Р Е Ш Е Н И Е
№……………..../………..07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева, като
разгледа докладваното от съдията Атанасов, въззивно
търговско дело №176 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Ю.И.Ю., с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена от адв.А.Н.,
със съдебен адрес:***, офис №4, в качеството на особен представител на
ответника, против Решение №4378/18.10.2019г., поправено с Решение
№5832/17.12.2019г., двете постановени по гр.д.№2149/2019г. на Районен съд
Варна, с което е уважен предявения от Гаранционен фонд, със седалище в
гр.София, представляван заедно от Б И М и С Г С, действащи чрез адв.Л.В.,***,
офис 205, против жалбоподателя иск с правно основание чл.288а, ал.1, т.1 и ал.3
вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата от 3106.95лв., представляваща
възстановено от фонда на изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на Р.Полша,
обезщетение за имуществени вреди, по Щета №120338/08.05.2014г., произтекли от
ПТП настъпило на 03.07.2013г. в Република Полша, ведно със законната лихва
считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Оспорват се изводите на съда за доказаност на осъществяването на фактическият
състав на чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ /отм./. Поддържа се, че вината на ответника
за причиняването на ПТП на 03.07.2013г. в Полша, не е недоказана от ищеца,
който носи доказателствената тежест за това. Поддържа се, че макар в
отношенията си с органа по изплащане на обезщетенията, гаранционният фонд да
няма правомощията да прави преценка по същество, това не го освобождава от
задължението да докаже фактите, които са релевантни за уважаване на регресният
му иск. Сочи се, че фонда разполага с възможността да поиска от органа,
изплатил обезщетението, представяне в оригинал или официално заверен препис от
документите, установяващи настъпване на деликта, съобразно законодателството на
страната, в която се е осъществил. Сочи се още, че съдът е предоставил
възможност на ищеца в о.с.з. от 21.06.2019г., с оглед възраженията обективирани
с отговора на исковата молба, да уточни и да направи допълнителни
доказателствени искания. Твърди се, че доказателства в тази насока не са
представени, въпреки издаването на съдебно удостоверение, което ищеца е
поискал. Поддържа се, че ищецът не може да черпи права от това, че не се е
възползвал от възможността да изиска по предвидения в закона ред, включително и
този по чл.192 от ГПК на документите от третото лице, в което същите се
намират. Твърди се, че представената информационна бележка за настъпило ПТП, не
доказва безспорно вината на ответника, още повече, че в нея няма положен подпис
от негова страна и предвид възможността, същият да е оспорил фактите изложени в
нея. Твърди се още, че не е установено дали съобразно законодателството на
Р.Полша, въпросният документ е достатъчен за установяване на противоправно
деяние. Ето защо се поддържа, че претенцията на ищеца е останала недоказана,
поради което моли за отмяна атакуваното решение и постановяване на ново от
въззивният съд, с което да се отхвърлят предявените претенции.
В срока по чл.263
от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа становище за нейната неоснователност. Твърди се, че от приетата по
дело в оригинал преписка по щета, се установява, че именно във връзка с
издаденото удостоверение е разменена кореспонденция с НББАЗ. Ето защо се
поддържа, че първоинстанционният съд, след задълбочен и прецизен анализ на
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, е
произнесъл правилно, обосновано и законосъобразно решение. Моли се за оставяне
на въззивната жалба без уважение, респективно за потвърждаване на атакуваното
решение.
В съдебно заседание
въззивника, чрез назначеният му особен представител, поддържа въззивната жалба
и оспорва отговора на въззиваемия. Моли за отмяна на атакуваното решение и
отхвърляне на претенциите.
Въззиваемата
страна, чрез постъпила писмена молба от пълномощник, оспорва жалба и поддържа
отговора си. Моли за потвърждаване на атакуваното решение и присъждане на
разноски.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с
иск с правно основание чл.288а, ал.1, т.1 и ал.3 вр. с чл.288, ал.12 от КЗ
/отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявен от Гаранционен фонд за осъждане на Ю.И.Ю.
да заплати сумата от 3106.95лв., представляваща възстановено от фонда на
изплатеното от НББАЗ на Националното Бюро на Р.Полша, обезщетение за
имуществени вреди, по Щета №120338/08.05.2014г., произтекли от ПТП настъпило на
03.07.2013г. в Република Полша, ведно със законната лихва считано от датата на
завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се
твърди, че на основание чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ и Споразумение между
компенсаторните органи и гаранционни фондове от 29.04.2002г. на основата на
чл.6 от Четвърта Моторна Директива №2000/26/ЕЕС/, ищецът възстановил изплатеното
от НББАЗ на Националното Бюро на Р.Полша обезщетение за имуществени вреди по
щета №120338/08.05.2014г. в размер на 3106.95лв. за увредения л.а.“Хонда
Акорд“, с рег.№ ***,
при ПТП настъпило на 03.07.2013г. в гр.Колобжег, на кръстовището на ул.“Нарутовича“
№17 и ул.“Бжозова“. Твърди се, че виновен за катастрофата е ответникът, който
управлявайки л.а.“Опел Астра Т4“, с ДКН *** отнел предимството на л.а.“Хонда Акорд“ с
рег.№ ***, ударил го
странично в ляво, като по този начин причинил процесното ПТП. Сочи се, че в
нарушение на чл.249 вр. с чл.259 от КЗ /отм./ към датата на инцидента
ответникът е управлявал автомобилът си, без за него да има сключена
задължителната застраховка “Гражданска отговорност“. Поддържа се, че с Регресна
покана с изх.№ГФ-РП489/17.09.2018г. ищецът поканил ответника да възстанови
платеното обезщетение, но плащане не последвало.
С подаденият отговор исковата молба, се поддържа становище за неоснователност
на иска. Направено е възражение
за изтекла петгодишна погасителна давност на основание чл.110 от ЗЗД, тъй като застрахователното събитие е
настъпило на 03.07.2013г., съответно давността е изтекла на 03.07.2018г.
Оспорва се размера на иска, като се поддържа, че изплатената сумата за
имуществени щети в размер на 3106.95лв. е завишена. Оспорва се
доказателствената стойност на разходно-оправдателните документи за извършен
ремонт, както доказаността на вината на ответника, като се поддържа, че
представена с исковата молба документация е непълна.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В разглеждания случай
оплакванията на въззивника съставляват оспорване на изводите на
първоинстанционния относно доказаността на вината на ответника за процесният
инцидент, от който са произтекли имуществени вреди. Така направеното оспорване
не съставлява новонаведено възражение или фактическо твърдение, поради което
следва да бъде разгледано по същество.
По
делото е приета Информационна бележка за настъпило ПТП от 03.07.2013г.
изготвена от полицай при Областно управление на полицията в гр.Колобжег, ведно
с надлежен превод от полски език на български, според която на 03.07.2013г. в
гр.Колобжег, на кръстовището на ул.“Нарутовича“ №17 и ул.“Бжозова“, водача на
л.а.“Опел Астра Т4“, с ДКН ***,
е отнел предимството на водача на л.а.“Хонда Акорд“ с рег.№***, ударил го странично в ляво и по този
начин е причинил ПТП. Видно е от съдържанието на инф.бележка, че е ангажирана
административно-наказателната
отговорност на водача на л.а.“Опел Астра Т4“, на когото е наложена глоба
в размер на 220 злоти.
Според
представената Справка от 03.01.2014г. от базата данни на Информационен център
към Гаранционен фонд на база на подадени данни от застрахователните компании за
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, към датата на
гореописаното ПТП по отношение на л.а.“Опел Астра Т4“, с ДКН ***, не е имало сключена задължителна
застраховка “ГО“.
Установява
се от приетото по делото Писмо вх.№08-01-5/03.01.2014г. на Гаранционен фонд,
ведно с превод от английски на български език, че НББАЗ е отговорило на Бюрото
полските автомобилни застрахователи по повод на заявена претенция към водача на
л.а.“Опел Астра Т4“, с ДКН ***
относно процесното ПТП. Видно е още, че НББАЗ е уведомило за това Гаранционният фонд.
По
делото е приета Претенция вх.№08-01-5/08.05.2014г. за възстановяване на
изплатено обезщетение по щета, причинена от незастраховано МПС с българска
регистрация, с която НББАЗ е отправило искане до Гаранционен фонд, за
възстановяване на сумата от 1588.56 евро или 3106.95лв., представляваща
изплатено обезщетение за щети в резултат от процесното ПТП по повод виновното
поведение на водача на незастрахованото МПС-л.а.“Опел Астра Т4“, с ДКН ***.
Според
приетите преписи от ДДС фактура №2013/251 от 27.08.2013г., ведно с превод от
полски на български език, стойността на ремонта на увреденият при процесното
ПТП л.а.“Хонда Акорд“, с рег.№***,
възлиза на 6403.71 злоти.
Видно
е от приетата по делото Регресна покана изх.№ГФ-РП-489/17.09.2018г., ведно с
известие за доставяне от 19.09.2018г., че на последната посочена дата ответникът
е уведомен извънсъдебно за процесната претенция на ищеца.
Според заключението
на назначената по делото САТЕ, което не е оспорено от страните, инцидент настъпил на 03.07.2013г. в гр.Колобжег, на кръстовището
на ул.“Нарутовича“ №17 и ул.“Бжозова“, е по вина на водача на л.а.“Опел Астра
Т4“, с ДКН ***,
който е отнел предимството на водача на л.а.“Хонда Акорд“, с рег.№***. Вещото лице е определило дължимото
обезщетение за увреденият автомобил в размер на 6403.71 злоти.
Въз основа на
горното, въззивният съд намира, следното:
Действащата
към момента на процесното правоотношение разпоредба на чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ
/отм./, предвижда, че Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от
компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на
виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в
двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се
определи застрахователят му. Наред с това ал.3 на цитираната правна норма
предвижда, че след изплащането на обезщетение по ал.1 се прилага чл.288,
ал.12 и ал.14 от КЗ /отм./. Съгласно чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, след изплащането на обезщетението Гаранционният фонд встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за определяне и
изплащане на обезщетението. Ето защо ищецът, по иск с такава квалификация, в хода на производството,
следва да установи наличие на увреждане в резултат от противоправно поведение
на ответника, размера на претърпените вреди и факта, че те са изплатени от
компенсационен орган на държава членка, както и че впоследствие те са
възстановени от ГФ. От друга страна, предвид отрицателния характер на
твърдението, че към момента на инцидента, не е имало сключена задължителна
застраховка ”Гражданска отговорност” за автомобила, с който е предизвикано
увреждането, за да се освободи от отговорност виновния водач, следва да
установи, че е имал сключена З“ГО“.
От
събраните по делото доказателства еднозначно се установи, че на 03.07.2013г. е
настъпило ПТП с участието на л.а.“Опел Астра Т4“, с ДКН *** и л.а.“Хонда Акорд“, с рег.№***. Установи се, че обичайното пребиване
на л.а.“Опел Астра Т4“, е на територията на Република България, както и че към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие по отношение на
въпросният автомобил, не е имало действащ и валиден договор за имуществена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”. Установи се още, че
Бюрото полските автомобилни застрахователи, е заплатило сумата от 6403.71 злоти,
за ремонта л.а.“Хонда Акорд“, с рег.№***, който е увредени при процесното ПТП, както и че в
последствие НББАЗ е заплатило сумата от 3106.95лв. на компенсационният орган на
полската държава, съответно ГФ е възстановил сумата на българското бюро.
По отношение на вината
водача на л.а.“Опел Астра Т4“ за настъпване на инцидента, следва да се има
предвид, че представената по делото Информационна бележка за настъпило ПТП от
03.07.2013г., по същество съставлява официален свидетелстващ документ, тъй като
е изготвена от полицай при Областно управление на полицията в гр.Колобжег, т.е.
от длъжностно лице във връзка със служебното му правоотношение по установени
форма и ред. Ето защо същата се ползва с материална /обвързваща/ сила относно
факта на действителното осъществяване на посочените в документа обстоятелства,
така както той ги удостоверява. От цитираната информационна бележка, се
установяват както настъпването на ПТП и механизмът му, така и че отговорността
за него е на водача на л.а.“Опел Астра Т4“. Същевременно механизма на
процесното ПТП и че вината за него се носи от водача на л.а.“Опел Астра Т4“, се
установяват и от изготвеното по делото заключение на САТЕ. В този смисъл
развитите от името на въззивника-ответник доводи за недоказаност на вината му за
настъпване на процесното ПТП, са неоснователни.
С
оглед гореизложеното настоящият състав на съдът намира, че в разглеждания
казус, са установени всички елементи на фактическият състав визирани в чл.288а,
ал.3 вр. с чл.288, ал.12 от КЗ /отм./, поради което ответника е отговорен по
отношение на ищеца до размера на възстановените средства за репариране на
причинените имуществени вреди при инцидента настъпил на 03.07.2013г. в
гр.Колобжег, а имено за сумата от 3106.95лв.
Възраженията на ответникът, че претенцията е погасена с изтичане на
петгодишна давност на
основание чл.110 от ЗЗД от момента на
настъпване на инцидента-03.07.2013г., са неоснователни. Съгласно нормативната
база и трайната съдебна практика, началният момент, от който тече давност по
отношение на регресните суброгационни искове, е датата на плащането
/възстановяване/ на вредите, а не от датата на настъпване на щетата. В
резултат, от което приложимият към настоящата претенция 5 годишен давностен
срок, започва да тече от 22.05.2015г. и той не е изтекъл до датата на
предявяване на иска-11.02.2019г.
В заключение
въззивният състав на съдът приема, че предявения от ищеца иск за възстановяване
от ответника на заплатено застрахователно обезщетение в размер на 3106.95лв., е
основателен, съответно че като е достигнал до същите правни изводи,
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№4378/18.10.2019г., поправено с Решение №5832/17.12.2019г., двете
постановени по гр.д.№2149/2019г. на Районен съд Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.