О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Кнежа, 06.11.2020 год.
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на шести ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Кончарска,
като
разгледа докладваното от съдията КОНЧАРСКА ЧН
дело № 246 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 244, ал.5 от НПК.
Образувано e по жалба (сигнал) на П.А.В. *** против Постановление
на прокурор при РП – Плевен от 26.10.2020 год. за спиране на наказателното
производство по Досъдебно производство № Д-186/ 2019 год. по описа
на същата прокуратура, водено за престъпление по чл. 286, ал.1
от НК. Жалбоподателят счита, че изводите на прокурора за несъставомерност на
деянието като престъпление от общ характер са неправилни и
незаконосъобразни, с оглед на което моли за отмяна на обжалвания акт.
СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид становището на жалбоподателя,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна се установява, че
досъдебно производство № Д-186/ 2019 год. по описа на РП – Плевен (ЗМ №
213/ 2019 год. по описа на РУ – Кнежа), е образувано по реда на чл. 212,
ал.1 от НПК с постановление на прокурора от 12.11.2019 год. за това, че: На
неустановен ден през м. август 2019 год. в гр. Кнежа, пред надлежен орган на
властта – Началник РУ Кнежа при ОД МВР Плевен, е набедено лицето П.А.В. *** в
престъпление – неправомерно производство и съхраняване на акцизни стоки без
бандерол и неправомерно присъединяване към водоснабдителна мрежа, като знаело,
че е невинно.
В упражнение на правомощията си по чл. 242 НПК, след
приключване на разследването, прокурор в РП – Плевен е спрял наказателното
производство на основание чл. 244, ал.1,
т.1 във вр. с чл. 25, ал.1, т.6 от НПК.
Настоящата съдебна инстанция приема жалбата за
депозирана в срок – на 30.10.2020 год., като постановлението било връчено на
жалбоподателя на 29.10.2020 год.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че жалбата е
процесуално недопустима.
Съгласно чл. 244, ал.5 от НПК, право на обжалване на
постановлението за спиране на наказателното производство от прокурора имат
обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, което право може да бъде
упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от
получаването на преписа от постановлението. В разглеждания случай жалбата
(сигнала) срещу постановлението за спиране на наказателното производство е
подадена от лице, което няма нито едно от изброените по-горе качества, нито
качеството на пострадал от престъпление по чл. 286, ал.1 от НК по смисъла на
чл. 74, ал.1 от НПК. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че за жалбоподателя не е
налице правен интерес от обжалване на постановлението за спиране на
наказателното производство и подадената от него жалба е процесуално недопустима
съгласно чл. 244, ал.5 НПК.
За да се приеме, че жалбоподателят има право на жалба,
същият следва да има качеството пострадал на основание чл. 244, ал.5 вр. чл. 74 НПК.
Последната посочена разпоредба дефинира понятието „пострадал“ в наказателния
процес и посочва, че това е лице, което е претърпяло имуществени или
неимуществени вреди от престъплението, като правната теория и практиката са единни,
че се касае за вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението. Това изискване не е случайно, а е изведено с оглед
обстоятелството, че всяко престъпление, за да бъде въздигнато в такова от Наказателния
кодекс, трябва да бъде с достатъчно висока степен на обществена
опасност, която се изразява в застрашаването или увреждането на определен кръг
от обществени отношения. В този смисъл всяко престъпление неминуемо засяга
определени правни субекти в по-широк или по-тесен кръг. Очевидно законодателят
не е имал намерение да даде възможност на всички правни субекти, които са
засегнати от дадено престъпление да се конституират като субекти в наказателния
процес, тъй като разпоредбата на чл. 74, ал. 1 НПК би
се явила безсмислена. Нейната идея е именно лицата, чиито права са засегнати
непосредствено от престъплението да придобият качеството „пострадал“, за да
могат да упражнят правата си в наказателното производство впоследствие.
В разглеждания случай жалбата, сигнала на П.А.В. *** срещу
постановлението за спиране на наказателното производство е подадена от лице,
което няма нито качеството на обвиняем по смисъла на чл. 54, вр. чл. 219 и
сл. от НПК,
нито качеството на пострадал от престъпление по чл. 286, ал.1
от НК по
смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК,
поради което същото няма право на жалба срещу постановлението за спиране на
наказателното производство.
Обществените отношения, които са обект на съответния
вид престъпления от Наказателния
кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството
на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да
бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното
производство по него. В случая се касае за престъпление по глава Осма от
Особената част на НК,
при които обект на посегателството са обществените отношения, свързани с
дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи
публични функции. При престъпленията против правосъдието не могат да бъдат
причинени преки вреди на конкретни физически или юридически лица.
Престъплението е формално, на просто извършване и същото не съдържа от обективната
страна на състава конкретни вредни последици относими към определено
лице. Тълкуването на чл. 74 и чл. 84 НПК сочи,
че лицата могат да бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на състава
са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. вредите са елемент
от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част
на НК.
Само тогава пострадалият или ощетеното ю.л. ще може да се конституира и като
страна в процеса. Липсата на съставомерни вреди предпоставя и липсата
на фигурата на пострадал при престъпленията против правосъдието, в
частност престъплението по чл. 286,
ал. 1 от НК.
В този смисъл са и Определение № 2773 от
23.08.2012г. по н.д. № 4108/ 2012 г. на НО, VIII възз. състав на Софийски
градски съд, Определение № 44 от 17.06.2010г.
по н.д. № 333/ 2010г. на Окръжен съд – Велико Търново, Определение № 333 от 01.03.2016г. по н.д. № 1113/ 2016г. на
Районен съд – Бургас, Определение от
02.07.2015г. по н.д. № 210/ 2015г. на Окръжен съд – Кюстендил, Определение № 49 от 18.01.2016г. по н.д. № 38/ 2016г. на
Окръжен съд – Варна и др.
Действително, съществува и съдебна практика в обратния
смисъл, но според настоящия състав при нея се касае за смесване на различни
престъпления. По същество, най-близко до престъплението по чл. 286, ал. 1 НК се
явява престъплението клевета по чл. 147 НК под формата на приписване на
престъпление, като безспорно в практиката е прието, че най-съществената разлика
между двата състава е качеството на лицето, пред което се излага съответната
информация. Именно това качество, според съда, влияе и на преценката за
възможността да се засегнат законни права и интереси на конкретно физическо
лице. В случаите на престъпление по чл. 147 НК информацията се изнася пред лице
или лица, които по презумпция нямат възможност да я проверят чрез гарантирани в
закона механизми, поради което те могат директно или да я приемат за
достоверна, или не. Именно оттук произтича обществената опасност на клеветата,
тъй като доброто име на наклеветения и оценката на обществото за него директно
се засягат. Именно това е и целта на извършителя. Същият съзнава, че
информацията е поднесена по такъв начин, че непосредствено ще се формира
негативна оценка за наклеветения. Не така стои проблемът при изнасянето на
информация, с която се приписва престъпление пред съответния надлежен орган.
Последният получава информацията в професионално качество, като негово
задължение е не да й се доверява и да формира оценки за дадена личност, а да я
проверява и да я изследва обективно и всестранно. Иначе казано, тук няма как да
бъде накърнено доброто име на лицето, на което се приписва престъпление, тъй
като държавните органи не би следвало да формират в съзнанието си подобни
оценки. Предвид на това, следва да се приеме, че докато в състава на
престъплението клевета имплицитно се съдържа настъпването на неимуществени
вреди за едно физическо лице (това произтича от систематическото място на
престъплението в Особената част на НК), такъв извод не може да бъде направен за
престъплението набедяване.
При липсата на пострадал от престъплението и
съответно липсата на качеството пострадал на жалбоподателя, подадената
жалба (сигнал) следва да бъде оставена без разглеждане и производството по
делото прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 244, ал.5 от НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата (сигнала) на П.А.В. ***, срещу Постановление за спиране на наказателно
производство от 26.10.2020 год., с което е спряно наказателното производство по
досъдебно производство № Д-186/ 2019 год. по описа на РП – Плевен (ЗМ № 213/
2019 год. по описа на РУ – Кнежа), водено за престъпление по чл. 286, ал.1 от НК.
ПРЕКРАТЯВА производството по ЧН дело № 246/ 2020 год. по описа на Районен съд – гр. Кнежа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на жалбоподателя П.А.В.
***.
ПРЕПИС от определението заедно с досъдебно производство № Д-186/
2019 год. (ЗМ № 231/ 2019 год. по описа на РУ – Кнежа), да се изпрати на РП –
Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: