№ 1892
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110214241 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. К. ЦВ., ЕГН ********** чрез неговия
упълномощен процесуален представител – адв. Л.А. от АК-Монтана срещу
наказателно постановление № 61/01.09.2021 г., издадено от С. С. Ц. -
председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, с което на основание чл.
173, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ, обн. в ДВ бр. 7 от 19.01.2018
г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00
/две хиляди/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2
ЗПКОНПИ.
В депозираната въззивна жалба са инвокирани оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен, а в условията на
евентуалност – за намаляване на санкцията до предвидения в закона
1
минимален размер.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. Л.А. от АК-Монтана, с пълномощно по делото,
която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение е
релевирано искане за присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.
Ю. А., с пълномощно по делото, който оспорва жалбата и пледира за пълна
доказаност на вмененото административно нарушение, в каквато насока
изтъква конкретни аргументи. Претендира се и присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № ПР-
329/13.08.2021 г., съставен от Г. Н. Т. – гл. инспектор в дирекция „Публичен
регистър“ при КПКОНПИ при условията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН и в
присъствието на свидетелите М. М. М. и Х. Г. Т.а, е констатирано, че
жалбоподателят Р.Ц., в качеството си на лице, заемащо висша публична
длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПКОНПИ – общински съветник в
община Якимово, не е подал ежегодна декларация за имущество и интереси
по чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ за предходната 2020 г. пред КПКОНПИ в
законоустановения срок – до 15 май на текущата година, а именно до
2
17.05.2021 г. /първият последващ присъствен ден/.
В акта е отразено, че на 18.05.2021 г. в гр. София са били нарушени
разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ, като
препис от него е връчен лично на Ц. на същата дата.
Процесната декларация е била приложена впоследствие на
17.08.2021 г. към възражението срещу съставения АУАН, но единствено на
хартиен носител.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № 61/01.09.2021 г. от С. С. Ц. - председател на
КПКОНПИ, с което на основание чл. 173, ал. 1 ЗПКОНПИ, при цялостно
възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя
Р.Ц. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две
хиляди/ лева за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2
ЗПКОНПИ.
По делото липсват доказателства за датата и начина на постъпване
на жалбата в КПКОНПИ, поради което съдът намира, че същата е депозирана
в законоустановения срок за оспорване на НП.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото
гласни и писмени доказателствените средства този съдебен състав намира, че
по еднопосочен начин са доказани обстоятелствата, свързани с факта на
твърдяното нарушение, времето, мястото, неговия механизъм и авторство.
Показанията на актосъставителя Г.Т. следва да се кредитират с доверие като
логични, последователни и вътрешно балансирани, имайки предвид, че
същите се намират в пълна кореспонденция с останалите писмени
доказателства, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане. Нещо
повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно
приложимите процесуален и материален закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
3
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените по делото писмени доказателства, относими към
назначаването на актосъставителя и наказващия орган на съответните
длъжности.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административните органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното
постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН,
досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна. В тази връзка,
неоснователно е възражението на адв. А. за неяснота относно датата на
установяване на процесното нарушение, имайки предвид, че същото е
4
извършено на 18.05.2021 г., като актът е съставен на 13.08.2021 г. т.е. в
рамките на тримесечния срок, а това обстоятелство обезпредметява
изследването на поставения въпрос.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Р. К.
ЦВ. е ангажирана на основание чл. 173, ал. 1 ЗПКОНПИ, като му е наложено
административно наказание „глоба“ размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ.
По делото е установено по несъмнен начин, че жалбоподателят
Р.Ц., в качеството си на лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла
на чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПКОНПИ – общински съветник в община Якимова, не е
подал ежегодна декларация за имущество и интереси по чл. 35, ал. 1, т. 2
ЗПКОНПИ за предходната 2020 г. пред КПКОНПИ в законоустановения срок
– до 15 май на текущата година, а именно до 17.05.2021 г. /първият последващ
присъствен ден/, с което на 18.05.2021 г. в гр. София закономерно от
обективна страна е бил осъществен съставът на чл. 38, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ. По делото липсват фактически данни и за
последващо изпълнение на визираното правно задължение от страна на
въззивника, като до извод в очертаната насока не би могло да се достигне, въз
основа на приложената към възражението срещу акта декларация от
17.08.2021 г., имайки предвид, че същата е представена единствено на
хартиен, но не и на оптичен носител /арг. от чл. 35, ал. 5 ЗПКОНПИ/. При
това положение некоректно е позоваването от страна на адв. А. на
представеното в съдебно заседание извлечение от регистъра на Комисията,
доколкото от него е видно, че Ц. фигурира сред лицата, които не са подали
декларация в законоустановения срок.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 173, ал. 1
ЗПКОНПИ, която предвижда отговорност за лице, заемащо висша публична
длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок. Налице е пълно
съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
5
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
несъзнавана непредпазливост. Нарушителят не е предвиждал извършването
на деянието и не е съзнавал неговия общественоопасен характер, но е бил
правно задължен да стори това, като в конкретния случай не са налице пречки
от обективно или субективно естество, които да препятстват протичането на
изискуемата от закона съзнателна дейност.
По отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева, съдът намира за необходимо да
отбележи, че предвидената от законодателя санкция в разпоредбата на чл.
173, ал. 1 ЗПКОНПИ е относително определена в границата от 1 000 до 3 000
лв. В конкретния случай административнонаказващият орган е допуснал
порок при формиране на вътрешното си убеждение, досежно определянето на
следващата се санкция, като незаконосъобразно е приел, че липсват
смекчаващи отговорността обстоятелства, неглижирайки напълно
неоправдано отсъствието на други нарушения на ЗПКОНПИ и последващото
правомерно поведение на задълженото лице, касателно доброволното
подаване на процесната декларация, макар и единствено на хартиен носител.
Ето защо, съпоставени с утежняващия факт, изводим от продължителното
бездействие на въззивника, глобата следва да бъде индивидуализирана над
законоустановения минимум, но под средния й размер, а именно 1 500,00
/хиляда и петстотин/ лв., като според този съдебен състав същата се явява
пропорционална и ще допринесе за ефективното постигане на целите по чл.
12 ЗАНН.
Не са налице предпостави за третиране на процесното нарушение
като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС,
докладчик-съдия Блага Иванова преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като
приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и
6
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време,
място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК
“маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление
/административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в
сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно
нарушение, б.м./ от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за
липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.
Не е налице и третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а
именно “други смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на
обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид.
Касае се за констатирано продължително бездействие, персистиращо и
понастоящем, с което жалбоподателят Ц. е препятствал установяването на
обстоятелствата, касателно декларирането на имущество и интереси, а това
неминуемо е рефлектирало неблагоприятно върху постигането на целите по
чл. 2, т. 2 и т. 3 ЗПКОНПИ - създаване на гаранции, че лицата, заемащи
висши публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си
честно и почтено при спазване на Конституцията и законите, както и
предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество
и разпореждането с него. Липсата на нови, подлежащи на публично обявяване
фактически данни, не освобождава задължените лица от подаването на
декларация, тъй като именно тя с способът чрез който обществеността да
бъде уведомена за евентуално придобитото от тях имущество.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя поначало е
7
ангажирана в съответствие с материалния закон.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление е законосъобразно, като същото следва да бъде изменено
единствено в насока редуциране на наложеното административно наказание
„глоба“ на 1 500,00 лв.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът следва
да се произнесе по извършените от страните разноски. Предвид изхода на
делото, отчитайки сравнително ниската степен на неговата фактическа и
правна сложност, корекцията в санкционната част на оспореното НП, както и
осъщественото процесуално представителство на въззиваемата страна пред
СРС, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН, жалбоподателят Ц.
следва да бъде осъден да заплати на КПКОНПИ юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер на 80,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за
адвокатурата във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната
помощ/. В случая не се касае за пълна отмяна, а за изменение на атакувания
санкционен акт /per argumentum a contratio от чл. 143, ал. 1 АПК/, поради
което разноски се дължат единствено на наказващия орган, доколкото
разпоредбата на чл. 144 АПК, препращаща към правилата на ГПК, касае само
неуредените в АПК случаи, каквато не е настоящата хипотеза, отчитайки
изричната законова регламентация /в този смисъл вж. определение от
13.05.2020 г. по КЧАНД № 185/2020 г. по описа на Административен съд-
Русе, II-ри състав, определение № 12679 от 27.09.2019 г. по адм. дело №
8590/2018 г. по описа на ВАС, I-во отд. и др./.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 7, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 4
ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 61/01.09.2021 г. , издадено от С. С.
Ц. - председател на Комисията за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, с което на
основание чл. 173, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ, обн. в ДВ бр. 7
8
от 19.01.2018 г./ на жалбоподателя Р. К. ЦВ., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за
нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗПКОНПИ, като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ на 1
500,00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗАНН,
жалбоподателя Р. К. ЦВ., ЕГН ********** да заплати на Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00
/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9