№ 51
гр. Асеновград, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200172 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба подадена на 11.01.2022г. от П. М. М., с ЕГН **********
с адрес гр. Пловдив, ул. „ Стара планина ” № 22, ет.5, ап.10, против Електронен фиш
за налагане на глоба серия К № 4620647 издаден от ОДМВР Пловдив, с който за
нарушение на чл.21,ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на П. М. М., с ЕГН ********** с
адрес гр. Пловдив, ул. „ Стара планина ” № 22, ет.5, ап.10, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лв.
Жалбоподателят П. М. М. се явява лично по делото, като чрез отразеното в
жалбата, се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания електронен
фиш и се моли за неговата отмяна.
Въззиваемата страна, редовно уведомени, не изпращат представител. Според
представеното писмено становище, обжалвания фиш е правилен и законосъобразен и
като такъв следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение или алтернативно, при уважаване на подадената жалба, да се намали
присъденото адвокатско възнаграждение до минимално предвиденото от закона.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу П. М. М., за това, че на
1
27.01.2021. в 09.59 часа, на главен път І-8, км. 236+800, в посока на движение на
контролираните МПС изток, при разрешена скорост от 40 км/ч, въведена с пътен знак
„В26” и отчетен/приспаднат толеранс на измерената скорост от минус 3 км.ч. в полза
на водача, като водач на МПС лек автомобил “Мерцедес Ц200”, с ДК№ РВ 6307 СР, е
извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство /АТСС/ “ARH CAM S1“ /с установена скорост от 83 км/ч и превишаване на
разрешената скорост с 43 км/ч./. Като собственик, на когото е бил регистриран
автомобила, жалбоподателят е била установен и на същия, чрез издадения фиш, е била
наложена глоба в размер на 400.00лв. Съставения фиш е бил връчен на нарушителя на
05.01.2022г. / справка към адм. нак. преписка /
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на производството гласни доказателства- от разпита на св.
К.Б. Д., както и от писмените и веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр.
Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от
проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимков материал, протоколи за
проверка на мобилна система за видеоконтрол “ARH CAM S1“, Справка и схема от
ОПУ Пловдив.
Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за
неоснователна.
Безспорно по делото се установи това, че свидетелят К.Б. Д. работи като
полицейски служител в Сектор „Пътна полиция” при ОД МВР Пловдив, на длъжност
мл. автоконтрольор. Безспорно по делото се установи и това, че на 27.01.2021г. св. Д.
е бил на работа дневна смяна и около 09.30 часа се намирал на главен път І-8, в района
на бензиностанция „Лукойл”, обособена в дясната част на пътуващите в посока от гр.
Пловдив към гр. Свиленград. На същия път, в района на бензиностанцията, имало
въведено ограничение за скоростта на движещите се МПС в двете посоки за движение
до 40 км.ч. въведено с пътни знаци „В26” /справка и схема листи 9 и 20 от НАХД №
172/2022г. на АРС /. До посоченото мястото св.Д. се придвижил със служебен
автомобил с ДК№ СВ 7645 КВ, като спирайки позиционирал носеното АТСС “ARH
CAM S1“. Същото било установено, на пътния остров , където се намирала и
мантинелата разделяща и обезопасяваща движението по главен път І-8 и това
извършвано в района на бензиностанция „Лукойл”. Мястото на поставяне на АТСС
съвпадало с км. 236+800, на главен път І-8, Преди започване на работа, АТСС било
насочено в посока от идващите от гр. Свиленград автомобили, т.е. от изток, но същото
било включено да снима нарушителите движещи се и в двете посоки-от изток към
запад и от запад към изток /снимка към адм. нак.преписка/. В 09.59 часа намиращо се в
работен режим техническото средство, се активирало, като с него било заснето
движещо се МПС- автомобил с ДК№ РВ 6307 СР, който преминал със скорост от 86
км/ч, при разрешена скорост до 40 км/ч. /снимка лист 9 от НАХД № 391/2022г. на ПРС/
2
Констатациите на св. Д. във връзка с работата му с АТСС “ARH CAM S1“, били
отразени в съставения от него, с дата от 27.01.2021г. протокол, като заснетите на този
ден с устройството клипове, били изпратени автоматично за по-нататъшна обработка и
анализ. На по-късен етап, информацията от работата на АТСС от 27.01.2021г. била
обработена, като се е установило, че направеното заснемане в 09.59 часа, съдържа
данни за движещ се автомобил “Мерцедес Ц200”, с ДК№ РВ 6307 СР собственост на
П. М. М.. Именно превишението на скоростта от 43 км.ч., след приспадане на
толеранса от 3 км.ч, е станало причина да се издаде обжалвания електронен фиш, като
бил връчен на П. М. М., като собственик на въпросното МПС.
При анализа на обстоятелствата по делото не се констатират допуснати
процесуални нарушения включително и на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, които
да доведат до отмяна на обжалвания фиш. Съгласно текста на чл. 189, ал.4 от ЗДвП то
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. В случая обжалвания ЕФ съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, представляващия дружеството,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.” Направените възражения относно допуснати
процесуални нарушения свързани с издаването на ел. фиш се явяват неоснователни.
При анализа на събраните по делото доказателства, не се установяват и допуснати от
контролния орган нарушения при работата му с АТСС, които също да водят до изводи
относно отмяна на обжалвания фиш. Безспорно по делото се установи, че използваното
АТСС е било временно разположено на контролирания пътен участък. Съгласно
дадената легална дефиниция в т.65 от §6 от ДР към ЗДвП, използваното АТСС е било
мобилно такова, тъй като е било „прикрепено към превозно средство и временно
разположено на участък от пътя, установяващ нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес.” Представеният по делото
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система съдържа
нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за
контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта,
режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да
бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. В
протокола е отразен както режим на измерване, така и посока за задействане - в случая
3
“Д”, което означава „в двете посоки”. Горното означава, че спрямо АТСС, което се е
намирало на пътния участък, между разположените там два знака В26 с ограничение
до 40км.ч. / на схемата на лист 10 от НАХД № 172/222г./ заснетия автомобил е
следвало да се движи с скорост до 40 км.ч. Това означава също така, че самото
нарушение е установено, след като автомобила вече се движил в зоната на ограничение
на забраната въведена със знака. За полицейските служители не е било налице каквото
и да е задължение да спират нарушителя и да му съставят АУАН или друг вид фиш. В
случая не е оспорен и факта на управление на лекия автомобил от страна на
нарушителя на посочените в ел.фиш време и място. Като е налице и пълно
съответствие със снимковия материал приложен към адмн. нак. преписка.
В приложения към преписката Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или системи по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 27.01.2021г., са
отразени всички изискуеми от закона обстоятелства относно неговото използване. От
същия протокол се установява, че за времето от 09.30 часа до 18.30 часа на
27.01.2021г., по време на наряда на полицейския служител, с това АТСС са били
заснети общо 237 нарушения. В протокола са отбелязани и пътните знаци въвеждащи
ограничение на скоростта- „В26” и това, че общото ограничение от 40 км.ч. важи за
км. 236+800, на главен път І-8. Наличието или липсата на съответните знаци и района
на пътя за което те въвеждат ограничение се явяват от съществено значение за
основателността на жалбата и за реализиране на административнонаказателната
отговорност в случая. Съдът като прецени всички обстоятелства по делото счете, че на
27.01.2021г., в контролирания от страна на полицейския служител участък от пътя,
посредством АТСС “ARH CAM S1“, такива знаци са съществували. Тяхното точно
разположение се установява, от намиращите се на листи от 9 до 10 от НАХД №172/22г.
справка и схема изпратена с писмо от ОПУ Пловдив. Наличието на пътните знаци се
установява и от съдържанието на съставения протокол попълнен от полицейския
служител. Ограничението, което тези пътни знаци са въвеждали, е важало за целия
пътен участък, където се е намирала бензиностанция „Лукойл” на главен път І-8.
Действително от изпратената схема от ОПУ, на лист 10 се установява, че там е нанесен
страничен път със стрелка „с.Катуница”. Доколкото, по делото няма данни, този път да
се включва посредством някакво кръстовище или дори обособена отбивка към главен
път І-8, то няма как да се приеме, че действието на ограничението на намиращия се
преди това място знак „В26” важи до тази т.н. стрелка. Т.е. следва да се приеме, че
ограничението от 40км.ч. важи за целия участък, където то е било въведено а именно, в
случая между двата знака „В26”въвеждащи ограничение до 40 км.м.
В този смисъл, писмото от ОПУ Пловдив, в конкретиката на фактите - не
разколебава и не опровергава доказателствената сила, както на протокола, а така и на
снимковия материал /арг. от чл.189 ал.15 ЗДвП - официалният документ служи за
доказване на факти от предмета на доказване, като е допустимо доказване с всички
4
допустими процесуални способи/. Преценката за същественост на конкретни реквизити
от протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали попълнени
реквизити, както и с останалите писмени доказателства от преписката.
От представения по делото Протокол за проверка на мобилна система №65-С-
ИСИС от 28.09.2020. /от адм.наказателната преписка/ се установява, че използваното
техническо средство е преминало съответната проверка, като неговата годност е до
28.09.2021г.
При тази установената фактическа обстановка съдът приема, че от страна на
жалбоподателят П. М. М., като собственик установеното МПС е осъществен съставът
на вмененото му административно нарушение. Нарушението за което е ангажирана
неговата отговорност, касае превишаване на разрешената скорост, която за път в извън
населено място за което е въведено ограничение, е била до 40 км/ч, в какъвто смисъл е
и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. От
събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на
констатира-ното нарушение, тъй като автомобилът на П. М. М. е заснет при движение
със скорост от 83 км/ч, с автоматизирано техническо средство, като при определяне на
размера на точната скорост и глобата е отчетена и допустимата грешка/толеранс от 3
км/ч при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 40 км/ч.
При определяне на наказанието, АНО се съобразил изцяло с това, че
нарушението е в извън населено място и превишението се явява с 43 км.ч. над
допустимата скорост, то на нарушителя е била наложена глоба, чийто размер е бил
изцяло съобразен с предвиденото в закона. Видно от обжалвания електронен фиш, то
наказанието е определено на основание чл.182,ал.2,т.5 от ЗДвП. Същия предвижда, че
„Водач, който превиши разрешената максимална скорост в извън населено място, се
наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50 км/ч глоба 400 лв. За съдът не е
налице възможност да коригира така определената от АНО глоба в размер на 400 лева,
като може единствено може да потвърди санкцията в този й размер.
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е
дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да
бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки
спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, поради които съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата
5
и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от
АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Посочената сума следва да се присъди в полза на ОД на МВР Пловдив.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4620647 издаден
от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21,ал.2 вр. ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП на П. М. М.,
с ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, ул. „ Стара планина ” № 22, ет.5, ап.10, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400.00 лв.
ОСЪЖДА П. М. М., с ЕГН ********** с адрес гр. Пловдив, ул. „ Стара планина ” №
22, ет.5, ап.10, да заплати на ОДМВР Пловдив с адрес гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди” № 7, сумата от 80.00 лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6