Р Е Ш Е Н И Е
№ 563/4.4.2022г.
Град Пловдив, 04.04.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на първи март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия
Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 366
по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на П.Н.Т. *** срещу решение № ППН-01-441/2020 от 02.02.2021 г. на Комисия за
защита на лични данни, с което жалбата на Д.П.Т. рег.№ ППН-01-441 от 22.06.2020
г. срещу П.Н.Т. е обявена за основателна за нарушение на чл.5, § 1, б.“в“ от
Регламент 2016/679 и на основание чл.58, § 2, б.“и“ от
Регламент 2016/679, във връзка с чл.83, § 5, б.“а“ на П.Н.Т. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Според жалбоподателя
оспореното решение е необосновано и неправилно. Твърди, че няма и никога не е
имал профил в социалната мрежа на Фейсбук
и няма как да публикува каквото и да е било за Д.П.Т. или за други лица.
Твърди, че нито ЗЗЛД, нито Регламент 2016/679 го определят като администратор
или обработващ лични данни и по тази причина не е субект на отговорност. Иска
се отмяна на обжалваното решение.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя се отхвърли. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна Д.П.Т. не взема становище по основателността на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспореното решение, чиито права са неблагоприятно
засегнати от това решение, и в преклузивния 14-дневен срок съобщаването,
извършено с препоръчано писмо на 04.02.2021 г. (л.43). Жалбата е против решение
на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), което решение съгласно чл.38,
ал.7 ЗЗЛД подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага извод, че
жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради
следните съображения:
Настоящото
производство е повторно във връзка с решение № 1226 от 09.02.2022 г.,
постановено по адм. дело № 10807/2021 г. по описа на ВАС, V
о., с
което е отменено решение № 1213 от 16.06.2021 г. по адм. дело № 389/2021 г. по
описа на АС Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане с указания да се
конституира заинтересованата страна Д.П.Т..
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че на 22.06.2020 г. на Д.П.Т. е
подал жалба до КЗЛД (л.19), че П.Т. *** публикува невярна, унизителна и обидна
информация за него в социалната мрежа Фейсбук, като под текста П.Т. е прикачил
негови снимки, извадени от личния му профил в социалната мрежа, и информация,
включваща трите му имена, ЕГН и адрес по
лична карта, като предполага, че тези действия са извършени във връзка с
подаден от него сигнал до директора на ОДМВР Пловдив срещу лице с интернет
псевдоним „Оскар" относно продажба на монета.
За изясняване на
случая е направена служебна проверка във фейсбук профил, наименован на латиница
П.Т. с уникален номер *****, потвърдила изложеното в жалбата – наличие на публикувани
снимки на жалбоподателя и документи, съдържащи имена, адрес и ЕГН.
На основание чл.26 АПК КЗЛД е уведомила П.Т. за започналото административно производство и му е
предоставена възможност по чл.34, ал.3 АПК да изрази становище по
подадената жалба и представи доказателства. Уведомителното писмо е получено
лично от П.Т. на 24.07.2020 г. (л.28), но становище от негова страна не е
постъпило.
На 16.09.2020 г. е
направена последваща проверка на фейсбук акаунта на П.Т. (л.29), която е установила,
че към онзи момент няма достъп до акаунт ******, видимо е уведомление: „За
съжаление това съдържание не е на разположение в момента. Последвали сте връзка,
която може би е остаряла или е видима само за аудитория, към която не
принадлежите.“, снимките не са налични, т.е., страницата не работи или е била
премахната.
Жалбата на Д.Т. е
разгледана по същество в открито заседание на КЗЛД на 04.11.2020 г. За да
издаде решението си, КЗЛД е приела, че твърденията на Д.Т., че документи,
съдържащи негови лични данни, за определен момент са били публикувани във фейсбук
профил „P.T.“, се потвърждава от извършената служебна
справка в хода на административното производство и на прокурорската преписка №
5535/2020 г. на Районна прокуратура Пловдив, като фактът, че след узнаване за
производството публикациите и профилът са били свалени, не променя
обстоятелството, че документите с лични данни са били достъпни за неограничен
кръг лица за определен период от време,
което представлява разпространение като действие по обработване на
личните данни по смисъла на чл.4, т.2 от Регламент 2016/679. Като неоснователни
са приети възраженията на П.Т., че е администрирал фейсбук профил „P.T.“ и е
публикувал процесните документи, защото, на първо място, именно срещу него е
подаден сигнал в МВР и срещу него се води прокурорска проверка; на второ място,
в коментарите към публикациите е посочено, че сигналът до МВР е насочен срещу
администриращия профила; на трето място, профилът във Фейсбук е изтрит след
получаване на уведомлението от КЗЛД за постъпилата при тях жалба, а трети лица
нямат информация за започналото производство и неговия предмет. Съответно,
направен е извод, че именно П.Т. е администрирал фейсбук профила „P.T.“. Като
неоснователно е прието също възражението на Т., че не е администратор или
обработващ лични данни, защото с оглед определението на чл.4, т.7 от регламент
2016/679 и физически лица могат да бъдат администратори на лични данни, като
възможността за неограничен кръг лица и неограничено във времето да разглеждат
информацията в социална мрежа изключва личния и домашен характер на
обработването. Изхождайки от принципа на чл.5, §1, б.“в“ от Регламент 2016/679
и факта, че П.Т. е публикувал в социалната мрежа Фейсбук имената и снимки на Д.Т.
и документи, съдържащи ЕГН и адрес, КЗЛД е направила извод, че публикуването на
имена и снимки, взети от личния профил на Т. в същата социална мрежа, е
допустимо, тъй като те са направени публично достояние от самия Т., но
посочването на ЕГН и адрес е прекомерно, тъй като те не са публично достояние и
по никакъв начин не са необходими за целите на публикацията – изразяване на
мнение по отношение на Т. или представяне съдържанието на документите, поради
което е нарушен принципът на чл.5, § 1, б.“в“ от Регламент 2016/679.
Предвид
констатираното нарушение КЗЛД е направила извод, че жалбата следва да се уважи,
и с оглед на предоставената й оперативна самостоятелност по чл.58, § 2 от Регламент
2016/679, изхождайки от съображения за целесъобразност и ефективност при
отчитане особеностите на случая и степента на засягане на интересите на
конкретното физическо лице, както и на обществения интерес, КЗЛД е приела, че
извършеното нарушение е с достатъчно висока обществена опасност, за да бъде
наложено на П.Т. административно наказание глоба по чл.83, § 5, б.“а“ от Регламент
2016/679 в размер близък до минималния, защото личните данни на засегнатото
лице са разпространени пред широк кръг лица, и са били достъпни за
продължителен период от време, нарушението е извършено умишлено, отстраняването
на нарушението не е възможно, нарушителят не е съдействал на КЗЛД, прикривал е
информация и е било възможно да обработва всякакви лични данни на трети лица
неограничено, криейки се зад анонимност, обработените лични данни в повече са
ЕГН и адрес, като ЕГН е уникален идентификатор, който еднозначно идентифицира
лицето, нарушението е първо.
Въз основа на тези
мотиви КЗЛД е издала оспореното решение – предмет на настоящото съдебно
производство и е обявила жалбата за основателна за нарушение на чл.5, § 1,
б.“в“ от Регламент 2016/679, като на основание чл.58, § 2, б.“и“ от
Регламент 2016/679, във връзка с чл.83, § 5, б.“а“ на П.Н.Т. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
В хода на съдебното
производство не са събирани нови доказателства, поради което съдът приема, че
страните нямат спор по факти, а спорът е правен за правилното приложение на
материалния закон.
При тези факти съдът
намира, че оспореното решение е правилно.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган съгласно чл.10 и чл.10а ЗЗЛД, съответно от чл.57
и чл.58 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл.38 ЗЗЛД, и е взето с
изискуемото по чл.9, ал.3 ЗЗЛД мнозинство, подписано е от всички членове,
присъствали при вземането му, и е гласувано единодушно. Спазено е изискването
за форма и съдържание на административния акт, като са посочени фактическите и
правните основания за неговото издаване, не са допуснати и съществени нарушения
на административно производствените правила – производството е образувано и
проведено в съответствие с нормите на чл.38 и сл. от ЗЗЛД, обсъдени са
събраните доказателства, не са налице и нарушения на правото на защита на
нарушителя.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че не е администратор или обработващ лични данни, поради което
не подлежи на контрол във връзка с обработването на лични данни. Съгласно чл.4,
т.7 от Регламент 2016/679 и § 1, т.2 ДР ЗЗЛД „администратор“ означава физическо
или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама
или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични
данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото
на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните
критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза
или в правото на държава членка. Съгласно чл.4, т.8 от
Регламент 2016/679 и § 1, т.3 ДР ЗЗЛД „обработващ лични данни“ означава
физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура,
която обработва лични данни от името на администратора. Съгласно чл.4, т.1 от
Регламент 2016/679 и § 1, т.1 ДР ЗЗЛД „лични данни“ означава всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо
лице. Следователно, публикувайки във фейсбук профила си лични данни (имена,
ЕГН, адрес и снимки) на трето лице, чрез които това лице може да бъде
еднозначно идентифицирано (ЕГН), жалбоподателят се явява администратор на лични
данни. Както правилно е отбелязала това и КЗЛД, възможността неограничен кръг
лица и неограничено във времето да разглеждат информацията в социална мрежа
изключва личния и домашен характер на обработването и представлява
разпространение като действие по обработване на личните данни по смисъла на
чл.4, т.2 от Регламент 2016/679.
От фактическа страна
твърденията на заинтересованата страна, че документи, съдържащи негови лични
данни, за определен момент са били публикувани във фейсбук профила на П.Т. са
потвърдени от извършената служебна проверка от КЗЛД и в хода на прокурорската
преписка № 5535/2020 г. на Районна прокуратура Пловдив. В този смисъл
възражението на жалбоподателя, че няма профил във Фейсбук, се явява голословно и
недоказано, в противоречие с останалите събрани писмени доказателства.
Жалбоподателят не прояви в достатъчна степен активно поведение за защита на
правата си, включително чрез искане за извършване на компютърна експертиза,
която да изследва въпроса чрез кой IP адрес е създаден
профил „P.T.“, за да докаже твърдението си, че няма и никога не е имал профил в
социалната мрежа Фейсбук.
От
друга страна, обработване на лични данни в случая чрез разпространение пред неограничен кръг лица чрез
публикуване в социална мрежа представлява нарушение на принципа за свеждане на
данните до минимум по чл.5, § 1, б.„в“ от Регламент 2016/679, съгласно който
личните данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото
във връзка с целите, за които се обработват. В случая жалбоподателят е превишил
тези цели, защото е публикувал в социалната мрежа Фейсбук не само имената и снимки
на заинтересованата страна, взети от личния му профил в същата социална мрежа и направени
публично достояние от самия Т., но документи, съдържащи ЕГН и адрес, което в
случая е прекомерно, тъй като те не са
публично достояние и по никакъв начин не са необходими за целите на
публикацията, изразяваща личното мнение и отношение на жалбоподателя към
заинтересованата страна. Затова правилна е преценката на КЗЛД, че в случая е
нарушен принципът по чл.5, § 1, б.„в“ от Регламент 2016/679.
Доколкото КЗЛД
разполага с оперативна самостоятелност по чл.58, § 2 от Регламент 2016/679, нейна
е преценката дали и кои от предоставените й и изчерпателно изброени корективни
правомощия да упражни. В конкретния случай КЗЛД правилно е съобразила
принципите на целесъобразност и ефективност и правилно е отчела особеностите на
случая, степента на засягане на интересите на засегнатото лице, обществения
интерес, естеството, тежестта и последиците от нарушението и всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства. Определените корективни мерки са
ефективни, пропорционални и възпиращи, отразяват преследваната цел –
предотвратяване на други нарушения и санкциониране на неправомерното поведение.
При определяне на размера на глобата КЗЛД е взела предвид съображение 150, изр.4
от Преамбюла на Регламент 2016/679 – да се има предвид общото равнище на доходи
в Република България, поради което е наложено административно наказание по чл.83,
§ 5, б.„а“ от Регламент 2016/679 в размер близък до минималния.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този
изход на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като
основателно следва да бъде уважено и на основание чл.143, ал.3 АПК да бъде
осъден жалбоподателят да заплати на КЗЛД сумата 100 лева съгласно чл.37 ЗПП и
чл.24 от Наредбата заплащането на
правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, IV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Н.Т., ЕГН **********,***, против решение №
ППН-01-441/2020 от 02.02.2021 г. на Комисия за защита на лични данни.
ОСЪЖДА П.Н.Т.,
ЕГН **********,***, да заплати на Комисията за защита на лични данни
сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването.
Съдия: