№ 5839
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110102418 по описа за 2022 година
Предявени са искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу В. Й. А., ЕГН:
**********, адрес: гр. София, ***; Р. Н. А., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ***; С.
Н. А., ЕГН: **********, адрес: гр. София, *** и Р. Н. А., ЕГН **********, адрес: гр.
София, ***, по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр. София, ***, при
условията на разделна отговорност при квоти 3/6 за В. Й. А.; 1/6 за Р. Н. А.; 1/6 за С. Н.
А.; 1/6 за Р. Н. А.: сумата от 3 186,24 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
10.11.2021 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 536,03 лв. за периода
15.09.2019 г. - 29.10.2021 г.; сумата от 23,16 лв. - цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
10.11.2021 г. до изплащане на вземането; мораторна лихва от 4,68 лв. за периода
01.12.2018 г. - 29.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 64182/2021 г. на СРС, 31-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът В. Й. А. и Н. Й. А. (общ
наследодател на ответниците Р. Н. А., С. Н. А. и Р. Н. А.) са клиенти на ТЕ за
топлоснабдения имот и са потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на ЗЕ, като за процесния период са консумирали топлинна енергия на
процесната стойност, но не са я заплатили. След смъртта на Н. Й. А. за негови
задължения отговаряли наследниците му. Обосновава правния си интерес от
предявяване на исковете с възражения на Й. А. и Н. Й. А. срещу издадена в негова
полза заповед по изпълнение. Представя писмени доказателства и прави искане за
допускане на експертизи и привличане на трето лице помагач.
Видно от разписка към съобщение ответницата Р. А. е получила препис от
исковата молба с приложенията на 07.10.2022 г., поради което 1-месечният срок за
отговор по чл. 131 ГПК е изтекъл на 07.11.2022 г. преди подаването на отговора на
1
исковата молба на 10.11.2022 г.
В срока за отговор ответниците с изключение на ответницата Р. А. оспорват
допустимостта и основателността на исковете при съображения, подробно изложени в
отговора. Оспорват В. Й. А. и Н. Й. А. да имат качеството потребител на ТЕ, наличието
на облигационни отношения между страните по делото по договор за доставка на ТЕ за
процесния имот, ищецът да е доставял топлинна енергия на претендираната стойност,
както и топлинната енергия да е отговаряла на БДС. Оспорват изпадането в забава за
главницата за ТЕ. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на исковете
Исковете са предявени от заявителя в заповедното производство и настоящ ищец
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК след възражение в срок от длъжника, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за суми и периоди, за които е издадена процесната
заповед за изпълнение.
За да бъдат уважени предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между страните, количеството на реално доставената от него по договора
топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. В тази връзка по делото е
отделено за безспорно, че за процесния имот през процесния период ищецът е
доставил топлинна енергия в количеството и стойността, посочени в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в
общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова
уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага
заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени –
собственикът или титулярят на правото на собственост или на вещното право на
ползване, но в тази връзка с отговора на исковата молба е направено изрично
оспорване, че ответникът е титуляр на вещно право върху имота.
В настоящия случай ищецът не успя да докаже наличието на облигационна
връзка между страните по доставка на топлинна енергия и извършване на дялово
разпределение за процесния имот и за процесния период. По делото липсват каквито и
да е доказателства, от които да може да се направи извод, че ответниците са титуляри
на вещно право по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ върху процесния имот.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на исковете, доколкото ищецът не
доказа при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си на собственик
или вещен ползвател ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния
имот и период.
По разноските
2
С възраженията срещу процесната заповед за изпълнение не е поискано
присъждане на разноски, поради което такива не се следват на ответниците за
заповедното производство. В исковото производство е представен договор за
безплатна правна помощ между всички ответници без В. А. (л. 100).
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът присъжда адвокатско възнаграждение в
минимален размер на процесуалния представител на всеки ответник без В. А. в
исковото производство с оглед представения договор за правна защита и съдействие.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение се прилага
разпоредбата на НМРАВ, действала към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, с оглед материалноправния характер на нормите на наредбата
(Определение № 27 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4729/2019 г., IV г. о.;
Определение № 499 от 19.07.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3019/2018 г., II т. о.;
Определение № 17 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1193/2016 г., I т. о.; Определение
№ 782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3545/2014 г., II т. о.; Определение № 703 от
13.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 2472/2014 г., I т. о.; Определение № 270 от
24.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7159/2013 г., IV г. о.; Определение № 189 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1024/2014 г., IV г. о.).
При материален интерес по делото от 3 750,11 лв. и с оглед квотата от 1/6 на
всеки от тримата ответници в общо претендирания дълг от 625,02 лв. минималният
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на всеки от
горепосочените трима ответници е 300 лв. съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ (изм. ДВ,
бр. 68 от 2020 г.), а в случая представения договор за правна помощ и съдействие за
процесуално представителство за исковото производство за същите ответници е
сключен преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 88 от 2022 г. от 04.11.2022
г.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу следните
лица:
В. Й. А., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ***;
Р. Н. А., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ***;
С. Н. А., ЕГН: **********, адрес: гр. София, *** и
Р. Н. А., ЕГН **********, адрес: гр. София, ***,
по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания за имот, находящ се в гр. София, ***, при
условията на разделна отговорност при квоти 3/6 за В. Й. А.; 1/6 за Р. Н. А.; 1/6 за С. Н.
А.; 1/6 за Р. Н. А.:
сумата от 3 186,24 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.11.2021
г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 536,03 лв. за периода 15.09.2019 г. - 29.10.2021 г.;
сумата от 23,16 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за
3
периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 10.11.2021 г.
до изплащане на вземането;
мораторна лихва от 4,68 лв. за периода 01.12.2018 г. - 29.10.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
64182/2021 г. на СРС, 31-ви състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, да заплати на адв. М. М., личен № ***, адрес: гр. София, ул. „Княз Борис I“ ***,
сумата от 900 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство по делото на ответниците Р. Н. А., С. Н. А. и Р. Н. А..
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4