№ 707
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20241001000575 по описа за 2024 година
С решение № 220 от 09.02.2024г., постановено по гр.д.№ 83/2023г. по описа на СГС
признато за установено по иск с правно основание чл.116, ал.1, т.1 от ЗМГО, предявен от
„Чили Хилс Фудс“ ООД срещу „Р.“ ООД, представлявано от управителите Х. Г. Р. и Д. П. Р.,
извършено от „Р.“ ООД нарушение на правата на ищеца върху комбинирана търговска марка
с наименование Chilli hills ЕС №********* в търговската си дейност чрез използване на
словния елемент „Chilli hills“ като част от реклама, водеща към сайта на ответника
hotfarm.eu, в периода м.ноември 2022г. – 16.01.2023г.
На основание чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО „Р.“ ООД е осъдено да преустанови
нарушението на правата на „ЧИЛИ ХИЛС ФУДС“ ООД върху притежаваната от него
комбинирана търговска марка Chilli hills ЕС №********* в търговската си дейност чрез
използване на словния елемент „Chilli hills“ като част от реклама, водеща към сайта на
ответника hotfarm.eu .
С определение №1711 от 07.05.2024г., постановено в производство по реда на чл.248 от
ГПК на ищцовата страна са присъдени разноски.
Против посоченото по-горе решение е постъпила въззивна жалба от ответника „Р.“
ООД. В същата се прави оплакване за недопустимост на първоинстанционното решение, тъй
като не била отстранена нередовност на исковата молба - липсата на твърдение за периода,
през който е извършено нарушението. Първоинстанционният съд се произнесъл в
противоречие с диспозитивното начало на гражданския процес като не е разгледал
1
релевантните за спора обстоятелства така както са заявени от страните, а основал
решението си на незаявени по надлежния ред факти.
Твърденията на ищеца в исковата молба, че през месеците октомври и ноември 2022г. е
започнал да получава сигнали от свои клиенти, че марката му е била използвана от
ответника по начин, който ги въвеждал в заблуждение били неоснователни и в същото време
не били годни да представляват ясно и конкретно определение от страна на ищеца на
периода на нарушение. Самото твърдение, че в този период от време ищцовото дружество
узнало за „реклами“, които „заблуждавали“ неговите клиенти не сочело на това за какво се
отнасят тези реклами и какво съдържание имали. Не било посочено как те заблуждават
неговите партньори.
Жалбоподателя счита,че така както е формулирано твърдението, възприятията на
третите лица касаят нелоялна конкуренция, която трябвало да е предмет на производство по
реда на Глава 12 от Закона за защита на конкуренцията, но не сочи на предмет на
производство по чл.116, ал.1 от ЗМГО.
Не била посочена и дата, на която ищецът направил справка в интернет и установил, че
при търсене в Google. Позоваването на констативния протокол, съставен от нотариус В. М.
не представлявало твърдение за период на нарушение, тъй като ищецът не заявявал дали
въпросният период включва или се свежда само до датата 01.12.2022г. Освен това
нотариалната заверка на протокола била нищожна.
Решението било основано на върху незаявени по надлежния ред факти. Не било ясно
как първоинстанционният съд е достигнал до извода, обективиран в диспозитива на
решението, че процесното нарушение е осъществено в периода м.ноември 2022г.-
16.01.2023г., тъй като от страна на ищеца никога не бил формулиран такъв период. Лисвало
твърдение, че нарушението продължава и към датата на подаване на исковата молба. Самият
период на нарушението бил самодефиниран от съда и това било видно от неговите мотиви,
а датата 16.01.2023г. се появявала за първи път една в диспозитива на решението.
Изложени са и оплаквания за неправилност на решението. Поддържа се, че същото е
необосновано, тъй като направените изводи не съответствали на събрания доказателствен
материал, който е коментиран подробно. Не било установено използване от ответника в
търговската му дейност на словния елемент „Chilli hills“ , през какъвто и да било период от
време. Посочва се, че не са изложени мотиви за наличие на нарушение след датата
23.11.2022г. Неправилна била констатацията,че е доказано нарушение до 16.01.2023г. Не
било доказано реално използване по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗМГО на регистрираната
марка на ищеца като мотивите на съда по повод представените от ищеца доказателства за
такова ползване били необосновани и незаконосъобразни.
Изтъква се, че липсата на уточнение от страна на ищеца относно периода на
претендираното нарушение не било случаен пропуск, а било свързано с това, че ищецът не
разполагал с доказателства извън екранната снимка за твърдяното нарушение.
По отношение на осъдителния иск с правно основание чл.116, ал.1, т.2 от ЗМГО се
2
поддържа, че освен, че не е доказан факта на нарушението за конкретен период, не е
доказано и продължаването на нарушението към датата на предявяване на иска и към
момента на приключване на устните състезания.
В законоустановения срок насрещната страна е подала отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва. Счита за неоснователни оплакванията за недопустимост на атакувания
съдебен акт и за необоснованост на изводите на съда, които са довели до уважаване на
предявените искове. Подробно са коментирани събраните в хода на производството
доказателства като страната счита, че от същите се установява основателността на
претенциите.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от „Чили Хилс
Фудс“ ООД, с която са предявени искове с правно основание чл.116,ал.1 т.1 и т.2 от
ЗМГО,вр.чл.13,ал.1,т.2 от ЗМГО :
Ищецът твърди,че притежава на права върху марка на притежател на марка на ЕС N9
********* - „Chilli Hills" - комбинирана, регистрирана по реда на Регламент (ЕС) 2017/1001
за стоки от класове 30 и 31, за което притежава Сертификат за регистрация, издаден от
EUIPO. Поддържа, че активно използва регистрираната марка, като я налага на пазара от
2017г. Дейността му включвала производство на люти сосове, пасти, туршии, сладка,
напитки и др. като осъществява търговската си дейност под фирмено наименование,
идентично с регистрираната марка – „ЧИЛИ ХИЛС ФУДС“ ООД. Марката била добре
позната на българския пазар сред потребителите на стоките от клас 30 и 31 от Ницската
класификация.
Ответникът упражнявал сходна на ищеца търговска дейност под марката „Хот
фарм“. Двете дружества били преки конкуренти на един ограничен и специфичен пазар.
Същият имитирал наложени от ищеца опаковки, имена продукти и маркетингова стратегия.
През есента на 2022г. и по-конкретно през месеците октомври и ноември клиенти на
ищцовото дружество го уведомили, че марката му се използва от ответника по начин, който
ги въвежда в заблуждение. При направена справка в интернет търсачката Google ищецът
установил, че при изписване на словния елемент на притежаваната от него марка се появява
резултат „Chilli hills- люти хълмове“ и при последване на това заглавие се стига до уебсайта
на ответника hotfarm.eu. От означението в Google било видно, че това е платена реклама. На
01.12.2022г. ищецът отправил искане до нотариус В. М., който заверил копие от снимка на
екранната страница на сайта.
Ищецът поддържа, че тъй като рекламата съдържа изцяло словния елемент на
търговската марка, чийто собственик е, то потребителите лесно се заблуждавали, че това
заглавие ще ги отведе до сайта на търговеца, който я притежава. Много от тях разбирали, че
са се заблудили едва след като са направили поръчката. Счита, че с използването на знака в
реклама е осъществено действие по смисъла на чл.13, ал.2, т.5 от ЗМГО като подчертава, че
3
не е давал съгласие за това. Налице било сходство на знаците и идентичност на
предлаганите стоки, както и вероятност от объркване на потребителите.
Поради това се моли да бъде постановено решение,с което да бъде установен факта
на нарушението от страна на „Р.“ ООД, състоящо се в неправомерно използване на
търговската марка, регистрирана от ищцовото дружество и да бъде осъден ответника да
преустанови нарушението.
Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете. Не оспорва факта на
регистрация на марката на ищеца, но счита, че не е извършил нарушение на неговите
права. Поддържа, че развива търговска дейност поне от 2017г. и досега под собствена
търговска марка “HOT FARM” с регистрация с номер 00101493 на комбинирана марка,
съдържаща наименованието “HOT FARM” с дата на заявяване 13.11.2017г. и за стоки в
класове 29, 30 и 31, на името на притежателя „Р.” ООД. Счита, че не е налице общата
предпоставка по чл.113, ал.1 от ЗМГО във връзка с чл.13, ал.11 от ЗМГО: използване на знак
в търговската дейност на ответника.
Твърдението на ищеца,че името „Chilli hills“ било изписано в „заглавието“ на
интернет връзка, водеща автоматично до уеб сайта hotfarm.eu, не означавало, че същото е
използвано за означаване на продуктите на „Р.“ ООД. Исковата молба въвеждала общи
твърдения без да е уточнено за какви стоки и услуги е използван знака. Преценката на чл.13,
ал.1, т.2 изисквала едновременно и комплексно съпоставяне на регистрираната марка и
стока, за която е констатирано конкретното използване на знака. Изрично е направено
възражение, че с исковата молба не е уточнен периода на нарушението.
Заявява, че при проверка в интернет търсачката Google и търсене с ключови думи
“Chilli Hills” или “Чили Хилс” не се установява ползване на марката от страна на ответника,
както твърди ищеца.
Оспорват се представените с исковата молба писмени доказателства като се
поддържа, те не могат да установят твърденията на ищеца.
Направено е изрично възражение по чл.117, ал.1 от ЗМГО, че към момента на
предявяване на иска марката на ищеца не е реално ползвана по смисъла на чл.21, вр.чл.13
от ЗМГО.
С обжалваното решение № 220 от 09.02.2024г., постановено по гр.д.№ 83/2023г. по
описа на СГС градският съд е приел,че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника, тъй като по делото безспорно установено наличието на
регистрирана марка от страна на ищеца за стоки в класове 30 и 31 на Ницската
класификация и използването от страна на ответника на сходно означение за идентични
стоки с тези, за които е регистрирана марката на ищеца. Счетено е, че използването е по
начин, при който във висока степен съществува вероятност от объркване на потребителите.
За неоснователно е счетено възражението на ответника, че марката не е реално
използвана.
По повод подадена от ищеца молба, която по съществото си представлява искане по
4
чл.248 от ГПК е постановено определение №1711 от 07.05.2024г.,с което на ищцовата страна
са присъдени разноски. Този съдебен акт не е обжалван.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно, тъй като е постановено от
съдебния състав, който е разгледал делото и в рамките на правораздавателната власт на съда.
По отношение на допустимостта на същото настоящият състав намира следното:
Обжалваното решение е допустимо. Със същото са разгледани претенциите, основани
на изложените в исковата молба обстоятелства. От заявените с исковата молба фактически
твърдения става ясно, че се претендира защита срещу нарушение на правото на марка,
започнало през месеците октомври и ноември 2022г. като представителят на ищеца А. К.
установил лично нарушението в края на месец ноември и на 01.12.2022г. поискал да бъде
извършена заверка на екранната снимка, от която било видно, че при запазване на словната
марка се изписва препращане към сайта на ответника, което нарушение продължава и към
момента на подаване на исковата молба. От употребените думи и изрази не следва извод, че
се твърди да е извършено еднократно нарушение, а напротив поддържа се, че данни за
такова има и преди представителят на дружеството лично да се убеди в това и че същото не
е преустановено към момента на завеждане на исковете.
От изложението става ясно и за какви стоки е регистрирана марката, както и че се
твърди, че същата се използва от ответника за сходни продукти.
Именно тези твърдения очертават спорния по делото предмет, по който се е
произнесъл съда, поради което оплакванията за недопустимост на първоинстанционното
решение поради това, че решението е основано на върху незаявени по надлежния ред факти
се явяват неоснователни.
Неоснователни са и възраженията, че наведените в исковата молба твърдения сочат на
фактически състав, водещ към извода, че се прави оплакване за осъществяване на нелоялна
конкуренция. Макар да се посочва, че е осъществена заблуждаваща реклама, твърдението, че
същата е била осъществена чрез неправомерно използване на собствената марка на ищеца
води до извода, че търсената защита е именно по реда на ЗМГО, а не по реда на ЗЗК.
С оглед на тези констатации и изводи, оплакванията за недопустимост на решението се
явяват неоснователни.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК намира, че обжалваното решение е правилно. Тъй
като настоящата инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
5
първоинстанционния съд, то на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени
от градския съд като по този начин същите стават част от настоящото решение.
Във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания съдът излага следните
съображения:
Неоснователно е оплакването на въззивника, че ищецът не е установил използване в
търговската му дейност на словния елемент „Chilli hills“. По делото са представени копия от
фактури за продадени стоки от класове 30 и 31 от Ницската класификация от ищеца на
негови търговски партньори, договори за франчайзинг и изключително представителство,
предметът на които е именно използването на търговската марка, чието нарушение е
предмет на исковете, копия от етикети на стоки, продавани от ищеца. От тези доказателства,
както и от направения оглед на сайта на ищеца, осъществен в съдебно заседание, проведено
на 15.12.2023г. се установява, че ищцовото дружество е извършвало търговска дейност със
стоки от посочените класове, които са означавани с неговата марка, както и че същата е била
предмет на франчайз споразумения. Това, че марката е използвана в търговската дейности се
извлича и от събраните гласни доказателства, тъй като свидетелите, разпитани по делото
през цялото време говорят за стоките на ищеца, означавани с тази марка. Това, че
свидетелите не могат да посочат точна дата на нарушението не прави свидетелските
показания негодни да установят времевия период. Например свидетелката Г. посочва, че след
като е установено нарушението, управителя на дружеството направил скриншот на
рекламата и отишъл да го завери нотариално. Това обозначава времевия момент, в който е
констатирано нарушението и той е малко преди направената заверка от нотариус М.. Макар
самото нотариално удостоверяване да е нищожно такова като направено извън
компетентността на нотариуса, самият документ има качеството на частен такъв и
установява, че на тази датата в кантората на нотариуса е представена конкретната екранна
снимка.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че ищецът не е твърдял, че неговата
марка е използвана за означаване на стоките , продавани от „Р.“ ООД, а че при изписване на
неговата марка, чрез платена реклама в търсачката Google се извършва препращане към
интернет магазина на ответника. Това твърдение сочи на използване на интернет реклама,
при която потребителят се въвежда в заблуждение, че притежателят на марката осъществява
електронна търговия чрез сайта, към който рекламата препраща.
Самият факт, че такава реклама е осъществена и е съществувала към момента на
изготвяне на съдебно-компютърно- техническата експертиза, извършена от вещото лице Н.
Х. е доказан от посочената експертиза.
Необходимо е също да се посочи, че след като искът за установяване на факта на
извършеното нарушение е основателен, то такъв се явява и този за осъждане на
ответника да го преустанови, доколкото самият той не твърди, че вече е предприел
действия за промяна или премахване на установената реклама, а само поддържа, че с
нея не се осъществява неправомерно ползване на марката.
6
Предвид на това са налице предпоставките за уважаване и на този обективно
съединен иск.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на въззиваемата страна ще следва
да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски. Видно от
приложените документи за плащане същото е в размер на 1400лв.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 220 от 09.02.2024г., постановено по гр.д.№ 83/2023г.
по описа на СГС.
ОСЪЖДА „Р.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
община Белослав , с. Страшимирово ,ул.“Иван Вазов“ №2 да заплати на „Чили Хилс Фудс“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Пиротска“ №24
сумата 1400 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7