Разпореждане по дело №9329/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 28324
Дата: 2 март 2023 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20231110109329
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 28324
гр. С., 02.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Частно
гражданско дело № 20231110109329 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „С" ООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против Е. В. К. с ЕГН ********** за вземания в размер на
424,86 лева, главница по договор за потребителски кредит № 686977 от 01.06.2022г., ведно
със законна лихва от 22.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, 13,34 лева
възнаградителна лихва за периода 01.06.2022г. до 17.08.2022г.; 72,80 лв. - договорна
неустойка – дължима за периода от 01.06.2022г. до 17.08.2022г.; 30,43 лв. - законна лихва за
забава за периода от 01.09.2022г. до 01.02.2023г.; 150 лв. - неустойка за забава, начислена
еднократно на 01.11.2022г.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е издадена за вземанията за
главница, договорна /възнаградителна/ и законна лихва като за останалата част от
вземанията заявлението следва да се отхвърли поради нищожност на клаузите в договора
касаещи тяхната дължимост, поради противоречие със закона и добрите нрави.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК и това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателства по делото, както е в настоящия случай (в.ч.гр.д. №6258/2018 на
СГС, в.ч.гр.д.№3162/2018 на СГС, в.ч.гр.д. №2473/2018 на СГС).
Неустоечната клауза съгласно чл. 11 от договора, във вр. с чл. 5 предвижда задължение за
длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на обезпечение чрез
поръчителство на задълженията му по договора или банкова гаранция. Така уговорената
неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Въпреки че е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката
води до скрито оскъпяване на кредита, поради което целта й излиза извън присъщите й
1
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което същата е нищожна. В
този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със
закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване
на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Освен това, към клаузата за
неустойка в размер на 172, 33 лева в случай на неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение се претендира и неустойка за забава в размер на 150 лв., която
ведно със задължението за заплащане на лихва за забава, противоречи на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.
Недължимостта на претендираната неустойка за забава в размер на 150 лв. се обуславя и от
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, която предвижда, че при забавено изпълнение кредиторът има
само право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквото в случая се
претендира от заявителя. Вредите, чието обезщетяване се цели с уговорената неустойка,
представляват допълнителна дейност на кредитора във връзка със събирането на кредита,
поради което същата има характер на допълнителна такса, макар и наименувана неустойка.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление с вх. № 9329/22.02.2023г. по описа на СРС,
подадено от „С" ООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение против Е. В. К.
с ЕГН ********** за вземания в размер на 424,86 лева, главница по договор за
потребителски кредит № 686977 от 01.06.2022г., ведно със законна лихва от 22.02.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, 13,34 лева възнаградителна лихва за периода
01.06.2022г. до 17.08.2022г.; 72,80 лв. - договорна неустойка – дължима за периода от
01.06.2022г. до 17.08.2022г.; 30,43 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.09.2022г. до
01.02.2023г.; 150 лв. - неустойка за забава, начислена еднократно на 01.11.2022г.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2