№ 11
гр. Велико Търново , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000208 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 432 от КЗ.
С Решение № 207/ 17.12.2019 г., постановено по т.д. № 277/ 2018 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на основание
чл. 432, ал. 1, във връзка с чл. 498, ал. 3 от КЗ, ответника ЗД „БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище в гр. София, да заплати в полза на ищците Г.
М. В., ЕГН ********** и М. П. Т., ЕГН **********, и двамата от гр. Червен
бряг, област Плевен, по 120 000 лева на всеки един от тях, представляваща
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, както и по 589,67
лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 26.08.2018 г. до окончателното им
изплащане, които вреди са причинени вследствие смъртта на дъщеря им П. М.
П., настъпила на 18.08.2016 г. в резултат на ПТП, причинено виновно от
водача на лек автомобил „Форд Пума” с ДК № Н 45****, със задължителна
1
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, като е ОТХВЪРЛИЛ исковете за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 120 000 лева до 1 000 000 лева и за
обезщетение за имуществени вреди за разликата от 589,67 лева до 884,50
лева, както и претенциите за присъждане на законна лихва върху главниците
за периода от 31.05.2018 г. до 25.08.2018 г.; ОСЪДИЛ е ищците да заплатят
на ответника направените разноски по делото, съобразно отхвърлената част
на исковете, в размер на 34 025,53 лева, както и ответника да заплати в полза
на Плевенския Окръжен съд държавна такса в размер на 9 623,59 лева, и на
адвокат Ф. П. И., за оказаната безплатна правна помощ на ищците, адвокатско
възнаграждение в размер на 6 341,79 лева, съобразно уважената част на
исковете.
С Определение № 132/ 21.02.2020 г., постановено по реда на чл. 248 от
ГПК по делото, съдът е ИЗМЕНИЛ решението си, в частта му за разноските,
съдържаща произнасяне по чл. 38, ал. 2 от ЗА, като е оставил без уважение
искането на адвокат И. да му бъдат присъдени разноски за безплатно
осъществената правна помощ на ищците по делото.
Недоволни от постановеното Решение, ищците и ответника са подали
въззивни жалби.
Във въззивната си жалба ищците Г. М. В. и М. П. Т., чрез пълномощника
си адвокат Ф. П. И., са обжалвали решението в отхвърлителните му части по
отношение на: претенциите за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди над присъдените 120 000 лева до претендирания окончателен размер от
1 000 000 лева, имуществени вреди над 589,67 лева до 884,50 лева; по
отношение на претенцията за законна лихва върху главниците, считано от
31.05.2018 г. до 25.08.2018 г., както и в частта за разноските, в която ищците
са осъдени да заплатят на ответника сумата 34 025,53 лева, съобразно
отхвърлената част на исковете. Твърди се, че неправилно съдът е приложил
принципа за справедливост относно определеният от него размер на
обезщетението за неимуществени вреди и неправилно е приел наличието на
съпричиняване, съобразно което е намалил размера на присъденото
обезщетение, включително и за претърпените от ищците имуществени вреди.
Излагат се съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да
2
отмени решението, в обжалваните части като присъди обезщетение в
претендирания размер.
В жалбата си ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез пълномощника си
адвокат А. от АК – гр. София, е обжалвал решението в осъдителните му
части, в които е присъдено на ищците обезщетение за неимуществени вреди
над 50 000 лева до присъдените 120 000 лева; присъдено е обезщетение за
имуществени вреди в размер на 589,67 лева, както и в частта за разноските.
Оплакването е за неправилност на съдебния акт, в обжалваните части.
Навеждат се доводи за необоснованост поради нарушение на материалния
закон и за допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването на решението. Твърди се, че определеният от съда размер на
обезщетението за причинени на ищците неимуществени вреди не съответства
на принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД, а претенцията за
обезщетение за претърпени имуществени вреди е останала недоказана.
Твърди се също така, че размерът на съпричиняване от страна на
пострадалата е определен неправилно от съда в съотношение 1 към 2, а е
следвало да бъде определен най-малко на 70%. Излагат се съображения в
подкрепа на твърденията и доводите. Иска се от въззивния съд да отмени
решението, в обжалваните части като намали присъденото обезщетение за
неимуществени вреди до сумата 50 000 лева, отхвърли изцяло претенцията за
обезщетение за имуществени вреди, алтернативно – да намали размера на
присъденото обезщетение. Претендират се направените разноски.
Тъй като решението не е било обжалвано в срок относно присъдената
сума от 50 000 лева, в тази му част то е влязло в сила.
Постъпили са отговори на двете въззивни жалби, в които същите се
оспорват като неоснователни и се иска от въззивния съд да ги остави без
уважение.
Частна жалба срещу постановеното от съда по реда на чл. 248 от ГПК
Определение е подал адвокат И.. Оплакването е за неправилност на
обжалвания съдебен акт като се излагат съображения в тази насока и се прави
искане за отмяната му.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна е
3
подала отговор. Изложено е становище за неоснователност на частната
жалба, като се навеждат доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да
остави без уважение жалбата.
Великотърновският Апелативен съд, като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебни
актове, които подлежат на обжалване и са процесуално допустими, поради
което следва да се разгледат по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 13710/
05.12.2018 г., от ищците Г. М. В., М. П. Т. и М. М. П., и тримата от гр. Червен
бряг, област Плевен, чрез пълномощника адвокат Ф. П. И. от АК – гр. Плевен,
с адрес на кантората: гр. Червен бряг, ул. „Стефан Караджа”, бл. 130, вх. „А”,
ет. 1, ап. 3, срещу ответника ЗК „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ********, с правно
основание чл. 45 ЗЗД, във връзка с чл. 498 КЗ и с цена на исковете: по
1 000 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за всеки от първите
двама ищци и 884,50 лева обезщетение за имуществени вреди общо на
първите двама ищци и 500 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на
третата ищца. Впоследствие, производството по делото е било прекратено, с
влязло в сила Определение, спрямо ищцата М. М. П.. В исковата молба и
допълнителната такава се твърди, че в резултат на настъпило на 18.08.2016 г.
ПТП с лек автомобил „Форд Пума” с ДК № Н 45****, със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, по вина на водача С. С. В., е загинала дъщерята
на ищците П. М. П., ЕГН **********, от гр. Червен бряг. По отношение на
водача е налице влязла в сила Присъда на наказателен съд, с която същият е
бил признат за виновен и е бил осъден да изтърпи ефективно наказание
„Лишаване от свобода”. На 25.05.2018 г. ищците са подали застрахователна
претенция по чл. 380 от КЗ до ответното застрахователно дружество, но не са
получили мотивиран отказ, нито пък им е било изплатено застрахователно
обезщетение. В исковата молба се твърди, че в резултат на смъртта на дъщеря
им, ищците търпят неимоверни болки и страдания, тъй като смъртта на
4
дъщеря им, която била само на 23 години, прекъснала надеждите им за радост
и помощ. Причинените им неимуществени вреди ищците оценяват на сумата
1 000 000 лева - за всеки един от тях, като претендират обезщетение за
имуществени вреди общо за двамата ищци в размер на 884,50 лева.
Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 277/ 2018 г. по
описа на съда. С Определение на съда ищците са били освободени, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, от заплащане на държавни такси и
разноски по делото.
В о.с.з. на 29.05.2019 г. пълномощникът на ищците – адвокат И. е заявил,
че подържа исковете. В пледоарията си по съществото на делото адвокат И. е
поискал от съда да уважи исковете, като е претендирал разноски за
адвокатски хонорар. В представените писмени бележки е изложил доводи за
тяхната основателност и е уточнил, че ищците не разполагат със средства за
предварително заплащане на адвокатски хонорар, като е поискал съдът да
приложи чл. 36 от ЗА.
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността на
исковете, навеждайки възражения за липса на деликт и за наличието на
случайно деяние; оспорил е механизма на ПТП; въвел е твърдение за
съпричиняване от страна на пострадалата и е оспорил размера на исковете за
обезщетение за неимуществени вреди, като е признал наличието на
застрахователно правоотношение спрямо процесния автомобил. В
пледоарията си по съществото на делото пълномощникът на ответника –
адвокат А. е поискал от съда да отхвърли изцяло исковете, като
неоснователни и недоказани. В представените писмени бележки е изложил
доводи в подкрепа на това становище.
От фактическа страна се установява следното:
С доклада си по делото съдът е изискал образуваното срещу деликвента
наказателно дело, което е било изпратено и приложено към настоящото
търговско дело. От наказателното дело се установява, че с влязла в сила на
02.02.2018 г. Присъда № 15/ 22.03.2017 г., постановена по н.о.х.д. № 37/ 2017
г. по описа на Силистренския Окръжен съд, деликвентът С. С. В. е бил
признат за виновен в това, че на 18.08.2016 г., на път между селата Антимово
5
и Пожарево, област Силистра, при управление на лек автомобил „Форд
Пума” с ДК № Н 45****, е нарушил правилата за движение по Закона за
движение по пътищата и Правилника за приложението му, и по
непредпазливост е причинил смъртта на П. М. П..
Видно от представеното с допълнителната искова молба Заявление за
изплащане застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
25.05.2018 г. е, че ищците са подали писмена застрахователна претенция по
реда на чл. 380 от КЗ до ответното застрахователно дружество, като не е
спорно между страните, че застрахователно обезщетение не е било изплатено.
С оглед установяване на механизма на ПТП и твърдението на ответника
за съпричиняване от страна на пострадалата, съдът е допуснал, по искане на
ответника, комплексна съдебна авто-техническа и медицинска експертиза
/КСАТМЕ/. В заключението си вещите лица инж. П. Д. и д-р С. К. са
отговорили на поставените въпроси, като заключението не е било оспорено от
страните и е прието от съда.
По делото съдът е допуснал до разпит четирима свидетели.
С оглед на събраните по делото доказателства и изградената въз основа
на тях фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните
фактически и правни изводи:
По отношение на въззивните жалби срещу решението:
За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи
наличието на предпоставките от деликта по чл. 432 от КЗ, включващ сложния
фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, наличието
на застрахователно правоотношение, както и специалната предпоставка по чл.
380 от КЗ – писмена застрахователна претенция.
С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на
застрахователно правоотношение спрямо процесния автомобил, а и това
обстоятелство се установява от приложената на л. 98 от
първоинстанционното дело проверка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност”.
6
Не е спорно между страните по делото, че ищците са предявили на
25.05.2018 г. писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от ГПК,
като застрахователят не е изплатил застрахователно обезщетение.
Влязлата в сила Присъда по отношение на деликвента, с която той е бил
признат за виновен за това, че в резултат на настъпилото ПТП с управлявания
от него автомобил, по непредпазливост, е била причинена смъртта на
пострадалата, съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за настоящия състав
на гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед на влязлата в сила Присъда въззивният съд приема, че са налице
елементите от ФС на непозволеното увреждане – противоправно и виновно
деяние, намиращо се в пряка причинна връзка с поведението на деликвента,
причинило смъртта на пострадалата.
Спорни по делото между страните са въпросите относно размера на
определеното от съда обезщетение за причинени на ищците неимуществени
вреди и за определеното от съда обезщетение за имуществени вреди.
На практика ответното застрахователно дружество е оспорило
определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди над сумата 50 000
лева до присъдената сума от 120 000 лева, като по този начин е признало
наличието на застрахователен деликт по отношение на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. Определената от съда сума в размер на
120 000 лева за всеки един от ищците се оспорва с възражения за неправилно
прилагане на принципа за справедливост при определянето му и неправилно
определяне процента за съпричиняване от страна на пострадалата – твърди се,
че този процент следва да е най-малко 70%, а не както е определен от
първостепенният съд в размер на 33,33%. Същевременно, определеният от
съда размер на обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева за всеки
от ищците е оспорен от същите с въззивна жалба в отхвърлителната част над
тази сума до претендираните 1 000 000 лева за всеки един от ищците, с
възражение за неправилно прилагане на принципа за справедливост при
определянето му.
7
По отношение определяне обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост е налице Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
в което се посочва, че съдът следва да вземе предвид характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е било
извършено, възрастта на увредения, общественото му положение,
отношението между пострадалия и близките му, които в случая търсят
обезщетение, както и други конкретно съществуващи по делото обективни
обстоятелства в тази насока.
От изготвеното Заключение по допуснатата от съда КСАТМЕ се
установява, че водачът на лекия автомобил, с което е било причинено ПТП, е
навлязъл в остър завой, където скоростта е била ограничена на 30 км/ ч., с
много по-висока скорост /над 70 км/ ч./, като не е успял да вземе завоя и се е
се е преобърнал по таван. Свидетелят Б. К. посочва, че отишъл на язовира в
Антимово по покана на приятеля на пострадалата. Твърди, че деликвентът С.
и приятелят на пострадалата П. пиели бира и били доста пийнали. Следва да
се посочи също така, че водачът е бил неправоспособен – не е притежавал
свидетелство за управление на МПС. Всички тези обстоятелства, в различна
степен, са способствали за ПТП и следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед
начина на извършване на увреждането.
Пострадалата П. М. П. е била на 22 години, когато в резултат на
претърпяното ПТП е загинала, като от данните по делото се установява, че е
била студентка и е ходела на студентски бригади във Великобритания да бере
ягоди и по този начин да се подпомага финансово, т.е. тя е била в началото на
своя жизнен път след навършване на пълнолетие, който е бил прекъснат по
един нелеп начин. Могла е след завършване на образованието си да се
реализира в работата, да създаде семейство и да бъде опора на своите
родители.
От показанията на свидетелите М. С. И. – близък семеен приятел на
ищците и Н. Н. Ц., която познава ищците от 10 години, тъй като дъщерите на
свидетелката и на ищците са били приятелки се установява, че пострадалата
живеела при родителите си в гр. Червен бряг и те я издържали в следването й.
Били в добри отношения помежду си. След смъртта на дъщеря си ищците се
8
затворили, не се събирали вече, не се срещали с приятели. Все още
преживявали смъртта на дъщеря си. От тези показания е безспорно, че
ищците са преживяли тежко смъртта на дъщеря си, като начинът им на живот
се е променил – те вече не се събират с приятелите си, както преди, като
психическата травма от смъртта на дъщеря им не може да бъде изживяна в
такъв кратък период след трагедията и ще съществува задълго във времето.
Въззивният съд следва да вземе предвид и конкретните икономически
условия в страната към релевантния за определяне на обезщетението момент -
18.08.2016 г., като ориентир за определяне размера на обезщетението следва
да служат съответните нива на застрахователно покритие. Към този момент,
съгласно разпоредбата на чл. 492, т. 1 от КЗ, лимитът на отговорност на
застрахователя за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на
телесно увреждане или смърт е бил 10 000 000 лева за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица.
Съобразявайки всички изброени по-горе обективни обстоятелства по
делото, въззивният съд намира, че обезщетението за неимуществени вреди
следва да се определи в размер на 140 000 лева, за всеки от двамата ищци.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, което се явява основателно и
следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението. От
допуснатата КСАТМЕ се установява, че пострадалата е седяла на предната
дясна седалка на лекия автомобил без поставен предпазен колан, прозорецът
на колата е бил отворен и при преобръщането на колата е изпаднала от нея,
като причината за смъртта й е черепно-мозъчна травма в резултат от
притискане на главата между части на автомобила. Въззивният съд намира, че
с оглед начина на извършване на увреждането, както и непоставянето на
предпазен колан от пострадалата, отвореният прозорец, през който е
изпаднала при преобръщането на колата, което е станало причина за смъртта
й, съпричиняването следва да бъде определено поравно между деликвента и
пострадалата, т.е. на 50% за всеки един от тях, като в тази насока въззивната
жалба на застрахователното дружество е основателна.
Следователно, определеният размер на обезщетението за неимуществени
вреди за всеки от ищците следва да бъде намален с процента на
9
съпричиняване, като на всеки от ищците следва да бъде определено
обезщетение в размер на 70 000 лева.
Като е присъдил на всеки от ищците обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 120 000 лева, Плевенският Окръжен съд е постановил
неправилно Решение, което следва да се отмени за сумата над 70 000 лева до
120 000 лева, а предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни
и недоказани. В останалата обжалвана част, за сумата над 50 000 лева до
70 000 лева, решението е правилно и следва да се потвърди.
Относно претендираното от ищците и присъдено от съда обезщетение за
имуществени вреди са подадени две въззивни жалби срещу постановеното
Решение: от ищците в отхвърлителната му част над сумата 589,67 лева до
претендираният размер от 884,50 лева и от ответника в осъдителната му част
за сумата 589,67 лева.
Ответното застрахователно дружество твърди, във въззивната си жалба,
че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди е останал
недоказан, тъй като липсвали доказателства, че направените погребални
разходи са извършени от ищците. Този довод е несъстоятелен с оглед на
събраните по делото доказателства, а имено: показанията на свидетеля М. И.,
че родителите са организирали погребението на дъщеря си, което се
потвърждава от представената заявка за погребение от ищцата Г. М. В., в
която разходите за погребението са на стойност 884,50 лева, която сума
представлява имуществена вреда, причинена на ищците. Доводът във
въззивната жалба на ищците, че редуцирането на тази сума с процента за
съпричиняване било неморално, не представлява юридически довод и е
несъстоятелен. Причинените на ищците вреди – неимуществени и
имуществени, следва да се редуцират с процента на съпричиняване, като в
тази насока е цялата съдебна практика. Следователно, намалено с процента за
съпричиняване, обезщетението за неимуществени вреди общо за двамата
ищци е в размер на 589,67 лева. Като е определил обезщетението за
имуществени вреди в размер на 589,67 лева, Плевенският Окръжен съд е
постановил правилно Решение, което следва да се потвърди.
Върху главниците по присъденото обезщетение на ищците за
неимуществени и имуществени вреди се дължи законна лихва, считано от
10
26.08.2018 г., когато е изтекъл тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ от
предявяване на писмената застрахователна претенция по реда на чл. 380 от
ГПК на 25.05.2018 г., тъй като е налице хипотезата на чл. 497, ал. 1, т. 2, пр.
първо от КЗ. Несъстоятелен в този смисъл е довода на ищците във въззивната
жалба, че неправилно съдът е определил началния момент на дължимата
законна лихва.
По отношение частната жалба срещу определението:
Предпоставките за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА са действително да е била оказана безплатна правна помощ
по делото, което да се установява от обстоятелствата по делото, като е
направено искане за заплащането й и ответната страна да носи отговорност за
разноските в производството.
Видно от материалите по делото е, че адвокат И. е представил само
пълномощни от ищците, но не и сключен писмен договор за правна защита и
съдействие, като в пълномощните не е посочено, че ще осъществи безплатна
правна помощ.
В о.с.з. на 18.11.2019 г., в което е приключило разглеждането на делото,
адвокат И. е поискал от съда да му бъдат присъдени разноски за адвокатски
хонорар, като едва в представените писмени бележки е уточнил, че е
осъществил безплатна правна помощ по делото , тъй като ищците не
разполагат със средства.
При тази фактическа обстановка въззивният съд приема, че от
обстоятелствата по делото не се установява предоставена безплатна правна
помощ на ищците, тъй като липсват каквито и да са доказателства в тази
насока, поради което правилно първостепенният съд е отменил решението в
тази му част. Тъй като то има характер на Определение и се отнася до
присъдени разноски, на основание чл. 248 от ГПК съдът може да го изменя,
без да се наруши принципът за неоттегляемост на решението по чл. 246 от
ГПК.
По изложените съображения частната жалба следва да се остави без
уважение, а обжалваното с нея Определение – да се потвърди.
11
По отношение на разноските по делото:
Ищците са били освободени, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, от
заплащане на държавни такси и разноски по делото, поради което не дължат
заплащане на държавна такса за подадената от тях въззивна жалба.
Те обаче дължат направените от насрещната страна разноски, съобразно
отхвърлената част на исковете.
Пред първата съдебна инстанция ищците са осъдени да заплатят на
ответника направени от него разноски в размер на 34 025,53 лева, като
съобразно отхвърлената част на исковете им те дължат заплащане на разноски
в размер на 35 948,29 лева и следва да бъдат осъдени да заплатят
допълнително разноски в размер на 1 922,76 лева.
Пред първата съдебна инстанция ответникът е бил осъден да заплати
държавна такса по сметката на Плевенския Окръжен съд в размер на 9 623,59
лева, като съобразно уважената част от исковете цената на държавната такса е
в размер на 5 623,59 лева, поради което решението, в частта му за разноските,
следва да се отмени над сумата 5 623,59 лева до 9 623,59 лева, или за сумата
4 000 лева.
Въззивната жалба на ищците е отхвърлена изцяло, поради което те
дължат направените разноски от ответното застрахователно дружество, за
което е представен списък на разноските, съобразно уважената част от
въззивната жалба на ответника – за държавна такса в размер на 2 008,42 лева
и за адвокатско възнаграждение в размер на 21 571,43 лева.
Тъй като пред въззивната инстанция на ищците е оказана правна помощ
от адвокат И., за което са представени доказателства – 2 бр. договори за
правна защита и съдействие и е направено искане за присъждане на разноски
за адвокатско възнаграждение, въззивният съд намира, че такова следва да се
присъди на ищците, съобразно отхвърлената част на въззивната жалба на
ответника, в размер на 1 130 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
защита пред въззивната инстанция срещу подадената от ответника въззивна
жалба.
12
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 207/ 17.12.2019 г., постановено по т.д. № 277/ 2018
г. по описа на Плевенския Окръжен съд, в следните негови части: в
осъдителната му част, в която съдът е ОСЪДИЛ ответника ЗД „БУЛ ИНС”
АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да заплати на всеки един от
ищците Г. М. В., ЕГН ********** и М. П. Т., ЕГН **********, и двамата от
гр. Червен бряг, над сумата 70 000 лева до сумата 120 000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 26.08.2018 г. до окончателното
й изплащане; в частта за разноските, в която съдът е ОСЪДИЛ ответника да
заплати в полза на Плевенския Окръжен съд сумата над 5 623,59 лева до
9 623,59 лева, или за сумата 4 000 лева, представляваща държавна такса
върху цената на исковете, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, иска, с правно основание
чл. 432 от КЗ, предявен от ищците Г. М. В., ЕГН ********** и М. П. Т., ЕГН
**********, и двамата от гр. Червен бряг, ул. **********, срещу ответника
ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец”, бул. ********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.,
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП на
18.08.2016 г., причинено виновно от С. С. В., като водач на лек автомобил
„Форд Пума”, с ДК № Н 45****, застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното застрахователно дружество, при което ПТП е
починала дъщерята на ищците П. М. П., над сумата 70 000 /седемдесет
хиляди/ лева до сумата 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, или за сумата
50 000 /петдесет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207/ 17.12.2019 г., постановено по т.д. №
277/ 2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, в останалите обжалвани
части.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 132/ 21.02.2020 г., постановено по т.д.
№ 277/ 2018 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, по реда на чл. 248 от
ГПК.
13
ОСЪЖДА ищците Г. М. В., ЕГН ********** и М. П. Т., ЕГН **********,
и двамата от гр. Червен бряг, ул. **********, да заплатят на ответника ЗД
„БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Лозенец”, бул. ********, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.,
направените разноски от ответника пред първата съдебна инстанция в размер
на 1 922,76 /хиляда деветстотин двадесет и два лева и седемдесет и шест
стотинки/, съобразно отхвърлената част на исковете, както и разноските,
направени от него пред въззивната инстанция, съобразно уважената част от
въззивната жалба – за държавна такса в размер на 2 008,42/ две хиляди и осем
лева, и четиридесет и две стотинки/ лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 21 571,43/ двадесет и една хиляди петстотин седемдесет и един лева
и четиридесет и три стотинки/ лева.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Лозенец”, бул. ********, представлявано от
С. С. П. и К. Д. К., да заплати на Г. М. В., ЕГН ********** и М. П. Т., ЕГН
**********, и двамата от гр. Червен бряг, ул. **********, направените
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на
въззивната жалба на ответника, в размер на 1 130 /хиляда сто и тридесет/
лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за защита пред въззивната
инстанция срещу подадената от ответника въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14