Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 03.06.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 3220 по описа за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 25.11.2020 г. по гр.д. № 3600/20 г., СРС,
II ГО, 178
състав е отхвърлил предявения от И.М.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 204 срещу Главна Дирекция „Гранична
полиция“-МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********,
със съдебен адрес *** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 от ЗМВР / ред. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ за заплащане на сумата от 1581,41 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 224 часа за
периода от 10.12.2016 г. - 10.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска на 23.01.2020г. до окончателното й
изплащането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 209,29 лв., представляваща лихва за забава върху дължимото
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за периода от
10.12.2016 г. до 10.12.2019 г. Осъдил е на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „********, със съдебен адрес *** да заплати на И.М.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 204,
сумата от 1411,28 лв.- възнаграждение за
незаплатен извънреден труд от 201 часа за явяване 30 минути по- рано преди всяка
работна смяна за периода от 10.12.2016 г. - 10.12.2019 г. ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска на 23.01.2020г. до
окончателното й плащане и 190,14 лв.- лихва за забава
върху главницата от 1411,28 лв. за периода от 01.01.2017 г.-10.12.2019 г., като
отхвърлил иска за лихва за забава
върху главницата от 1411,28 лв. за периода от
10.12.2016 г.-31.12.2016 г. Осъдил, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
Главна Дирекция „Гранична полиция“- МВР, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „********, със съдебен адрес *** да заплати по сметка на Софийски районен съд съразмерно сумата от 205,68 лв. - разноски за държавна такса и възнаграждение
за вещо лице в първоинстанционното производство. Осъдил, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Главна Дирекция „Гранична полиция“ - МВР, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********, със съдебен адрес ***
да заплати на И.М.Р., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 204 съразмерно сумата от 169,95 лв. -
разноски за адвокатско възнаграждение
в първоинстанционното производство. Осъдил, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И.М.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 204 да заплати на Главна
Дирекция „Гранична полиция“ - МВР, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „********, със съдебен адрес *** съразмерно сумата от 52,79 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С
въззивна жалба от ищеца И.М.Р., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат И.А. от ВАК,
със съдебен адрес: ***, офис 204 в частта, в която съдът е отхвърлил предявения от И.М.Р., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 204 срещу
Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „********, със съдебен адрес *** иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР / ред. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ за
заплащане на сумата от 1581,41 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 224 часа за периода от 10.12.2016г. - 10.12.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска на
23.01.2020г. до окончателното й изплащането, както и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 209,29 лв., представляваща лихва за
забава върху дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за
периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г. с мотиви, изложени в жалбата. Твърди
се, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, според
което при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работиото
време.Съдът неправилно е счел, че чл.9, ал.2 от НСОРЗ е не неприложима, защото
служебното правоотношение с ищеца се урежда според нормите на ЗМВР, съгласно
чл.142 ал.2 вр.с чл.142 ал.1 т.1 и изрично препращане към наредбата няма. Според
съда за служителите на МВР следвало да има изрична законова норма, допускаща
трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент.
Такава изрична норма липсвала, поради което е счетено, че претенцията за
допълнително възнаграждение от преизчисляване на положен нощен труд е
неоснователна. Счита този извод за неправилен. През процесния период е
действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работиото време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /ДВ бр.69 от 1908.2014 г. отм. ДВ бр.40
от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г. Само и единствено в пея изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период, се умножава по 1,143 -
чл.1 ал.2 от наредбата. В следващите две наредби липсва изрична регламентация
за преизчисляванеа. В Наредба № 8121з-592/обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015 г. / и в
Наредба №8121з-779/обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016 г. / липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з407 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1,143. Сочи, че липсата на изрична норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положения от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в правната уредба относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. При наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /оби.ДВ от
26.01.2007 г./ на което се основава и претенцията на ищеца.
В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Счита, че нормите на чл.9 и сл.от НСОРЗ имат приложение на общо
основание при определяне на методологията за превръщането на нощните часове в
дневни със съответния коефициент, което изчисление е сторено по делото от
назначеното вещо лице и е следвало да бъде възприето от съда, още повече по
въпроса е налице и каузална практика на ВКС, обективирана в Решение № 14/
27.03.2011 г. по гр.д.№ 405/2011 г. на IV ГО на ВКС и Решение № 103/ 27.07.2012
г. по гр.д.№ 299/ 2011 г. на IV ГО на ВКС. Освен това, нормата на чл.9 от
Наредбата урежда различни хипотези. Докато разпоредбите на ал.1 и ал.3 визират
условия за „увеличаване“ на трудово възнаграждение с определен коефициент,
разпоредбата на ал.2 се отнася единствено до изчисляване на положения труд като
стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Това правило е
общо, а не специално, поради което не може да се сподели тълкуването, че е
приложимо единствено при „трудово възнаграждение, заработено по трудови норми“.
На основание чл.6, ал.2 от Конституцията на РБ и основополагащото начало за
недопустимост на ограничения на правата или привилегии основани на лично и
обществено положение и гарантираното и защитено от закона право на труд, както
и провъзгласения във вътрешното ни законодателство, както и в пряко приложими
международни актове принцип на осигуряване равенство на хората при упражняване
на предоставените им права и равни възможности за участие в обществения и
социалния живот, би следвало да се приеме от съда, че няма основание по въпроса
за дължимосгга на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд
държавните служители, заети в системата на МВР да бъдат поставени в
по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по трудови
правоотношения. В този смисъл, допълнителното възнаграждение за положения нощен
труд, получено след преизчисляване /преобразуване на часовете положен нощен
труд към дневен такъв с коефициент 1,143/, получен от отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време, се дължи на ищеца на общо основание. Сочи
още, че правото на работниците и служителите на заплащане, съответстващо на
положения труд е основен принцип, провъзгласен в чл.48 ал.5 от КРБ.
Предвид на изложеното, моли решението да бъде отменено в обжалваната част
като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, да бъдат присъдени
претендираиите суми, ведно с разноските пред втората инстанция
Въззиваемата
страна Главна Дирекция „Гранична
полиция“ - МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********,
със съдебен адрес ***, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Николова не
взема становище по тази въззивна.
С въззивна жалба от ответника Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „********, със съдебен адрес ***, чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Николова в частта, в която съдът е осъдил на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „********, със съдебен адрес *** да заплати на И.М.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 204, сумата от 1411,28 лв.- възнаграждение за незаплатен извънреден труд
от 201 часа за явяване 30 минути по- рано преди всяка работна смяна за периода
от 10.12.2016 г. - 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на иска на 23.01.2020г. до окончателното й и 190,14 лв.- лихва за забава върху главницата от 1411,28
лв. за периода от 01.01.2017 Г.-10.12.2019 г. изплащането, както и в частта на
разноските за адвокатско възнаграждение, държавна такса и вещо лице съобразно
уважената част от иска с мотиви, изложени в жалбата. Счита, че решението е
неправилно в частта, в която работодателят е осъден да заплати на ищеца
посочените по-горе суми, представляваща допълнително
възнаграждение за положен труд за времето за явяване за инструктаж 30 минути
преди всяка смяна за посочения в исковата молба период, ведно с лихва за забава
и законна лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определя с
наредба от министъра на вътрешните работи. В чл. 23, ал. 1 от Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г. са посочени
дейностите, които се отчитат като отработено време, а именно; Отработеното
време включва: 1. работните часове в рамките на редовното работно време; 2.
времето за хранене; 3. времето за физиологични почивки; 4. времето за
провеждане на професионално обучение; 5. времето за инструктаж, отвод, приемане
и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед; 6.
времето за отдих; 7. времето от уведомяване до приключване на фактически
извършената работа по време на разположение; 8. работа извън редовното работно
време; 9. времето на дежурство; 10. времето на пътуване при командироване след
проведен инструктаж, когато в заповедта за командироване е разпоредено по време
на пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от дейностите по чл.
6, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМВР; 11. времето на пътуване със служебен транспорт при
командироване за участие в специализирани операции.
По отношение на действителния брой отработени часове нощен и извънреден
труд, които се съдържат в представените
с писмения отговор платежни бележки, се сочи, че съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 81213-776 от 29.07.2016 г. за
отработеното време от държавните служители, работещи на смени, за отчетния
период се изготвя протокол (приложение № 1 към
Наредбата за положен труд от държавни служители, работещи на
смени). Той се изготвя на тримесечен период и се изплаща на тримесечие.
Съгласно чл. 26, ал. 3 от същата Наредба, в случаите, когато служителите,
работещи на смени, са полагали труд по заповед, положеният труд се отчита като
труд извън редовното работно време с протокол (приложение
№ 3). Следва да се има предвид, че протоколът (приложение
№ 3) се изготвя всеки месец, но се плаща на тримесечие, след като часовете се
сумират с часовете по протокол (приложение № 1), тъй като е задължително да се спази разпоредбата на чл. 8. ал. 1 ог
Наредбата, в която е регламентирано, че извънредният труд за държавните
служители не може да надвишава 280 часа годишно и 70 часа на тримесечен период.
По отношение на полагането на нощен труд, съгласно чл. 31 от Наредбата
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч., времето на разположение и положеният
труд по време на официални празници се отчита с протокол (приложение № 6).
Протоколът се изготвя всеки месец и се изплаща на служителя всеки месец. В
резултат на сумираното изчисляване на часовете положен труд от ищеца е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове за периода, е
заплатено като извънреден труд на ищеца, което също се установява от
приложените писмени доказателства от ГДГП доказателства и от извършената
експертиза. При сумираното изчисляване установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по- продължителен от деня и
седмицата период от време. В този случай продължителността на работното време
през отделните дни може да надвишава нормалната такава, но работата в повече се
компенсира с почивка в границите на отчетения период. По този начин балансът на
работното и на свободното време се запазват средно за периода на отчитане.
Когато в края на отчитане, нормата работно време е превишена, е налице извънреден
труд, който е заплатен на ищеца от ответника. По делото е отчетен и ползвания
от ищеца платен годишен отпуск и отпуск по болест. Работното време на
държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в цели часове,
като при необходимост закръглянето се извършва в полза на служителя. Видно от
заключението на вещото лице изчисляването на продължителността на работното
време е съобразено с общото трудово законодателство, като при обичайното
изпълнение на задълженията си, работейки на смени, ищецът е отработил определен
брой часове, които са отразени във всеки месечен график. Когато ищецът е
отработил часове над нормата за съответния отчетен период, тези часове са
отчетени и компенсирани като труд извън установеното работно време. Извод при
приетата съдебно-икономическа експертиза е, че през разгледаните процесни
периоди отработеното време на ищеца е отчетено правилно, а за положения
извънреден труд е изплатено полагащото се възнаграждение. Предвид
гореизложеното се сочи, че ГДГП вече е изпълнила задължението си и е изплатила
изцяло и своевременно положения от ищеца както извънреден, така и нощен труд.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение, в частта, с която ГДГП е осъдена да заплати описаните по-горе суми,
като бъдат отхвърлени предявените срещу ГДГП - МВР искове с правно основание
чл. 178, ал. 1, т. 3. вр. чл. 187,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Претендира присъждане на направените
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна, което моли да бъде редуцирано до минимално определения
размер, посочен в Наредбата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, тъй като
делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Въззиваемият по тази жалба И.М.Р., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат И.А. от ВАК,
със съдебен адрес: ***, офис 204 оспорва същата като неоснователна.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и са процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са
искове с правно основание по чл. 187, ал. 5, т. 2 / ред. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./, вр. чл. 178, ал.
1, т. 3 ЗМВР, чл. 86 ЗЗД и чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от И.М.Р. срещу Главна Дирекция „Гранична полиция“, за осъждане
на ответника да му
заплати следните суми: 1581,41 лв.-допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, дължими при
преизчисляване на положен нощен труд
за периода от 10.12.2016 г. - 10.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска на 23.01.2020г. до окончателното й
изплащане, 209,29 лв. - лихва за забава върху главницата от 1581,41 лв. за периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г., 1411,28 лв.,- възнаграждение за незаплатен извънреден труд за явяване 30 минути
по-рано преди всяка работна смяна за периода от 10.12.2016 г. - 10.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска на
23.01.2020г. до окончателното й изплащането, 190,14 лв.,- лихва за забава върху главницата от 1411,28 лв. за периода от 10.12.2016 г.-10.12.2019 г.
Ищецът И.М.Р. твърди, че в периода от 10.12.2016г. до 10.12.2019г. е
полагал труд по служебно правоотношение с ответника, на длъжност „младши инспектор“-
старши полицай към ГПУ-София, към РДГП „ Аерогари“, съдържанието на което се
уреждало със ЗМВР. Полагал труд на 12 часови смени - дневни и нощни, като
последните са включвали нощен труд между 22.00 ч.- 06.00 ч. Положил общо 2190
часа нощен труд, като дължимото възнаграждение следвало да се определи при
прилагане на коефициент от 1.143, съобразно разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която заедно с КТ се
явяват приложимите нормативни актовете, тъй като в приетите на основание
чл.187, ал.9 ЗМВР наредби не се съдържа регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен, т.е. налице е празнота на уредбата в специалните закони и
приложение следва да намерят общите актове уреждащи трудовоправните отношения.
За вече посочения период е положил и извънреден труд изразяващ се в
явяването му и фактическо започване на работи 30 мин преди нормативно разписаното начало на всяка смяна, в което
време са провеждани инструктаж и разпределение на служителите по постове.
Времето за провеждане на този инструктаж на практика увеличавало времетраенето
на всяка работна смяна е 30 мин, като за процесния период е положил около 320
ч. такъв извънреден труд. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Ответникът
Главна Дирекция „Гранична
полиция“-МВР е оспорил
исковете с твърдението, че ищецът е изпълнявал служебните
си задължения на 12-часови смени- дневни и нощни, като отработеното време и
изчислявано сумирано и при превишаване на нормата часове му е заплащано
възнаграждение за извънреден труд съобразно чл.178, ал.1, т.З ЗМВР. Налице е
специална нормативна уредба - ЗМВР и приеманите на основание чл.187,ал.9 ЗМВР
наредби, които изключват приложимостта на НСОРЗ. За извършването на
преизчисляване на нощния труд с коефициент 1,143 към дневен е необходимо
продължителността на положения нощен труд да е по-малка от тази на дневния, а
предвид норми на ЗМВР служителите на МВР могат да полагат нощен труд до 8 часа
на смяна. Сочи се, че съгласно заповеди издадени на основание специалния закон
е предвидено заплащането на допълнително възнаграждение от 0,25 лв. за всеки
час нощен труд, поради което не е налице празнота, а доколкото в специалния
закон няма препращаща норма, разпоредбите на КТ и НСОРЗ не следва да се
прилагат.
От правна страна:
По исковете с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 / ред. - ДВ. бр. 81 от 2016 г./. вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за възнаграждение за положен извънреден труд при преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, настоящата инстанция приема следното:
По делото е безспорно, че през процесния период от 10.12.2016 г. - 10.12.2019г. И.М.Р. е бил в
служебно правоотношение с ГД „Гранична полиция“ при МВР-заемал е длъжността
„младши инспектор/ старши полицай“ в регионална Дирекция „Гранична
полиция“-Аерогари, Аерогара София, като изпълнявал задълженията си на 12-часови
смени при режим - дневна и нощна. С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта /22. 00 - 06. 00 часа/, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза/ССЕ/
се установява, че отработените от И.М.Р. часове нощен труд са 1560 часа, като
за тях му е заплатено допълнително възнаграждение за нощен труд за осем часа на
всяка нощна смяна по 0,25 лв./ч/. Вещото лице е констатирало, че при
преобразуване на положените часове нощен труд в дневни с коефициент 1,143, се
получат 243 незаплатени часове, за
които следва да се заплати възнаграждение в размер на 1581,41 лв., а дължимата върху тази главница лихва за забава е в
размер на 209,29 лв.
Спорният между страните въпрос е свързан с това
дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими
разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и
на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
СГС излага следните мотиви:
Дневното работно време е обичайното работно време.
Нощен е трудът, който се полага от 22.00 ч. до 06.00 ч. – виж чл. 140, чл. 141,
ал. 2 КТ. Трудовото законодателство изхожда от идеята за принципна допустимост
на работата през нощта, като я съчетава с мерки за ограничаване на нейното
неблагоприятно влияние върху работника или служителя – специална закрила /чл.
140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за повишената
вредност на работата през нощта за човешкия организъм- чрез нея се нарушават
обичайните за тази част на денонощието биологични функции на човешкия
организъм, тя изисква по-голямо напрежение, води до по-бърза и по-голяма умора,
променя реда на почивките на работника или служителя, нарушава обичайния ритъм
на неговия личен живот. Положеният нощен труд се отчита и се заплаща увеличено
в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на първо място в запазването на
ставката за дневното работно време, като изравняването се извършва със
съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на
работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ
място – в заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното
възнаграждение, чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието
за това допълнително заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена
и физическа енергия от престираната работна сила от работника или служителя и
необичайното за биологичния ритъм на
човека време от денонощието, през което трудът се полага /виж и Решение № 14 от 27.03.2012 год. на ВКС по гр.дело № 405/2011 год., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното
месечно трудово възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за полагане на труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 30 часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл. 187, ал. 1 ЗМВР
/приложима редакция на закона-Изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 год./. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период-чл. 187,
ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 год.
за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 год., в сила от 02.08.2016 год., отм., бр. 3 от
10.01.2020 год., в сила от 10.01.2020 год., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр.
4 от 14.01.2020 год. В чл. 3, ал. 3 от наредбата е предвидено, че за държавните
служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и
06.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, а в чл. 31-че отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. се
отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за
това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В посочения подзаконов
нормативен акт обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен
/за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 год., отм. с
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 год., съгласно който при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период/.
Същевременно съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч.,
се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане на
нощния труд в специалния закон-ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със
ЗИДЗМВР от м.юли 2020 год./ и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то
при сумирано отчитане на работното време на служителите от МВР, работещи по
служебно правоотношение, следва да се прилага субсидиарно правилото за
трансформиране на нощните часове в дневни, установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да
се приеме противното би означавало да се допуснат различни системи на отчитане
на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по трудово правоотношение,
въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и извършват полезна
трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и при едни и
същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа за
равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България
и чл. 14 ЕКЗПЧОС /виж и Решение № 311 от 08.01.2019 год. на ВКС по гр.дело №
1144/2018 год., ІV г. о., ГК, на което се е позовал и СРС/.
Незаконосъобразни се явяват доводите на
първоинстанционния съд, че тази наредба е неприложима, тъй като служебното
правоотношение на ищеца с ответника се урежда от нормите на ЗМВР, поради което е
направен и извод, че не е налице извънреден труд при работата през нощта на
ищеца като държавен служител, съгласно чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР в случаите,
когато това е в рамките на утвърдените графици на нормална работа. Неправилно
съдът е приел, че часовете положен нощен труд са част от работното му време на
смени, а не извънреден труд по смисъла на чл.179 ЗМВР.
Видно е от заключението на вещото лице по
допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране, че при преобразуване на положените
часове нощен труд в дневни с коефициент 1,143, се получат 243 незаплатени часове, за които следва да се заплати
възнаграждение на ищеца в размер на 1581,41
лв., а дължимата върху тази главница лихва за забава е в размер на 209,29
лв. Що се отнася до лихвата за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, то същата
се дължи от 01.01.2017 г. до 10.12.2019 г., тъй като претенцията за главница е за периода от
10.12.2016 г. В чл.33, ал.1 от приложимата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
е посочено, че възнагражденията за труд извън редовното работно време
се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния
период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.
Следователно, установеният принцип е, че извънредният труд се заплаща в месеца,
следващ отчетния период, ако е надхвърлена нормалната продължителност на
положения труд през отчетния период. Доколкото в конкретния случай, положеният
от ищеца труд е отчитан на тримесечен период, лихвата следва да се дължи от
първия ден на месеца следващ отчетния период, а именно от 01.01.2017г. до 10.12.2019 г.
При изчисляване по реда на чл.162 ГПК се получава лихва в размер на 471,79 лв.,
но претендираната е от 209,29 лв. и
предвид диспозитивното начало, следва да бъде уважена в този размер.
Въззивната жалбата на ищеца се явява основателна и
решението следва да бъде отменено в тази обжалвана част и при решаване на спора
по същество ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1581,41
лв.-допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, дължим при
преизчисляване на положен нощен труд за периода от 10.12.2016 г. - 10.12.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска на
23.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и 209,29 лв. - лихва за
забава върху главницата от 1581,41 лв. за периода от 01.01.2017 г. до 10.12.2019 г.
Относно исковете по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР вр.
чл.86 ЗЗД за заплащане на възнаграждение
за извънреден труд за явяване 30 минути по-рано преди всяка работна смяна, настоящата инстанция намира решението в тази
част за правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл.
178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива
за извънреден и за нощен труд. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени и съгласно ал. 6 този труд се заплаща с 50
на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. От писмените
доказателства се установява, че ежедневния инструктаж преди всяка смяна е бил
задължителна част от работния процес и предаване на работата на всяка смяна,
като от представения образец на ежедневен инструктаж се установява, че той е
бил с продължителност от около 25-30 мин. Фактът на провеждане на инструктажа
преди всяка смяна и неговата продължителност се установява и от събраните
гласни доказателства, на които съдът дава вяра като последователни и отличаващи
се с достоверност към момента на депозирането им. Ето защо може да се направи
извод, че 30 минути преди началото на работното време ищецът е бил длъжен да е
на работното си място за провеждане на инструктаж. Между страните не е спорно,
че времето за провеждане на инструктажа не е отчето от работодателя и респ. не
е заплатено. Приложима е нормата на чл. 2 от Директива № 2003/ 88/ ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организацията на работното време, която дава следната дефиниция на работното
време: всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на
разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения в
съответствие с националното законодателство и/или практика. Ето защо,
настоящата инстанция също приема, че действията по провеждане на инструктаж
/установени от събраните гласни доказателства/ включващи разпределение на постовете
и задачите за деня, предаване на оръжието на всеки служител и разясняване на
мерките за безопасност по време на работа са част от задълженията на служителя
и следва да се извършват в работно време. Присъствието и провеждането на
инструктажа е било абсолютно задължително, като без него служителите не са
могли да пристъпят към изпълнение на задачите за съответната смяна, което е още
един аргумент, че времето за извършването му съставляват част от работното
време. Времето, през което ищецът е присъствал на задължителен ежедневен
инструктаж, т.е. е длъжен да се яви на работното си място, представлява част от
работното време и трябва да отчита като такова, съответно при превишаване на
нормативно определената продължителност на работното време, следва да се отчита
като извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. От приетата по делото
ССЕ се установява, че за исковия период ищецът е дал общо 401 броя дежурства,
като преди всяко от тях е полагал извънредно, извън работното си време 30
минути извънреден труд, поради което и на основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за тези допълнителни часове труд следва да му бъде платено възнаграждение
за извънреден труд, размерът на което съобразно установените от вещото лице
месечни размери следва да определен на 1411,28 лв. Изводът е, че искът за претендирана
главница в размер на 1411,28 лв. за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за явяване 30 мин преди
всяка работна смяна се явява основателен, както и искът с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, който е правилно о
пределен като период. Въззивната жалба на ответникът се явява неоснователна.
Предвид частичната отмяна на решението по жалбата на въззивника/ищец, при
което искът се уважава изцяло, то решението следва да бъде отменено и в частта,
в която ищецът е бил осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение от 52,79 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
размер още на 190, 95 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от още 230 лв.
За въззивната инстанция,
разноски се следват само на въззивника/ ищец, но в съдебно заседание на
01.06.2021 г. процесуалният му представител е заявил изрично, че не претендира разноски за настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 25.11.2020 г. по гр.д. № 3600/2020 г.
на СРС, II ГО,
178 състав в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения от И.М.Р., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 204 срещу Главна
Дирекция „Гранична полиция“-МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „********, със съдебен адрес *** иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР / ред. - ДВ, бр. 81 от 2016 г./ за заплащане
на сумата от 1581,41 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 224 часа за периода от 10.12.2016 г. - 10.12.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска на
23.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 209,29 лв., представляваща лихва за
забава върху дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен
в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за
периода от 10.12.2016 г. до 10.12.2019 г., както и в частта, в която е осъдил, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И.М.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 204 да заплати на Главна
Дирекция „Гранична полиция“ - МВР, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „********, със съдебен адрес *** съразмерно сумата от 52,79 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение в
първоинстанционното производство,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична
полиция“-МВР, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********,
със съдебен адрес *** да заплати на И.М.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис
204 сумата от 1581,41 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 224 часа за
периода от 10.12.2016 г.- 10.12.2019 г., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на иска на 23.01.2020г. до окончателното й
изплащане и сумата от 209,29 лв.,
представляваща лихва за забава върху дължимото допълнително възнаграждение за
извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143 за периода от 01.01.2017 г.-10.12.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „********, със съдебен адрес *** да заплати на И.М.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 204 сумата от още 190,95 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение за първата инстанция.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична полиция“-МВР, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „********, със съдебен адрес *** да заплати на СРС сумата от още 230 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.