Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 14.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично
съдебно заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар А.Тодорова,
като разгледа докладваното
от председателя гражданско дело № 8947 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Ю.Л.Б. и С.М.Р. искове
с правно основание чл. 226, ал.1 от
КЗ /отм./.
Ищците твърдят, че на 16.08.2015
г. на път III-3004 настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на водач на
лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с д.к. № ********-
Б.Е.Р., чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ от ответното дружество. Водачът на автомобила нарушил правилата за
движение по пътищата по чл.5 ал.1, чл.13 ал.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2 и
чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки се с несъобразена скорост по пътя в посока
гр.Тръстеник – с.Ореховица. При навлизането в завоя изгубил контрол върху
автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил в насрещно
движещия се л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ********,
вследствие на което настъпила смъртта на Ш.Ю.Р.- син на ищците, който пътувал в
лекия автомобил „Опел Вектра“. По случая било
образувано ДП №200/2015г. по описа
на РУП - Долна Митрополия и пр.пр. №2114/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Плевен. Ищците
твърдят, че между тях и техният син съществувала силна емоционална връзка,
основана на обич и разбирателство. Вследствие на претърпяната загуба претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в отчуждение, вътрешно напрежение, депресивни
състояния, невъзможност да приемат факта на смъртта на сина им, изпитвали скръб
и непреодолима тъга. Твърдят, че отговорността на водача на лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с д.к. № ********била
застрахована по застраховка“ Гражданска отговорност“ към датата на настъпване
на произшествието от ответното дружество по застрахователна полица №12115000202617
със срок на валидност от 06.01.2015г. до 21.10.2015г. Поради изложените доводи,
молят съда да осъди ответника да заплати на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
200 000 лв., заедно със законната лихва, считано от от 16.08.2015г. до
окончателното плащане. Претендират разноски.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва
съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“; поведението на сочения от ищците деликвент не
било противоправно и виновно; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на водача и вредите; синът на ищците допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, тъй като пътувал без поставен предпазен колан; вредата била причинена
и от друго лице – Й.В.Д. – водач на л.а. „Фолксфаген“
с рег. № ********; оспорва размера
на иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен предявеният иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, ищците
следва да ангажират доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на родствена връзка с починалото лице; 2/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 3/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 4/да докажат размера на дължимото обезщетение. Съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД, при извършено непозволено увреждане, вината на деликвента се предполага до доказване на противното.
С оглед представената от ищците справка, получена от информационната база
данни на Гаранционни фонд, съдът приема за установено, че към датата на
процесното пътно-транспортно произшествие за лек автомобил марка „Опел“, модел
„Вектра“ с рег. № ********е имало валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество по застрахователна
полица №02115000202617 със срок на валидност от 06.01.2015г. до 06.01.2016г.
Видно от представените по делото удостоверение за раждане серия Р-97 №170569 от 26.02.1997г. и удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх.№ ГР-09-1049 от 18.10.2017г. ищците Ю.Л.Р.(Ю.Л.Б.) и С.М.Р. са баща и майка
на починалия Ш.Ю.Р..
От заключението на автотехническата експертиза,
което съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на
пътно-транспортното произшествие: При движение в посока гр.Тръстеник - с. Ореховица
водачът на л.а „Опел Вектра“ при навлизането в ляв
завой, при скорост от 130 км./час, е загубил контрол върху автомобила и е навлязъл в ляво в насрещната лента за движение. Срещу
него се е движел л.а “Фолскваген Пасат“ със скорост
от около 70 км/час. Ударът за л.а „Опел Вектра“
с „Фолксваген Пасат“ е челен кос, както и
в лявата странична част. След удара двете превозни средства излизат от пътното
платно и преминават през банкета, установяват се напречно на пътното платно на
около 2 - 4 м. от местоудара. Причина за настъпване
на произшествието е поведението на водача на л.а „Опел Вектра“,
който е навлязъл в ляв завой с висока скорост от около 130 км/час и при употребата на спирачки се е отклонил
наляво и е преминал в платното за насрещно движение, при което ударът за л.а “Фолксваген
Пасат“ е бил непредотвратим.
С оглед заключението на автотехническата
експертиза съдът приема за доказано по делото, че поведението на водача на
автомобил „Опел Вектра“, с рег. № ********– Б.Е.Р., е
било противоправно и виновно. Същият е нарушил чл.16,
ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който на пътно платно с двупосочно движение на
водача е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза
и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне. Допуснато е нарушение и на чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват, както и на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, които
изисква водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението, както и при избиране скоростта на
движение да не превишават законоустановените стойности.
От заключението на медицИ.ката експертиза, което
съдът приема, се установява, че
вследствие на пътно-транспортно произшествие ищецът е получил тежка множествена
механична травма, изразила се в: черепно-мозъчна травма, лицево-челюстна
травма, гръдно-коремна травма и травма на опорно-двигателния апарат.
Непосредствена причина за смъртта на Ш.Р.е гръдната травма, при която е разкъсан
жизнено важен орган – сърцето. Според експерта е налице пряка причинно-следствена
връзка между пътно-транспортното произшествие и телесните повреди, причинени на
Р., който са довели до неговата смърт.
По делото е изслушана и съдебно - психологическа
експертиза, която съдът приема. От заключението се установява, че ищците страдат
от загубата на своя син. Скръбта е интензивна, поради силната им привързаност
към техния син, в семейството съществуват силни семейни връзки. В поведението на
ищците се наблюдават симптоми, характерни за разстройство в адаптацията,
изразено в тревожно-депресивна реакция. Разстройството в адаптацията се
изразява в тревожност, тъга, напрегнатост, нарушение на съня, склонност към самоизолиране и понижена работоспособност. При ищцата може
да се говори и за клинична динамика в емоционалните реакции. Тъгата, като
емоция, никога няма да изчезне за ищците. Адаптирането им към ежедневието и
приемането на загубата все още не е настъпило. Съществува пряка
причинно-следствена връзка между смъртта на Ш.Р.и душевното разстройство на
неговите родители.
С оглед на гореобсъдените доказателства съдът
приема, че е осъществен ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/,
поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните
обстоятелства: възрастта на ищците към датата на смъртта на сина им – 44г. за Ю.Л. Р. и 46г. за С.М.Р., обстоятелството, че е
прекъсната една от най-силните връзки в живота на човека – тази на родителя с
неговото дете, при това във възраст, когато синът на ищците е бил на 18 години,
предстояло му е завършване на училище и реализирането му в живота. Отношенията
между ищците и техният син са били основани на силна привързаност и обич един
към друг, в семейството са съществували силни семейни връзки/заключение на
съдебно-психологическа експертиза/. В поведението на ищците се наблюдават
симптоми, характерни за разстройство в адаптацията, изразени в тревожно-депресивна
реакция. Според психологическата експертиза, ищците изпитват тревожност, тъга,
напрегнатост, страдат от нарушения на
съня, склонни са към самоизолация, изпитват понижена
работоспособност. При ищцата може да се говори и за клинична динамика в емоционалните
реакции. Адаптирането им към ежедневието и приемането на загубата все още не е
настъпило. Наред с това съдът съобрази обстоятелството, че ищците имат и други
деца и внуци, които ги подкрепят и им помагат да преживеят болката от загубата
на сина им./заключение на съдебно-психологическата експертиза/. От друга
страна, дори и интензивността на
страданието на ищците да намалее във времето, мъката от загубата на детето
им ще остане до края на живота им, загубата за тях е невъзвратима и не може да
бъде измерена материално.
Като съобрази посочените обстоятелства, съдът определи застрахователното
обезщетение по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, в размер на по 150 000лв. за всеки от
ищците.
По възражението за съпричиняване:
Ответникът направи възражение за съпричиняване на
вредите от починалия, който пътувал без поставен предпазен колан.
Съдът намира възражението за неоснователно, поради следните съображения:
От медицИ.ката експертиза, чието заключение съдът
приема, се установява, че предпазният колан не може да ограничи настъпването на
уврежданията на ищеца от притискане от деформирани части на автомобила след
удара и не може да ограничи причиняването на инерционни увреждания. Травмите, както
на главата и лицето, така и на тялото и десните крайници, могат да настъпят и
при поставен предпазен колан. Освен това
в конкретния случай е била увредена средната дясна колонка, където се закрепва
предпазния колан, поради което същият не би могъл да предотврати уврежданията
на тялото на пътника на предна дясна седалка. Установени са увреждания на
коремни органи, които са характерни за причиняване по инерционен механизъм/след
спиране на тялото от удар в колана или в части и предмети от автомобила/.
Вещото лице е посочило, че вътрешните органи могат да се травмират, както от
сътресение при рязко спиране след движение на автомобила с висока скорост, така
и при преразтягане на задържащия ги колан с
разкъсвания на органи, вкл. и на големи съдове.
С оглед заключението на медицИ.ката експертиза
съдът приема, че ищецът е пътувал с поставен обезопасителен
колан, но дори и да не бе пътувал с обезопасителен
колан, би претърпял тежките телесни
травми на главата, вътрешните органи и
десните крайници. Травмите на вътрешните органи с разкъсвания, вкл. и на големи
съдове, могат да доведат до настъпване на смърт, поради което възражението за съпричиняване на вредите не бе доказано по делото.
По
разноските:
Ищците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 3355.50 лв., съобразно отхвърлената част от иска, от която
1677.75лв. дължи ищецът и 1677.75лв. дължи ищцата.
При определяне размера на разноските съдът уважи възражението на ищците за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и намали размера на
адвокатското възнаграждение до минималната сума по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 13 272лв. с
ДДС. При формиране стойността на разноските съдът отчете и заплатените разноски
за вещо лице в размер на 150лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
С.Ч. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на по 9 954 лв. с
ДДС, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер на 12 000лв., а на СГС разноски за вещо лице в размер на 487,50 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И." АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Ю.Л. Р., ЕГН **********,
адрес за призоваване: гр. София, ********, сумата от 150 000лв. /обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в преживени болки и
страдания от смъртта на сина му Ш.Ю.Р., настъпила
в следствие на пътно-транспортно произшествие на 16.08.2015 г., причинено по
вина на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“
с рег № ********- Б.Е.Р., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва, считано от 16.08.2015 г. до окончателното изплащане, като
иска, в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И." АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.М.Р., ЕГН **********,
адрес за призоваване: гр. София, ********, сумата от 150 000лв. /обезщетение за
неимуществени вреди, изразили се в преживени
болки и страдания от смъртта на сина й Ш.Ю.Р., настъпила в следствие на
пътно-транспортно произшествие на 16.08.2015 г., причинено по вина на водача на
лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег № ********- Б.Е.Р., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“/, ведно със
законната лихва, считано от 16.08.2015 г. до окончателното изплащане, като
иска, в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000 лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Ю.Л.Р.да заплати на „З. „Б.И."
АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
1677.75лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА С.М.Р. да заплати на „З. „Б.И."
АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
1677.75лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И." АД, ЕИК *******,
да заплати на адвокат адв. С.С.Ч.
***, ЕГН **********, адрес за призоваване: гр.София, гр. София, ********, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 9 954 лв. с ДДС лв.,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И." АД, ЕИК *******,
да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
държавна такса върху уважените искове в размер на 12 000лв, а на СГС разноски
за вещи лица в размер на 487.50лв., съобразно уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: