№ 507
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501632 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от „Банка ДСК ” ЕАД, ЕИК:
*********, с адрес и седалище на управление: гр. София, ул. „Московска” №
19, против решение № 260541 от 22.02.2021 г, постановено по гр.д. №
10400/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, в частта с която е
отхвърлен иска на жалбоподателя за осъждане на ответника М. Г. Л., с ЕГН
**********, от гр. Пловдив, бул. ***, да му заплати сумата от 161,61 лева -
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 411326 от
10.06.2015 г., представляваща разликата между присъдената с решението сума
от 4573,09 лева до пълния предявен размер от 4734,70 лева, както и сумата от
1 150.67 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.06.2016 г. до
20.06.2019 г.
В жалбата се излага съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Излагат се доводи за
действителност на процесния договор и съответствието му с изискванията на
чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10 от ЗПК (отм. ДВ бр.
18/2010 г.). Оспорват се изводите на съда за нарушаването на посочените
законови изисквания. Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение в отхвърлителната му част и уважаване на исковете до пълните
заявени размери.
1
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна М. Г. Л., с ЕГН **********, чрез назначения по делото
особен представител адв.А.Ц., в който се взема становище за неоснователност
на жалбата и се настоява за потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Пловдивския окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл. 236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство са
обективно кумулативно съединени искове по 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД,
предявени от „Банка ДСК ” ЕАД, ЕИК: *********, за осъждане на
ответника М. Г. Л., с ЕГН **********, да му заплати сумата от 4734,70 лева
- неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 411326 от
10.06.2015 г., както и сумата от 1 150.67 лева - възнаградителна лихва по
договора за периода от 20.06.2016 г. до 20.06.2019 г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че на
10.06.2015 г. между ищеца, в качеството на кредитор, и ответника, в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит
2
при следните параметри: сума на кредита – 5000 лв.; срок на кредита -
15.07.2020г., размер на месечна вноска по кредита – 104,84 лв., ГПР – 10,23 %
и ГЛП –7,99 %.
Въз основа на приетото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата ССЕ, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е изправен
кредитор , като заемната сума е преведена на кредитополучателя по
банковата му сметка на 17.06.2015 г. Извършвани са плащания от длъжника в
периода 15.08.2015 г.-15.11.2015 г., които са погасили 265,30 лв. –главница и
161,61 лв.-лихва, а неиздължените суми по договора съвпадат със заявените с
исковата молба размери от 4734,70 лв.-главница и 1150,67 лв. -договорна
лихва.
Във въззивната инстанция тези фактическите констатации и правни
изводи на първоинстанционния съд не се оспорват, ето защо тези факти
следва да се приемат за безспорни.
С решението си районният съд е формирал извод, че така сключеният
договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване на
изисквания на чл. 6, ал. 1 и 2 от ЗПК (отм. ДВ бр. 18/2010 г.) поради липсата
на доказателства за предоставяне на преддоговорна информация на длъжника.
Изложени са аргументи , че липсвало в договора уточнение на базата , върху
която се начислявал лихвения процент-дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната стойност.Първоинстанционният съд е приел , че в
договора се съдържало само абсолютна стойност на ГПР на заема, без да е
налице ясно разписана методика на формиране годишния процент на
разходите по кредита, кои компоненти/разходи/ точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР, в нарушение на чл.7,ал.1,т.6 от
ЗПК (отм. ДВ бр. 18/2010 г.) . При този извод съдът е приел, че на основание
на чл. 14 от ЗПК(отм. ДВ бр. 18/2010 г.), поради недействителност на
договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора само
чистата стойност на предоставения финансов ресурс и е уважил предявеният
иск за неизплатена главница по договора в размер от 4573,09 лева , като е
отхвърлил иска до пълния заявен размер от 4734,70 лева и за лихвата.
Първоинстанционното решение, в частта, с която предявеният иск за
неизплатена главница по договора за кредит в размер от 4573,09 лева е
уважен, като необжалвано , е влязло в законна сила, поради което не е
3
предмет на разглеждане в настоящето производство.
В случая ответницата не е въвела възражения за нищожност на
договора или на отделни негови клаузи нито с отговора на исковата молба,
нито до доклада по делото. Независимо от това, с оглед трайната съдебна
практика (решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І
ТО; решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и
др.), формирана след многобройната практика на Съда на Европейския съюз
във връзка с преюдициални запитвания по приложението на Директива
93/13/Е., вкл. по въпроса, дали съдилищата са длъжни служебно, без наличие
на възражение, да се произнесат относно неравноправност на уговорка в
потребителски договор. Съдилищата приемат, че съдът следи служебно за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
Първоинстанционният съд , макар формално да е изпълнил това свое
задължение , е следвало да извърши проверка за недействителност в
съответствие с приложимата материалноправна уредба към сключения на
10.06.2015 г. между страните договор за потребителски паричен кредит-
Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г. ), а не по ЗПК (отм. ДВ бр. 18/2010 г.).
Независимо от допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на
материално правната уредба, решаващият състав на съда намира, че
процесният договор не е недействителен на някое от специалните основания
по чл. 22 ЗПК.
Анализирано съдържанието на процесния договор за кредит обуславя
извода, че е спазена писмената форма,същият е в съответствие с чл. 11, ал. 1,
т. 1- т.11 ЗПК, съдържа дата и място на сключването му, вида на
предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, размер на
лихвения процент, който в случая е фиксиран за целия срок на договора,
условия за издължаване на кредита- брой и размер на погасителните вноски и
периодичността и датите на плащането им, както и останалото съдържание по
чл. 11, ал. 1, т. 12 до т. 26.
Настоящият състав на ПОС не споделя доводите на
първоинстанционния съд за противоречие на процесния договор с
изискванията относно посочване на лихвения процент и условията за
4
прилагането му. В случая договорът е сключен при фиксиран лихвен процент-
7,99 %, т.е. същият е непроменлива величина за целия срок на договора,
поради което и изискването за посочване на условия, при които се прилага, не
е било необходимо. Договорът съдържа и необходимата информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставят като
изискване към съдържанието на договора посочване на компонетните на
всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница
и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от СЕС тълкуване в
Решение по дело С-42/15, което е задължително за националните съдилища на
осн.чл.633 от ГПК.
Липсва нарушение и на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за
посочване на годишния процент на разходите / ГПР/ и общата сума, дължима
от потребителя. Въззивният състав не споделя разбирането, че е необходимо
договорът да съдържа изброяване на компонетните, включени в ГПР,
съответно в общата сума, дължима от потребителя. Посочената разпоредба
изисква посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора, което изискване в случая, видно от съдържанието на приложения
договор, е спазено. Изискването за посочване поотделно на конкретните
разходи, произтичащи от договора за кредит, се съдържа в чл. 11, ал. 1, т. 14
от ЗПК, като съгласно чл. 22 от ЗПК неспазването му не води до
недействителност на договора за кредит.
Неправилно е и разбирането на първоинстанционният съд, че липсата на
преддоговорната информация водела до недействителност на договора.В
тази насока следва да се посочи, че неспазването на процедурата по чл. 5 от
ЗПК е основание за налагане на санкции по съответните административно-
наказателни разпоредби на ЗПК и ЗЗП, но не води до недействителност на
сключения договор, както по общите правила на ЗЗД, така и по специалните
такива на глава шеста от ЗПК.
Предвид горното процесният договор за потребителски кредит не е
недействителен, поради което искът на банката- ищец за осъждане на
ответника да й заплати претендираните суми, установени от заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза, се явява основателен и следва да се
5
уважи, след отмяна като неправилно първоинстанционното решение в
неговата отхвърлителна част.
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на търговското дружество-жалбоподател направените във
въззивното производство разноски за заплатена държавна такса в размер от
50 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1
НЗПП. В първоинстанционното производство търговското дружество е
направило разноски в общ размер от размер от 1143,66 лева.С обжалваното
решение съдът му е присъдил разноски в размер от 871,45 лева, поради което
следва да му бъдат присъдени още 272,21 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260541 от 22.02.2021 г, постановено по гр.д. №
10400/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с която е
отхвърлен иска на „Банка ДСК ” ЕАД, ЕИК: *********, за осъждане на М.
Г. Л., ЕГН **********, от гр. Пловдив, бул. ***, да му заплати сумата от
161,61 лева - неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
411326 от 10.06.2015 г., представляваща разликата между присъдената с
решението сума от 4573,09 лева до пълния предявен размер от 4734,70 лева,
както и сумата от 1 150.67 лева - възнаградителна лихва за периода от
20.06.2016 г. до 20.06.2019 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. Г. Л., ЕГН **********, от гр. Пловдив, бул. *** , да
заплати на „Банка ДСК ” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес и седалище на
управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, сумата от 161,61 лева -
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 411326 от
10.06.2015 г., представляваща разликата между присъдената с решение
№260541 от 22.02.2021 г, постановено по гр.д. № 10400/2019 г., по описа на
Пловдивски районен съд, сума от 4573,09 лева до пълния предявен размер от
4734,70 лева, сумата от 1 150.67 лева - възнаградителна лихва за периода от
20.06.2016 г. до 20.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
,начиная от датата на подаване на исковата молба в съда-21.06.2019г. до
окончателното й изплащане.
6
Решението в останалата част,като необжалвано, е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М. Г. Л., с ЕГН **********, от гр. Пловдив, бул. *** , да
заплати на „Банка ДСК ” ЕАД, ЕИК: *********, с адрес и седалище на
управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, сумата от 150 лева- разноски
по делото пред въззивната инстанция и сумата от 272,21лева-разноски за
първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7