РЕШЕНИЕ
гр. София, 23 Октомври 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на шести
октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 12849 описа за 2016 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.79 вр.чл.99 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищецът И. АД твърди, че по силата на
договор за цесия, сключен с ПФК ЦСКА АД на 19/11/2014 год., придобил вземане на
ЦСКА към БФС в размер на 400 000 лева, произтичащо от договор от 10/7/2014
год., сключен между БФС и ЦСКА. За сключения договор за цесия БФС бил уведомен
на 20/11/2014 год. Твърди, че предмет на договора от 10/7/2014 год., сключен
между ПФК ЦСКА АД, от една страна, и С.Б.Ф.С.(БФС), от друга страна, били
условията и реда за предоставяне от БФС на ЦСКА на процент от постъпленията от
телевизионни и рекламни права за футболни срещи от А футболна група, Турнира за
Купата и Суперкупата на България за сезон 2014-2015 година. Договорът в чл.3
определял начина за разпределение на постъпленията от предоставените
телевизионни и рекламни права от посочените футболни турнири за сезон 2014-2015
год., като ЦСКА имал право да участва в разпределението на 4 050 000 лева в
рамките на три транша, съответно на 20/7/2014 год. за първи транш, 20/2/2015
год. за втори транш и 25/5/2015 год. за трети транш, както и в разпределението
на 360 000 лева, без ДДС, платима на БФС до 25/5/2015 год. Разпределението на
сумите се извършвало от С.Б.П.Ф.Л.(БПФЛ), а в тридневен срок след това решение
БФС се задължавало да преведе разпределените суми на съответния футболен клуб.
След сключването на договора за цесия и уведомлението до длъжника, считано от
20/11/2014 год. ищецът получил единствено сумата от 101 000 лева в изпълнение
на договора от 10/7/2014 год. Ето защо ищецът поканил ответника да изпълни
задълженията си по договора и предоставил 7 дневен срок за това, но изпълнение
не последвало. Размерът на задължението на ответника към ищеца възлизало на
сумата 299 000 лева. Ищецът предявява частичен иск за заплащане на сумата 40
000 лева като част от общо дължимата сума от 299 000 лева, заедно със законната
лихва върху сумата от датата на неизпълнение по чл.4 от договора от 10/7/2014
год. до окончателното изплащане на главницата. Претендира направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът С.Б.Ф.С.(БФС) оспорва
предявения иск. Оспорва валидността на договора за цесия, като намира същия за
нищожен, тъй като към момента на сключването му вземанията на ЦСКА били бъдещи
и неопределени по размер. Доколкото правото на участие в разпределението на
приходи от рекламни и телевизионни права зависело от участие на футболния клуб
в първенствата и от отразяването на неговите мачове от телевизиите, то
вземанията на ЦСКА по договора от 10/7/2014 год. били поставени под отлагателно
условие, което не било ясно дали ще настъпи. Ответникът твърди, че цесията на
бъдещи вземания е нищожна, поради липса на предмет, поради което и договорът,
сключен между ищеца и ЦСКА не породил предвидените в него правни последици. Относно
дължимите суми и ако се приеме, че договорът за цесия е валиден, ответникът
твърди следното: Сумите дължими по първия транш от договора от 10/7/2014 год.
не били дължими на ищеца, тъй като договорът за цесия бил съобщен на ответника
след настъпване на падежа на първия транш. Относно сумите по втория транш с
падеж 20/2/2015 год. ищецът получил плащане на 101 000 лева, а останалите суми,
дължими на ЦСКА по втория транш били заплатени на частни съдебни изпълнители по
наложени запори от кредитори на ЦСКА, били заплатени съдийски такси и глоби,
наложени при участието на ЦСКА в първенствата в системата на БФС. Със сумите,
разпределени за ЦСКА при третия транш, БФС извършил прихващания за задължения
на ЦСКА към БФС за съдийски такси и глоби и плащания на задължения на ЦСКА към
Националната агенция по приходите. След извършените прихващания и плащания не
останали суми за разпределение на ЦСКА по третия транш. Ответникът моли искът
да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски и
адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства
се установи, че на 10/7/2014 год. между
БФС и ЦСКА е сключен договор, с който са уредени условията и реда за
предоставяне от БФС на ЦСКА на процент
от постъпленията от предоставените телевизионни и рекламни права за футболните
срещи от А футболна група, Турнира за Купата на България и Суперкупата за сезон
2014-2015 год. Договорът е сключен на основание чл.19 ал.1 т.11 от ЗФВС и във
връзка с Договор за отстъпване на телевизионни и рекламни права за сезони
2013-2016 год. на Футбол П.М.ООД и във връзка с Решение на УС на БПФЛ по
протокол № 14/24.6.2014 год. В чл.2 от договора от 10/7/2014 год. е уговорено
същият да влезе в сила на 19/7/2014 год. и да действа до срещата за Суперкупата
за сезон 2014-2015 год. В чл.3 страните са угорили, че ЦСКА има право да
участва в разпределението на сумата 4 050 000 лева, без ДДС, както следва: 1.
40% от посочената сума, платима на БФС на 20/7/2014 год.; 2. 30% от сумата,
платима на БФС на 20/2/2015 год. и 3. 30% от сумата платима на БФС на 25/5/2015
год. ЦСКА е получил правото да участва и в разпределение на сумата 360 000
лева, без ДДС, платима на БФС до 25/5/2015 год. В чл.3.3 от договора е
уговорено, че разпределението на сумите се извършва с решение на БПФЛ, а БФС се
е задължил да превежда на ЦСКА разпределената му сума в 3 дневен срок от
постъпването й по сметката на БФС. В чл.3.5 от договора е предвидено, че БФС прихваща със сумите, разпределени на ЦСКА,
свои вземания, възникнали от участието на ЦСКА в срещите от А футболна група,
Турнира за Купата на България и за Суперкупата, станали изискуеми и неплатени
от Клуба. В чл.6 е предвидено договорът да бъде прекратен с изтичане на срока
му или едностранно от БФС, преди изтичане на срока, в случай, че ЦСКА
преустанови участие в А футболна група.
С Протокол № 14/24.6.2014 год. УС на
БПФЛ е взел решение разпределението на сумите на клубовете от А футболна група
за мачовете от турнира за Купата на България и Суперкупата на България за сезон
2014-2015 год. да бъдат разпределени, както следва: сумите по първия транш да
бъдат разпределени поравно между всички 12 клуба, по 135 000 лева за всеки
клуб, като от тази сума от всеки клуб да бъдат удържани по 38 500 лева за
съдийски и делегатски такси за 11 домакински мача и по 3500 лева от клуб за
членски внос; сумите по втория транш да бъдат разпределени 50 % на принципа на
класиране след есенния сезон или 19 кръг и 50% за отборите, които имат
осветление на собствените си стадиони; сумите по третия транш да бъдат
разпределени на принципа на крайното класиране само по пунктове. Взето е
решение и за разпределение на сумата 360 000 лева, от които 50 000 лева да
бъдат разпределени между победителя (30 000 лева) и финалиста (20 000 лева), по
10 000 лева за двата отбора участници в мача за Суперкупата на България; 30 000
лева или по 2500 лева за всеки отбор от А футболна група и 260 000 лева за
отборите, чийто мачове са излъчени на живо по телевизията, без финалите.
С договор от 19/11/2014 год. ЦСКА, в
качеството си на цедент е продало изцяло на И. АД, вземането си в размер на не
по-малко от 400 000 лева към БФС, произтичащо от договор от 10/7/2014 год.
Вземането е прехвърлено от датата на сключването на договора и при условие, че
вземането отговаря на следните условия: съществува към датата на прехвърлянето му
и не е прекратено; не е прехвърлено на трети лица и не е поставено под
прекратителни условия; не е заложено и на цедента не са му известни претенции
на трети лица към него. В договора е уговорена цена за прехвърлянето в размер
на 350 000 лева, платими от цесионера в двудневен срок от получаване от
длъжника на уведомление за цесията, като в противен случай страните са
уговорили договорът да бъде прекратен, без да е необходимо изрично
волеизявление на която и да било страните. Цедентът се е задължил да съобщи на
своя длъжник за сключването на договора за цесия.
На 20/11/2014 год. ЦСКА е депозирал
в БФС уведомление вх.№ 1041 за извършената цесия с договора от 19/11/2014 год.
С покана, получена от БФС на
6/2/2015 год. И. АД е поканила БФС да изпълни задълженията си по договора от
10/7/2014 год. в размер на 299 000 лева.
Съгласно справка за разпределени
суми за телевизионни права за сезон 2014-2015 год. от трите транша, за ЦСКА са
разпределени суми, както следва: от първи транш сумата 162 000 лева с ДДС; от
втори транш сумата 233 653 лева с ДДС и от трети транш сумата 153 994 лева с
ДДС. От тях на ЦСКА не са преведени суми, тъй като част от сумите са удържани
за съдийски такси, членски внос, глоби, суми по решения на ФИФА, изплатени суми
на НАП и И. АД.
По делото са представени запорни
съобщения, изпратени от различни частни съдебни изпълнители до БФС, с които са
налагани запори за принудително събиране на суми по задължения на ЦСКА към
трети лица, с дати 4/11/2014 год.16/7/2013 год.; 10/7/2014 год.; 5/8/2015 год.
Вещото лице по назначената съдебно
счетоводна експертиза дава следното заключение: сумите, разпределени на ЦСКА,
въз основа на договора от 10/7/2014 год. са 162 000 лева по първи транш, 233
653 лева по втори транш и 153 994 лева по трети транш. Със сумите и по трите
транша са погасени задължения на ЦСКА към кредитори, към Инвестбанк и са
прихванати вземания на БФС. Със сумите от втория транш били погасени задължения
на ЦСКА по висящи изпълнителни дела, по решения на ФИФА, за съдийски такси,
наложени глоби и била преведена сумата 101 000 лева в полза на И. АД. Със сумата по третия транш били погасени
задължения на ЦСКА към НАП и погасени задължения по наложени от БФС глоби. БФС
е фактурирало и глоби на ЦСКА в общ размер на 143 400 лева, с фактури, които са
били осчетоводени от ЦСКА, включени в Дневниците за покупки по ДДС, отразени в
справки-декларации по ДДС и данните били подадени в ТД на НАП. ЦСКА от своя
страна е ползвал данъчен кредит в размер
на начисления по фактурите ДДС. В счетоводството на БФС също било отразено, че
на 30/6/2015 год. е било извършено прихващане с насрещни вземания на ЦСКА със
сумата 143 400 лева. Нямало извършени реални плащания от страна на ЦСКА към БФС
по 6-те фактури, с които са фактурирани глобите на Клуба. В счетоводството на
БФС било отразено и прихващане между разпределените на ЦСКА суми по
телевизионните права и наложени на Клуба глоби в размер на 118 430 лева. След
21/11/2014 год., в тежест на ЦСКА били наложени глоби за нарушения в 16-32 кръг
на Група А за сезон 2014/2015 год. в размер на 91 900 лева. Задълженията на
ЦСКА за тези глоби били погасени чрез прихващане с насрещни вземания на Клуба.
При така приетите за установени
факти, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск за реално изпълнение
на договор от 10/7/2014 год., сключен между ЦСКА и БФС. Ищецът обосновава
материално правната си легитимация да получи изпълнение по цитирания договор,
на договор, с което е закупил вземанията на ЦСКА към БФС.
По възражението, че договорът за
цесия, сключен между ищеца и ЦСКА е нищожен, поради липса на предмет :
Правото на ЦСКА върху цедираното вземане е възникнало
по силата на договора от 10/7/2014 год., който предвижда, че Клубът има право
да участва в разпределение на определена парична сума, на три бъдещи транша. За да бъде цесията нищожна, поради липса на предмет, е
необходимо прехвърленото вземане да не съществува изначално. Не така стоят
нещата в разглеждания случай. ЦСКА е прехвърлил на ищеца вземане, което е
възникнало по силата на договор от 10/7/2014 год. и което е установено по
основание. Вземането е съществувало към датата на прехвърлянето му, без да е
бил настъпил падежа му, това обаче не го прави бъдещо вземане. Независимо от
горното, дори и да се приеме, че това вземане е бъдещо, по аргумент от чл.100
ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че несъществуването на правото поражда
отговорност на цедента за неизпълнение на договора за цесия спрямо цесионера,
но не засяга валидността на сключения договор. Поставянето под условие на
възникването на вземането, също не засяга валидността на договора, с който това
вземане е прехвърлено, тъй като законът не забранява сключването на договори
под бъдещо несигурно събитие (чл.25 от ЗЗД).
Неоснователно ищецът твърди нищожност на цесията,
поради неиндивидуализиране на цедираното вземане по размер. Договорът, въз
основа на който цедентът е придобил вземането, не определя размера му към
момента на сключване на договора. Определен е обаче начинът за формиране на
вземането – въз основа на решение на БПФЛ. По този начин е прехвърлено и
вземането на ищеца в настоящото производство. При сключването на договора за
цесия цесионерът не е наясно какво точно ще получи въз основа на този договор,
но той се е съгласил да получи това, което би получил цедентът въз основа на
решението на БПФЛ. В настоящия случай не възникването на вземането е поставено
в зависимост от действията на трето лице – БПФЛ, а определянето на конкретния
размер на вземането. При това положение съдът приема, че престацията по
договора за цесия е определяема, по което настоящият случай се различава от
разрешения казус с решение по чл.290 от ГПК № 32 от 09/09/2010 год. по т.д. №
438/2009 год., на ТК, ІІ Т О на ВКС.
При приетата валидност на договора за цесия, съдът
приема, че ищецът има право да претендира изпълнение на задълженията на
ответника по договора от 10/7/2014 год.
Ищецът има право да получи тази част от вземането на
цедента, която е станала изискуема в съответствие с предвиденото в договора от
10/7/2017 год. Предвид датата на съобщаване на цесията на длъжника (20/11/2014
год.), правото на ищеца обхваща вземанията на цедента от втори и трети транш по
договора от 10/7/2014 год., чийто падеж настъпва след датата на съобщаване на
цесията. От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че
цесионерът не следва да получи цялата част от вземанията, разпределени на ЦСКА
в изпълнение на цитирания договор, тъй като с част от вземанията са извършени
прихващания за задължения на ЦСКА към длъжника и са изпълнени задължения на
ЦСКА към трети лица.
Предвид обстоятелството, че съдържанието на
правоотношението, създадено с договора от 10/7/2014 год. се запазва, длъжникът
не губи възраженията си и може да ги противопостави на цесионера, когато тези
възражения се основават на отношенията му с цедента преди съобщението за
цесията. Този извод може да се направи от текста на чл.103 ал.3 от ЗЗД, който
предвижда ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той да не
може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
Това означава, че ако длъжникът не се е съгласил с цесията, какъвто е
процесният случай, той да може да извърши прихващане. Ако прихващането е било
допустимо преди уведомяването на длъжника, длъжникът може да прихване
задължението си, което е цедирано и спрямо цесионера, независимо, че вече
титуляр на вземането става цедента. Аналогично е и положението на третите лица.
Цесията има действие спрямо третите лица от датата на съобщаването й на
длъжника – чл.99 ал.4 от ЗЗД. Ето защо, цедентът отговаря спрямо третите лица
за задължения, изпълнението на които е започнало преди съобщаването на цесията.
В съответствие с уговореното между страните по
договора от 10/7/2014 год. и от доказаните по делото факти, съдът приема, че
извършените прихващания от БФС (длъжник) с вземания срещу ЦСКА за глоби и
съдийски такси за сезон 2014-2015 год., са правилно извършени. ЦСКА се е
задължил за заплащането им и тази тежест е прехвърлена на цесионера с договора
за цесия. Ето защо ответникът правилно е
извършил прихващане на 17 500 лева за съдийски такси и на 25 000 лева
глоби със сумите, дължими по втори транш и на 118 400 лева глоби със
сумата, дължима по трети транш.
Съдът приема, че правилно е било изпълнено и
задължение на ЦСКА към трето на спора лице – по изпълнително дело
201380004000383/2013 год. на ЧСИ № 800 от регистъра на КЧСИ и задължение на
ЦСКА към трето на спора лице по изпълнително дело № 20147810401089 на ЧСИ с
рег. № 781 от регистъра на КЧСИ, тъй като от запорните съобщения по двете
изпълнителни дела се доказва запорът върху вземанията на ЦСКА да е бил наложен
преди датата на съобщаване на цесията на длъжника. Задължението на ЦСКА да
плати на третите лица е било прехвърлено с договора за цесия в тежест на ищеца,
поради което и плащането на сумите по изпълнителните дела е противопоставимо на
ищеца.
Съдът намира, че неоснователно ответникът е изпълнил
задължения на ЦСКА към ФИФА (на обща стойност 25 000 евро) и към
Националната агенция по приходите. По делото не са представени доказателства
кога са възникнали задълженията на ЦСКА към ФИФА, нито кога е започнало
принудителното събиране на сумите. Задълженията на ЦСКА към Фифа не попадат
сред задълженията, с които БФС има право да извършва прихващане, по смисъла на
чл.3 ал.5 от договора от 10/7/2014 год.. Плащанията са извършени след
съобщаването на цесията на БФС (цесията е съобщена на 20/11/2014 год., а
плащанията към ФИФА са направени на 23/1/2015 год.). За изпълнението на тези
задължения цесионерът не се е задължил и при липсата на доказателства
задълженията да са възникнали и да е започнало принудителното им изпълнение
преди сключването на договора за цесия, то ищецът не следва да отговаря за
погасяването им.
Относно задължението на ЦСКА към НАП – запорното
съобщение е изпратено на БФС на 5/8/2015 год. за публично задължение на Клуба
към посочената дата. За това задължение на ЦСКА, ищецът не носи отговорност,
тъй като то е възникнало след съобщаването на цесията на БФС.
Така, изпълнявайки задължения на ЦСКА към трети лица
със суми от втори и трети транш по договора от 10/7/2014 год., след датата на
съобщаването на извършената цесия, ответникът е изпълнил на лица, които не са
били пасивно материално-правно легитимирани да получат плащанията и в нарушение
на задължението си по договора от 10/7/2014 год. По тази причина той дължи на
ищеца останалата след правомерно извършените прихващания и изпълнения към трети
лица сума, чийто размер е 50 000 евро и 35 594 лева. Искът в
настоящото производство е предявен като частичен за сумата от 40 000 лева
и следва да бъде уважен в пълен размер.
Върху главницата ищецът има право да получи и лихва за
забавено изпълнение, считано от датата на изискуемостта. Договорът от 10/7/2014
год. предвижда сумите по втория транш да бъдат получени от БФС до 20/2/2015
год., а БФС от своя страна дължи да ги преведе на ЦСКА в 3 дневен срок от
получаването. По делото не се доказва сумите от втория транш да са получени от
БФС преди 20/2/2015 год., следователно до 23/2/2015 год. БФС е дължало да
преведе сумите по сметка на Клуба. Следователно датата, от която БФС се счита в
забава да изпълни задължението си по договора от 10/7/2014 год. е 24/2/2015
год. От този момент в полза на ищеца следва да се присъди и лихва за забава.
По
отговорността за разноски: При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1
от ГПК ищецът има право да получи направените по делото разноски, в това число
и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е направил разноски в размер на 1800
лева. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя в размер на сумата 300
лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Така, ответникът следва
да заплати на ищеца сумата 2100 лева за разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Б.Ф.С., ЕИК********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на И. АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.79 вр.чл.99 от Закона за
задълженията и договорите, сумата 40 000 лева, част от общо задължение в размер на 299 000 лева, по
договор от 10/7/2014 год., сключен между ПФК ЦСКА АД, ЕИК ******** и С.Б.Ф.С.,
уреждащ условията и реда за заплащане на процент от постъпленията от
предоставени телевизионни и рекламни права за футболни срещи от А футболна
група, Турнира за Купата и Суперкупата за сезон 2014-2015 год, заедно със
законната лихва от 24/2/2015 год. до окончателното изплащане на главницата, а на
основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК сумата
2100 лева разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: