№ 331
гр. Разград, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20223330102208 по описа за 2022 година
Делба І фаза.
Депозирана е искова молба от А. Ш. Р., Т. Е. Р. и Е. Е. Р. действаща лично и със съгласието
на своята майка А. Р. твърдят,че с ответниците са съсобственици на 1/2 /една втора/ идеална
част от Поземлен имот е идентификатор № 70860.507.118, в **********, общ.Разград, по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-71/07.11.2007г. на Изп.директор на АКГГ, Последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение: Адрес на
поземления имот: ************************************, целият с площ 697кв.м.,
Трайно предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м/. Стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 10,
парцел 9, при граници: 70860.507.120, 70860.507.613, 70860.507.119, 70860.507.115,
70860.507.609 и РЕАЛНО 1. СГРАДА с идентификатор №70860.507.118.1 , с застроена площ
от 64кв.м., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; 2. СГРАДА с идентификатор
№ 70860.507.118.3, с застроена площ от 6кв.м., с предназначение: Селскостопанска сграда.
През 1964г. Р. Х. М.ов /Р.М.Х./ и Х.Х.М. придобили празно дворно място от 800кв.м.,
находящо се в **********, за което е отреден парцел № 1-38 в кв.20 по плана на селото. С
акт за узаконяване №84/29.07.1989г. е узаконена изградената в имота масивна жилищна
сграда. Узаконяването е на наследниците на Р.М.Х., тъй като последния е починал на
19.12.1988г..
На 04.08.1989г. наследниците на Р.М.Х. продали на ОНС- Разград процесния имот.
Междувременно наследниците на Р.М.Х. заплатили продажната цена на общината и
предявили искове по чл.26 ЗЗД и чл.108 ЗС. С решение по гр.д.№1072/95г. на РРС
договорът за покупко-продажба от 04.08.89г. бил обявен за нищожен.Горното се установява
1
и от обстоятелствената част на Решение № 218 от 04.07.2006г. по гр.д.№ 1580 за 2005
година на РРС.
Горепосоченият имот е придобит от съпрузите Р. Х. М.ов /Р.М.Х./ и Н.Х. М. при режим на
семейна имуществена общност.
Р.М.Х. е починал на 19.12.1988г., а съпругата му Н.Х. М. е починала на 10.04.2007г.
Двамата са оставили за свои наследници: Т. Р. К.-дъщеря, Х. Р. Х. -син, Е. Р. М.. Последният
е починал на 27.08.2022г. и е оставил за свои наследници А. Ш. Р.-втора съпруга, Т. Е. Р.-
дъщеря, Е. Е. Р.-непълнолетна дъщеря и Р. Е. Р. –син от първи брак.
Ищцата А. Ш. Р. твърди,че живяла с Е. Р. М. на съпружески начала от 1997г. в имота в
**********, ул.*****************, но двамата сключили брак през 2015г.
До 31.08.2014г. цялото семейство на ищците живели в къщата на ул.*****************.
След тази дата съпрузите заминали да работят в Германия. Цялото семейство всяко лято си
идвали в имота. Преди да заминат за Германия, решили да сложат СОД на къщата. По
същото време отв.Т. Р. се върнала от Турция където живееше и затова съпрузите Р. решили,
тя да остане и да наглежда къщата, за да не дават пари за СОД.
Всяко лято си идвали в имота, като оставали в стаите на втори етаж. Това било така докато
починал Е. Р. М.. След неговата смърт отношенията им с неговата сестра отв. Т. Р. се
влошили.
Молят съда да допусне до делба процесния имот при права 4/12ид.ч. за Т. Р. К.; 4/12 ид.ч. за
Х. Р. Х., 1/12ид.ч., за А. Ш. Р., 1/12ич. за Т. Е. Р.,1/12ид.ч. за 1/12ид.ч.Е. Е. Р. и 1/12ид.ч. за
Р. Е. Р..
Представя: Нот.акт № 31 т.3 д.914/1964г. на РРС, Решение № 218 от 04.07.2006г. по гр.д.№
1580/2005г. на РРС; Удостоверения за наследници; Скица на поземлен имот № 15-
1353797/21.11.2022г, Схема на сграда № 15-1353816/ 21.11.2022г. ; Схема на сграда №15-
1388034/29.11.2022г; Удостоверение за адм.адрес.
Ответницата Т. Р. К. също счита иска за делба за неоснователен,като наследствен. Твърди,че
е единствен собственик на имота, вкл. и чрез изтекла в нейна полза 10 годишна придобивна
давност.
Ищцата А. Ш. сключила граждански брак с брат й Е. Р. М. преди няколко години.
Процесният недвижим имот бе собствен на нейните родители до 1988 година, когато
починал баща й Р.Х.М. /Р. Х. М.ов /.
По тази причина лятото на 1989г. тя, лично за себе си и като пълномощник на Н.А.М. / Н.Х.
М. /, Х.Р.Х. /Х. Р. Х. / и Е.Р.Х. / Е. Р. М. / продала имота на ОНС Разград. Твърди,че не
наследниците на Р.М.Х. са заплатили продажната цена, а единствено тя, по силата на
постигнатото споразумение между нея, майка й Н. и двамата й братя Х. и Е., тя да заплати
изцяло с нейни средства стойността на целия имот /дворното място и жилището / и да стане
собственик на имота. На 23.10.1997г. заплатила на Община Разград стойността на имота .
Още през 1997 г.наследниците на Р.Х. -майка й Н. и трите деца на Р.Х. -тя и двамата й братя
2
Х. и Е. се разбрали тя и нейното семейство да живеят в имота, тя да го владее като
собственик. Както майка й Н. до 2007г. когато починала, така и брат й Е. до м.август 2022г.
когато починал не са й оспорвали по никакъв начин собствеността върху описания в
исковата молба имот, не са имали претенции и искания към нея за дял от наследство. И
двамата знаели,че тя е собственик на имота. Брат й Х. Р. Х. също никога и под никаква
форма не е заявявал претенции към нея относно недвижимия имот.
До 1996г. брат й Е. с първата си съпруга –Б. и синът им Р. обитавали процесния имот
,заедно с майка й Н.Х..
През 1997г. ищцата А. Ш. не е живяла в имота.Тя заживяла на съпружески начала с брат й
Е. след бракоразводното дело между него и първата му съпруга Б. около 1998-1999г.
Граждански брак брат й Е. и ищцата А. Ш. сключили преди няколко години. Според нея
брат й сключил граждански брак заради получаването на социални помощи, обещетения и
множество привилегии за семейства с деца, ако родителите на тези деца имат сключен
граждански брак.
В нито един момент след 23.10.1997г. майка й Н. и двамата й братя Х. и Е. не са оспорвали
правото й на собственост върху процесния имот.От 1997г. тя владея имота постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно ,несъмнено и без противопоставяне от никого. Причината е не
само ,че тя с лични средства заплатила имота. Майка й Н. й предала владението на имота
със знанието и без възражения и без противопоставяне и от страна на двамата й братя-Х. и
Е. . Майка й Н. пред нея и пред двамата й братя, и пред други свидетели заявила, че
собственица на имота е Т. Р. К.. След 23.10.1997 г. до датата на получаване на исковата
молба по настоящето дело никой не й оспорвал правото на собственост върху процесния
имот. Повече от 25 години нито майка й, а след смъртта й двата й братя Е. и Х. не са
заявявали, че процесният имот е наследствен и че те имат претенции за наследствен дял от
този имот.
Брат й Е. Р. напусна имота през 2010г. когато заминал да живее и работи в Германия,заедно
със съжителницата си А. Ш. и двете им деца. Идвали си рядко в **********,на няколко
години, за по няколко дни, като гостували в процесния имот. Повечето стояли при близки
роднини на А. Ш. в друго село. Отношенията й с брат й били добри и той никога не е имал
претенции към нея относно процесния имот.Твърди,че в нейна полза е изтекла 10 годишна
придобивна давност.
След продажбата на имота на ОНС-Разград имота бил ползван от други лица и ответницата
го заварила в окаяно състояние. Още през 1998г. започнала да подобрява имота и тази
дейност продължила до към 2020г. През 1998 г. установила, че основите на къщата
„поддават„ и ако не се укрепят къщата ще рухне. Укрепила основите с бетон, а стените на
първия етаж от къщата със стоманено-бетонни елементи. Уведомила майка си Н. и братята
си Х. и Е. за тези проблеми на къщата и без никакво възражение от тяхна страна заплатих
стойността на целия основен ремонт. Реакцията им беше „ къщата е твоя, направи
каквото прецениш“.
3
Тъй като в къщата нямало кухня и баня направила масивна пристройка, състояща се от
кухня и баня. Изградила нова ограда и всичко това със съзнанието, че е единствен
собственик на имота.
След като почина брат й Е. Р. през м.август 2022г. втората му съпруга А. я помолила да й
даде пари, с които щяла да погаси кредити на покойния си съпруг в Германия. Ответницата
нямала възможност да й предостави значителната сума, която искала,поради което ищцата
предявила иска за делба.
Синът на брат й от първия му брак – Р., като баща си Е., никога не е имал претенции за
наследствен дял към нея.
Представя : вносна бележка за платена сума на Община Разград. Има искане за разпит на
двама свидетели в режим на довеждане, както и ървата ищца да представи копие от
удостоверението за сключен гр.брак между нея и Е. Р. Х..
Ответникът Х. Р. Х. счита иска за делба за неоснователен.Имотът ,описан в исковата молба
до 1988г. бил собственост на родителите му Р.М. /Р. Х. М.ов / и Н.Х. М. /Н.А.М./ . Тъй като
баща му починал през 1988г. сестра му Т. Р. К./Т. Р.ова/, като пълномощник на всички го
продала на ОНС-Разград. След 1990г. се водели дела срещу тези, които били закупили имота
от Общината и срещу самата Община. Ответникът и семейството му напуснали имота още
докато и двамата му родители били живи и никога ответникът не е имал претенции за този
имот. Има собствен имот в **********, на *********, в който живее и към днешна дата.
След като приключили съдебните дела майка му Н.Х. М. разговаряла с децата си и всички
заедно решили процесния имот остане на сестра им Т. Р. К.. Всички заедно взели решение
Т. Р. К. да заплати цената на целия имот на Община Разград. През м.октомври 1997г. тя
внесла по сметка на Общината стойността на процесния имот. Майка му Н., той и брат му Е.
не се включили с парични средства при изплащането на процесния имот. През 1997г. в
присъствие на всички той и брат му Е. се съгласили с това, че собственик на имота е сестра
им Т./Т. Р./. Последвало внезапно и тежко заболяване на сестра им, което наложи серия от
животоспасяващи операции в чужбина. Състоянието, в което сестра му /Т. К. /Т. Р.ова/
заварила процесния имот било плачевно. Имало опасност къщата да се срути , затова се
наложили укрепване. Сестра ум изцяло със свои средства наравила бетоновото укрепване на
основите и стените на първия етаж на къщата.
През 2009г. сестра му Т. К. се завърнала окончателно в България,в **********, в имота на
***************** и оттогава не го е напуснала нито за момент. Ползва имота като свой
собствен, като ответникът не е оспорвал по никакъв начин собствеността й върху процесния
имот. Твърди,че не му е известно и брат му Е. Р.ов да е имал през годините претенции за
този имот. През 2010г. брат му Е. заминал да работи и живее в Германия, като се връщал
рядко, за седмица-две, през няколко години и гостувал на сестра им Т.. Синът от първия
брак на брат му - Р., с когото е в добри отношения също не е имал претенции за дял от
процесния имот. Сестра му Т. Р. със собствени средства изградила кухня и баня извън
жилищната сграда под формата на пристройка. Преди това за кухня извън къщата се
4
ползваше една дървена барака. В заключение смита,че иска за делба е неоснователен.
Ответникът Р. Е. М. също счита иска за неоснователен. Твърди, че е син на Е. Р. М. от
първия му брак с Б. М., приключил с развод. До 1996г. той и родителите му живели в имота.
След развода на родителите си запазил добри отношения с баща си, дори и след като той се
събрал да живее с А. Ш. и се родили двете му по-малки сестри. Запазил и нормални
отношения с баба си по бащина линия Н.Х. М..
За процесния имот от баба си Н., от баща си Е. Р., от чичо си Х. Р. и от леля си Т. Р.ова /Т.
Р. К./ знае, че леля му Т. / Т. Р. К. / е заплатила на Община Разград около 10000лв. и е
закупила този имот. Виждал е и документ за това плащане. Баща му Е. му е казвал много
пъти, че леля му Т. е плати двора с къщата на ************** в ********** и къщата е
нейна. С баба му и чичо му отдавна са се разбрали имота да остане за леля му.
Малко преди да навърши пълнолетие през 2010г. баща му Е. Р. заминал да живее и работи в
Германия, където и починал в края на м.август 2022 година. След 2010 година баща му се
прибирал рядко, веднъж на няколко години, като оставал на гости при леля му Т. за
седмица-две. След смъртта на баба му той често ходел на гости на леля си Т./Т./ и съпруга й
Б..
След 2013-204г. не е виждал А. и децата им в имота. Баща му казвал, че годишната му
отпуска е малка и обичайно гостуват в България на близки на А. Ш. в друго село. Знае това
както от баща си Е. Р., така и от личните си наблюдения върху имота, тъй като живее на
съседна улица.
Леля му Т. /Т. / укрепила със свои средства основите на къщата с бетонови замазки и
бетонови колони,в противен случай къщата щяла да се срути. Построила и баня, и кухня към
къщата. Направила нова ограда. Близо 25 години леля му Т. и съпругът й Б. живеят в
процесния имот. Между братята и сестрата на никога не е имало спор кой е собственик на
процесния имот. От 1997 година собственик е Т. Р.ова /Т. Р. К./. Семейството на баща му се
е установило в Германия.И в момента А. Ш. и двете му сестри Т. Е. и Е. Е. са в Германия.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства
по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа
страна, следното: Ищците са наследници по закон /преживяла съпруга-втора и деца от
втория брак/ на Е. Р. М., починал на 27.08.2022г. Първите двама ответници са сестра и брат
на покойния Е. М., а третия ответник е негов син от първи брак.
Е. М., Т. К. и Х. Р. са деца на Н.Х. М.,починала на 10.04.2007г. и Р.Х.М.,починал на
19.12.1988г.
През 1964г. наследодателят на страните Р.М. Христов /Р. Х. М.ов/ и Х.Х.М. са закупили при
равни права празно дворно място то 800кв.м съставляващо парцел I-38 от кв.20 по плана на
**********. В своята половина Р. М.ов построил двуетажна къща и селскостопанска
постройка, на които понастоящем са предоставени идентификатори № 70860.507.118.1 и
70860.507.118.3. Сградите за узаконени на 29.07.1989г. на името на наследниците на Р.М..
С решение №218/04.07.2006г. по гр.д.№1580/2005г. РС-Разград е уважил предявеният от
5
Н.Х. М., Х. Р. Х.,Т. Р.ова Х.а и Е. Р. М. ревандикационен иск срещу М. Р. М.ов и Х.З. М.ова.
От мотивите на съда става ясно, че с решение №565/11.02.97г. по гр.д.№1072/95г.,че
договорът за покупко-продажба от 04.08.1989г. между наследниците на Р.М. и ОНС-Разград
е обявен за нищожен, като съединения иск по чл.108 ЗС е оставил без разглеждане, тъй като
наследниците владеят имота.
По делото са разпитани Свидетели: Св.К.А.,съседка на страните твърди,че със страните имат
общ двор. Е. и А. заживели заедно през 1997г. в къщата. С тях живеела и бабата,която
починала 2007г. Когато тя починала, те продължили да живеят в тази къща. Там живеели Е.,
А., Т. /Т./, Е.. Е. и А. имат две деца – момичета, които също живеели там. На погребението
на бабата, Т. /Т./ не дошла. По него време била в Турция. А. и Е. докато живеели в къщата,
правили основен ремонт – до тухла. На пода сложили цимент, шпакловали стените. Имали
баня отвън. Продължили я и направили една лятна кухня. Съединили лятната кухня с
банята. Банята имала врата. Само лятната кухня нямала поставени врата и прозорец. Била
иззидана от Е.. Майстора, който правил ремонта,вече не е жив. Свидетелката твърди,че
видяла Т. /Т./ след 2014г. Не дошла у брат си, а отишла при леля си. Била с очила, леля й я
водила за ръка, за да й изкара пенсия. Децата на Е. и А. учели в с. Стражец. През 2010г
първо Е. заминал за Германия. Той си идвал и отивал до 2014г. През това време докато Е.
ходел и се връщал, направил лятната кухня с банята. След 2014г. А. и децата заминали при
него в Германия. Тази къща по време на гобямата екскурция била дадена на Консервената
фаблика. Оттам настанили семейство, жена на име Х. и мъжа й. След това от Общината
върнали къщата на Е., който платил парите. От Е. знае, че той е платил за къщата. Никога Е.
не е казвал тази къща да остане на Т./Т./. След 2015г. правили ремонт на оградата, който
платил Е.. През цялото време той пращал пари от Германия. Всяка година Е. и А. се
връщали от Германия и оставали в тази къща. Те оставили Т./Т./ за пазач на къщата, да я
наглежда. Е. и А. й казали това. Свителката твърди,че нейната сестра е жена на отв.Х. Р. Х..
Двете сестри не се разбират. Преди 2014 г. свидетелката твърди,че не е виждала Т. /Т./ в
**********. Може да е идвала, но не я е виждала. От 1997г. досега свидетелката твърди,че
не е отсъствала от селото.
Св.Зайде Салимова твърди,че познава Е., но не й съпругата му А.. Само я е виждала.
Твърди,че е ходила в дома на Е. един път ,преди 1989г. Къщата била в безобразно
състояние, плачела за ремонт, без обзавеждане, празна къща. Знае, че къщата била дадена на
Общината. Знае, че кухнята пред къщата е построена от Е.. Това го знае от К. /свидетелката/.
Когато св.К. била оперирана св.Зайде ходила да я гледа и разбрала, че с Е. направили
стената. Къщата на К. и на Е. е нещо като къща-близнак. Къщата не е в общ двор, разделен е
двора. Това зная откакто ходя в с. Стражец. Свидетелката твърди,че често ходи на гости в
св.К.. Е. починал в Германия, но го погребали в България. Сестра му Т./Т./ дори не пуснала
ковчега в къщата. Дори не са го смъкнали от колата. Преди 1989 г. е виждала майката на Е..
Виждала е Т., но не е разговаряла с нея. Не е виждала ответника там, но го познава. Откакто
направили високата ограда, не се вижда къщата им. Преди да направят оградата е Т. пред
къщата, където живеят. Чувала е ,че Т./Т./ е пазач на къщата. Знае също, че Х. – брата на Е.
6
отказал да вземе дял от къщата и Е. остава в къщата. Това знае от К.. И други хора идваха у
тях. Познавам брат му Х., но не знаела,че с Е. са братя. Нито с Х., нито с Е. е разговаряла за
имота.
Св.К. М., съсед от горната страна на улицата, твърди,че Е. заминал за Германия в преиода
2009г.-2011г., но не се сеща с точност. Когато аз се нанесох в неговата къща през 1989г.,
къщата на съседите била купена от едно семейство от с. Градинка. След това от Турция се
върнала баба Н.. Този, който купил къщата ги пуснал да живеят долу. Е. и жена му бяха на
квартира в с. Стражец, в горната къща. Първо сама бабата живееше в къщата. След това Е. с
жена си А. също отишли. Преди това Е. живял там с първата си жена преди да се разведат.
След време Е. се оженил за А.. Когато Е. заминал за Германия 2009-2010г., бил сам. Жена
му останала в с. Стражец в тази къща. Сестрата на Е. дошла от Турция. Живееше при тях
след 1990г. когато си идвала в Бълтгария. Т./Т./ има двойно гражданство. Тя и мъжа й
живели и в България, и в Турция. Месец живееха тук, месец в Турция. Не знае дали Т. /Т./ и
мъжа й са имали къща в Турция. Т. /Т./ платила на Общината къщата. Е. му казал, че сестра
му Т. ще плати къщата. С Е. не са се карали никога. Свидетеля е ходил в къщата. Работил е
както на Е. /преди да замине за Германия/, така и на Т.. Когато Е. заминал за Германия, Т.
/Т./ останала в къщата с мъжа си. Започнали да правят ремонти. Направили подсилващи
колони. Не знае кой е платил ремонта, но това което направили двамата, го направиха с
техни роднини от с.Мортогоново. Мъжът на Т. /Т./ е от с. Мортогоново. Строителните
материали ги купила Т. /Т./. Лично не е виждал Т. /Т./ да плаща материалите. Виждал, че
носят материали. За плащането не знае, а само предполага. Т. /Т./ с мъжа си живеела къщата
към момента, когато правили ремонта.Те стоели при майсторите. Майсторите правили
колони, които са отвън. Свидетеля твърди,че правил оградата на Т. /Т./, като Т. му платила
за труда. Оградата да е направена преди около три години. Пред къщата има една
пристройка /лятна Кухня/,която направил Е. след 2000г., но свидетеля направил
шпакловката и поставил теракот. Отзад направил бетонна площадка. Имало тоалетна,по
която не е правил нищо. Отново Т. и мъжът й платили.
Свидетелят твърди,че от Е. е чувал,че сестра му е платила къщата и дори му пращала пари в
Германия. Това било преди Т. да се върне от Турция. Когато Т. си идваше от Турция,
оставаше да живее в тази къща. Т. се върнала от Турция отдавна, но свидетелят не си спомня
кой година. След като Е. и семейството му заминали за Германия си идвали за ден-два и
отивали на гости в селото на А..
Св.М.Х., също съседка твърди,че познава всички. Ходила е много пъти в имота. Въпросният
имот бил продаден на Общината през 1989г. и бил купен от други хора. Когато се върнали в
България, трябвало да се заплати къщата, на новите собственици. Къщата била продадена на
консервения комбинат. Т. платила къщата на Общината.Свидетелката твърди,че ходила
заедно с Т. да внесат парите. Отишли в ДСК. Т. /Т./ дала парите. Само двете били тогава. Е.
изобщо нямал пари, не ходел работа. След като се изплатила къщата, Т. по здравословни
причини останала в Турция. Стояла там около две години. Тя беше загубила слуха си,
захарна болест имаше и много проблеми. Когато си говорели с Т. /Т./, е разбрала,че Н.,
7
синовете й, и внукът й от първата жена на Е. никога не са оспорвали за имота, тъй като
казвали, че е платен имота от Т. /Т./. Това нещо го знаело цялото село. Т. се върнала в
България и се прибрала в къщата да живее. Тя се върна със съпруга си Б.. В къщата били А.
с децата. През 2010г. Е. дошъл в дома й да се сбогува с мъжа й, тъй като заминавал за
Германия. А. и децата останаха в къщата. След това и А. заминала за Германия. Идвали
рядко – на две, три години. Стоели най-много 10-15 дни, защото къщата е нищожна. Т.
направила колони на къщата. Когато се връщали А. ходела или в с.Дянково при сватята си
или при майка си в с.Йонково. Е. казал на съпруга й,че няма намерение да се връща в
България и ще остане да живее в Германия. Последно дошли да сключат граждански брак с
А.. Заминали и повече Е. не се върнал, защото се разболя. Х. и Н. нямали против за къщата,
защото нямали средства да я платят. Н. му казвала: „Тя дъщеря ми плати къщата, къщата е
нейна“. Е. също казвал, че къщата била на кака му. Т. укрепила къщата с колони от първия
етаж. С мъжа и направили нова пристройка-лятна кухня. от я, те са две стаи и салонче.
Преди това в къщата нямаше никаква кухня. Т. извикала майстор К. и тя му платила.
Свидетелката донесла колата с материалите. Майсторът също носил материали, като Т.
платила за превоза. Извън къщата имало само баня, но Т. /Т./ я разширила с лятната кухня.
По средата със съседите направили ограда. К. бил майстора на оградата. Т. /Т./ му платила.
След като Е. заминал за Германия със семейството си, запазил добри отношения с Т.. Като
се върнел от Германия казвал: „идвам на гости у кака“.Т. заминала за Турция през 1989г., но
се върнала след две години. През този период работела в Турция и имала доходи, но след
това се разболяла. След като взели къщата /от общината/, тя се разболяла. Разболяла се
когато видяла, че новите собственици изхвърлили багажа и Е. и Т. /Т./.Като се върнали
спели на площада. След това се пренесли да спят в царевицата. Когато излязло делото за
къщата, тогава се прибрали в къщата. Тя дошла да плати къщата и се върнала в Турция. За
постоянно остана в България доста година след това. Т. живее постоянно в България, повече
от десет-дванадесет години. Тя е пенсионерка. Преди с мъжа си работеха в Турция, и като се
пенсионирали заживели в България. Е. и А. нямали сключен граждански брак когато
заминали за Германия. Когато разбрали, че Е. е болен, дошли в България да сключат
граждански брак. Заминали след това и повече не се върнали. Е. бил около година и
половина в кова.Когато Е. почина, тогава се върнали за погребението.
По делото е назначена графологична експертиза, от заключението на която се установява,че
подписът на „Вносител:“ положен във вносна бележка на сумата 9840лв. е на Н.Х. М..
Въз основа изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Преди да се произнесе по делбата, съдът следва да разгледа и обсъди възражението на отв.Т.
К.,че е придобила делбения имот по давност. Последната твърди,че е започнала да владее
имота като свой след 23.10.1997г., когато лично заплатила стойността му на Община-
Разград и след прогласяване нищожността на покупко-продажбата на имота по време на
„голямата екскурзия“ през 1989г. Твърди,че майка й заявила, че къщата остава за нея, а
братята й не се възпротивили. Фактическата власт получила от майка си и двамата си братя.
8
Показанията на двете групи свидетели са взаимоизключващи се и касаят основни релеванти
факти, като демонстрирането на намерение за своене по отношение на останалите
наследници, неговата продължителност и необезпокояваност. По делото липсват безспорни
доказателства ответницата Т. К. да е придобила имота въз основа на 10 годишно давностно
владение. Твърдението на ответниците, че Т. К. е заплатила сумата от 9840лв./продажната
цена на къщата/ се опроверга от заключението по назначената съдебно-почеркова
експертиза. Вносител на сумата е Н.Х. М., а не Т. Р. К.. Опровергаването на този основен
факт, който се твърди от ответниците и водените от тях свидетели поставя под съмнение
достоверността на свидетелските показания, като твърденията на ответниците изглеждат
като опит да се лишат от права една част от наследниците на Е. Р..
Към 1997г. Н. М. е била собственик само на 5/8ид.ч. от имота и е можела да се разпорежда
само с тази част. Имота е бил СИО, прекратена със смъртта на Р.М.. Останалите 3/8ид.ч. са
притежание на трите им деца. Изявленията на отв.Х. Р. Х. и отв.Р. Р.,че не оспорват правото
на собственост на отв.Т. К., не налагат извода,че и Е. Р. е имал такава воля.
Правото на собственост по давност се придобива с непрекъснато владение в продължение на
10 години, като с изгубване на владението в продължение на повече от 6 месеца давността
се прекъсва /чл.81 ЗС/. По делото са налице противоречиви гласни доказателства, но е
безспорно, че както Е. /до заминаването си в Германия през 2010г./, така и след това Т. са
правили подобрения в имота. Не се събраха доказателства отв.Т. К. да е правила подобрения
в имота през 1998г. До 2010г. Е. с ищците живели в имота. След като заминал за Германия
съпругата и децата му останали в къщата. До тогава Т. е живяла с мъжа си в Турция, но на
няколко месеца идвала в България. През 2014г. когато ищците заминали за Германия, отв.Т.
К. се настанила в имота и започнала да го ремонтира. Този факт твърдят свидетели и на
двете страни. В заключение за начален момент на давността може да се приеме 2014г., като
10 годишният давностен срок не е изтекъл към предявяването на иска за делба.
Предвид горното,съдът намира иска за делба са основателен и доказан,като наследството
следва да бъде разпределено между трите деца на наследодателите Р.М. /Р. Х. М./ и Н. М.,
респ.наследниците на едното им починало дете Е.. Ответниците Т. К. и Х. Х. следва да
получат по 1/3ид.ч. от имота, а 1/3ид.ч. на Е. следва да бъде разпределена поравно между
преживялата съпруга и трите деца на Е. от двата брака. Всеки от четиримата следва да
получи по 1/12ид.ч.
В откритото производство по чл.193 ГПК се установи,че подписът на „вносител“ е положен
от лицето посочено за негов автор, а именно Н.Х. М., а не от Т. Р. К., както последната
твърди. Предвид на това не се налага произнасяне от съда с отделен диспозитив.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО СЪДЕБНА ДЕЛБА между А. Ш. Р., ЕГН ********** от
9
**********,*************, Т. Е. Р., ЕГН ********** от **********,*************, Е. Е.
Р., ЕГН ********** от **********, *************, Т. Р. К., ЕГН ********** от
**********,************* , Х. Р. Х., ЕГН ********** от **********,********** и Р. Е. М.,
ЕГН ********** от **********,*********** на 1/2 /една втора/ идеална част от Поземлен
имот е идентификатор № 70860.507.118, в **********, общ.Разград, по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-71/07.11.2007г. на Изп.директор на АКГГ, Последно изменение на КККР,
засягащо поземления имот: няма данни за изменение: Адрес на поземления имот:
**********, ********************************, целият с площ 697кв.м., Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10м/. Стар идентификатор: няма, номер по предходен план: квартал 10,
парцел 9, при граници: 70860.507.120, 70860.507.613, 70860.507.119, 70860.507.115,
70860.507.609 и РЕАЛНО 1. СГРАДА с идентификатор №70860.507.118.1, с застроена
площ от 64кв.м., с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна; 2. СГРАДА с
идентификатор № 70860.507.118.3, с застроена площ от 6кв.м., с предназначение:
Селскостопанска сграда ПРИ ПРАВА: по 1/3ид.ч. за Т. Р. К. и Х. Р. Х. и по 1/12ид.ч. за А.
Ш. Р., Т. Е. Р., Е. Е. Р. и Р. Е. М..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
10