Решение по дело №357/2023 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 26
Дата: 22 февруари 2024 г.
Съдия: Поля Павлинова Иванова
Дело: 20233520100357
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Попово, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Поля П. И.а
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. И.а Гражданско дело №
20233520100357 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищцата Ш. Х.Д. – гражданка на Иран, действаща чрез пълномощник: адв. И. Ц. от ТАК,
твърди в исковата молба, че с ответника били съпрузи от 01.11.2012 г. и от брака си нямали
родени деца.
Твърди, че след сключването на брака живели около два месеца в гр. Попово, като през
този период се появило несходство в характерите им и ищцата заминала за Иран. От м. февруари
2013 г. до момента страните били във фактическа раздяла и не поддържали никакви
взаимоотношения.
Предвид изложеното и като счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с развод, без да се произнася по въпроса
за вината.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е подаден писмен отговор от ответника К. П.
И. от гр. Попово, не е изразено становище по предявения иск.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск чрез пълномощник: адв. И. Ц. от
ТАК, упълномощен с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощител.
Ответникът се явява лично в с.з. и изразява становище за допустимост и основателност на
предявения иск. Признава, че от 2013 г. съпрузите са във фактическа раздяла. Не желае съдът да се
произнася по въпроса за вината.
Съдът, след анализ и преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от
фактическа страна:
Страните са съпрузи по силата на акт за граждански брак № 72/01.11.2012 г., съставен в гр.
Попово, обл. Търговище (видно от приложеното на л. 6 удостоверение за сключен граждански
1
брак – дубликат, издадено от Община Попово.) От същото удостоверение е видно, че при
сключване на брака всеки от съпрузите е запазил предбрачното си фамилно име.
Няма спор, че през времетраенето на брака съпрузите нямат родени деца.
Няма спор още, че съпрузите са живели заедно едва около 2 месеца и са се разделили, като
съпругата е напуснала пределите на РБ, първоначално си е отишла в Иран, чийто гражданин е, а
впоследствие се установила да живее в Турция.
Няма спор и че през дългата фактическа раздяла съпрузите не са поддържали никакви
взаимоотношения помежду си, както и че никой от тях не желае заздравяването на брака.
От няколко години ответникът се е установил да живее на семейни начала с друга жена.
Фактическата обстановка е установена посредством приложеното писмено доказателство,
свидетелските показания на св. Петя И.а Петкова от гр. Попово и признанието от ответника на
всички изложени в исковата молба факти. Съдът кредитира показанията на св. Петкова, тъй като
същите са последователни и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен
материал.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че бракът между страните е само формален и лишен от съдържание поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от основните му
предпоставки – физическа и духовна близост между съпрузите.
Настоящият състав на съда приема, че фактическата раздяла между съпрузите, датираща от
преди около единадесет години, продължаваща и понастоящем, както и липсата на данни който и
да било от съпрузите да е изразил намерение да подновят съвместното си съжителство и да
възстановят брачните си взаимоотношения, напълно са лишили брака от присъщото му
съдържание и смисъл. Поради изложеното, съдът счита, че следва да бъде допуснат развод между
страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.
Предвид факта, че не е направено искане от нито една от страните за произнасяне по
въпроса за вината, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Тъй като по време на брака си съпрузите нямат родени и/или осиновени деца, съдът не
дължи произнасяне по тези въпросите, свързани с децата.
Съпрузите нямат и семейно жилище, поради което съдът не следва да се произнася и по
въпроса за ползването на такова жилище.
Съпрузите не са променяли фамилните си имена при сключване на гражданския брак,
поради което след прекратяването му следва да продължат да носят фамилните имена И. и Д..
Съдът определя държавна такса по допускането на развода – в размер 50.00 лв., които
следва да бъдат заплатени поравно от страните, на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Предвид всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между К. П. И., ЕГН **********, от гр. П., обл. Т.,
кв. „С.“, ул. „Ч. № и Ш. Х. Д., гражданка на Иран, родена на 14.05.1974 г., с постоянен адрес в гр.
И., Република Турция, действаща чрез пълномощник: адв. И. А. Ц. от Адвокатска колегия –
Търговище, сключен с акт за граждански брак № 72/01.11.2012 г. , съставен в гр. П., обл. Т.,
КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 49, ал.1 от СК.
ОСЪЖДА К. П. И., ЕГН **********, от гр. П., обл. Т., кв. „С., ул. „Ч.“ № , ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Попово сумата
2
25.00 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на основание чл.
6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ш. ХАДЖИКХАН Д. – гражданка на Иран, родена на г., с постоянен адрес в
гр. И., Република Турция, действаща чрез пълномощник: адв. И. А. Ц. от Адвокатска колегия –
Търговище, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Попово сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) – държавна такса за допускането на развода,
на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
3