Р Е
Ш Е Н
И Е 97
гр.
Русе, 16.05.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на 16
април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря Тодорка Недева, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА
В. т. дело № 82 описа за 2019г.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
„БИЛБОБУЛ“
ООД е обжалвало решението на Русенския районен съд, постановено по гр. д. №
3414/2018г., с което е признато за установено, че дружеството дължи на „ДЖИ АЙ
ГРУП“ ЕООД сумата от 2112.30 лева, представляваща дължимо възнаграждение по
Договор за предоставяне на посредническа услуга от 02.08.2017 г. и неустойка за
забава в размер на 211.23 лева, ведно със законната лихва от 06.03.2018 г. до
изплащане на вземането по съображения, че е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила.
Иска
се отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който
предявените искове да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Ответникът
по въззивната жалба изразява становище, че същата се основава на необосновани
твърдения и обжалваното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно.
Окръжният
съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
На
основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд
в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и
развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по
изложените в него съображения.
Предмет
на делото е иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
От доказателствата по делото се установява
следната фактическа обстановка:
На
02.08.2017г. между страните по делото е сключен Договор за предоставяне на
посредническа услуга по набиране и подбор на кадри за нуждите на предприятието
на ответника „БИЛБОБУЛ” ООД и Анекс № 2 към договора, в който са уговорени
условията за извършване на подбор за длъжността „заварчик“. По силата на
договора възложителят „БИЛБОБУЛ” ООД възложил, а изпълнителят се задължил срещу
възнаграждение да извършва посреднически услуги за подбор на кадри. Ищецът
предоставил услугата и за ответника възникнало задължение за заплащане на
уговорената цена в претендирания размер от 900 евро без ДДС, равняващи се на
1760.25 лева без ДДС или 2112.30 лева с ДДС, съгласно чл. 12, ал. 1 от
процесния договор и т. 8 от Анекс № 2 към договора. Ответникът приел работата,
като на 12.10.2017 г. писмено, по електронен път информирал ищеца, че одобрява
предложения кандидат - Ш.А., който започнал работа на длъжност „заварчик“,
видно от представен Трудов договор № 149/12.10.2017 г. Ищецът издал и
предоставил на ответника фактура № **********/20.10.2017 г. за дължимото
възнаграждение със срок за плащане до 19.11.2017 г., но поради липса на
изпълнение му изпратил покана за доброволно изпълнение на 12.12.2017 г. с допълнителен 3 -дневен срок за плащане, след
изтичането на който дължимата сума не била платена.
Предвид
липсата на доброволно изпълнение от страна на „БИЛБОБУЛ” ООД, било подадено
Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.дело № 1507/2018 г. по описа на РС–Русе.
Против издадената по делото Заповед било подадено възражение, съответно в срок
предявен и искът по чл. 422 от ГПК.
При
тези установени факти правилно районният съд е приел, че направеното оспорване
на основание чл. 193, ал. 2 от ГПК на Договор за услуга от 02.08.2017 г., Анекс
№ 2/02.08.2017 г. към Договор за услуга от 02.08.2017 г. и Заявка за подбор за
длъжността „заварчик“ е недоказано. Не е
установено по делото така оспорените документи да са неистински. Безспорно е,
че и трите документа са подписани от лицето В.А., в качеството й на пълномощник
на управителя на ответното дружество и като заемаща длъжността на управител
администрация. Видно от представената от нотариус Г. Г.справка за
регистрираните нотариални удостоверявания на имената на В.А., се установява, че
посоченото лице е разполагало с представителна власт да подпише трите документа,
съгласно Пълномощно от 23.03.2016 г., дадено й от Управителя на ответното
дружество П.Л.Л., което не е оттеглено до момента на
подписване на процесния Договор от 02.08.2017 г. Установено е и наличието на
трудово правоотношение между ответното дружество и лицето В.В.А.,
назначена на длъжността „Ръководител, началник административен отдел“, съгласно
представени от ответника Справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ, от които е видно, че трудовият договор е сключен на 22.03.2016 г.
и прекратен на 29.09.2017 г., следователно е действал по време на подписване на
оспорените документи от 02.08.2017 г. Предвид това, правилно районният съд е
приел, че подписите, положени в представените по делото документи са на
упълномощено от ответника лице.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че претенцията на ищцовата
страна е недоказана по размер, тъй като не са налице доказателства, удостоверяващи,
че ответният търговец е осчетоводил процесната фактура. Същата не е
единственият документ, който може да докаже размера на претендираното вземане.
На основание чл. 12, ал. 1 от Договор за
услуга от 02.08.2017 г., дължимата цена за подбор на кадри се определя в
съответния анекс, а в т. 8 от Анекс № 2/ 02.08.2017 г. е договорена цена на
услугата 900 евро без ДДС. Претендираната неустойка е
изрично уговорена в чл. 14 от договора, съгласно който при забавяне на
плащанията извън договорените срокове, ответникът дължи неустойка в размер на
0,5 % на ден върху дължимата сума, но не повече от 10 % от забавената сума.
Освен това, с изпратената покана за доброволно изпълнение ответникът е
предупреден за дължимата неустойка при неизпълнение на задължението за
заплащане на предоставените услуги.
Законосъобразен
и правилен е изводът на първата инстанция, че доказателство за наличието на
договорни правоотношения между страните е и фактът, че ответното дружество е
уведомило ищеца с имейл на 12.10.2017 г., че е одобрен предложения от него
кандидат и лицето Ш.А. е започнало работа на длъжност „заварчик“ същия ден,
както и изнесеното в отговора на исковата молба в т. 5, че своевременно е
уведомено ищцовото дружество за това, че лицето, което е изпратило, е работило
няколко дена в ответното дружество, след което е престанало да идва на работа,
което от страна на ответника е признание за наличието на договорни отношения и
задължения по тях.
Предвид
изложеното, районният съд правилно е приел, че претенцията за незаплатена
посредническа услуга е доказана по основание и размер.
По
изложените съображения въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно следва да се потвърди.
Относно
направеното оспорване от ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца настоящата инстанция намира същото за допустимо,
направено е своевременно, а с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
делото и основателно. Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения чл. 7 ал. 2 т. 2, в случая дължимото възнаграждение
за процесуално представителство на ищеца следва да се присъди в размер на 393
лв. за настоящото производство.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 38/10.01.2019г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. №
3414/2018г.
ОСЪЖДА
„БИЛБОБУЛ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Русе,
бул. „Тутракан” № 41, ет. 1, представлявано от управителя П.Л.Л., ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖИ АЙ ГРУП“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Възраждане“, бул. „Александър Стамболийски“ № 84, ет. 6, представлявано
от управителя Ф.Й.Т., сумата от 393 лева
– разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: