Р Е Ш Е Н И Е
№ 260051 / 16.4.2021г.
година град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р Н О Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА
ЕНЕВА…............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията
……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер....259....по описа за............2020…...............година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на Водоснабдяване и канализация гр. Бургас с
която същото дружество е предявило осъдителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД срещу
И.Р.Д. и И.Р.Б. с които моли съда да
постанови решение с което да осъди И.Р.Д.
да заплати на Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас парична сума в размер на 93, 73
лв. което задължение произтича от
потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода през
отчетен период от 28.09.2016 година до 09.01.2018
година за което са издадени
фактури в периода от 24.02.2017 година до 25.01.2018 година, ведно с
обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху главницата посочена по-
горе в размер на сумата от 23, 60 лв. дължима се за периода от 25.03.2017 г.
до 04.03.2020 г. ,както и законовата лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба в
Районен съд Карнобат до окончателното й
изплащане , както и да осъди И.Р.Б. да
заплати на Водоснабдяване и канализация
ЕАД гр. Бургас парична сума в размер
на 93, 73 лв.
което задължение произтича от потребени
ВиК услуги за доставена, отведена
и пречистена вода през отчетен период от 28.09.2016 година
до 09.01.2018 година за което
са издадени фактури в периода от 24.02.2017 година до 25.01.2018 година, ведно с
обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху главницата посочена по-
горе в размер на сумата от 23, 60 лв. дължима се за периода от 25.03.2017 г.
до 04.03.2020 г. ,както и законовата лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба в
Районен съд Карнобат до окончателното й
изплащане Със същата искова молба ищцовата страна моли съда да осъди
ответниците посочени по- горе и да му
заплатят на основание чл. 78 ал.8 от ГПК
направените по делото съдебни разноски .
В съдебно
заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно призовано се явява лично неговия
процесуален представител който поддържа
така предявените от него искове и иска уважаването им , ведно с всички законни
последици от това.
Ответниците И. Р.Д. и И.Р.Б. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез
специално назначения им процесуален представител са подали отговор по исковата
молба с която са предявени горепосочените
осъдителни обективно съединени искове срещу всяка от тях и по
този начин са взели становище по същите
искове в същия отговор като
счита същите за допустими за разглеждане
, но за изцяло неоснователни и молят
съда да ги отхвърли изцяло като такива .
Същите ответници
редовно
призовани не се явяват лично в
съдебно заседание , като се явява техния особен процесуален представител който пак заявява по повод на предявените срещу същите ответници искове , че те не дължат претендираните суми респ.
претендираните суми с исковете и по този начин моли те да бъдат отхвърлени
изцяло като неснователни .
След поотделната
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното :
В исковата си
молба ищцовото дружество Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас твърди, че
за процесния отчетен период по фактури от 28.09.2016 г. до 09.01.2018 г. между него и ответниците И.Р.Д. и И.Р.Б. като
наследници на Т.Н.М. , като собственици на водоснабден от дружеството
обект с административен адрес в село Крумово градище , Община Карнобат е било налице правоотношение по доставяне на
ВиК услуги и същите лица са било техен потребител .Същото дружество твърди
, че тези лица са потребители на тези
ВиК услуги , като дружеството по този
повод им е завело по
партида в базата си от данни с абонатен № 804777 и като такива потребители на същите услуги те
са имали задължението да ги заплащат ,
като за това респ. тези техни задължения ищцовото дружество е издало и съответните фактури в периода от 24.02.2017
г. до 25.01.2018 г. които са 7 на брой от които суми за
потребени ВиК на ответника И.Р.Д. се явявала
за плащане общата сума от 117, 33
лв. от която сумата от 93 , 73 лв.
главница и сумата от 23, 60 лв. лихви . Ищцовото
дружество твърди , че предвид допуснатото
неизпълнение на същия договор от страна на всеки от ответниците изразяващо се в неплащането от тяхна страна на
дължимите се по договора за
предоставяне на ВиК услуги възнаграждения за получените такива услуги, затова ищцовото дружество понеже по този начин е получило правата на кредитор по процесния договор за предоставяне на услуги
е налице съответния правен интерес да предяви срещу всеки от ответниците
съответните горепосочени искове.
Ответниците по делото чрез специално назначеният им особен
представител оспорват , че са се намирали
с ищеца по делото в облигационно- правна връзка респективно отношения с оглед
на които да са получавали съответните
услуги за посочения в исковата молба период от време, тъй като по делото липсвали приложени писмени доказателства за процесния
период . По делото не се спори , че ответниците са наследници на техния
наследодател Т.Н.М. , което се потвърждава от приложеното удостоверение за наследниците на същата изх. № 4702-484 издадено на дата 07.06.2020
г. издадено от Община Сливен , като този техен наследодател е бил собственик на
процесния водоснабден от дружеството
ищец недвижим имот находящ се в село Крумово градище , Община Карнобат
за който по този причина е имал открита партида в дружеството и същият е бил заведен в базата данни с
абонатен № 804777, като този наследодател по този начин е имал качеството на потребител на ВиК услуги осъществявани му от дружеството
– ищец по силата на чл. 3 ал.1 т.1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационни системи до неговата смърт настъпила
на дата 07.07.2016 г.. По делото не се
спори между страните и факта , че същият имот и след смъртта на неговия бивш
собственик и наследодател на ответниците
Т.Н.М. до настоящия момент е водоснабден,като този последен факт се потвърждава
и от заключението на вещото лице К. Д. по назначената по делото съдебно
техническа експертиза , което заключение като неоспорено от страните по делото
съдът е приел като абсолютно доказателство , което вещо лице посочва , че
процесния водоснабден обект представлява малко едноетажна жилищна сграда построена в село Крумово градище , Община
Карнобат и измервателния уред за
измерването на консумираната питейна вода
на абоната респ. в имота е един и
е монтиран във водомерна шахта изградена в двора на парцела. Същото вещо лице К. Д. посочва в същото си
заключение , че имота на ответника е водоснабден и за отчитането на доставеното и консумирано
водно количество е открита партида в
програмата на водния оператор , като същата партида еднозначно индивидуализира същия водоснабден обект и абонатния номер на партидата му е 804777 ,
като отчитането на потребените от ответника
ВиК услуги за процесния период е
извършвано чрез монтиран в двора на ответника
водомер , като показанията на същия са снемани от служителите на ВиК и то визуално , като отчетите се записват
на хартиен карнет. Същото вещо лице
посочва категорично , че за процесния период
от 28.09.2016 г. до 09.01.2018 г. доставената и консумирана питейна
вода преминала през измервателното устройство
и отчетена с осигурен достъп до
абоната възлиза на 142 кубически метра , като
за имота няма фактурирана вода от
разпределение. Отделно в тази връзка са и показанията на
разпитания по делото свидетел С.П. която твърди , че през процесния период тъй като е работила в ищцовото дружество на
щатна длъжност като отчетник водомер и инкасатор във ВиК Бургас район село Крумово градище и като такава редовно е отчитала показанията на водомера в имота на
ответниците , вкл. и през периода когато същият е бил собственост на тяхната
наследодателка, като показанията на водомера
отчетени от нея визуално и също електронно със съответното електронно
устройство е нанасяла точно в съответния карнет. Отделно
следва да се посочи от настоящия съд , че наследодателят на ищците приживе до
неговата смърт настъпила на 07.07. 2016 г. е бил собственик на процесния
водоснабден имот в село Крумово градище и същият е бил ползвател на
предлаганите му от дружеството ищец ВиК услуги до датата на неговата смърт тъй
като се е явявал потребител респ. е имал качеството на такъв по силата на
параграф 1 ал. 1 т. 2 б. а от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги и чл. 3 ал.1 т.1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
Ответниците като наследници на същия този техен наследодател също се явяват и
имат качеството на потребители на ВиК
услугите предоставяни им от дружеството
ищец , тъй като не са подали надлежно заявление пред същия в което да искат закриването на партидата на
имота им и заличаването им като ползватели на съответните ВиК услуги.
Отделно видно от заключението на вещото
лице К.А. по назначената по делото съдебно
– счетоводна експертиза , което също като неоспорено от страните по делото
съдът е прел като абсолютно доказателство е че същото вещо лице в заключението
си посочва , че на 07.06. 2019 г. е било
извършено частично плащане по фактура № ********** от 24.02.2017 г. в размер на 9, 07 лв. в резултат на което от общата сума по фактурата от 24, 62 лв.
е останала неплатената й част в
размер на 15 , 55 лв. . По този
начин съдът намира , че по настоящото дело са приложени
писмени и други доказателства опровергаващи твърденията на ответниците
направени чрез техния особен представител в тази
им част с която те отричат да са били
клиенти на дружеството ищец през процесния период и че на тях не са им били
предоставени твърдяните от същото дружество ВиК услуги през същият процесен
период , а напротив горепосочените доказателства удостоверяват
по един несъмнен и безспорен начин и водят съда до правния му извод , че
страните –ответниците по делото през процесния период са били в правоотношения уредени по силата на получени от тях В и К услуги .
Следователно
съдът намира , че по този начин се явява безспорен факта ,че ответниците са потребили
съответните ВиК услуги за които са им били издадени съответните фактури , както твърди
ищцовото дружество , което твърди , че щом фактурите са налице и същите са осчетоводени редовно за потреблението на начислените услуги и че същите са
издадени по откритата партида на
оператора – ищцовото дружество с абонатен номер
804777 отнасяща се до адреса на
жилищната сграда , макар и да е налице факта, че ответниците са ги оспорили , то те
се явяват доказани изцяло.
Тука съдът
намира , че ищеца трябва да докаже дължимостта
и неплащането на процесните суми по процесния договор , която да се явява
наистина дължима преди инициирането на исковото
производство пред Районен съд Карнобат ,
с оглед уважаването на тези претенции, които са обвързани от тази дължимост
на плащанията на длъжниците по процесния
договор . Ищцовото дружество доказа с оглед на представените писмени и гласни
доказателства и заключението на вещото лице , че ответниците са ползвали
твърдяните от него услуги през процесния период и дължат заплащане на същите и
това е така тъй като съгласно разпоредбата на чл. 32 ал.1 от
Наредба № 4 / 2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи ,услугите
ВиК се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на
оператора , отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно
отклонение , като отчитането се извършва
от длъжностни лица на оператора или лица
на които е възложено с договор с оператора , като съгласно чл. 35 ал.1
от същия нормативен акт отчитането се
извършва периодично съгласно посоченото в общите условия, но за не повече от 6
месеца.Вещото лице Д. по назначената по делото съдебно техническа експертиза ,в
заключението си което като неоспорено от страните по делото съдът е приел като
абсолютно доказателство посочва, че при направения оглед е констатирало , че
имота е необитаем, че в същия двора се намира водомерна шахта и в нея през процесния период
и водомера – измервателното устройство , като през процесния период отчитането
е извършено по начина посочен по- горе , като е налице неплатено от ответниците
количество доставена и консумирана
питейна вода. Затова съдът намира,
че са посочени реалните количества вода
потребени от ответниците по делото през
процесния период и по този начин може да
се иска заплащането от тяхна страна
на същите вече остойностени. Съдът
намира в тази връзка, че вещото лице А. доказа правилността на воденето на счетоводството в дружеството ищец
и респ. осчетоводяването на процесните фактури съгласно Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти , като по този начин с тях
може да се докаже наличието на
предпоставките въз основа на които е
възникнало задължението и е определено
точно количеството потребени ВиК услуги от ответниците , включително по стойност, които не са
заплатени. По този начин макар
ответниците чрез специално назначеният им особен представител да са
оспорили верността на горепосочените 7
броя фактури като твърдят, че същите са с невярно съдържание , както бе посочено
по- горе не се събраха доказателства в тази насока и даже събраха се
доказателства в противната насока , което не потвърждава това им твърдение. По
този начин следва да бъде посочено това че
ищцовото дружество по делото е ангажирало достатъчни и убедителни доказателства
в подкрепа на претенцията си за посоченото от него вземане и че същото се дължи от ответника и поради това съдът
намира , че претенцията на ищцовата
страна се явява доказана – претенцията за главници в целият им претендиран размер
и в същия им размер и претенцииите им за
обезщетение за забава – мораторни лихви.Тука съдът намира , че следва да се
занимае с така направеното от процесуалният представител на ответниците за погасяването на вземанията на дружеството
ищец по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Бургас е че В и К операторът
издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на
фактуриране, а в ал.2 на същия член е посочено , че потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след
датата на фактуриране.По този начин съгласно същите Общи условия с които са се съгласили потребителите на В и
К услуги , тъй като и ответниците се явяват такива е че
същите се явяват задължени да заплащат
ползваните от тях В и К услуги в 30- дневен срок след издаването на съответните месечни
фактури за съответния месец, като по този начин всеки длъжник потребил същите услуги изпада в забава именно
след изтичането на същия 30- дневен срок от издаването на съответната месечна
фактура , от която дата настъпва изискуемостта на същото задължение. Първата
издадена от дружеството ищец фактура е издадена на дата 24.2.2017 г. и
следователно съобразявайки се с горепосочения 30- дневен срок , вземането по
същата се явява изискуемо, считано от 24.03.2017 г. , като по този начин от
същата дата става изискуемо първото вземане на първата фактура обективираща
първото периодично вземане на дружеството ищец , което като такова би могло да
се погаси по давност считано от дата 25.03.2020 г. с изтичането на съответния
3- годишен срок. Тъй като исковата молба
е подадена на дата 06.3.2020 г. към същата дата не е изтекло никое от съответните месечни
задължения на ответниците за които те претендират осъждането на всяка от
ответниците и поради това и съдът приема , че към датата на подаването на
исковата молба вземанията на дружеството ищец не се явяват респ. никое от неговите вземания не се явяват
погасени по давност. Затова и така предявените претенции тъй като се явяват напълно доказани и не се
явяват погасени по давност , то съдът счита , че същите се явяват дължими и
затова същите претенции като напълно основателни и доказани следва да бъдат
уважени изцяло и всяка от ответниците следва да бъде осъдена да заплати на
дружеството ищец .
Ищцовото
дружество е поискало да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски
по делото , за които е представила и списък на разноски по чл. 80 от ГПК . С
оглед на напълно уважените претенции за
главници и за мораторни лихви съдът
намира , че следва да му бъдат присъдени реално направените съдебни разноски по
настоящото дело в размер на сумата от 1225 лв. , като по този начин осъди всяка
една от ответниците да заплати на ищцовото дружество и сумата от по на 612, 50
лв. припадаща й се част от същите съдебни разноски на основание чл. 78 ал.8 във
връзка с чл. 78 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от
гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА И.Р.Б. ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес *** да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Бургас ж.к. Победа ул.
Ген. Владимир Вазов № 3 с ЕИК ********* със законен представител инж. Г.Й.Т.-
Изпълнителен директор на дружеството и с
процесуален представител гл.
юрисконсулт Д.Б.З. парична
сума в размер на 93, 73 лв. представляваща главница , което задължение произтича от потребени ВиК услуги за
доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот с адрес с. Крумово градище , Община
Карнобат през отчетен период от 28.09.2016
година до 09.01.2018 година за което са издадени фактури в периода от 24.02.2017 година до 25.01.2018 година, ведно с
обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху главницата посочена по-
горе в размер на сумата от 23, 60 лв. дължима се за периода от 25.03.2017 г.
до 04.03.2020 г. ,както и законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на исковата молба в
Районен съд Карнобат – 06.03.2020 година до окончателното й изплащане , както и сумата
от 612, 50 лв. представляваща
припадащите й се направени съдебни
разноски по настоящото гр.д. № 259 / 2020 г. по описа на КРС на основание чл.
78 ал.1 във вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Р.Д. ЕГН ********** с постоянен
адрес *** и друг адрес гр. Сливен
ул. Филип Тотю № 2 А да заплати на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Бургас ж.к. Победа ул.
Ген. Владимир Вазов № 3 с ЕИК ********* със законен представител инж. Г.Й.Т.-
Изпълнителен директор на дружеството и с
процесуален представител гл.
юрисконсулт Д.Б.З. паричната
сума в размер на 93, 73 лв. представляваща главница , което задължение произтича от потребени ВиК услуги за
доставена, отведена и пречистена вода за водоснабден имот с адрес с. Крумово градище , Община
Карнобат през отчетен период от 28.09.2016
година до 09.01.2018 година за което са издадени фактури в периода от 24.02.2017 година до 25.01.2018 година, ведно с
обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху главницата посочена по-
горе в размер на сумата от 23, 60 лв. дължима се за периода от 25.03.2017 г.
до 04.03.2020 г. ,както и законовата лихва върху главницата , начиная от датата на подаването на исковата молба в
Районен съд Карнобат – 06.03.2020 година до окончателното й изплащане , както и
сумата от 612, 50 лв.
представляваща припадащите й се
направени съдебни разноски по настоящото гр.д. № 259 / 2020 г. по описа
на КРС на основание чл. 78 ал.1 във вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен съд в
14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: