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
9. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна
дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията
за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от наличните по делото
доказателства се установява, че Б. не е пребивавал в Затвора - Пловдив през целия
исков период 01.01.2018 г. – 04.01.2021 г. Както вече бе казано, от данните
по делото се установява, че същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода в
Затвора – Пловдив в периода от 15.07.2019 г. до 04.01.2021 г.
Само това е достатъчно да се приеме, че искът в частта му
за периода от 01.01.2018 г. до 14.07.2019 г. включително се явява
неоснователен.
При това положение, възведените в обстоятелствената част
твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода от Б. ***, ще бъдат разгледани само в периода от 15.07.2019 г. до
04.01.2021 г., включително.
10. На следващо
място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и
задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане -
по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС.
11. Съотнасянето на
описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми,
налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал Б. при изтърпяване на
наложеното му наказание през процесния период Затвора гр. Пловдив, са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла
и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством
централно парно. Ползването на баня се осъществява по утвърден график два пъти
седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
През по-голямата част от разглеждания период, не се
установява и нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, а именно Б. да е обитавал
помещения, в които минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен
от свобода (в т.ч. и за него) да е по-малка от 4 кв. м. Конкретните данни в
тази насока предоставени от Затвора Пловдив са описани подробно в т. 6.1. - 6.6.
от настоящото решение, поради което същите няма да бъдат преповтаряни.
Непротиворечива в тази насока е изисканата от органите по
изпълнение на наказанията информация обективирана в цитираните по-горе справки
и становища (т. 6 от настоящото решение).
Доказателства, които да подложат на съмнение обсъжданата
информация не се ангажираха от страна на ищеца.
Настоящият съдебен състав не приема за доказани и
твърдението на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и
гризачи в този период, доколкото от страна на ответника са ангажирани
доказателства за периодично извършени дезинсекции и дератизации против
хлебарки, дървеници и гризачи, извършени от „ДД1“ ООД гр. София, с което ГДИН
има сключен договор за всички поделения на територията на страната. В тази
връзка, както вече бе казано, са представи десет Протокола за извършени услуги
от 11.07.2019 г., 18.08.2019 г., 03.09.2019 г., 18.11.2019 г., 29.01.2020 г.,
10.03.2020 г., 04.08.2020 г., 18.09.2020 г. и 12.11.2020 г. (два броя), в които
са описани размера на третираната площ, препаратът, с който е третирано и
неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето извършил
описаните в протокола дейности и имената на лицето приемащо протокола. Този
извод не се промяна от показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото
последният първо свидетелства единствено за съвместния му престой с Б. в ст. №
72, второ не може точно да посочи периода, за който свидетелства - сочи че били
с Б.Б. може би шест-седем месеца в една килия, а от данните по делото се
установява, че Богдано е бил настанен в ст. № 72 само в периода 31.12.2019 до
14.02.2020 г. (т. 6.4. от настоящото решение), т.е. месец и
половина. При това положение, свидетелските показания не могат да обосноват
поставяне на ищеца в неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС през
разглеждания период, още повече, че от страна на администрацията на ответника,
както вече бе казано са предприети необходимите
действия по дезинсекция и дератизация, което изключва незаконосъобразното й
бездействие.
При това положение и доколкото възведената в закона презумпция
в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е само за настъпването на неимуществените вреди, но
не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които
подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени
до тук, в които Б. е изтърпявал наказанието лишаване от свобода не могат да се
квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат
да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.
Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката
на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието
"изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или
наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото
страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v.
the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени
емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително
отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или
душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото
съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят
онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице
от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да
се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с
нечовешко или унизително отнасяне.
12. Установява се
обаче, че през част от разглеждания период ищецът е пребивавал последователно в
следните помещения, в които не му е била осигурена жилищна площ от минимум 4
кв. м.:
12.1. В Приемно отделение
помещение РЦ, с площ от 27,04 кв. м., са били настанени 8 лишени от свобода на 15.07.2019
г. (1 ден), т.е. на всеки от
тях се е падала площ от 3,38 кв.м. и 7 човека в период от 17.07.2019 г. до 18.07.2019
г. (2 дни) включително (на 19.07.2019 г. ищецът е бил
преместен в друго помещение), т.е. по 3,86 кв.м. на всеки лишен от свобода.
12.2. На пост № 2, ст. № 82, с
площ 56,09 кв.м., в периода от 27.12.2019 г. до 30.12.2019 г. (3 дни), са били настанени 15
човека (л. 33 гръб, 34 и 96). През част от този период обаче – от 27.12.2020 г. до 29.12.2020 г., Б. е
бил приет в Първа клиника по хирургия при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, видно от
представена по делото Епикриза (л. 42), т.е. същият е бил в ст. № 82 с още 14 лишени от свобода само 1 ден,
а именно от 29.12.2019 г. до 30.12.2019 г. (когато е преместен в друго помещение), на всеки от
които се е падала жилищна площ от 3,74 кв.м.
12.3. На пост № 2, ст. № 72, с площ 25,73 кв.м. са били
настанени:
- От 31.12.2019 г. до 08.01.2020 г.(7 дни) - 8 лишени от
свобода, т.е. на всеки от тях се е падала жилищна площ от 3,22 кв.м.;
- От 08.01.2020 г. до 13.01.2020 г. (5 дни) - 7 лишени от
свобода, т.е. на всеки от тях се е падала жилищна площ от 3,68 кв.м.;
- От 16.01.2020 г. до 29.01.2020 г. (13 дни) – 7 лишени
от свобода, т.е. на всеки от тях се е падала жилищна площ от 3,68 кв.м.;
- От 30.01.2020 г. до 04.02.2020 г. (5 дни) – 7 лишени от
свобода, т.е. на всеки от тях се е падала жилищна площ от 3,68 кв.м.;
- От 04.02.2020 г. до 14.02.2020 г. (10 дни) – 8 лишени от свобода, т.е. на всеки от тях се е падала жилищна площ от 3,22
кв.м.
12.4. На пост № 5, ст. № 52, с площ 27,92 кв.м., в периодите 29.02.2020
г. - 11.03.2020 г. (11 дни), 14.03.2020 г. - 24.03.2020 г. (10 дни), 28.03.2020
г. - 16.04.2020 г. (19 дни), 23.04.2020 г. - 19.05.2020 г. (26 дни), 11.11.2020
г. - 17.11.2020 г. (6 дни) и 06.12.2020 г. - 10.12.2020 г. (4 дни), са били
настанени по 7 лишени от свобода, т.е. на всеки от
тях се е падала жилищна площ от 3,99 кв.м. (през общо 76
дни).
12.5. Следователно през обсъжданите периоди - общо през 120
дни, на Б. не е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв. м.
Този факт /на обитаване на пренаселени килии/ е достатъчен, за
да се приеме, че в този период от време, администрацията е поставила
изтърпяващия наказание ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС.
13. Действително, следва да се констатира, че останаха недоказани
твърденията за влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на
престоя му в Затвора Пловдив, включително и от показанията на разпитания по
делото свидетел (които каза се касаят само месец и половина от
разглеждания период, а освен това субективно мнение на свидетеля за
предоставените на ищеца лекарства няма как да бъде съобразено, доколкото
последният не разполага със специални знания). От данните по делото обаче не се
установява на Б. да е осигурено явяване за преосвидетелстване пред ТЕЛК. Тук
следва да се посочи, че медицинската експертиза е неразделна част от
диагностично-лечебната и профилактичната дейност на лечебните заведения според
чл. 1, ал. 2 от НМЕ, като с експертизата на вида и степента на увреждане се
дават включително и препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация (чл.
61, ал. 2, т. 5 НМЕ). Пред експертната комисия Б. е следвало да се яви още на
17.04.2019 г. (л. 39), тъй като към този момент срокът му на инвалидност вече
е бил изтекъл. Макар тази дата да е преди настаняването му в Затвора Пловдив, доколкото
не се установява до края на престоя в разглежданото място за лишаване от
свобода такава възможност да му е осигурена, а очевидно уврежданията му имат
траен характер (за което говорят и двете представени по делото експертни
решение на ТЕЛК, с които му е определен 75 % ТНР с дата на инвалидност
21.09.1996 г., а срокът на инвалидност и по двете ЕР е определен в максимален
размер от 3 години), поведението на администрацията на ответника следва да
се квалифицира като такова, поставящо Б. в неблагоприятни условия по смисъл на
чл. 3 от ЗИНЗС през разглеждания период (от 15.07.2019 г. до 04.01.2021 г.).
14. Конкретният размер на следващото се обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по
препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.
Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“
е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и
възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства (включително и обстоятелството, че жилищната площ, с която е разполагал
ищеца през този период макар и под 4 кв.м., все пак е близка до този минимум –
3,99 кв.м. /през 76 от общо 120 дни/, 3,86 кв.м. /2 дни/, 3,74 кв.м. /1 ден/,
3,68 /23 дни/, 3,38 кв.м. /1 ден/, и 3,22 кв.м. /17 дни/), периода на увреждането - от 15.07.2019
г. до 04.01.2021 г. (във връзка с приетото за установено в т. 13 от
настоящото съдебно решение), характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания,
на ищеца следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 4200
лева, който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от него
неимуществени вреди, като искът до размер на 50 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съответно, спрямо този размер на главния иск (4200 лева), ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер
на законната лихва върху главницата, считано от 04.01.2021 г. до окончателното
й изплащане.
Така мотивиран, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да
заплати на Б.Й.Б., с ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Плевен,
обезщетение в размер на 4200 лв. за претърпени от него неимуществени
вреди за периода от 15.07.2019 г. до 04.01.2021 г. вкл., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 04.01.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на Б.Й.Б., с ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Плевен, да бъде осъдена Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София да му заплати сумата
– за разликата от 4200 лв. до пълния заявен размер от 50 000 лв., за претърпени
неимуществени вреди за периода от 01.01.2018 г. до 04.01.2021 г. г., както и
обезщетение за забавено плащане в размер на законоустановената лихва върху тази
сума, считано от 04.01.2021 г., до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в четиринадесетдневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: