№ 2207
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100512782 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение № 20052851 от 12.08.2022 год., постановено по гр.д.№3070 по
описа за 2020 год. на СРС IІ ГК, 68 състав, са отхвърлени предявените от „Е.-А1“ ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. Исперих, ул. „Добри *******, действащо
чрез процесуалния си представител адв. Е. К., със съдебен адрес: гр. Исперих, ул. „*******
искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника „А.П.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София,район
„Овча купел“, ул. „*******, ап.13 да заплати сумата от 8 100 лева, представляваща цената на
осъществена от ищеца услуга с кран на обект на Х.П. в с. Секулово, обл. Силистра, за кото
била съставена фактура №*********/11.06.2018 год. и сума в размер на 846 лева,
представляваща мораторна лихва (обезщетение за забавено плащане) върху цената на
услугата за периода от 11.06.2018 год. до 21.06.2019 год.
В срока по чл.259 от ГПК въззивна жалба срещу решението е подадена от ищеца.
Счита, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно
приложение на материалния закон. Счита, че по делото безспорно е установено
извършването на услугата с кран, за която ищецът претендира да му се дължи заплащане на
възнаграждение, както и факта на частичното плащане, което представлявало извънсъдебно
признаване на задължението. Кредитира заключението на вещото лице в частта, с която
установява осчетоводяване на фактурата и в двете дружества, макар и да твърди, че такава
проверка в ищцовото дружество не е осъществявана, но оспорва изводите на съда, че
осчетоводяването, като извършено от служители без представителна власт, не доказвало
съществуването на правоотношението, по което ищецът иска да му се заплати
възнаграждение. Смята, че решението на съда е постановено в противоречие със
задължителната съдебна практика, установена в решения на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК
1
относно значението на фактурата, като счетоводен документ, осчетоводяването и при двете
дружества, ползването на данъчен кредит по ЗДДС от страна на ответника спрямо
наличието на валидно сключена сделка. Оспорва изводите на съда, до които е стигнал въз
основа на оспорването от страна на ответника на фактурата. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение, като постанови ново, с което исковата претенция на ищцата
да бъде уважена изцяло.
В установения от закона срок по чл.263 от ГПК ответникът представя отговор срещу
депозираната въззивна жалба. Твърди, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана.
Оспорва твърденията на ищеца за наличие на договорно правоотношение между страните на
твърдяното основание, за извършване на посочената услуга и за посочената стойност, респ.
че дружеството – ответник има задължение спрямо ищеца за заплащане на исканото
възнаграждение. Споделя изводите от първоинстанционното решение, че фактурата и
осчетоводяването трябва да са подкрепени с допълнителни доказателства, които да доведат
до безспорния и несъмнен извод, че страните са биле обвързани от договорно
правоотношение. Твърди, че осъществяване на плащане не е основание да се приеме, че
ищецът е изпълнил задължението си, дори да е налице договорно правоотношение.
Поддържа възражението, че ищецът не успява да докаже надлежно изпълнение на
задължение от негова страна, респ. за реално осъществяване на твърдяната доставка. Моли
съда да остави без уважение подадената въззивна жалба, а първоинстанционното решение да
потвърди като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок
и срещу акт, който подлежи на обжалване.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по
отношение на неговата правилност, съдът намира следното:
Съдът е сезиран в условията на обективно съединяване по реда на чл.210,ал.1 ГПК с
искове с правно основание чл. 79,ал.1,предл.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
В исковата молба от името на ищеца „Е.-А1“ ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. Исперих, ул. „Добри ******* неговият пълномощник твърди, че
през месец юни 2018г. ищцовото дружество извършило „услуга с кран на обект на Х.П. в
село Секулово, област Силистра по възлагане от ответника, за което била издадена фактура
№*********/11.06.2018 год. на стойност 8 100 лв , които обаче не били платени от
ответника като възложител, порадо което я дължи заедно с лихва за забава.
Искането на ищеца към съда е да осъди ответника да му заплати: цената на
осъществената от ищеца „услуга с кран на обект на Х.П. в село Секулово, област
Силистра, за която била съставена фактура №*********/11.06.2018 год. с размер от 8 100 лв
с включен ДДС, и мораторна лихва (обезщетение за забавено плащане) върху цената на
услугата периода от 11.06.2018г. до 21.06.2019г. в размер на 846 лв.
В хода на съдебния процес пълномощникът на ищцовото дружество поддържа
предявените искове. В заседанието на 15.07.2022г. , в което е даден ход по същество на
делото , не се е явил представител на ищеца.
Ответникът „А.П.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София,район „Овча купел“, ул. „*******, ап.13 оспорва исковете с възражения, предявени с
депозирания на 21.11.2019г. пред Районен съд – Исперих отговор на исковата молба. Твърди
се , че между страните не е имало договорно правоотношение , а ищецът не е извършвал
услугата , посочена в исковата молба. Оспорват се представените с исковата молба фактура
2
и извлечение от дебитна сметка като частни документи , изходящи от ищеца, които не са
подписани от ответника.
В хода на съдебното производство управителя на ответното дружество поддържа
оспорването на исковете. В заседанието на 15.07.2022г. , в което е даден ход по същество на
делото , не е присъствал представител на ответника , но с писмена молба от 14.07.2022г.
представителят на ответното дружество е пледирал за отхвърляне на исковете.
Фактическият състав на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, пораждащ правото на кредитора да
иска от длъжника обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договорно
задължение, включва следните елементи: 1) наличие на сключен действителен договор,
пораждащ съответното изискуемо задължение за ответника; 2) изправност на ищеца по
договора; 3) виновно неизпълнение от ответника на произтичащо от договора задължение;
4) причинени на кредитора имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са били предвидими към пораждане на задължението, а ако длъжникът
е бил недобросъвестен, отговаря и за непредвидимите вреди.
Спорно между страните е възникване и съществуване на валидно договорно
правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството на изпълнител, да е задължен да
извърши услугата с кран, а ответникът, в качеството му на възложител, да заплати за така
изпълненото задължение определено възнаграждение.
Към исковата молба е представена №*********/11.06.2018 год., от която се
установява, че същата е издадена от Е.-А1“ ООД, ЕИК ******* за сумата от 8 100 лв. и не е
подписана от получателя. Като получател във фактурата е посочено името на ответното
дружество - „А.П.“ ЕООД, ЕИК *******. Във фактурата е отбелязана дата на издаване
11.06.2018 г., като е предвидено плащането да се извърши по банков път, видно от
отбелязването в графа „Плащане“, в която е отметната графа „по сметка“. Съгласно приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза процесната фактура е била осчетоводена и от
двете страни по делото, като при ищеца фактурата е била осчетоводена по сметка 411 –
клиенти, а при ответника била осчетоводена по сметка 401 – доставчици. Съгласно
заключението по счетоводни данни от страна на ответника е извършено частично плащане
за сумата от 3 000 лева, за което е представено платежно нареждане от 29.08.2019 г. Вещото
лице е посочило, процесната фактура е декларирана в дневника за покупки по ЗДДС на
ответника за месец юни 2018 г. и дружеството ответник било ползвало право на данъчен
кредит в размер на начислени ДДС.
Съгласно практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 67
от 31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., II Т.О, Решение № 46 от
27.03.2009 г. по т.д. № 454/2008 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О. Решение № 47/2013 г. по т.
д. № 137/2012 г. на ВКС) осчетоводяването на издадените фактури от получателя и
включването им в дневниците на покупките му, както и в справките - декларации по ДДС,
имат правната характеристика на извънсъдебно признание, както относно задължението във
вида, в който е материализирано във фактурите, така и за съществуването му. Фактурите
отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от
търговското дружество–ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по
ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Издадената
фактура, която не е подписана за "получател" от купувача по договора за търговска
продажба, респ. от възложителя по договор за изработка, може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както
и ако по нея е ползван данъчен кредит. В конкретния случай, представената фактура
съдържа данни за извършената услуга, като в отделните графи са посочени мярката,
количеството и единичната цена и общата стойност на услугата, към която накрая е
начислен и данъка в размер на 20 % и общата стойност, възлизаща в размер на 8100 лева.
Посочени са доставящият и получаващият услугата, както и датата на издаване на
фактурата.
С процесната фактура ищецът е доказал сключването на договор за извършване на
услуга и доставянето, респ. ползването на услугата от страна на ответника, поради което за
последния е възникнало задължение за плащане на уговорената цена. Вярно е, че
3
извънсъдебното признание не се ползва с абсолютна доказателствена стойност, но ако
такова е налице, в тежест на страната, от която изхожда е да го опровергае, въвеждайки в
спора обстоятелства относно неговата симулативност. Твърдения за наличие на такива
обстоятелства в случая липсват.
Съгласно чл. 55 от Търговския закон редовно водените търговски книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване
на търговски сделки. Следователно отразеното в счетоводството на страните и използването
на данъчен кредит от ответника е доказателство за това, че е сключен договор за влог както
и че вещите предмет на договора са предадени за съхранение на ищеца. Неоснователно е
направеното възражение на ответника, респ. неправилно е възприетото от
първоинстанционния съд досежно това, че процесната фактура е осчетоводена от лице без
представителна власт, респ. че фактурата не може да бъде единствено доказателство за
сключването на сделката. В тази хипотеза, щом фактурата е осчетоводена, включена в
дневника за покупките и за нея е ползван данъчен кредит, следва да се приеме, че търговецът
е потвърдил извършените действия по приемане на стоките и приложение намира
презумпцията на чл. 301 от ТЗ. Съгласно тази норма, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването. (Решение № 5753 от 26.07.2019 г. на СГС по в.
гр. д. № 17339/2018 г., Решение от 17.07.2013 г. на СРС по гр. д. № 12191/2011 г.).
С оглед изхода на делото по иска с предмет главното парично задължение,
основателна е и претенцията за заплащане на акцесорното вземане за обезщетение за
забавено изпълнение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. В настоящия случай, с оглед разпоредбата на
чл. 303а, ал. 3, изр. 2 от ТЗ ответникът е изпаднал в забава за плащане на главницата,
считано от датата, следваща датата на издаване на процесната фактура, а именно 12.06.2018
г., като размерът на лихвата за забава, определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза
на сумата от 852,75 лв. Предвид обстоятелството, че ищецът претендира по-нисък размер и с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес, претенцията следва да бъде уважена за
пълния предявен размер от 846 лв.
Въззивният съд намира въззивната жалба за основателна. Поради това и до колкото
правните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото, на въззивника следва да се присъдят разноски. Във връзка с
правото страната да претендира и да й бъдат заплатени разноски, процесуалният
представител на ищеца – въззиваем е приложил към въззивната жалба пълномощно и
подписан договор за правна защита и съдействие, видно от който на дружеството е
предоставена безплатна правна помощ. При предоставена безплатна правна помощ по
принцип разноски се дължат, доколкото бъдат представени доказателства за направени
такива и бъдат претендирани от страните. В случая, нито във въззивната жалба, нито в
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не
претендира заплащане на разноски. Предвид изложеното, съдът не следва да присъжда
разноски.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20052851 от 12.08.2022 год., постановено по гр.д.№3070 по
описа за 2020 год. на СРС IІ ГК, 68 състав, с което са отхвърлени предявените от „Е.-А1“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Исперих, ул. „Добри *******,
действащо чрез процесуалния си представител адв. Е. К., със съдебен адрес: гр. Исперих, ул.
„******* искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника „А.П.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, район „Овча купел“, ул. „*******, ап.13 да заплати сумата от 8 100 лева,
представляваща цената на осъществена от ищеца услуга с кран на обект на Х.П. в с.
Секулово, обл. Силистра, за кото била съставена фактура №*********/11.06.2018 год. и
сума в размер на 846 лева, представляваща мораторна лихва (обезщетение за забавено
плащане) върху цената на услугата за периода от 11.06.2018 год. до 21.06.2019 год., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „А.П.“ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Овча купел“, ул. „*******, ап.13 да заплати на „Е.-А1“ ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. Исперих, ул. „Добри *******, действащо чрез
процесуалния си представител адв. Е. К., със съдебен адрес: гр. Исперих, ул. „******* на
основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 8 100 лева,
представляваща цената на осъществена от ищеца услуга с кран на обект на Х.П. в с.
Секулово, обл. Силистра, за кото била съставена фактура №*********/11.06.2018 год. и
сума в размер на 846 лева, представляваща мораторна лихва (обезщетение за забавено
плащане) върху цената на услугата за периода от 11.06.2018 год. до 21.06.2019 год.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5