Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Тополовград,
13.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на трети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.СЕМЕРДЖИЕВА
при участието на секретаря:
К.П.
като разгледа докладваното
от съдията АНД № 49 по
описа на 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото
против него наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като са нарушени
материалният и процесуалният закон при издаването на АУАН и НП, твърди се, че
не е спазен срока по чл.52 от ЗАНН, че е нарушено правото на защита на
извършителя, поради това, че не са конкретизирани обстоятелствата при които е
извършено нарушението и които са съществен елемент от състава му. Поради което
се претендира да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно издаденото НП на
Началника на РУ – Тополовград и да се присъдят на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с
пълномощника му и поддържа изложеното в жалбата, като претендира нейното
уважаване.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание,
но в писмено становище, подадено от пълномощник – юрисконсулт твърди, че
жалбата е неоснователна и недоказана, че издадения АУАН и НП са законосъобразни
и претендира да бъде отхвърлена изцяло, като бъде потвърдено атакуваното НП и
се присъдят в полза на ОД на МВР – Хасково направени разноски – юрисконсултско
възнаграждение, като в същото време се оспорва претендирания размер на
адвокатския хонорар в производството като прекомерно завишен и се претендира
определянето му в минимален размер.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
На
09.12.2019 г. е съставен АУАН № 300261 на жалбоподателя, за това, че в
качеството му на водач на лек автомобил на път III 559 в посока към
гр.Тополовград е управлявал без да избира скоростта си на движение съобразно
релефа на местността, състоянието на пътя/мокро/, при излизане от десен завой
губи контрол на МПС-то, излиза в дясно от пътя и се блъска в крайпътно дърво от
което следва ПТП с материални щети. Актът е съставен от актосъставителя П., в
присъствието на свидетеля Д.. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и
нарушителя без възражения и съответно връчен срещу разписка. Въз основа на този акт е издадено НП № 19-0358-000474/12.02.2020
г. от Началника на РУ – Тополовград, с което на жалбоподателя е наложено наказание:
„глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 предл.1-во от ЗДвП. В НП
е записано, че водачът виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. НП е връчено срещу
разписка на 22.05.2020 г. На 29.05.2020 г. е входирана жалба в РУ на МВР
Тополовград.
По
делото са разпитани актосъставителя и свидетеля Д., които посочват
обстоятелствата при които е извършено и установено нарушението и между техните
показания, както и между тях и изложеното в АУАН и НП не съществуват
противоречия.
По
повод възражението на жалбоподателя, че преписа от акта който му е връчен е бил
нечетлив и с това е нарушено правото му на защита на актосъставителя П. и св.Д.
съдът предяви представения от пълномощника на жалбподателя екземпляр от акта, и
двамата изрично посочват, че на водача е бил връчен на самия ден 09.12.2019 г.
вторият екземпляр от акта и в момента на връчването екземплярът е бил напълно
четлив. Също така и двамата заявяват, че на нарушителя е бил прочетен акта
преди връчването и той е запознат с него.
По
делото с оглед направено възражение от пълномощника на жалбоподателя е изискана
информация относно това кога на процесния път е поставена табела с надпис
„участък с концентрация на ПТП“. Съответно Директора на ОПУ – Хасково в писмо
приложено към делото е отговорил, че табелата е поставена на 18.03.2020 г.
Нарушението визирано в акта е извършено на 09.12.2019 г.
Към
преписката на РУ – Тополовград е приложен и снимков материал от който е видно
местоположението и състоянието на лекия автомобил управляван от нарушителя и
състоянието на пътя, като на снимките се виждат мокри петна, липсват паднали
листа, пясък от предишно опесъчаване и опесъчена осова линия, каквито твърдения
навява жалбоподателя при разпита си в съдебно заседание.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени
доказателства, които съдът кредитира, тъй като са издадени в съответната форма
и ред, и от показанията на актосъставителя и свидетеля Д., на които съдът дава вяра, тъй като са
обективни, логични и непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните
доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо
правен интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Жалбата е неоснователна и недоказана, и следва да бъде отхвърлена,
а обжалваното НП да бъде потвърдено, като напълно законосъобразно и правилно.
Съображенията за това са следните:
На жалбоподателя е съставен АУАН и съответно НП за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Съгласно този член водачите ППС са длъжни при избиране
скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и превозното средство, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. При нарушение на тези
задължения когато водача се движи с несъобразена скорост може да бъде съответно
ангажирана административнонаказателната му отговорност по чл.179, ал.2
предл.1-во от ЗДвП. Такъв е и конкретния казус. В настоящото производство по
безспорен и категоричен начин се установи, че жалбоподателя, като водач на лек
автомобил не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия,
релефа на местността и състоянието на пътя. И именно тази несъобразена скорост
с посочените по-горе условия е причинила ПТП от което са настъпили материални
щети на автомобила, което не е елемент от състава на нарушението.
От показанията на актосъставителя и св.Д., както и от
снимковия материал приложен по делото, безспорно се установява, че релефа на
местността където е станало ПТП-то е по-особен и именно с оглед на това, макар
и след извършване на нарушението е поставена табела от ОПУ – Хасково за участък
с концентрация на ПТП. Установи се също така, че се касае за зимно време –
месец декември и състоянието на пътя е било мокро, това е записано и в АУАН и
НП и се потвърждава и от свидетелските показания и от снимковия материал.
Изрично св.Д. в с.з. непосредствено пред съда заявява, че ПТП е причинено
именно поради несъобразена скорост. Факта, че в АУАН и НП е записано, че водача
губи контрол над МПС-то и излиза в дясно от пътя и се блъска в крайпътно дърво,
не означава както се твърди в жалбата, че следва да се търси отговорност за
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП. Съгласно този текст всеки водач е длъжен да
контролира непрекъснато МПС-то което управлява, но в случая не това е
изпълнителното деяние което е извършено от нарушителя и визирано в АУАН и НП. И
в двата документа наказващия орган е посочил, че извършеното е нарушение по
чл.20, ал.2 от ЗДвП и действително от цялата преписка се установява по
безспорен и категоричен начин, че причината за настъпване на ПТП-то е именно
това, че водача се е движил с несъобразена скорост. И в резултат на това е
настъпило ПТП, което е описано като механизъм на настъпване в самия АУАН и НП.
Изрично в АУАН и НП е записано, че водача не избира скоростта си на движение
съобразно релефа и състоянието на пътя и именно поради това причинява ПТП-то, а
този израз „губи контрол“ върху автомобила е записан в АУАН и НП не като
елемент от изпълнителното деяние и съответно елемент от състава на процесното
нарушение, а като механизъм на извършеното ПТП, което е описано последователно
така „при излизане от десен завой губи контрол над МПС-то, излиза в дясно от
пътя и се блъска в дърво“. За това не може да се приеме възражението на
пълномощника, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е
конкретизирано обстоятелството с което не се е съобразил водача. Напротив,
всички обстоятелства с които не се е съобразил водача са изчерпателно изброени
в началото на обстоятелствената част на административното нарушение описано в
АУАН и НП.
Не може да се приеме възражението на жалбоподателя, че е
нарушено правото му на защита, тъй като връченият му препис от АУАН е нечетлив.
Това възражение не се доказа по никакъв
начин от жалбоподателя в хода на производството. Напротив, то бе опровергано от
събраните по делото доказателства, показанията на актосъставителя и свидетеля. Още
повече, че преписа за който се твърди, че е бил нечетлив в момента на
връчването му на 09.12.2019 г., е представен от жалбоподателя в с.з., едва на
01.07.2020 г. Не е ясно при какви условия този документ е бил съхраняван от
самия жалбоподател, след като от времето на връчването му до представянето му в
съда във видимо нечетлив вид са изминали около осем месеца. И актосъставителя и
свидетеля изрично посочват, че при връчването преписа е бил напълно четлив,
написан под индиго. Обстоятелствата какво е било индигото машинно или друго,
каквито сочи пълномощника на жалбоподателя в с.з. по същество, нямат никакво
отношение към спора.
Въобще дадените по искане на жалбоподателя обяснения в с.з.
са в противоречие със събрания по делото доказателствен материал и не се
подкрепят от него. От снимковия материал е видно, че изложените от
жалбоподателя обстоятелства за паднали листа и старо опесъчаване не са верни.
Не може да се приеме за съществено и то да бъде единствено
основание за отмяна на обжалваното НП и възражението, че не е спазен
едномесечния срок визиран в чл.52 от ЗАНН. А относно връчването на самото НП -
три месеца след издаването му, съдът не намира това за някакво нарушение и то
от категорията на съществените, което да обуслови незаконосъобразност на
обжалваното НП.
Съвсем правилно и обосновано АНО е ангажирал отговорността
на жалбоподателя по чл.179, ал.2, предл.1-во от ЗДвП и е наложил глоба в размер
на 200 лева, която е строго фиксирана като размер в законовия текст и не
подлежи на преценка относно размера, тъй като липсва „от…. до“.
Съдът не констатира и да са допуснати някакви други
невизирани в жалбата нарушения на процесуалните правила при издаването и
връчването на АУАН и НП.
С оглед на всичко гореизложено следва да се направи извода,
че обжалваното НП е законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
материалния закон и процесуалноправните норми и като такова следва да се
потвърди.
Относно претендираните разноски, с изменението на чл.63 и
създадената нова ал.5 /ДВ бр.94/2019 г./ в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая ответникът по жалбата има
право на разноски и съдът като се съобрази с минималния размер на адвокатските
възнаграждения визиран в Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения намира, че
следва да му се присъдят разноски в размер на 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразно и обосновано НП № 19-0358-000474 от 12.02.2020 год. на
Началника на РУ на МВР – Тополовград, с което на Н.В.Н. ***, с ЕГН **********
е наложена „глоба“ в размер на 200,00
лева /двеста лв./, на основание чл. 179,
ал.2, предл.1-во от ЗДвП, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н.В.Н. ***
– направените по делото разноски в размер на 100 лв./сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: