№ 17760
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110142051 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. В. В., ЕГН: **********, с адрес:
адрес, съдебен адрес: адрес чрез адв. И. П. П., срещу „ЮЛ, ЕИК ***, със седалище и адрес в
адрес , представлявано заедно от изпълнителния директор Х.Т.Т. и прокуриста Б.Ц.М. , с
която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ответника:
-782.33 лева- обезщетение за отменен на 16.04.2020 г. полет над 1500 км., предвиден
за изпълнение по разписание на 17.04.2020 г., по направление - * *** - ***, за който е бил
издаден електронен билет с № ************* на името на ищеца М. В. (***), ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане,
-545.64 лева -пълна стойност на билети с номера *************, издаден на М. В.,
*************, издаден на Д.У., *************, издаден на В.В. и *************,
издаден на С.В., за полет, предвиден за изпълнение по разписание на 17.04.2020 г., по
направление от * *** до * ***, респ. получена с оглед отпаднало основание заплатена от
ищеца на ответника превозна цена по впоследствие развален договор от 18.01.2020 г. за
превоз на пътниците М. В., Д.У., В.В. и С.В., на 17.04.2020 г., от * *** до * *** , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане,
-164 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 545,64 лв., начислено за периода от 25.04.2020г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.04.2023 г., по
ч.гр.д. № 20231110119246 по описа на Софийски районен съд, 46-ти състав
Твърди се, че на 18.01.2020 г., чрез платформата ***, ищецът М. В. е резервирал
четири самолетни билета за полет, изпълняван от въздушния превозвач „ЮЛ, предвиден за
изпълнение по разписание на 17.04.2020 г., по маршрут от * ***, до * „***. Резервацията е
била приета и регистрирана от въздушния превозвач с код *** и на ищеца и неговото
1
семейство са били издадени четири електронни билета (e-ticket), със следните номера:
************* на ищеца М. В.; ************* на Д.У., фактически съжител на ищеца;
************* на В.В., син на ищеца и Д.У.; ************* на С.В., син на ищеца и Д.У..За
четирите билета ищецът е заплатил сумата от 278,98 евро, с левова равностойност от 545,64
лв., за което посредникът *** (***) е издал на ищеца фактура.
Поддържа се, че на 16.04.2020 г. ищецът е получил електронно писмо на своя имейл
адрес *** от имейл адреса на кол центъра на ответното ***. Писмото е било с тема „***",
която съвпада с кода на резервацията по - горе. С това писмо превозвачът за пръв път е
уведомил моя доверител, че директният полет до *** на следващия ден е анулиран и ищецът
е поканен да отговори на въпросното писмо или да се свърже с кол центъра на ответника за
повече информация и опции. В деня, в който ответното дружество е уведомило ищеца, че
полетът до *** е анулиран, ответната страна не е предложила премаршрутиране, което да
позволи на ищеца да замине не по-късно от един час преди началото на полета по
разписание и да достигне крайния пункт за по-малко от два часа след времето за пристигане
по разписание. На 16.04.2020 г. ищецът В. е отговорил на горното електронно писмо и е
поискал информация за възможностите за разрешаване на ситуацията. На 17.04.2020 г.
ответната страна е изпратила чрез своя кол център електронно писмо, с което е уведомила
ищеца, че могат да бъдат прехвърлени за полет, който ще бъде изпълнен на 18.04.2020 г. или
за друг полет на 20.04.2020 г. На 17.04.2020 г., със свое електронно писмо до кол центъра на
ответника, ищецът е поканил ответника да му върне сумата, заплатена за резервацията. С
електронно писмо от кол центъра на ответника от 18.04.2020 г., ищецът е уведомен, че ще
бъде информиран, когато ответника ще извърши анулирането, както и че поради създалата
се ситуация ще има забавяне с осъществяване на връщането на парите по билетите. До
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, ответникът не е върнал на ищеца
получената сума за билетите.
Сочи се, че размерът на дължимото от опериращият въздушен превозвач обезщетение
в случай на отмяна на полет е поставен в зависимост от разстоянието на полетите.
Разстоянието между летищата „***“ и „***“ измерено по метода на дъгата на големия кръг е
повече от 1500 км и по - малко от 3500 км. Чл. 7, § 1, б. „б" от Регламент 261 / 2004 определя
сумата от 400 евро, като размер на обезщетението, при полет между 1500 и 3500 км.
Твърди се, че разпоредбата на чл. 8, § 1 от Регламент 261 / 2004 предвижда три
хипотези, при които пътникът, имащ право на обезщетение по чл. 7 от горния регламент,
може да избере алтернативно между: 1) възстановяване до седем дни по силата на чл. 7, § 3
на пълната стойност на билета на цената, на която е купен; 2) премаршрутиране, при
сравними транспортни условия; до техния краен пункт на пристигане при първа
възможност; и в) премаршрутиране, при сравними транспортни условия, до техния краен
пункт на пристигане на по-късна дата, удобна за пътника, в зависимост от наличността на
свободни места. Ищецът е направил недвусмислено изявление в кореспонденцията си с
ответното дружество, че не го устройва и не приема предложеното премаршрутиране, както
и че желае да му бъде възстановена пълната стойност на билетите, на цената, на която ги е
закупил. Ответникът е възприел изявлението на ищеца и го е уведомил, че е възможно да
забави изпълнение на задължението си за връщане на получената сума. Срокът за
изпълнение на задължението за възстановяване на пълната стойност, на която са закупени
билетите е седем дни, респ. към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
вземането на ищеца срещу ответника е ликвидно и изискуемо.
Сочи се, че Срокът за изпълнение на задължението за възстановяване на пълната
стойност на билета, е изтекъл на 24.04.2020 г. След изтичането му, при наличието на ясно
изявление от страна на ищеца, че желае да получи възстановяване на пълната стойност на
билетите, на цената на която ги е закупил и бездействието на ответника, последният е
изпаднал в забава, което обуславя дължимостта на мораторната лихва.
2
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор.
Сочи се, че в конкретния случай по отношение на процесния полет са били налице
извънредни обстоятелства, които освобождават авиопревозвача от отговорност, а именно:
извънредната по своя характер и непредвидима в разпространението си пандемия от
„COVID- 19“, както са предвидени в съображение 14 и 15 от Регламент (ЕО) 261/2004.
Изложени са подробни съображения защо пандемията и бързото разпространение на
COVID-19 представляват извънредно обстоятелство. Сочи се, че процесният полет FB581 е
планиран за дата 17.04.2020 г., към който момент е действала Заповед № РД-01-
143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, е която на територията на страната са
организирани контролно-пропусквателни пунктове на входно-изходните пътища на
областните центрове, като органите на Министерство на вътешните работи са
осъществявали контрол по целта на пътуването на гражданите. Посочената заповед е
отменена на 14.05.2020 г., която дата е след планираната дата на полет FB581. Това
обстоятелство по своя смисъл представлява акт на публичните държавни органи, който
драстично ограничава движението на хора, по начин, който акт фактически е извън контрола
на превозвача, но пряко се отразява на пътникопотока.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 7, параграф 1,
буква б) от Регламент (ЕО) 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети /Регламент /ЕО/ 261/2004/ във
вр. чл. 422 от ГПК. Съобразно разпределената доказателствената тежест ищецът следва да
установи при пълно и главно доказване наличието действащ договор за превоз между
страните/ пътник и превозвач/, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на *то и
представяне за полета, неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението – т.е.
закъснение на полета с над три часа. Ответникът следва, при условията на непълно и
насрещно доказване, да опровергае ищцовите твърдения, респ. главно и пълно да докаже, че
е заплатил исковите суми.
Съгласно чл. 5, т. 1, б. „в” от Регламента, при отмяна на полет съответните пътници
имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, освен ако не са:
i)информирани за отмяната минимум две седмици преди началото на полета по разписание;
или ii) информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета
по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание;
или iii) информирани за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по
разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-
късно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен
пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание. В т.
4 е предвидено, че тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил
информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.
В чл. 7 от Регламента е регламентирано право на обезщетение, като съгласно т. 1, б.
„б.“, при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400
EUR за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други
3
полети между 1 500 и 3 500 километра. Съгласно чл. 5, т. 3 опериращият превозвач не е
длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от
извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети
необходимите мерки.
Не се спори, а и се установява от представената по делото фактура, че ищецът М. В. е
закупил електронен билет с № *************. Освен собствения си билет той е закупил и
такИ. с номера както следва: *************, издаден на Д.У., *************, издаден на
В.В. и *************, издаден на С.В.. Заплатена е обща цена от 278.98 евро/545.64 лева/
Така съдът приема за установено, че между страните е сключен договор за въздушен
превоз, по силата на който ответникът се е задължил на 17.04.2020 г. да изпълни полет ***
от * ***, *** до * ***, Великобритания.
Безспорно по делото е разстоянието между двете летища, изчислено по метода на
дъгата на големия кръг – 2015 км.
Представена е електронна комуникация между ищеца и ответното дружество, видно от
която на 16 април представител на ответника Г.Д. заявява: „Здравейте, Бихме искали да Ви
информираме, че директният ни полет за *** за утре е анулиран. Моля свържете се с нас за
повече информация и опции, на тел. 02***, или отговорете на този имейл“. Ищецът е
отговорил: „Какви са опциите оттук нататък“ и съответно е получил отговор на 17.04.2020
г. „Здравейте може да Ви прехвърлим за утре или за 20.04“. Ищецът е заявил, че датите не
го устройват и е поискал връщане на цената на билетите.
В Регламент (ЕО) № 261/2004 е уредено правото на парично обезщетение на пътниците
на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на
задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително
определени в договора параметри.
Предвидени са три хипотези, в които превозвачът се освобождава от отговорност, а
именно: 1) пътниците да са информирани за отмяната минимум две седмици преди началото
на полета по разписание; или 2) пътниците да са информирани за отмяната между две
седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено
премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на
полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от
четири часа след времето за пристигане по разписание; или 3) пътниците да са информирани
за отмяната по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е
предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час
преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за
по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание /чл. 5, § 1, б. "в"/.
Доколкото се установява, че ищецът е бил уведомен за отмяната на полета по-малко от
7 дни преди началото му по разписание/един ден по-рано/ , приложение би могло да намери
третото предвидено изключение, за наличието на което обаче ответникът не въвежда
фактически твърдения, нито ангажира доказателства.
Съгласно чл. 5, § 3 от Регламента опериращ въздушен превозвач не е длъжен за
изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки.
С понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента, което
трябва да се тълкува стриктно, се обозначават събития, които поради своето естество или
произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен
превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни
и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (в посочения
4
смисъл – решение от 23.03.2021 г., Airhelp, C 28/20, EU: C: 2021: 226, т. 23 и 24 и цитираната
съдебна практика).
С известие на Европейската комисия са дадени Тълкувателни насоки относно
регламентите относно правата на пътниците в ЕС в контекста на развИ.щата се ситуация с
Covid-19 (2020/C 89 I/01). Според Комисията, когато публичните органи предприемат мерки
за овладяване на пандемията от Covid - 19, тези мерки по своето естество и произход не са
присъщи на нормалното извършване на дейността на превозвачите и са извън техния
контрол. С оглед на това се приема, че чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. се прилага,
ако въпросната отмяна „е причинена“ от извънредни обстоятелства, които не е било
възможно да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички разумни мерки. Това условие
следва да се счита за изпълнено, когато публичните органи или изцяло забраняват
определени полети, или забраняват движението на хора по начин, който фактически
изключва възможността въпросният полет да бъде извършен. Посочва се, че това условие
може да бъде изпълнено също така, когато отмяната на полета настъпва при обстоятелства,
при които съответното движение на хора не е изцяло забранено, но е ограничено до лица,
ползващи се с дерогации (например граждани на съответната държава или постоянно
пребИ.ващи в нея). Отбелязва се, че когато авиокомпания реши да отмени даден полет и
докаже, че това решение е мотивирано със съображения за защита на здравето на екипажа,
тази отмяна също следва да се счита за "причинена" от извънредни обстоятелства. Изрично
се посочва, че така дадените насоки не са и не могат да бъдат изчерпателни, тъй като други
специфични обстоятелства във връзка с Covid-19 също могат да попадат в обхвата на чл. 5, §
3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
В случая от страна на ответника не се твърди и установява забрана за осъществяване
на определени полети, сред които да попада процесният. Заявено е възражение, че в *** е
действала Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, е която на
територията на страната са организирани контролно-пропусквателни пунктове на входно-
изходните пътища на областните центрове, като органите на Министерство на вътешните
работи са осъществявали контрол по целта на пътуването на гражданите.Горното не
обуславя извод движението на хора да е било ограничено по начин, че фактически да е било
изключено извършването на полета. Същото се подкрепя и от отправеното от ответника
предложение ищецът да лети на 18 или 20 април- един и три днес след отменения полет-
дати в обхвата на действие на Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г./отменена на 14.05.2020 г./
Твърди се, че въведените ограничения, свързани с Covid-19, са въздействали на
въздухоплавателния бизнес, като множество пътници се отказват от своя полет, което води
до търговска неизгодност на авиокомпанията да го извърши, като от страна на ответника не
са ангажирани доказателства за откази на пътници, касаещи процесния полет.
Следователно, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за отменен полет
по чл. 7, § 1, б. „б“, вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004, чийто размер с оглед
разстоянието на полета - над 1 500 км, възлиза на сумата от 400 евро, равняваща се на 782.33
лева.
Съгласно чл. 8, т.1, б. „а“ на Регламент 261/2004, във вр. с чл. 55 от ЗЗД, се предвижда
възстановяване до седем дни по силата на член 7, параграф 3, на пълната стойност на билета
на цената, на която е купен, за част или части от неосъществения път и за част или части от
вече осъществения път, ако полетът повече не изпълнява предназначението си по
отношение на първоначалния план за пътуване, заедно с, когато е уместно. Доколкото
полетът е отменен в конкретния случай е дължима пълната стойност на закупения билет.
Въпреки изразената от представител на ответното дружество воля за това не са представени
доказателства за връщане на заплатената от ищеца цена на билети.
Предвид изложеното искът се явява основателен в пълния му предявен размер.
Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода
5
на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът има
вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода от 25.04.2020г./ седем дни след
отмяната на полета- падеж за възстановяване на сумата по см на чл. 8, т.1, б. „а“ на
Регламент 261/2004/ до 11.04.2023 г.-датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК,
върху основателния размер на главницата от 545.64 лева, в размер на 164 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, възлиза на 265 лева/ в т.ч. държавна такса-118.16
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят на ищеца -430 лева, от които 30 лева – държавна такса и
400 лева- адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск по чл. 422 ГПК че ЮЛ, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано заедно от изпълнителния
директор Х.Т.Т. и прокуриста Б.Ц.М. дължи на М. В. В., ЕГН: **********, с адрес: адрес:
-782.33 лева- обезщетение за отменен на 16.04.2020 г. полет над 1500 км., предвиден
за изпълнение по разписание на 17.04.2020 г., по направление - * *** - ***, за който е бил
издаден електронен билет с № ************* на името на ищеца М. В. (***), ведно със
законната лихва от 11.04.2023 г. - датата на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане,
-545.64 лева -пълна стойност на билети с номера *************, издаден на М. В.,
*************, издаден на Д.У., *************, издаден на В.В. и *************,
издаден на С.В., за полет, предвиден за изпълнение по разписание на 17.04.2020 г., по
направление от * *** до * ***, респ. получена с оглед отпаднало основание заплатена от
ищеца на ответника превозна цена по впоследствие развален договор от 18.01.2020 г. за
превоз на пътниците М. В., Д.У., В.В. и С.В., на 17.04.2020 г., от * *** до * *** , ведно със
законната лихва върху главницата от 11.04.2023 г.- датата на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане,
-164 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 545,64 лв., начислено за периода от 25.04.2020г. до 11.04.2023 г. - датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.04.2023 г., по
ч.гр.д. № 20231110119246 по описа на Софийски районен съд, 46-ти състав
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: адрес,
представлявано заедно от изпълнителния директор Х.Т.Т. и прокуриста Б.Ц.М. да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. В. В., ЕГН: **********, съдебно деловодни разноски
в размер на 618.16 лева за настоящото производство и 430.00 лева за ч.гр.д. №19246/2021 г.
на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7