Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

05.07.2022

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

23.06.

Година

2022

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

228

по описа за

2022

година.

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците.

Производството е образувано по жалба на М.Д.А., ЛНЧ **********, гражданин на ***, с адрес: ***, против Решение № 3808/13.05.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е постановен отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

Счита, че административният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Оспорва изцяло мотивите на административния орган, с които е обоснован процесния отказ да му бъде предоставен статут на бежанец, сочейки, че причините да напусне страната си на произход са свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност.

На следващо място твърди, че председателят на ДАБ-МС неправилно и в противоречие с материалният закон е приел, че *** е трета сигурна държава за жалбоподателя. В тази връзка въвежда доводи, че *** не отговаряла изискванията, визирани в определението по §. 1, т. 9, б.„б“, б.„г“ и б.„д“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, а именно: липсвали данни той и семейството му да са защитени от връщане на територията на ***, че имат възможност да поискат статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец, още по-малко, че са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на ***.

Излага твърдения относно действия на властите в *** по принудително изселване от собствената й територия на *** граждани, с цел заселването им в ***, за което сочи статии на електронно издание и доклад на неправителствена организация.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 3808/13.05.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е постановен отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.

В съдебно заседание, лично и чрез назначения по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ адвокат, поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че в протокола от проведеното интервю били отразени неверни данни относно продължителността на пребиваването му в ***. В тази връзка сочи, че напуснал *** през 2021 г. и със семейството си отишли да живеят в ***, и от там същата година пристигнал в България. Въвежда допълнително доводи, че Справка № 327 от 05.04.2022 г. относно положението на *** бежанци, на която административния орган основава своите мотиви в оспореното решение, описвала състояние до 30.09.2020 г., което обосновавало нейната неактуалност. Заявява, че с оглед информацията, съдържащата се в справката, не можело да се направи извод, че *** се явява „трета сигурна страна“ за жалбоподателя и по отношение на него нямало да важи принципа „забрана за връщане“.

Ответникът по жалбата – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощника юрисконсулт М. Х., оспорва жалбата по основание. В хода на устните състезания и в представена писмена защита, излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност и обоснованост на оспорената решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, конституирана като страна в производството на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че оспореното решение е обосновано с оглед събраните писмени и гласни доказателства и законосъобразно, предвид липсата на законови основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 27.09.2021 г. жалбоподателя М.Д.А., *** гражданин, е подал молба до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /рег. № УП18882/06.10.2021 - л. 82/, чрез дирекция „Миграция“ към Министерство на вътрешните работи, с искане за закрила от българските власти.

М.А. е бил запознат с указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, за правата и задълженията в производството за предоставяне международна закрила в Република България, както и със списъка на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС /л. 67- л. 78/, на 04.10.2021 г., което е удостоверил с подписа си, положен върху всеки един документ, рег. № УП18882/06.10.2021 г. на ДАБ при МС.

Видно от Регистрационен лист с рег. № УП18882/06.10.2021 г. /л. 79/, търсещия закрила чужденец е регистриран с имената М.Д.А., гражданин на ***, етническа принадлежност – ***, роден на *** г. в ***, ***, религия – ***, ***, професия – ***, с *** образование, ***, с документ за самоличност – карта за самоличност № ***, издадена от *** на *** г., валидна до *** г. Към регистрационния лист е приложен списък с имената на родните на М.А. – ***, ***, ***, ***, *** и ***.

С Решение за настаняване № 4371/04.10.2021 г., издадено от директора на Регистрационно-приемателен център ***, М.Д.А. е бил настанен в РПЦ *** – *** /л. 64/.

На 06.10.2021 г., във връзка с подадената от жалбоподателя молба за закрила, с покана рег. № УП 18882 / 06.10.2021 г. /л. 63/ същия е бил уведомен, че следва да се яви на 27.01.2022 г. в ДАБ при МС, РПЦ – ***, за провеждане на интервю.

С писмо рег. № УП18882/07.10.2021 г. /л. 57/, директора на РПЦ – ***, в съответствие с разпоредбата на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по депозираната молба за международна закрила от М.А., като в отговор на същото, с писмо рег. № 14416/23.11.2021 г. /л. 54/ на ДАНС е въведено липса на възражение на кандидата да бъде предоставена закрила в Република България, в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

На 19.01.2022 г. М.Д.А. е депозирал пред директора на РПЦ – *** молба-декларация /рег. № УП18882/19.01.2022 г. – л. 45/, с която поискал да му бъде разрешено по време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава за своя сметка на следния адрес: ***. С Решение № 18/20.01.2022 г. /л. 44/, издадено от директора на РПЦ – ***, на основание чл. 29, ал. 9 от ЗУБ, на жалбоподателя е разрешено да пребивава и да се настани на посочения в молбата адрес.

На 27.01.2022 г. с М.Д.А. е проведено интервю, въпросите и отговорите по което са обективирани в Протокол с рег. № 18882/27.01.2022 г. /л. 97 - л. 99/. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че напуснал *** през *** г, нелегално, заедно със съпругата и *** деца. Със семейството си отишли в ***, ***, където останали *** години. В България влезнал през месец *** ***  г., нелегално, пеша, с още *** човека, през зелена граница, където били задържани от българските власти. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за международна закрила. Никога не бил осъждан или арестуван. С властите в страната не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и вероизповедание. Не членувал в политически партии или организации. напуснал *** главно заради водените там военни действия. в *** живял със семейството си под наем, работил като ***. През *** г. се сдобили и с документи за легално пребиваване. Нямали проблеми с властите в *** нито с оглед етническата си принадлежност, нито с оглед вероизповеданието си. Семейството ползвало здравните и образователни услуги на страната. Напуснал *** поради това, че заплащането там било ниско и трудно издържал семейството си. Към него и семейството му не били отправяни заплахи и не било оказвано насилие. Не искал да се връща в ***, заради войната, която продължава и към момента. Подал молба за закрила в Република България, защото страната била мирна.

С Решение №  3808/13.05.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /л. 10 – л. 15/, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М.Д.А. Решаващият орган е приел, че по отношение на М.Д.А. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Изложил е мотиви, че в подробно обсъдената бежанска история на жалбоподателя липсвали наведени твърдения за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ нито в страната му на произход – ***, нито в страната, където е живял последните пет години – ***, поради което не били налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираното разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“.  Посочил е, че кандидата за статут не навеждал и твърдения за осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ и риск от бъдещо такова. С оглед цитираната информация от Справка вх. № МД-227/05.04.2022 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно положението на *** бежанци в *** и предвид ясно направените изявление от чужденеца по време на интервю, е направен извод, че в случая се касаело не за лице, нуждаещо се от закрила, а за такова, търсещо по-добър живот, респ. спрямо лицето не било установено изискуемото по ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на статут на бежанец.

На следващо място, административния орган е посочил, че по отношение на М.А. не били налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. В тази връзка е посочил, че жалбоподателя не е бил изложен и не съществува бъдещ риск от посегателствата, визираните в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ, както в страната му на произход, така и в страната, в която последно е пребивавал.

Приел е, че *** се явява „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ за търсещия закрила. В тази връзка е изложил съображения, че причината поради която М.А. е напуснал *** през *** г. е съществуващата опасност от тежки посегателства срещу неговите живот и личност, поради наличието на въоръжен конфликт в тази страна. Тази опасност обаче не била непосредствена, тъй като чужденецът е прекарал *** години от живота си на територията на ***, където е живял съвсем мирно и спокойно, без да съществува риск за сигурността му и тази на неговото семейство, не бил принуждаван да напуска *** или да се завръща в ***. Предвид изложеното е приел, че не са налице и предпоставките за предоставяне на статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В заключение е обосновал извод, че не са изпълнени предпоставките на чл. 8 и и чл. 9 от ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Като част от административната преписка по делото са представени справки, изготвени от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС - Справка вх. № МД-17/12.04.22 г. относно общото положение и рискови групи в ***, Справка вх. № МД-152/09.03.2022 г. относно общото положение, спазването на човешките права, рисковите групи и актуалната политическа и икономическа обстановка в *** и Справка вх. № МД-227/05.04.2022 г. относно положението  на *** бежанци в *** /л. 100 – л. 110/.

При така установената фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал.1  от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 84, ал. 3 от ЗУБ,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима. В тази връзка, процесното решение е връчено на 23.05.2022 г., а депозираната против него жалба е подадена на 03.06.2022 г. /вх. № УП-18882 от 03.06.2022 г. на ДАБ при МС/.

Оспореното решение е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му от закона правомощия, в съответствие с чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, а именно председателя на Държавната агенция за бежанците. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и в съответствие с посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително  фактическите и правни основания за постановяването му.

В конкретния случай не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В тази връзка следва да се отбележи, че в разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ е предвидено, че решение за отказване на статут на бежанец и хуманитарен статут се взема от председателя на ДАБ в срок до 6 месеца от образуване на производството по предоставяне на международна закрила, като съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ производството за предостаяване на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадената от него молба за международна закрила. В случая търсещия закрила е регистриран на 06.10.2021 г., а оспорения акт е издаден на 13.05.2022 г., респ. не е спазен предвидения в чл. 75, ал. 1 от ЗУБ 6-месечен срок, който обаче е инструктивен и неспазването му не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, имащо за последица незаконосъобразност на решението.

Спазена е и разпоредбата на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ - по молбата на чужденеца за предоставяне на международна закрила да се иска становище от ДАНС, съответно такова е предоставено на решаващия орган. В съответствие с изискванията на чл. 63а от ЗУБ с чужденеца е проведено интервю, за което същия е бил своевременно уведомен, като резултатите от интервюто са материализирани в протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

По изложените съображения съдът намира, че по отношение на процесното решение не са налице отменителните основание по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Относно съответствието на оспорения акт с материалния закон, следва да се посочи следното:

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Според настоящия състав, в конкретния случай не са налице материално правните предпоставки по смисъла на горецитираната разпоредба на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. В този смисъл административния орган е извършил изискуемата преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, като е съобразил предоставените от чужденеца обяснения, в хода на проведеното интервю.

Съдържанието на последното е обективирано в съставения за целта протокол, прочетен на кандидата след края на интервюто съгласно чл. 63а, ал. 9 от ЗУБ, който не е направил допълнителен коментар по него или предоставил разяснения по отношение на грешки в превода или неточно отразени твърдения, а напротив – заявил е, че е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си по произход (***) и държавата, в която е пребивавал последните *** години (***). В тази връзка съдът не възприема изложените в съдебно заседания доводи от жалбоподателя, че същия не е пребивавал *** години в ***, както било записано в интервюто. При провеждането на релевантното интервю жалбоподателя ясно и категорично е заявил, че напуснал *** със семейството си през *** г., след което са се установили да живеят в ***, ***, в продължение на *** години, след което през *** г. влезнал нелегално на територията на България. Така изложеното е в съществено противоречие с твърденията, направени от жалбоподателя в съдебно заседания, относно продължителността на пребиваването в ***. В тази връзка съдът констатира съществени вътрешни противоречия в изявленията на жалбоподателя, въведени в съдебно заседание, което обосновава липсата на обективност относно изнесените от него факти и твърдения в хода на съдебния процес. Така например, първоначално А. сочи, че всичките му *** деца били родени в ***, след което заявява, че само едно от децата му било родено в ***. На следващо място излага доводи, че всичките му деца работили с него, което е очевидно обективно невъзможно най-малкото за роденото дете в ***, с  оглед твърденията, че са влезли в *** през *** г. Твърденията, че отразените данни в проведеното интервю са неверни, аргументирани с това, че при интервюто заявил, че синът му е на *** години, а било записано, че е живял в *** от *** г., се явяват крайно нелогични и очевидно формално въведени, единствено с цел опровергаване на обективираните в горепосочения протокол фактически обстоятелства.

Пред интервюиращия орган М.А. е заявил, че  не е имал проблеми с официалните власти на страната си по произход – ***, нито с тези на държавата ***, където е живял през последните *** години преди да влезне в Република България. От предоставените в бежанската му история данни е видно, че М.А. е напуснал *** заради войната. в ***, той и семейството му са живели легално, необезпокоявано, никой не ги гонел или преследвал, но поради тежкото си финансово положение е напуснал страната. В хода на проведеното интервю от търсещия закрила чужденец не са въведени каквито и да са твърдения, от които да се направи заключение, че спрямо него са осъществени конкретни действия, които са релевантни на преследване или обуславят основателен страх от преследване и то основани на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение. В този смисъл обосновано, в съответствие с наличните в бежанската история обстоятелства, решаващия орган е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, респ. законосъобразно с оспореното решение на жалбоподателя е отказано предоставянето на статут на бежанец.

В хода на протеклото производство пред административния орган и на фазата на съдебното следствие по настоящето дело, търсещия закрила не е доказал наличието на фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, независимо от дадените от съдебния състав изрични указания в тази насока/протокол от съдебно заседание – л. 117, стр. 2/. Безспорно е, че е възможно твърденията на лицето, търсещо закрила, да бъдат приети, независимо от липсата на неопровержими доказателства в тяхна подкрепа, но това би могло да стане единствено и само тогава, когато изнесената от лицето история се характеризира с достоверност и логичност, като съдържа данни за обстоятелства, относими към основанията, въведени с разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ, които в конкретния случай не са налице. В тази връзка, съдът отново следва да отбележи, че въведените в съдебното производство твърдения от жалбоподателя, не се кредитират от съда по изложените по-горе мотиви, а именно липса на достоварност, наличие на вътрешни противоречия, нелогичност и противоречия с данните от проведеното интервю, с които А. е бил надлежно запознат на разбираем за него език и не е въвел никакви възражения или съображения за грешки при превода.

Законосъобразно и обосновано се явява и оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и в частта, с която на жалбоподателя е отказано предоставянето на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съгласно   посочената разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на бежанец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В тази връзка още веднъж следва да се посочи, че от данните, съдържащи се в проведеното с чужденеца интервю, липсват твърдения, същия да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, визирани по-горе в т. 1 и т. 2, станали причина за напускането на родната му страна и тази, в която последно е пребивавал в продължение на *** години.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни, въведените в жалбата твърдения, че *** не представлявала „трета сигурна държава“ за М.А. по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ и предвид обстоятелството, че съществувала реална опасност за живота и личността му в родната му страна, поради наличието на въоръжен конфликт, счита, че били налице предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут.

Във връзка с горното, от представените по делото справки, изготвени от дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС относно общото положение, рисковите групи и актуалната политическа и икономическа обстановка в *** (вх. № МД-17/12.04.2022 г. и вх. № МД-152/19.03.2022 г.), се установява, че в *** съществуват проблеми, свързани с правата на човека, които включват незаконни или произволни убийства от страна на правителството, включително извършвани с многократна употреба на химическо оръжие като хлор и други вещества; насилствени изчезвания; изтезания, включително такива включващи сексуално насилие; произволно задържане; тежки и животозастрашаващи условия в затворите, включително отказ на медицинска помощ; произволна или незаконна намеса в неприкосновеността на личния живот; неоправдани ограничения на свободата на изразяване, включително ограничения на печата и на достъпа до интернет, цензуриране и блокиране на сайтове; значително потискане на правото на мирни събрания и на свободата на сдружаване; силно потискане на религиозната свобода; неоправдани ограничения на свободата на движение; ограничения на политическото участие; незаконно набиране и използване на деца-войници от правителството и от други въоръжени участници; трафик на хора и др. Безнаказаността остава всеобхватна и дълбоко заложена в силите за сигурност, разузнаването и други правителствени служби. В справката е посочено, че се съобщава за хиляди достоверни случаи на държавни органи, които участват в чести злоупотреби, за да накажат възприемани за опоненти лица, има значителен брой съобщения за насилие над деца от страна на правителствени агенти. Посочено е, че по информация от материал от сайта на Групата на Световната банка, конфликтът в *** продължава да предизвиква почти невъобразима степен на разрушение върху живота на *** народ и върху *** икономика.

Цитираните справки представляват официален писмен документ, по арг. от чл. 21, т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, поради което се ползват с формална доказателствена сила относно удостоверените в тях факти. Данните в релевантите справки сочат за „наличието на въоръжен  конфликт“ в ***, като степента на насилие в тази страна е масово и безогледно, поради което тези обстоятелства изпълват хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, респ. за търсещия закрила съществува опасност от тежки посегателства, визирани в цитираната разпоредба, поради наличието на въоръжен конфликт в страната по произход.

В конкретния случай обаче, от съществено значение е, както е отбелязал и решаващия орган в своето решение, обстоятелството, че жалбоподателят е живял през последните *** години в *** заедно със семейството си, което и към момента се намира там. В тази връзка М.А. ясно посочва в проведенето интервю, че в *** не е бил преследван и не е бил принуждаван да се завърне в ***. Не сочи данни, от които да се направи извод за наличие на опасения за живота или свободата му поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение. Той и семейството му имали издадени документи, ползвали са медицински и образователни услуги в страната. От представената по делото Справка с вх. № МД-227/05.04.2022 г./л. 107 и сл./ относно положението на *** бежанци в *** се установява, че Регламентът за временна закрила и Законът за чужденците и международната закрила предоставят право на легален престой, достъп до права и услуги за лица, нуждаещи се от международна закрила, включително достъп до образование, здравни грижи и социални услуги, след регистрация пред съответните органи. Всички *** бежанци в *** са защитени срещу принудително връщане в ***/стр. 2 от справката, абз. 2, изр. последно/.

Анализът на заявеното от жалбоподателя в проведеното интервю, взето в съвкупност с релевантната справка за актуалната обстановка и положението на чужденците, търсещи закрила в ***, обоснова извода, че  последната се явява за търсещия закрила „трета сигурна държава“ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ - държава, различна от държавата по произход, в която чужденецът, подал молба за международна закрила, е пребивавал и няма основания да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение; е защитен от връщане до територията на държава, в която съществуват условия за преследване и застрашаване на правата му; не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; съществува възможност да поиска статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец и са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на тази държава. М.Д.А. е пребивавал легално и необезпокоявано в *** повече от *** години, но я е напуснал по икономически причини, в търсене на по-добър живот. Там продължават да живеят съпругата му и децата му. Търсещото закрила лице не е посочил основания, че в ***, където е работил и е издържал самостоятелно семейството си, да се опасява за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, респ. не твърди да е бил изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а единствено, че можело да го върнат в ***.

Административният орган е приел, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне нито страната си на произход - ***, нито страната, в която е живял след това *** години - ***, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Предвид това, след като завръщането на жалбоподателя в трета сигурна държава по смисъла на ЗУБ няма да застраши неговите живот и здраве и няма да го постави в опасност от изтезания или нечовешко отношение, не е нарушен и принципът "non-refoulement"(забрана за връщане), въведен в чл. 4, ал. от ЗУБ.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Съгласно даденото разрешение с Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); , Съдът на Общността /голям състав/ е постановил, че горната разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че: (1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; (2) съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Нормата на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО (отм.) е изцяло възпроизведена в с чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО, поради което посоченото решение е запазило своето значение.

В конкретния случай, предвид гореобсъдените данни, съдържащи се в приетите справки относно ***, както и изложените факти от жалбоподателя в проведеното му интервю, включително и това, че той и семейството му са имали издадени документи за легално пребиваване в *** през *** г., то се налага, че А. би бил защитен от връщане до територията на страната си по произход. Всичко това е аргумент и в подкрепа на това, че жалбоподателят би бил допуснат обратно в ***, при което при завръщането му няма основания да се опасява за живота или свободата си на тази територия поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение, както и че не е изложен на опасност от преследване или тежко посегателство, като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.

 С оглед горното, съдът счита, че по отношение на М.А. не се установят, предвидените в чл. 9 от ЗУБ хипотези, при наличието на които закона предвижда предоставянето на хуманитарен статут по реда на цитираната разпоредба, поради което оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и в тази част се явява правилно и законосъобразно.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспореното Решение № 3808/13.05.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М.Д.А., се явява законосъобразно, респ.  постановено при спазване на административнопроизводствените правила, в определената от закона форма и от материално и териториално компетентен орган, в съответствие с приложимите материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което депозираната против него жалба се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Д.А., ЛНЧ **********, гражданин на ***, с адрес: ***, против Решение № 3808/13.05.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М.Д.А.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                              Председател: