№151
гр. Силистра, 28.05.2020
г.
Силистренският
окръжен съд, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Теодора Василева
Членове: 1.
Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
като
разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков въззивно частно гражданско дело №
126 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на П.Д.Д. против
Определение № 611 от 05.03.2020 г. по гр.д.№ 226 / 2020 г. на Силистренския
районен съд, с което производството по делото е прекратено.
За да стори това първоинстанционният
съд е приел, че депозираната искова молба е недопустима, тъй като с нея се иска
от съдът да преразгледа влезли в сила съдебни решения.
В частната си жалба ищецът възразява,
че не е искал подобно нещо от съда. Не повдига спор относно законосъобразността
на влезлите в сила съдебни решения. Напротив – предпоставя тяхната задължителна
сила и правни последици, следващи окончателния им характер. Не желае ново
преразглеждане на съдебните актове. „За никакво пререшаване на споровете не
става въпрос.“ Жалбоподателят настоява, че търси последиците от противоправно
процесуално поведение, което не формира сила на пресъдено нещо, но което
предопределя произнасяне на съда, стоящо вън от дължимото, формирано на базата
на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство. Моли за отмяна на
прекратителното определение на Силистренския районен съд и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Силистренският окръжен съд, като
съобрази твърденията за фактите и обстоятелства, изложени в исковата молба,
мотивите на обжалвания съдебен акт и заявеното в частната жалба срещу него,
намира същата за допустима, но неоснователна.
Исковата претенция е насочена за
обезщетяване на вреди, а основанието е посочено от ищеца така: „Претърпените от
мен вреди са осъдителните диспозитиви по посочените дела, които ми възлагат
парични притезания, които аз не дължа.“ Колкото и да настоява жалбоподателят,
правилно районният съд е приел исковата молба за недопустима, като изложените в
тази насока мотиви са правилни и въззивната инстанция ги споделя напълно,
поради което препраща към тях на основание чл. 272 във вр. чл. 278, ал. 4 от ГПК. В допълнение следва да се изложи, че съдебното производство е динамичен
фактически състав. Извършените в хода му процесуални действия обуславят
допустимостта и правилността на крайния съдебен акт. Ако някои от извършените
процесуални действия са незаконосъобразни, това се установява или в отделни
производства (по частни жалби), съпътстващи главното, или по пътя на
обжалването на крайния съдебен акт, завършващ всяко производство в съответната
инстанция. Ето защо наличието на влезли в сила решения всякога предполага
валидиране на извършените в хода на производството процесуални действия от съда.
Затова становището на жалбоподателя, че търси последиците от противоправно
процесуално поведение, което не формира сила на пресъдено нещо, но което
предопределя произнасянето на съда в крайния му акт, не може да обоснове
търсената от него защита, защото по същество тя представлява искане за
преразглеждане на извършените процесуални действия, поставени в хода на
производствата, по които са постановени влезли в сила съдебни актове. Тоест,
дори така преформулираното основание на исковата молба, обуславя нейната
недопустимост.
Поради съвпадане на правните изводи на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение
следва да се потвърди.
Искът е предявен като частичен за
1 000 лева, което на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК води до
необжалваемост на настоящото определение.
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 611 от
05.03.2020 г. по гр.д.№ 226 / 2020 г. на Силистренския районен съд.
Определението е окончателно.