Решение по дело №4282/2021 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. София, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-E въззивен състав в публично съдебно заседание, проведено на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА

мл. съдия АНТОАНЕТА ИВЧЕВА

при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Ивчева в.гр.д. № 4282 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20269266 от 06.12.2020 г., постановено по гр.д. № 9132/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав, на основание чл. 109 ЗС И.Н.Р. е осъден да извърши ремонт на подова настилка и канализационната инсталация в санитарното помещение – баня в апартамент № 22 в гр. София, ж.к. „Сухата ********, така че да преустанови и предотврати за в бъдеще проникване на течове и влага в апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ********, които смущават спокойното ползване на апартамента от страна на ищеца И.Б.А., а на основание чл. 45 ЗЗД И.Н.Р. е осъден да заплати солидарно на И.Б.А. и З.И.Ж. сумата от 1053,31 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (следи от влага и мухъл и разрушена мазилка по тавана и стените в санитарното помещение в апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ********, настъпили в периода след 2015 г. в резултат на теч от апартамента на ответника – апартамент № 22 в в гр. София, ж.к. „Сухата ********, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 13.02.2019г. до окончателното ѝ плащане. С решението си СРС е разпределил отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода от спора.

Недоволен от постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство, предвид което депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. Жалбоподателят излага оплаквания за недопустимост на решението в частта, в която съдът е уважил иска с правно основание чл. 109 ЗС, като посочва, че в противоречие със закона е вменил на ответника извършването на материални действия. По отношение на исковите претенции по чл. 45 ЗЗД се оспорва правилността на изводите на СРС относно произхода на течовете в банята на ищците при доводи, че същите са резултат от преминаващите в санитарните помещения във всички апартаменти в сградата щрангове за вода и отопление и отходен канал. Поддържа, че ищците не били понесли вреди поради неизвършването на разходи за ремонт на банята. По тези съображения до въззивния съд е отправено искане да отмени решението в обажалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, както и да присъди в полза на жалбоподателите разноските, сторени и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите (ищци) И.Б.А. и З.И.Ж., с който заявяват становище за нейната неоснователност. Поддържат, че от събраните по делото доказателства се установяват всички материални предпоставки, необходими за уважаване на предявените искови претенции, поради което молят за потвърждаване на съдебното решение и за присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При служебната проверка настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като същото е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност.

Като неоснователно следва да бъде преценено наведеното от въззивника оплакване срещу допустимостта на първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният негаторен иск за осъждане на ответника да извърши ремонт на подова настилка и канализационната инсталация в санитарното помещение – баня в собствения му недвижим имот – апартамент № 22, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата ********.

Съобразно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/1984 г. на ОСГК на ВКС, искът, основан на чл. 109 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение, определено от собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Затова ищецът може да иска осъждане на ответника да извърши лични заместими или незаместими действия, съответно е допустимо съдът да постанови тяхното извършване от ответника при достигане на извод за основателност на претенцията на ищеца.

За уважаването на иска с правно основание чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), както и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).

По отношение на изводите на районния съд за наличието на посочените релевантни обстоятелства не са релевирани оплаквания във сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в частта, в която е уважен иска с правно основание чл. 109 ЗС.

По въпросът за правилността на първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД, въззивният съд намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, виновно причинени другиму. Основателността на предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД се предпоставя от установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, съставляващи основание на претенцията за обезвреда, а именно деяние, противоправност на деянието, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира до доказване на противното.

По делото не са спорни обстоятелствата, че ищецът И.Б.А. е собственик на апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, ********, а ищцата З.И.Ж. е носител на правото на ползване върху същия недвижим имот. Ответникът И.Н.Р. е етажен собственик на апартамент № 22, находящ се в същия вход, над апартамента на ищците.

Като писмено доказателство по делото е приет Констативен протокол съставен от Столична община, район „Подуяне“, след извършено на 08.01.2019 г. посещение на място в апартамента на ищците. В същото е посочено наличие на следи от влага и мухъл върху цялата площ на тавана на банята, както и върху площта на стените над облицовката от фаянсови плочки до вертикален канализационен клон. Констатирано е още, че на места мазилката на тавана е изцяло паднала.

Посоченият констативен протокол от гледна точка на разпоредбите на глава ХIV на ГПК („Доказателства“) съставлява частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. В този смисъл ако бъдат оспорени удостоверените от него факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК. В настоящия случай наличието на последните се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както и от приетото заключение на съдебнотехническа експертиза.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.Д.и С..С.– живущи в сградата, в която се намират имотите на страните по делото.

От показанията на свидетеля И.Д.се установява, че същият е посещавал апартамента на ищците, виждал е следи от мухъл и капки влага по тавана в банята, както и паднала мазилка. Свидетелят изяснява, че през 2018 г. при извършено обследване с термокамера се бил установил теч в апартамента на ищците, идващ от апартамента на ответника. Свидетелят заявява, че неговият апартамент е на същия щранг, на който са и апартаментите на страните по делото, като не е имало проблеми с течове, идващи от покрива на блока и от вертикалните щрангове.

От показанията на свидетелката С..С.се установява, че същата е посещавала апартамента на ищците, включително е присъствала на огледа, извършен от вещото лице по съдебнотехническата експертиза. Изяснява, че таванът и стената в областта над плочките в банята били черни поради мухъл и течове, идващи от жилището на ответника. Мазилката по тавана се ронила на прах и падали парчета от нея.

Въззивният съд кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични, еднозначни и взаимно допълващи са, кореспондират в пълна степен с останалите събрани по делото доказателства, формирани са непосредствено.

От изслушаното в първоинстанционното производство заключение на съдебнотехническа експертиза, прието като неоспорено от страните, се устанновява, че санитарното помещение в апартамента на ищците е с увредена мазилка по тавана и частично по стените, настъпили вследствие на интензивно навлажняване (теч от вода). Като вероятна причина за последното вещото лице посочва неправилно изпълнена или дефектирала инсталация – канализационна връзка, както и нефугирани фаянсови плочки по пода в санитарното помещение на ответника. Установява се още, че стойността на ремонтни дейности в жилището на ищците, необходими за възстановане на щетите, възлиза на сумата 1053,31 лева. При изслушването му в съдебно заседание експертът категорично заявява, че не е възможно течът в апартамента на ищците да идва от вертикалните щрангове, тъй като по време на огледите на двата апартамента те са били сухи и е нямало следи от навлажняване в района около тях.

Въззивният съд при оценка на заключението по чл. 202 ГПК намира, че следва да кредитира последното, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е дало изчерпателен отговор на поставените задачи, като не се доказва, че същото е заинтересовано от изхода на правния спор, предмет на делото. Експертните изводи относно първоизточника на вредите са изведени на основата на непосредствените преки и лични възприятия на вещото лице, добити по време на извършване на огледите  на имотите на страните, както и на правилата на формалната житейска и правна логика. Същевременно по делото не са ангажирани доказателства, които да всяват съмнение в достоверността на изводите на вещото лице. Напротив, същите се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства.

При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства въззивният съд приема, че по делото е установено твърдяното бездействие на ответника, изразяващо се в непредприемане на необходимите мерки за отстраняване на причините за протичане на вода от неговата баня в банята на ищците. Същевременно той е бил задължен да извърши това действие, тъй като по този начин препятства пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца и правото на ползване на ищцата – по аргумент от чл. 109, ал. 1 и чл. 111, ал. 1 ЗС. В този смисъл бездействието на ответника се явява противоправно. Установи се още, че в причинна връзка с противоправното поведение на ответника са настъпили повреди по тавана и стените в банята на ищците.

Като неоснователно следва да бъде преценено релевираното във въззивната жалба възражение, че течовете в банята на ищците са резултат от преминаващите в санитарните помещения във всички апартаменти в сградата щрангове за вода и отопление и отходен канал. На първо място, това твърдение е категорично оборено от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание. От друга страна, по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът носи тежестта на доказване, т.е. процесуалното задължение за установяване на положителените факти, на които основава своите правоизключващи възражения. Ето защо и доколкото по делото не са ангажирани, съответно събрани доказателства, от които да може да се изведе дори индиция, че процесните щети са причинени по твърдения от ответника начин, то въззивният съд следва да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност.

Възражението, че ищците не са претърпели вреди, тъй като не били извършили разходи за ремонт на банята, също е неоснователно. Деликтната отговорност защитава т. нар. негативен интерес на кредитора. Тоест, целта е последният да бъде поставен в онова положение, което щеше да има, ако не беше претърпял непозволеното увреждане на неговото имуществено благо. Кредиторът няма задължение чрез собствени средства да възстанови последици от непозволеното увреждане и едва тогава да претендира възстановяването им от делинквента. Последният следва да възстанови имуществените вреди, които е причинил на увредения от факта на самия деликт.

С оглед на гореизложеното, правопораждащият вземанията на ищците фактически състав на чл. 45 ЗЗД е изпълнен във всичките си елементи, поради което и исковете за ангажиране деликтната отговорност на ответника са доказани в своето основание, а от заключението на приетата по делото съдебнотехническа експертиза се установява, че необходимият размер за обезщетяване на вредите по средни пазарни цени възлиза на сумата от 1053,31 лева, както правилно е приел районният съд.

По изложените съображения правните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната от ответника част следва да бъде потвърдено.

 По разноските:

При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски за въззивното производство разполагат само въззиваемите. Последните претендират и доказват да са сторили разноски за заплтено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да им се присъдят. Неоснователно е наведеното от въззивника възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, доколкото с оглед цената на интереса, предмет на въззивното производство, същото не надвишава уредения в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.

С оглед на цената на предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20269266 от 06.12.2020 г., постановено по гр.д. № 9132/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 118 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.Н.Р., с адрес: ***, да заплати на И.Б.А., ЕГН **********, и З.И.Ж., ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.