Определение по дело №1645/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260291
Дата: 18 ноември 2020 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20201510101645
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                     Година                               Град

IІ гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                             състав

18.11.

 

            2020

 
 


на                                                                                   Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
      1.

 

 
       2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

   1645

 

2020

 
 


                             дело №                           по описа за                           г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Г.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. З.В., служебен адрес: ***, срещу РИЛСКА СВЕТА ОБИТЕЛ - РИЛСКИ МАНАСТИР с ЕИК *********, с правно основание чл.128, т.2 и чл. 213, ал. 2 от КТ и чл. 84, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

В съответствие с чл.140, ал.3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че по трудов договор № ЛС-04-18-82/08.10.2018 г. изпълнява при ответника длъжността „работник, животновъд" в обектите на Рилската Света обител с трудово възнаграждение в размер на 859 лв., като изпълнявал стриктно задълженията си.

Вечерта на 25.09.2019 г. при него и животновъда Величка Атанасова дошъл представител на работодателя, от който обичайно получавали задачи, забранил им да изкарват животните на паша на следващия ден и ги изгонил. Впоследствие отказвал да ги допусне в обора, въпреки че се явявали пред работното си място месеци наред.

Размерът на неизплатеното му трудово възнаграждение за отработените дни през месец септември 2019 г., преди да започнат незаконно да не го допускат на работа, е в размер на 723.48 лв., а размерът на дължимата мораторна лихва върху тази сума е в размер на 73 лв., считано от 06.10.2019 г. до 01.10.2020г., съгласно уговореният срок за изплащане в трудовия договор.

Размерът на обезщетението за незаконното недопускане на работа е в размер на 9826, 52 лв. считано от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г., като общият размера на мораторната лихва е в размер на 472 лв., изчислена за всяко дължимо и незаплатено в срок месечно обезщетение, съгласно уговореният срок за изплащане с трудовия договор, а именно от 6-то число на месеца, следващ този за който възнаграждението/обезщетението е станало дължимо.

Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца:

- На основание чл.128, ал.2 КТ - неплатено трудово възнаграждение за месец септември 2019 г. в размер на 723.48 лв., както и мораторна лихва в размер на 73 лв.;

- На основание чл.213, ал.2 от КТ - обезщетение за незаконно недопускане на работа от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г. в размер на 9 826, 52 лв., както и мораторна лихва в размер на 472 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяването на исковата претенция до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

В постъпилия писмен отговор от ответника се оспорват исковете като неоснователни. Сочи се, че ищецът самоволно е напуснал работното си място и поискал да му бъде връчена заповед да прекратяване на трудовия договор, без да е депозирал молба. Поради това той безпричинно отсъствал от работното си място в посочения в исковата молба период. Не се оспорва дължимостта на претендираната сума за неплатено трудово възнаграждение. Оспорва се иска за обезщетение за забава, тъй като не е формулиран по правилата на процесуалния закон.  

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца: предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2, чл.213, ал.2 от КТ и чл.86 ЗЗД.

3. Признати от ответника права/факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: не се оспорва обстоятелството, че страните са били обвързани от трудов договор № ЛС-04-18-82/08.10.2018 г., по силата на който ищецът работил при ответника на длъжност „работник, животновъд" в обектите на Рилската Света обител с основно трудово възнаграждение в размер на 859 лв.

4. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищеца по иска за заплащане на трудово възнаграждение  е да докаже, че между страните е действал трудов договор и неговото прекратяване на посочената дата, размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението; размера на дължимите му трудови възнаграждения. В тежест на ищеца по иска за заплащане на обезщетение за недопускане на работа е да докаже твърдяното недопускане на работа: да е изявил готовност за работа и да не е допуснат незаконно; в негова тежест е установяването на размера на дължимото обезщетение за недопускане до работа и размера на претендираната мораторна лихва.

В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, на които основава възраженията си за липса на прекратяване на трудовото правоотношение и за безпричинно отсъствие на ищеца от работа.

Относно доказателствените искания:

Представените заедно с исковата молба и отговора писмени доказателства са относими и допустими, поради което събирането им ще бъде допуснато.

Основателно е искането на страните за допускане на събирането на гласни доказателства, като ще бъде уважено при условията на чл.159, ал.2 ГПК.

Неоснователно е искането по т.19 от исковата молба, тъй като действия по подаване на сигнали до прокуратурата и образувани прокурорски преписки по тях са неотносими към предмета на доказване по настоящото гражданско дело.

Указва на ищеца, че липсва пречка да се снабди с информацията по т.18 от исковата молба въз основа на издадено му съдебно удостоверение.

Основателно е искането за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.

 

На основание чл.140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА гр. дело № 1645/2020 г. по описа на РС – Дупница за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2020 г. от 10.45 ч., за когато да се призоват страните, с препис от настоящото определение.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА събиране на представените заедно с исковата молба и с отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит по двама свидетели при режим на довеждане на страните за установяване на обстоятелствата, изложени в исковата молба и писмения отговор.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по т.19 от исковата молба, тъй като действия по подаване на сигнали до прокуратурата и образувани прокурорски преписки по тях са неотносими към предмета на доказване по настоящото гражданско дело.

УКАЗВА на ищеца, че липсва пречка да се снабди с информацията по т.18 от исковата молба въз основа на издадено му съдебно удостоверение.

ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова от гр. Дупница, при възнаграждение в размер на 200 лв., платимо от бюджета на съда със задача, както следва: след запознаване с материалите по делото и справка при работодателя, да изчисли размера на последното брутно трудово възнаграждение преди твърдяното недопускане до работа; размера на претендираното обезщетение по чл.213, ал.2 от КТ съгласно чл.228, ал.1 КТ за периода от 26.09.2019 г. до 01.10.2020 г., както и на незаплатеното трудово възнаграждение за м. септември 2019 г.; размера на претендираното обезщетение за забава върху неплатеното трудово възнаграждение и върху обезщетението за недопускане до работа.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: