№ 70
гр. София, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско
дело № 20211001000750 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 327685 от 14.06.2021г. по описа на
Софийски градски съд, подадена от „Софмил - 66“ ЕООД, ЕИК *********, против
решение № 260756 от 14.05.2021г., постановено по гр.д. № 1536 по описа за 2019г.
на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, с което са отхвърлени предявените от
„Софмил-66“ ЕООД, ЕИК *********, срещу „ЗАД Армеец“, ЕИК *********,
искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ – за заплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ - полица № 0306X0264129/27.12.2016г. за сумата от
38 792лв. - главница за л.а. марка „БМВ“ модел Х5 ХDrive 30 D с рег. номер ********,
за ПТП осъществено на 24.12.2017г., около 4:30ч., в гр.Велинград, на
кръстовището на ул. „Кирил и Методий“ и ул. „Александър Стамболийски“,
както и 6 163лв. лихва за забава по чл.409 КЗ.
Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в
нарушение на процесуалните правила, материалния закон и необосновано, като иска да
бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което да бъдат уважени като
основателни и доказани исковите претенции на ищеца за обезвреда на щетите, които е
получил от реализираното на 24.12.2017г. събитие.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК „Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“АД, ЕИК *********, е представило отговор на въззивната жалба, в който
1
поддържа становището за допустимост, но неоснователност на същата,
съответно за правилност на решението. Претендира разноски.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Софмил - 66“ ЕООД, ЕИК *********, е предявил срещу
„Застрахователно акционерно дружество „Армеец“АД, ЕИК *********, иск с
правно основание чл.405, ал.1 Кодекса за застраховането КЗ/ за заплащане на сумата от
сумата от 38 792,00лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
реализиран риск „Авария“; на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва за забава, в размер на 6
163,00лв. и определена за периода от датата, на която застрахователят е следвало
да се произнесе с окончателно становище – 12.01.2018г. до датата на завеждане на
иска, до окончателното изплащане на дължимата сума.
Ищецът твърди, че към 24.12.2017г. е лизингополучател на л.а. марка „БМВ“
модел Х5 ХDrive 30 D с рег. номер ********, собственост на лизингодателя
„Лион Рент-А-Кар“ ЕООД. За посочения лек автомобил е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско“ със „Застрахователно акционерно
дружество „Армеец“АД при условията на покритие „Пълно каско“, за
застрахователно стойност в размер на 108 479,00лв., срещу застрахователна премия от 5
423,95лв.
В срока на валидност на застраховката – на 24.12.2017г., около 4,30ч.
в гр.Велинград, на кръстовището на ул.„Кирил и Методий“ и ул.
„Александър Стамболийски“, С. К. И., ЕГН **********, при управление на
застрахования лек автомобил участва в пътно транспортно произшествие с
л.а. „Рено Лагуна“, рег. № ********, управляван от А. Ж. К., ЕГН **********,
който не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Същият се е движим по път с
предимство с несъобразена скорост и без светлини, поради което не е възприет от водача на
застрахованият автомобил. Съгласно проформа фактура на доверения на
застрахователното дружество автосервиз стойността на ремонта на застрахования лек
автомобил, в съответствие със съставения първоначален опис на повредите и без
калкулация на вреди от последващи огледи, възлиза в размер на 36 132,70лв. С
писмо изх. № Л-959 от 01.03.2018г. застрахователят отказал изплащане на обезщетение,
поради това, че резултата от проверката с техническо средство и кръвно изследване на
алкохолна проба на водачката С. И. е положителна, което според ищеца не е вярно.
Твърди, че водача на застрахованият автомобил не е употребявал алкохол, а причина за
настъпилото ПТП е поведението на другия водач.
Ответникът е оспорил предявените искове, като неоснователни и завишени по
размер, по подробно изложени съображения. Признава наличието на сключен договор за
застраховка, за процесния лек автомобил, но твърди липсата на предпоставки за
ангажиране на отговорността му. Твърди наличието на изрично
изключени рискове, поради което за него не се поражда задължение за плащане на
застрахователно обезщетение. Твърди наличието на неизпълнение на
2
договорни задължения от страна на застрахования, а при условията на евентуалност
– неизпълнение на договорни задължения от страна на застрахования, което е
предпоставка за намаляване на размера на застрахователното обезпечение
поне с 90%.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, сред като е описал фактическа
обстановка установената от приетите по делото доказателства, е приел предявените искове
за допустими, а разгледани по същество за неоснователни, по следните съображения:
Страните не спорят, че: към 24.12.2017г. ищецът е лизингополучател на
л.а. марка „БМВ“ модел Х5 ХDrive 30 D с рег. номер ********, собственост
на лизингодателя „Лион Рент-А-Кар“ ЕООД; за посочения лек автомобил е сключен
договор за имуществена застраховка „Каско“ със „Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“АД при условията на покритие „Пълно каско“; застрахователят е
извършил оглед на автомобила на 29.12.2017г. и допълнителни огледи на 01.06.2018г.,
23.08.2018г., 13.09.2018г. и 20.09.2018г.
Съдът е извършил съвкупен анализ на доказателствата по делото, като е съобразил –
заключението на приетата по делото САТЕ; показанията на свидетелите И. и Б., при
отчитане на вероятната им заинтересованост; доказателства установяващи щетите върху
МПС и огледния протокол, имащ характер на официален документ относно възприетите от
съставилите го длъжностни лица факти, и е приел, че : застрахованият автомобил в момента
на удара се е движил с установената от експерта скорост от 60км./ч., като водачът не е
спрял на знак стоп, той като това е обективно невъзможно; не следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелката И. относно спорните факти за движението на
застрахования автомобил и липсата на улично осветление; водачът на застрахования
автомобил е има алкохол в кръвта - 0,45пр., предвид установеното по делото и
заключението на СТЕ, което е кредитирал като компетентно.
При така установеното, съдът е приел, че действията на водача на
застрахования автомобил довели до ПТП - не спиране на знак стоп /Б2-чл.45, ал.1
ППЗДП – пътни знаци относно предимството определят реда за преминаване на пътните
превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя/, при установеното време,
място и обстоятелства, съставляват груба небрежност. Водачът е съзнавал извършваното
нарушение на правилата за движение, възможността за настъпване на ПТП, като не е
положил грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условния,
не полагане на значително по - елементарна степен на загриженост.
От изложеното е направен извод, че е налице изключен риск, съгласно чл.14.5 от
приложимите Общи условия, и застрахователят не дължи плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в
3
обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на
събраните по делото доказателства, поради което относно правилно
установената фактическа обстановка по правния спор между страните
настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на
основание чл.272 ГПК.
Във въззивното производство не са представени и приети доказателства.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК,
след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното
решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно
посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт,
прие следното:
Въззивна жалба е допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.259, ал.1
ГПК от страна в процеса имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ
на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Настоящият състав на съда споделя изцяло изводите на първоинстанционният съд по
отношение допустимостта и неоснователността на предявените искове, като на основание
чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид
следното:
Съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава извод за допустимост,
но неоснователност на предявените искове:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства, се установява
следните факти и обстоятелства:
- към 24.12.2017г. ищецът е лизингополучател на лек автомобил марка „БМВ“, модел
Х5 ХDrive 30D, с рег. № ********, собственост на лизингодателя „Лион Рент-А-Кар“
ЕООД;
- за посочения лек автомобил е сключен договор за имуществена застраховка
„Каско“ със „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“АД при условията на
покритие „Пълно каско“;
- в срока на валидност на застраховката – на 24.12.2017г., около 4,30ч. в
гр.Велинград, на кръстовището на ул. „Кирил и Методий“ и ул. „Александър
Стамболийски“, С. К. И., ЕГН **********, при управление на застрахования
лек автомобил участва в пътно транспортно произшествие/ПТП/ с лек автомобил
„Рено Лагуна“, рег. № ********, управляван от Т. Й. Б., ЕГН **********, който
не притежава свидетелство за правоуправление на МПС;
- за ПТП –то е съставен протокол за ПТП № 1517912 от 24.12.2017г., в който е
посочено, че водачът на застрахованият автомобил е употребил алкохол- по - малко от 0,5
4
%;
- застрахованият - „Лион Рент-А-Кар“ ЕООД, е уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, съгласно изискванията на чл.380, ал.1 КЗ, а с
писмо изх.№ 4725/10.12.2019г. застрахователят е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение по заведената щета;
- с договор за цесия от 15.08.2018г. „Лион Рент-А-Кар“ ЕООД е прехвърлил на
„Софмил - 66“ ЕООД вземанията си, доколкото същите съществуват, заедно с
всички принадлежности и привилегии, включително и изтекли лихви, които има
срещу ЗАД „Армеец“ АД, представляващи застрахователно обезщетение по повод
застрахователна щета № 10017030138682 на лек автомобил марка “БМВ“, модел Х5 ХDrive
30 D, с рег. номер ********;
- представено е уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД и потвърждение за цесия,
издадени от „Лион Рент-А-Кар“ ЕООД до ЗАД „Армеец“АД - вх.№ 100-102018г. от
16.10.2018г. и вх.№100-3488 от 16.10.2018г. по описа на застрахователя.
Според заключението на приетата по делото съдебно - автотехническа експертиза,
което съдът възприема като правилно и обосновано: причина ПТП е навлизането
на л.а. „БМВ“ Х5 в кръстовището без предимство; стойността на повредите по
застрахованият автомобил е 38 792,17лв. с ДДС; на кръстовището няма хоризонтална
маркировка; разрешената скорост в населено място е 50 км./ч.; с оглед уврежданията
скоростта на л.а. „БМВ“ Х5 при удара в л.а. Рено Лагуна е 65 км./ч., а при удара в
ел. стълб с десните врати 60 км./ч.
Според заключението на приетата по делото съдебно - техническа експертиза,
което съдът възприема като правилно и обосновано: към 24.12.2017г. процесният
анализатор за алкохол в дъха, тип Alcotest 7510 с Ф № ARBA-0096 e отговарял на
изискванията за използване на средството за измерване, съгласно Закона за измерванията и
нормативните актове по прилагането му, като допустимата грешка върху
стойността на взетата проба е както следва - за стойност 0,45% е +/- 0,067%. При
изготвяне на заключението вещото лице се е съобразило с представените по делото писмени
доказателства за проверяваното средство и е описало същите.
По делото са разпитани свидетелите В. И., приятелка на С. И., управлявала
застрахования лек автомобил, и Т. Б., управлявал лек автомобил „Рено Лагуна“, рег.
№********, които са дали показания за механизма на настъпване на процесното
ПТП, за състояние на пътната обстановка и поведението на водачите.
И. твърди, че: се е возила в застрахования автомобил; спрели на знака стоп;
навлезли в кръстовището, но изхвърчала някаква кола без фарове и ударила застрахования
автомобил; нямало възможност за реакция; не били пили алкохол.
Бонев твърди, че: се движел по път с предимство; на мястото на събитието
имало светлини; те се движили с висока скорост, като го ударили;
5
карал на къси светлини.
При направената очна ставка всеки един от свидетелите поддържа показанията си.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема,
че предявените искове са неоснователни. Причина за настъпването на процесното
ПТП е виновното поведение на водача на застрахованият автомобил, за което му е
съставен акт за установяване на административно нарушение № 0322136 от 24.12.2017г.
/л.20/, за който липсват данни и твърдения да е обжалван.
ПТП е настъпило в периода на застрахователното покритие на процесната
застраховка, но въз основа на съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
настоящият състав на съда приема, че действията на водача на застрахования
автомобил –неспазване на правилата за движение по пътищата – не спира на пътен знак Б 2
– чл.45, ал.2 ППЗДП, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 ЗДвП, за което му е съставен акт
за установяване на административно нарушение № 0322136 от 24.12.2017г./л.20/; каране с
превишена скорост - съгласно заключението съдебно - автотехническата
експертиза, са причина за настъпването на процесното ПТП, съответно за
причиняване на щетите по застрахования автомобил, и съставляват груба небрежност,
съответно налице са условията на т.14.5 от приложимите Общи условия на застрахователя
/л.55 и сл./, което е изключен риск, поради което причинените щети не се покриват от
застрахователя, и същият не дължи обезщетение по смисъла на чл.405, ал.1 КЗ и лихви за
забава за заплащане на същото.
Неоснователни са възраженията за неправилност на обжалваното решение,
мотивирани с твърдения за неправилност на изводите на първоинстанционният съд
по отношение изводите за нарушение на правилата за движение по пътищата – не
спиране на знак Б2 от страна на водача на застрахования автомобил, само въз основа на
„хипотетични заключения на вещото лице“.
В подкрепа на изводите на първоинстанционният съд са: констатациите
на длъжностните лица, изготвили протокол за ПТП № 1517912 от
24.12.2017г., в който изрично е посочено това нарушение; съставеният акт за
установяване на административно нарушение № 0322136 от 24.12.2017г., в което същото
нарушение е посочено; показанията на свидетеля Т. Б., които следва да бъдат
кредитирани, тъй като въпреки личната заинтересованост на свидетеля
показанията му кореспондират с другите доказателства по делото - писмени доказателства,
съставени от длъжностни лица, в изпълнение на задълженията им; заключението на съдебно
- автотехническата експертиза.
Показанията на свидетелката В. И. не следва да бъдат кредитирани, в частта в
която поддържа, че водачът на застрахования автомобил е спрял на знака стоп, тъй
като са в противоречие с останалите доказателства по делото,
посочени по - горе, а и предвид възможната й заинтересованост,
доколкото същата декларира, че е в приятелски отношения с виновния водач. Твърденията
6
за приятелски отношения със С. И. се съдържат в показанията на И., което дава
основание на съда да извърши преценка на същите съгласно чл.172 ГПК. Дори и да се
приеме, че такива твърдения липсват и не са налице предпоставките за
приложението на чл.172 ГПК показанията на И. не кореспондират с другите доказателства
по делото – изготвените документи от длъжностните лица и заключенията на приетите
експертизи, поради което на това основание не следва да бъдат кредитирани.
Възраженията срещу показанията на свидетеля Т. Б. също са неправилни. В случая
първоинстанционният съд изрично е посочил, че показанията на свидетелите следва да
бъдат „преценени в контекста на останалите доказателства по делото – щетите върху МПС,
огледния протокол и САТЕ“, което е направил, поради което възраженията за неправилна
преценка са неоснователни. Изтъкнатите противоречия в показанията на свидетеля не са
отнасят до релевантни факти – проведени разговори по телефон; суетене; наличие на
достатъчно осветление; къде се е намирал полицейският патрул при тръгването му от
паркинга, поради което възраженията за съществуващи противоречия в показанията са
неоснователни. Ацентирането на показанията на свидетеля, и посочването, че той „не
твърди да е видял, че л.а. „БМВ“, модел Х5 ХDrive 30 D, рег. № ********, не е спрял на знак
„стоп“, а прави извод за това, поради това че не го е видял, са необосновани, съответно
неоснователни. Свидетелят изрично е заявил – „те се движеха с висока скорост“; „водачът на
джипа не спря на знак стоп“; „изводът, че джипът не спрял правя от това, че не съм го
видял“. След като не е видял водача на застрахованият автомобил да спира на знака стоп –
което свидетелят изрично заявява, допълнението, че е направил извод от това, че не го е
видял, не обосновава противоречие в показанията, което да обосновава тезата на ответника,
а потвърждава същите.
Твърди се че обжалваното решение е постановено при условията на предубеденост на
съда, тъй като единственият извод относно механизма на ПТП е въз основа на заключение,
което е оспорено. Това възражение е неоснователно, тъй като видно от мотивите на
обжалваното решение, съдът е формирал изводите си въз основа на съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства, съгласно изискванията на чл.235, ал.2 ГПК,
което обосновава извод за противното, а именно обективност на решението.
Възражения срещу начина на изготвяне на заключението и изводите на
вещото лице, по начина направени във въззивната жалба, не са направени в
съдебно заседание и не са посочени като основание за оспорването, а се
правят за първи път пред настоящата съдебна инстанция, поради което са
преклудирани. Дори и да се приеме, че тези възражения са
допустими, то същите са неоснователни, тъй като вещото лице е изготвило
заключението въз основа на доказателствата по делото. Дали е бил необходим
оглед на другия автомобил или не страната е могла да прецени в първоинстанционното
производство и да направи съответното искане, което не е направено,
поради което възражението по отношение начина на използване на
специалните знания от страна на вещото лице – да определи механизма на ПТП и щетите
7
само въз основа на събраните по делото доказателства е неправилен. Позоваването от
страната на вещото лице на съставеният протокол за ПТП, подписан от водача на
застрахованият автомобил без възражения, е в подкрепа на направения извод. Следва да се
отчете, че след изслушване на свидетелите вещото лице изготвило съдебно -
автотехническата експертиза, е заявило, че показанията им не съдържат
факти, които биха довели до промяна в изводите му, т.е. съобразени са и
свидетелските показания.
Възражението срещу изводите на съда за наличие на изключен риск,
поради поведението на водата на застрахованият автомобил, което е
определено като „груба небрежност“ по смисъла на чл. 14.5 от приложимите
Общи условия към застраховката също са неоснователни.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица, с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по
форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен,
тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел - грижата, която би положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност при
подобни условия.
Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен
субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай.
Съгласно т.50.5 от приложимите Общи условия към застраховка – застрахованият
е задължен да спазва стриктно правилата за движение, съгласно Закона за движение
по пътищата и подзаконовите актове по прилагането му.
В т. 17 от раздел XVII Дефиниции, от приложимите Общи условия към
застраховката, страните са приели, че като „груба небрежност“ се квалифицират
неизчерпателно посочени действия и бездействия, в които вредата е в следствие на
самонадеяно поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата грижа
за предпазване на застрахованото МПС от вреди.
При съобразяването на горното, настоящият състав на съда приема, че в случая
поведението на водача на застрахованият автомобил разкрива характеристиките на
груба небрежност, изразяваща се във виновно противоправно поведение и
неполагане на минимална грижа към застрахованото имущество при
съзнанието, че е възможно да го увреди - неспазване на правилата за движение по пътищата
– не спира на пътен знак Б 2 – чл.45, ал.2 ППЗДП, с което виновно е нарушил
чл.6, т.1 ЗДвП, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение №
0322136 от 24.12.2017г./л.20/; каране с превишена скорост - съгласно заключението съдебно
- автотехническата експертиза, пряка последица от което е настъпване на процесното ПТП.
Предвид задълженията на застрахования по т.50.5 и приетата от страните дефиниция
в т.17 от раздел XVII Дефиниции от приложимите Общи условия към застраховка,
8
не може да се приеме, че не посочването сред изброените действие и
бездействия – неспазване на правилата за движение по пътищата – не спиране на пътен знак
Б 2, не може да бъде квалифицирано като груба небрежност, а ако бъде квалифицирано като
такова, това е разширително тълкуване противоречащо на КЗ, след като
поведението на водача на застрахования автомобил е в пряка връзка с последвалото ПТП и
настъпилите щети, което е установено по делото. Предвид изложеното възраженията
в тази насока са неоснователни и не обосновават твърдяната неправилност на решението.
Отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение,
мотивиран с употребата на алкохол от водача на застрахованият автомобил,
не ограничава правото му на защита по предявения иск само до посоченото нарушение,
поради което възраженията, че по делото се поддържат различни основания за недължимост
на претендираното обезщетение от посоченото в отказа са неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд решението
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените разноски за във въззивното производство в размер на
100лв. – юрисконсултско възнаграждение, претендирани с молба от 15.11.2021г.
По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК,
Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260756 от 14.05.2021г., постановено по гр.д. № 1536 по
описа за 2019г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „Софмил - 66“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“АД, ЕИК
*********, сумата от 100лв. /сто лева/ - разноски за въззивното производство за
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9